Същност на социалната комуникация. Социалната група

[Mozo]

Въпрос № 1: Същност на социалната комуникация. Социалната група. Символът. Социализацията. Определение за комуникацията. Елементи на комуникацията. Източник. Предмет на комуникацията. Цел и ефект на комуникацията. Получател. Канал. Вмешателство. Обратна връзка. Посредникът. Стереотипи и митове. Тълпа, публика и аудитория.

Същност на социалната комуникация: Човекът е „социално животно”. Той не може да съществува в изолация. По тази причина, социалната комуникация е от съществено значение за него. Тя представлява взаимодействието с другите членове на дадена група или с други групи с цел удовлетворяване на някакви потребности. Комуникацията е в основата на създаването на човешки общности и е от критично значение за съществуването им. Чрез нея се определят норми и правила, общи цели и очаквания, изисквания, регламентират се отношенията, създава се ред и се предава мъдростта на поколенията. Личността се интегрира към системата на обществото, приемайки съответните статуси и роли, които му се налагат (или предлагат), и изпълнявайки задълженията си според тях.
Социалната група: Социалната група представлява организация на група хора въз основа на норми и очаквания, формиращи йерархия, чрез която се управлява реда (за разлика от физическия императив при животните. При приемането на нов член в групата той трябва да приеме правилата, защото иначе следват санкции. Нормите, ценностите и санкциите се предават в групата с помощта на символи, които позволяват животът да бъде подчинен на тези норми и санкции. Социализираните индивиди са предсказуеми. Социалната група се състои най-малко от двама члена, които активно комуникират помежду си за определен период от време, като комуникацията им има една и съща цел. Чрез участието си в социална група членовете задоволяват своите потребности – лично привличане, престиж, облаги. Има първични (семейство, приятели) и вторични групи (например работен колектив), които задоволяват различните потребности на човек.
Символът: За да функционира едно общество, необходимо е да се обменя информация между членовете му. Това може да се реализира с използването на символни системи, приети от мнозинството. Символът е това, което замества реален обект – например писмеността, рисункови изображения, знаците на глухонемите, светлините на светофара, математическите знаци и т.н. Когато обаче кодира желаното съобщение, трябва да преценим каква символна система да използваме, за да бъдем разбрани. Трябва да си зададем въпроса дали символът наистина носи смисълът, които влагаме в него. Освен при общуването, символите имат значение и при определянето на социалните отношения – чрез символи като например пагоните на военните или униформата на сервитьора в ресторанта хората могат да се ориентират в заобикалящата ги среда и да установяват мястото си в социалната йерархия. За да изпълнява всички тези функции, символът трябва да е общоприет, ясен, недвусмислен и предаден по съответстващ на целта и получателя начин.
Социализацията: Социализацията е основен социален процес, при който индивидът се интегрира към дадена група чрез изучаване на нормите й и на собствената си роля в нея. Това е процес, започващ в детството и продължаващ цял живот. Детството е критично, защото тогава детето интернализира ценностите, уменията и ролите, които формират личността му и резултират в интегрирането му в обществото. Човек придобива представа за собственото си „аз” чрез взаимодействието си с групата и влизането в ролите, които му се предлагат. Социализация е и присъединяването на нов член към групата. В повечето случаи ние сме част от големи групи, в които отношенията са частични и безлични и хората се познават като изпълнители на определени роли. Балансът между членовете на групите се осигурява на базата очаквания-задължения-санкции.
Определение за комуникацията: Съществуването и запазването на социалните групи е възможно само благодарение на обмяната на СС между членовете им, тоест благодарение на комуникацията. Комуникация произлиза от латински и означава общност или създаване на общност. Древногръцкият корен на думата има сходно значение. На български „комуникация” е позната като превод от английски и означава предаване, съобщаване, обмяна на идеи, съобщение, междуличностно общуване, средство за комуникация, канал. Много науки изучават комуникацията, поради което има множество определения. Наскоро зародилата се наука Обща теория на комуникациите приема социологически подход и разглежда комуникацията като особености на взаимодействието между отделните индивиди и социални групи, институциите и дори машините, в контекста на социализацията, поведението, груповата динамика и т.н.
Елементи на комуникацията: Има осем основни елемента на комуникацията – източник, съобщение, форма на комуникацията, канал, предназначение, контекст на комуникацията, цел и ефект. За да се осъществи комуникация, трябва да са налице най-малко два елемента – събитие извън индивида (стимул) и човешка реакция (отговор). Също така, необходимо е да присъстват източник и получател, които разменят помежду си съобщения чрез избран канал с определена цел. Получателят може да реагира по различен начин на СС, което определя и различния ефект от комуникационния акт. Най-общо, схемата на комуникацията изглежда така: източникът, поставил си цел (да информира, развлича или друго), изпраща СС чрез канала до получателя. Търсеният ефект, под формата на някаква мисловна реакция, получателят изпраща обратно по канала като обратна връзка. В действителност, тази втора фаза в комуникацията разменя ролите на източник и получател между участниците.

Източник: Източникът е участникът в комуникацията, който притежава нещо, което иска да сподели с другите или чрез което се стреми да създаде една общност с тях. Източникът има за цел да информира, развлича, убеждава или да предизвика реакция у получателя. Има индивидуален източник, когато говорим за междуличностна комуникация. При масовата източникът най-често е екип от хора, работещи по създаването и предаването на СС, по тази причина се говори за колективен източник. Той може да е групов или институционален. Групов източник е този, при който СС се създават от съвместните усилия на двама или повече души, организирани в малки групи, чието съществуване е ограничено във времето от общата цел, събрала групата (напр. написването на книга от авторски колектив). При институционалния източник СС се създават на основата на организационен и професионален принцип. Примери са книгоиздателства, филмови къщи и други организации. Колективният източник включва професионалните комуникатори, тоест тези, които, чрез своята продукция, комуникират с публиките.
Предмет на комуникацията: Предметът на комуникацията е това мисловно съдържание, което притежава определено значение за участниците в комуникационния процес и към което те проявяват определен интерес или отношение. Предметът на комуникацията съдържа в различна степен усвоените от индивида познания, култура, морал. ПК може да има 4 вида съдържание: индикативно (информационно, основаващо се на познания или опит), критично (противоречията, възникващи при интерпретиране предмета на комуникацията, основава се на сравнения, оценка и осмисляне на житейските факти), креативно (намира приложение в интелектуалното творчество и изкуствата) и внушаващо (включва познанията, придобити чрез образователната система, традициите, възпитанието, опита и тяхното прилагане).
Цел и ефект на комуникацията: Внушаващото въздействие е главна цел на комуникацията. Основни функции, според Ласуел, са наблюдението, корелацията, предаването на културното наследство и развлечението. Според изследователите, целта и ефектът на МК се свежда до: отклоняване от рутинното ежедневие, бягство от тежката действителност, създаване на емоционални преживявания за самотните хора, създаване на компания за хора с ограничени контакти и предлагане на социални възможности за търсещите контакти със съответното СМК.
Получател: Получателят е този, който възприема, интерпретира и реагира на съдържанието на получените СС. Личностните характеристики на получателя са определящи при интерпретирането на СС. При МК се говори за аудитория или публика. Членовете на такива аудитории са пространствено (понякога и времево – при книгите напр.) разделени, публиката е анонимна (нито източникът я познава, нито членовете й се познават) и хетерогенна (различни характеристики и очаквания), също така тя може да е национална или групова, а се говори и за индивидуални реципиенти (принципът за множественост на аудиторията гласи, че всеки индивидуално разчита СС и индивидуално реагира на тях, тоест и източникът придобива „много лица”). Според Блек и Браян обаче, публиката днес не е нито толкова анонимна, нито толкова хетерогенна.
Канал: Каналът представлява различните физически начини, които се използват за обмяната на съобщенията (включително и невербалните). Това могат да са акустичните или електромагнитните вълни, чрез които се пренася голям процент от потока информация в комуникациите. Има три основни начина за обмен на СС. Първият обхваща презентативните средства – гласът, лицето, тялото, т.е. говор, изражения, жестикулация. В този случай комуникацията изисква физическа и времева приближеност на източник и получател, ограничавайки възможностите за разпространение на СС. Вторият начин обхваща репрезентативните средства – книги, текстове, картинки, снимки, реални обекти и т.н. Чрез тези средства могат да се запазят СС, включително тези от първата група, и да се разчитат независимо от ограниченията на време и пространство. Така се създават продуктите на комуникацията. Третата група използва електронните средства за предаване на комуникацията – телефони, радио, телевизия и т.н. Чрез тях може да се препредава съдържанието на първите две групи. При МК каналите се разглеждат като институции, изпълняващи определена обществени функции.
Вмешателство: Понятието „шум” включва всичко, което се наслагва към СС и няма нищо общо с източника. Има четири вида шум. Каналният представлява например лоша телефонна връзка, електростатични разряди в комуникацията и т.н. Семантичният шум означава, че СС не носят еднакво значение за източник и получател, което може да бъде грешка при кодирането или при декодирането, без значение. Психологическият шум е породен от вътрешноличностните характеристики, т.е. изборът и интерпретацията на СС се основава на личните ни очаквания и предпочитания, т.е. има селективно внимание, възприемане и запомняне. Физиологическият шум се поражда от физическото състояние на индивидуално-сетивните възприятия на участниците в комуникацията. Вмешателството може да попречи за осъществяването на целта на източника и за постигане на желания ефект върху получателя/ите.
Обратна връзка: Обратната връзка е разпознаваема реакция на получателя след получаване на СС, която служи като основа за корекция в процеса и е насочена към установяването на по-ефективно въздействие. Има положителна и отрицателна обратна връзка. Тя може да е още открита, скрита, изовдна, вербална и невербална. Обратната връзка е СС, изпратено от получателя обратно на източника, чрез което става ясно било ли е разбрано първоначалното СС. При МК се говори за забавена обратна връзка.
Посредникът: Посредникът, или gatekeeper, преднамерено и активно се намесва в комуникацията, променяйки съдържанието на предмета й.Трябва да се прави разлика между дейността на посредника като редактор при МК и цензурата или пряката забрана (което е отрицателната страна на посредничеството). При МК посредникът изпълнява ролята на осъществител на политиката на медията – следи предлаганите материали да отговарят на следваната линия, следи за запазването на ценностите, а при електронните медии – приема формата на специализация на СМК. Важно е да се знае, че при посредничеството е много възможно първоначалното СС да бъде изменено, допълнено или съкратено, да загуби смисъла си. Това поставя въпроса за нуждата от някаква форма на контрол върху тази дейност.
Стереотипи и митове: Стереотипите и митовете улесняват възприемането на действителността, спестяват време и спомагат за натрупване на опит с минимални усилия. Стереотипът представлява понятие, широко разпространено между членовете на общността, включващо в себе си определени взаимосвързани характеристики (визуални, поведенчески и други) по отношение на дадения обект, означаван със стереотипа, по начин, по който това понятие ще предизвика съответните представи за този обект в съзнанието на всеки, който го чуе. Например в българската действителност стереотипът за „мутрата” предизвиква представи, свързани с външния вид на съответния човек, с поведението му, със социалния му статус, както и комбинацията на достатъчно от отличителните черти на „мутрите” у даден човек ще стане причина той да бъде обозначен като „мутра”. Митовете представляват институционализирани стереотипи, които се свързват повече с определени вярвания, представи и ситуации, а не с определени хора – напр. митът силата за женската красота или интуиция. В МК стереотипи и митове се използват, за да се улесни възприятието и за да се предизвика в съзнанието на членовете на аудиторията съответните асоциации за това какво се е случило още със заглавието, без да е необходимо задълбочаване в фактите, което спестява време.

Целият материал: