Приложимост на основните моменти, залегнали в разбиранията на представителите на управленските школи при управлението на

[Mozo]

КУРСОВА РАБОТА
На тема:

Приложимост на основните моменти, залегнали в разбиранията на представителите на управленските школи при управлението на съвременните организации.
По специалност: Основи на управлението

Съдържание


Школа на научното управление……………………………………………….. стр1
Класическа (административна) школа…………………………………………стр7
Движение “Човешки отношения”………………………………………………стр11
Поведенческа (Бихейвиористична) школа……………………………………. стр12
Количествена школа (Нова класическа школа)………………………………..стр14
Донаучен период…………………………………………………………………стр16

Увод:
Безспорен факт е, че през годините управленската наука се развива и еволюира. Целта на тази курсова работа е да разгледам различните периоди през които е преминала, какви са теориите на видни представители на школите и каква приложимост имат тези теории в съвременните организации. Във връзка с обособяването на управленския труд и отделянето му от изпълнителския могат да се посочат следните основни етапи: първият етап се свързва с индивидуалната форма на организация; вторият етап се характеризира с разделение между управляващия субект и управлявания обект. Етапът се свързва с манифактурата; трети етап. Тук се осъществява функционално разделение на труда в субекта на управление, създават се множество предпоставки за изграждане на научна управленска теория и четвъртият етап, който ще разгледам подробно в настоящата курсова работа е етапът на мениджмънта. Започва в края на ХІХ и началото на ХХ век. Управлението се осъществява от мениджъри, които имат специална подготовка. През този етап възникват редица управленски школи.
1. Школа на научното управление – 1885 - 1920 г.
2. Класическа (административна) школа – 1920 - 1950 г.
3. Движение “Човешки отношения” – 1930 - 1950 г.
4. Поведенческа (Бихейвиористична) школа – след 1950 г.
5. Количествена школа (Нова класическа школа) – след 1950 г.

Главна част:

Школа на научното управление
Федерик Уинслоу Тейлър e aмерикански изобретател и инженер, познат като бащата на научния мениджмънт. Системата му за индустриален мениджмънт, позната като Тейлоризъм, повлиява в огромна степен на развитието на индустриалното инженерство и производствения мениджмънт по цял свят.
През есента на 1911г. той публикува „Принципите на научното управление“, книга която завинаги променя начина по който организациите гледат на работниците си и на самата си организация. По времето на неговата публикация, мениджърите вярвали, че работниците били мързеливи и работели бавно и неефективно, за да могат да си запазят работните места. Фр. Тейлър идентифицирал революционно решение:
„Лекарството за тази неефективност се крие в системния мениджмънт, а не в търсене на някакъв необикновен или изключителен човек“1 - Той е вярвал, че организациите трябва да изучават задачите и да разработват прецизни процедури.
Наблюдавайки какво се случва във фабриките, той забелязал, че собствениците и мениджърите знаели много малко за това което се случва по време на работния процес. Той вярвал, че работниците трябва да получават заплащане при постигане на определени цели - нито повече, нито по-малко и ако работникът не можел да изпълни съответните цели, тогава той изобщо не трябвало да работи. Той вярвал, че мениджърът и работниците трябва да си сътрудничат и да работят заедно, за да постигнат целите на организацията. Той е първият, който предлага основните функции на мениджърите да бъдат планирането и обучението.
Голяма част от Тейлъризмът е изучаването на времето, основната му цел е била намаляването на времето за процесите и е работел с мениджърите на завода за научното изследване на времевите процеси. На най-базово ниво проучването на Фр. Тайлър включва разбиване на всяка операция на отделните ѝ компоненти, като засича времето за извършване на всяка една отделна манипулация и превръща процеса във възможно най-ефективният процес на работата, благодарение на броенето и пресмятането. Целта му е била да трансформира мениджмънта в набор от калкулирани и написани похвати.
Той предложил „подреден, разбираем „свят“ в завода. Организация от хора, чиито действия са добре планирани, координирани и непрекъснато контролирани от експертните насоки“2. Производствените процеси е трябвало да бъдат превърнати в ефективен научен мениджмънт – да се погледне на всичките ресурси(вкл. Човешкия) като на компоненти от една добре смазана машина. В днешно време този похват се използва от големи складове и дистрибуционни центрове, всичките процеси от работата са разбити до секунди и се знае предварително в зависимост от обема работата колко е планираното време, в което може да бъде извършена и колко точно работници трябват. Например хората зареждащи поточни линии с пратки, които се сортират от други работници надолу по линиите, трябва да поставят пратките на линиите в определен времеви интервал, обозначен със светлина (лампа, която мига, когато трябва да бъде поставена пратката на поточната линия). Този процес е разработен, за да не се получава претоварване надолу по конвейера.
В ядрото на научният мениджмънт има заложени четири основни принципа, които и днес са приложими в организациите :
1. Научно разглеждане на всяка работа или задача, за да се определи най-добрият начин за изпълнение – недостатъкът е че резултатът от изследването за максимално количество работа, която може да бъде свършена по дадена задача за ден, най-често е количеството работа, извършвано от „най-добрият работник“ и в последствие този обем от работа се налага на всички работници и се очаква да бъде изпълнявано всеки ден.
2. Наемане на правилните хора за правилната работа и обучаването им да работят максимално ефективно – недостатъкът е че, хората са обучени да си вършат работата само по определен начин, което не позволява на отделния индивид да бъде креативен и иновативен в работата си, както и да не поема инициатива.
3. Наблюдение на продуктивността на работниците и осигуряване на инструктаж и обучение при необходимост – мениджърите трябва да си сътрудничат с работниците постоянно, за да са сигурни, че работата ще бъде изпълнена по установения метод.
4. Разделяне на работата между мениджмънта и работниците, така че мениджърите да планират и обучават, а работниците да извършват задачите ефективно.

Целият материал: