Лекции по съдебни експертизи

[Mozo]

1. Съдебни експертизи. Правна същност и особености

Правна същност и особености на съдебните експертизи
        -  Съдебната експертиза се назначава, когато са нужни специални знания, с които съдът не разполага (вариант на първото виждане).
        - Съдебната експертиза е способ за събиране и проверка на доказателствата. Той разкрива редица особености, които отсъстват при другите процесуални способи:
            а) Субект не е само компетентният орган, който осъществява функциите по ръководство и контрол, а и експертът (дава основание да се говори за процесуален и познавателен субект на производството).
            б) Друга особеност е свързана с това, че съдебната експертиза, макар и да се подчинява на определени правила за организация, не се извършва по предварително определена технология, а зависи от конкретната задача и състоянието на обекта на изследване. При съдебната експертиза се съчетава комплекс от знания от различни научни области - има интердисциплинарен характер. Конкретното извършване на съдебната експертиза, макар и да е процесуално регламентирано, има интернационален характер (знанията за отделен вид съдебна експертиза могат да се използват независимо от правната система, защото се решават въпроси от общия граждански оборот).

Значение на съдебните експертизи:
        1) На първо място съдебните експертизи позволяват изясняването на широк кръг обстоятелства чрез използването на специални знания.
        2) Те изясняват въпроси, които не биха могли да бъдат изяснени чрез използване на друг процесуален способ (няма алтернатива).
        3) Съдебната експертиза дава възможност да се открият скритите свойства на предмети, процеси и явления, релевантни за конкретен правен спор.
        4) Тя е средство за разширяване на познавателните способи при установяване на обективната истина в конкретен правен спор.
    3. Правни особености на съдебните експертизи
        1) Съдебната експертиза е правно регламентирана дейност.
        2) Тя е изследователска дейност, свързана с процеса на доказване.
        3) Протича в условията на независимост на експерта.
        4) Резултатите от експертното изследване и изводите в експертното заключение нямат предварително определена доказателствена сила - те подлежат на проверка и оценка в съвкупността от останалите доказателства, събрани в процеса.

Принципи. При науката съдебни експертизи съществуват няколко принципа, които са свързани със справедливото решаване на процесуално и извънпроцесуално решаване на спорове:
            1) научност на експертното изследване - съдебната експертиза трябва да решава поставените й задачи в съответствие с научното равнище на използваните знания от различни частни науки и  разработените за целта методи и средства
            Независимост на експерта
1) процесуална независимост от страните по делото и отношението им към евентуалните изводи на експерта;
2) професионална независимост от данните в материалите по делото;
3) независимост от депозираното от друг експерт заключение
            4) обективност на изводите в експертното заключение - когато е възможно, се използват два или повече самостоятелни метода, а изводите се формират след изчерпателно установяване и характеристика на признаците на обекта
5/ изискване за законност - цялата дейност по експертизата трябва да почива на закона и да не му противоречи.

Нормативна уредба. Общите положения на съдебните експертизи са уредени в:
Наказателно-процесуален кодекс
Гражданско-процесуален кодекс
Закон за съдебната власт
Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
Наредба № 5 от 14.02.2008 г. за условията и реда за включване и изключване във / от списъка на вещите лица по чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции
Наредба №1 за автотехническите експертизи
Наредба № 10 за съдебните и арбитражните експертизи
Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи
Наредба № 16 от 13.05.2005 г. за съдебнопсихиатричните експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични разтройства
Наредба № 1461 за съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи

Методи.
Методите трябва да се разглеждат в два аспекта: 1) общонаучни; 2) методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза.
            1) Общонаучни. Тук се включват методите на социологичните, на сравнителноправните изследвания, на анализ, синтез, индукция, дедукция и сравнение.
            2) Методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза. Трябва да се разглеждат диференцирано. Голяма част от тях са специфични само за отделен вид съдебна експертиза, но с оглед системата на класификация те се разделят на количествени и качествени (така се обобщават свойствата и признаците на обектите на съдебните експертизи, които подлежат на изследване).
        Методите:  
            1) зависят от състоянието на правното знание към определен исторически момент;
            2) зависят от състоянието и тенденциите на развитие на специалното знание, развивано от неправните науки;
            3) зависят също, макар да не се намират в йерархична зависимост, и един от друг;
            4) трябва да са насочени към решаване на задачи, релевантни към конкретен съдебен спор.

         Правила при използване на методите
            1) Методите трябва да се прилагат независимо един от друг и в комплекс с оглед постигането на по-висока степен на обективност на експертното изследване.
            2) При съдебните експертизи трябва да се използват недеструктивни методи, ако е възможно, а ако не - по изключение и да са по-надеждни от останалите (свързано е с процесуално закрепената възможност за допълнително и повторно експертно изследване).

Връзка на съдебните експертизи с други науки:
        1) С наказателнопроцесуалното и гражданскопроцесуалното право: изразява се във взаимодействието между процесуално регламентираната дейност по назначаване и познавателната дейност по извършване на съдебните експертизи (от една страна процесуалният закон определя общите правила, на които следва да се подчини организацията на съдебните експертизи; от друга страна съдебните експертизи са източник на методически и тактически правила, които в някои случаи са закрепени процесуално).
        2) С отделните специални науки: състоянието на съдебните експертизи зависи пряко от специалното знание в отделни частни, природо-математически, технически и хуманитарни науки.

2. Организация на съдебната експертиза в Р България

Принципи на организацията на съдебните експертизи
        1) Принцип на специалните знания.
            а) Понятието “специални знания”. По смисъла на чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК специални знания са тези, които нямат правен характер, и тези, които нямат общотехнически и общокултурен характер
        2) Принцип на еднородната съдебна експертиза (в НПК). При извършване на съдебната експертиза следва да бъдат използвани един род знания от областта на една частна наука. Само по изключение би следвало да се използва принципът на комплексна съдебна експертиза, когато могат да се използват знания от две или повече частни науки; трябва да се извършва в случай, когато не би съществувала възможност за повторно изследване поради различни обстоятелства (деструктивност на метода на съдебната експертиза, нестабилност на обекта).
        3) Принцип на еднолична съдебна експертиза. Колективна съдебна експертиза е целесъобразно да се прилага, когато се прилага и комплексно изследване (но това трябва да бъде изключение).
        4) Принцип на писмено експертно заключение. То трябва да бъде представено задължително в писмена форма на всички участници в съдебния процес (компетентен орган и страните). Принципът е важен, защото: 1) позволява да се осъществява по-добър контрол върху извършената съдебна експертиза; 2) в съответствие е с изискването на двата процесуални закона събирането и проверката на доказателствата като процесуално действие да се фиксира по ред, определен от самия закон. Този принцип не е в противоречие с устния характер на производството, а го допълва.
        5) Принцип на независимост на експерта от компетентния орган и страните. Негов израз е нормата в НПК, която предвижда, че когато компетентният орган не е съгласен с експертното заключение, следва да се мотивира (има познавателен парадокс: съдът оценява, проверява и мотивира знания, каквито няма).
        6) Принцип на суверенност на експерта.
1) общи черти (назначаване при необходимост от специални знания, преценка на заключението заедно с другите доказателства по делото, извършване от физическо лице принципите на експертизата са общи); 2) различия
У нас развитието на съдебните експертизи започва след Освобождението, когато се приемат първите процесуални закони. Детайлна уредба първо има в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (основания за назначаване; ред за предоставяне на материали, за изготвяне на сравнителни образци; определя участниците и доказателствата).
Уредба на експертизата има още в Закона за гражданското съдопроизводство от 1882 г.
Тенденциите на развитие са свързани с: 1) разширено използване на специални знания в съдебното производство; 2) нарастване на степента на достоверност и категоричност на експертното заключение; 3) детайлизация на подзаконовата нормативна уредба.

3. Основни видове съдебни експертизи
1) Според характера на знанията: еднородни и комплексни
2) Според броя на експертите: еднолична и колективна
3) Според хронологичната последователност: първоначална/основна и повторна. Неясно положение има допълнителната - тя не е същинска повторна, защото се извършва само с оглед изясняването на незначителни пропуски в експертното изследване.
4) С оглед едновременното протичане на експертните изследвания: самостоятелна и паралелна (паралелната не е правно регламентирана, доктринерно понятие, има идея да се закрепи нормативно).
5) Арбитражна съдебна експертиза. Извършва се, когато по определени задачи има противоречиви, взаимоизключващи се експертни заключения. Тя не решава въпроса по същество, не изследва конкретния обект, а оценява научната достоверност на използваните от експертизите методики на изследване.
6) Според предмета на използваните специални знания: криминалистични, съдебнохимични, съдебномедицински, съдебнобиологични, съдебнофизиохимични, съдебнотехнически, съдебнофинансово-счетоводни и др.
    От гледна точка на характера на решаваните задачи: идентификационни експертизи, експертизи за определяне на груповата принадлежност, неидентификационни експертизи.

От други лекции: Основни видове СЕ( класифицират се по различни начини и критерии):
--в зависимост от използваните специални знания се делят на: съд.криминалистични, съд.медицински, съд.психиатрични, съд.счетоводни, съд.физикохимични, съд.технически(авто-технически,строителнотехнически,пожарно-технически, съд. биологични и др.)
--от гледна точка на решаваните въпроси: -идентификационни, за определяне на груповата принадлежност
--в зависимост от броя на експертите: -еднолични,-колективни
--от гледна точка на характера и обема на използваните знания: -еднородни, комплексни
В наказателното производство най-чести са :съд.криминалистичните,съд.медицинските, съд.авто-технически и др.
В гражданското съдопроизводство: съд.счетоводни,съд.криминалистични Е на документи.
Правни особености на отделните видове Е:
Криминалистичните Е се назначават както в наказателното така и в гражданското и до-съдебно производство,за изясняване на конкретни въпроси,които са възникнали в процеса на съдебно и до-съдебно производство.Отличават се от останалите Е по това ,че се използват знания от областта на трасологията,изследване на документи.На второ място те се използват с помощта на доразвити методики в процеса на изследване.Чрез тези Е се решават някои от следните задачи: за идентифициране на извършителя на престъплението или на лицето,което следва да носи гражданска отговорност.Чрез тях се определя груповата отговорност за установяване на обстоятелствата около делото,при анализ на различни видове документи и парични знаци и др.Към тях се отнасят:
1/трасологическата Е(наука за следите)-общо 14 вида-следи от ръце,от МПС и т.н
2/съд.балистична Е(наука за оръжието)
3/Е на документи-19 самостоятелни Е,разделени на две големи групи-почеркови и Е за техническо изследване на документи.
4/Е за идентификация ня човека по външни признаци(т.нар. фото-портретна Е)
5/Е по идентификация на човека по гласа(т.нар.фоноскопска Е)
6/одорологична Е(наука за мириса)
Съдебно-медицинска Е-развитието им е свързано с появата и развитието на съд.медицина.За пръв път наименованието се появява през 690г.Още при Юстиниан в Римското законодателство се появяват разпоредби за ролята на съд.лекар,като е даден приоритет на тази Е пред свидетелските показания.В кодексите на редица страни е включена съд.медицинската Е.Приема се,че през 19 век тя е ..... съд.производство на България.В Юридическия факултет тя се чете редовно от 1894г. 
Съгласно чл.117,ал.2/НПК тази Е е задължителна за установяване причините за смърт и характера на телесната повреда.Назначава се още при убийства,при бракоразводни дела,при установяване на трудоспособността.Обект на изследване са както живи лица,така и трупове и части от тях.И според обекта съд.медицинската Е бива:
-на живи лица за установяване характера на телесната повреда,половото състояние на освидетелстваното лице,възрастта ,родителски произход или при т.нар.престорени заболявания.
-на трупове,за да се установи налице ли е насилствена смърт,за идентифициране трупове на новородени,на части от трупове.
-съд.медицинска Е по писмени данни.Чрез нея се цели да се установи характера на телесната повреда,причините за смъртта и др.
-съд.медицинска Е на веществени доказателства от човешки произход(кръв,косми, слюнка,сперма и др.)
Съдебно-счетоводна и финансово-икономическа Е.Назначава се за изясняване на обстоятелства по делото,когато са необходими специални знания в областта на икономическата дейност.В сравнение с другите видове Е,тя се отличава с ведомствено ръководство и контрол( в методическо отношение) от М на финансите.Налице е централизиран ведомствен подход на основание чл.5,Наредба №1461.Назначаването на експертите ставаше със заповед на министъра на финансите,а сега на правосъдието.
Физико-химически Е.Тази Е намира приложение в България непосредствено след Освобождението през 1880г.Свързана с доказване,наличие и изключване на отравяне.Обект на изследване са различните вещества и техните компоненти,храни, лепила,отрови и др.Пред тази Е се поставят задачи: да се установи количествения и качествения състав на съответния обект,груповата принадлежност на привлечения под отговорност,установяване наличието на отрови в продукти,части от човешки труп и др.За целта се използват физическите и физико-химическите методи и средства.В зависимост от обектите тези Е се разделят на:
-за изследване на метални сплави и изделия.Назначават се при автомобилни и самолетни катастрофи,за изследване на неизвестни вещества,при палежи.
-за изследване на бои и лакове.Извършват се при разследване на престъпления при автомобилния транспорт,кражба и др.
-за изследване на текстилни влакна и материали.При разследване на убийства, изнасилвания,кражби и др.
-за изследване на следи от почви.При убийства,кражби и др.
-за изследване на нефтопродукти и смазочни материали.При палежи и престъпления по транспорта.
-за изследване на стъкла
-за изследване на лекарствени средства.При разследване на убийства чрез отравяне,самоубийства
-за изследване на наркотични и психотропни вещества и др.
Съдебно-технически Е.Те са разнородни по характер,но имат една обща задача- установяване на техническите причини при определени обстоятелства,имащи значение за делото.Диапазонът на тези Е е широк.Чрез тях се цели да се установят не само техническите причини,но и да се решат някои от следните въпроси-определяне на техническото състояние на машините,съоръженията и тяхната годност за извършване на .... работа.Установяване на времето на възникване на дефекти и др.Към този вид СЕ се отнасят пожаро-техн.Е и агро-техн.Е.
Съдебно биологична Е.Обикновено обект на изследване са веществените доказателства от биологичен произход.Използват се специфични средства като се решават въпроси свързани с определяне вида и груповата принадлежност на изследвания обект.В зависимост от обекта на изследване Е биват:
-за изследване на кръв-на слюнка- на косми-за изследване на сперма-секрети от нос,урина и др.човешки отделения,-на хранителни продукти от биологичен произход.
В съдебно-следствената практика се срещат Е като:съд.ветеринарна,съд-екологична, съд.психологична Е.

4. Назначаване и възлагане на на съдебните експертизи.
1. Нормативна уредба.
        1) Необходимост от специални знания: Следва да бъдат в 3 основни области според НПК (наука, изкуство, техника). ГПК добавя и занаятите.
        2) За вещи лица да бъдат назначавани лица, които имат съответната професионална правоспособност. Този принцип е закрепен в чл. 120, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 2 ГПК. Анализът показва, че експерти могат да бъдат само физически лица.
        3) За вещи лица да бъдат назначаване незаинтересовани от изхода на делото лица. Кореспондира с принципа за независимост.
        4) Недопустимост за съвместяване на две или повече процесуални качества в един процес от едно лице.
   3. Основания
        1) В чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК са закрепени най-общите основания за назначаване на съдебната експертиза: необходимост от специални знания в четирите области.
        2)Към общите основания за назначаване на съдебна експертиза следва да бъде отнесено изискването за събиране на доказателства по предвидения в процесуалния закон ред. Това е така, защото НПК отнася експертизата към способите за събиране и проверка на доказателствата. Аналогични са и проблемите в гражданското съдопроизводство: предоставя се възможност на страните да сочат доказателства.
        3) Към тези две основания трябва да се добави и друго: назначаваната  експертиза следва да е относима към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, респективно към предмета на спора по конкретното гражданско дело. Конкретното основание за назначаване на експертизата ще зависи от характера и особеностите на обстоятелствата, които подлежат на изясняване - по тази причина се назначават различните видове експертизи.
    4. Факултативна и задължителна експертиза
Два основни вида експертизи: 1) факултативна; 2) задължителна.
        1) Факултативна. Зависи от конкретните обстоятелства по делото и възможностите за събиране на доказателства с други процесуални способи. Компетентният орган има правото да прецени дали да назначи извършването на експертиза, ила да предпочете друго процесуално следствено действие за изясняване на определено обстоятелство.
        2) Задължителна. Регламентирана е само в наказателното съдопроизводство НК, тъй като се третират обществени отношения, които са накърнили в по-голяма степен определени общественозначими интереси. Посочени са 5 хипотези на задължителна експертиза:
            - съществува съмнение относно причините за настъпване на смъртта;
            - съмнения относно характера на телесната повреда;
            - третата хипотеза касае възможностите за реализация на наказателната отговорност: задължително се назначава съдебна експертиза, когато има съмнения относно вменяемостта на обвиняемия или заподозрения ;
            - четвъртата хипотеза също е свързана с вменяемостта, когато съществуват съмнения относно способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях;
            - петата хипотеза касае свидетеля в наказателното производство - органите на предварителното производство и съдът трябва пряко да се убедят, че свидетелят не страда от физически или психически недъг, който би довел до деформиране на обективно съществуващи факти и обстоятелства, а оттам до деформиране на доказателствен материал, събран по делото.
     При назначаване на съдебната експертиза следва да се решат редица въпроси от методически и процесуален характер:
        - На първо място е този за правилното определяне на характера на необходимото специално знание. Характерът на специалното знание ще определи и вида на експертизата, която следва да се назначи, и ще насочи към кръга от лица, които следва да бъдат назначени като експерти. При решаване на въпроса се изхожда от: 1) характера и особеностите на обстоятелствата, подлежащи на изясняване; 2) предмета на спора, респективно вида на извършеното престъпление; 3) непосредствените основания за назначаване на експертизата.

Целият материал: