Балканите - сравнителна народопсихология

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА
И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ
СПЕЦИАЛНОСТ “ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА”

Курсова работа по
“Балканите: сравнителна народопсихология”

Тема: “Балканите – единни и разделени”
Автор: Проверител:
Стилян Горанов гл. ас. д-р Д.Петкова
Фак.№ 80454
II курс, ВО
София
Май 2006
СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Съдържание 1 стр.
2. Увод 2 стр.
3. Единни 3 стр.
4. Разединени 5 стр.
5. Заключение 8 стр.
6. Библиография 8 стр.
Увод:
В европейски и дори в световен аспект няма друго геополитическо място, което до такава степен да се е обособило и да е придобило смисъла на човешко самосъзнание, както Балканите. Тук, за нас, най-типичното са, както ги нарича Станислав Стратиев в „Българската гледна точка” – „балканиади” или иначе казано: „балкански срещи на високо равнище”. Оплакваме се, самовъзхваляваме се, дори се наричаме „пъпа на света” и при това сме дълбоко убедени, че не подлежим на която и да било социална група. Всеки един балканец сякаш носи клеймото на своето родно място, а според родните ни народопсихолози, това е „вирус, от който не можем да избягаме”. Веднага обаче се поставя въпросът, до колко това е лошо? До колко е отрицателно да сме различни, да имаме друго виждане за света? Може би по съвсем балкански и дори по-конкретно български тертип би трябвало да сме в опозиция, да сме различни, да сме разединени... и точно това ни обединява – онази сакрална представа за диференцираност. Толкова сме еднакви в това, че се мислим за различни от околните, че дори в огледалото да се погледнем, пак ще се възмутим. До последно ще отричаме да познаваме съседите си, но тайничко ще се потупваме по гърдите, викайки: „Булгарин!”. И докато имиджът ни в очите на западняците е на изостанала държава от третия свят, която е стъпила на световната карта със Стоичков и кисело мляко, ние упорито продължаваме да се борим с мъката си –бягаме от Балканите, за да станем част от Европа. Западът е балканската утопия, която е едновременно символ на различното, на не дотам положителното и на крайно идеалистичното желание да станем част от развития свят, забравяйки, че цивилизацията води началото си именно нашия регион. Балканите в своята съвкупност включват териториите на България, Македония, Албания, Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора, но по своето възприемане, Балкани е и всяка отделна държава от тези, в своето уникално самосъзнание. Това, по което така силно си приличаме, е „Балканският синдром”, онзи постоянен стремеж хем да сме единствени, хем да сме част от другите; хем да се самоиронизираме, хем да сме номер едно; хем да се гордеем с историята, пък в същото време точно тя да ни е виновна за всичко. И народопсихологията на всяка една балканска страна отчита, че хомобалканикус са представителите на точно тази страна, а всички останали са пример за лошо подражание. А България, в цялата тази картинка, е един център, в който се е преплела цялата тази пъстра гама от абсурди.
Единни:
Несъмнено Балканите са регион, който се възприема като едно цяло, съвкупност от различни нации, народи и етноси, които сами по себе си се наричат балканци – не българи, не сърби, албанци или македонци, а балканци. И това е в следствие на множество фактори, най-главният от които е историческото минало на този регион. Неоспоримо е влиянието на Византия и Турция като поробители и подтисници в миналото. Годините, през които балканските народи са се борили за национално освобождение са породили и изострили някои специфични черти на характерите на тукашните хора, които днес можем да определим като „балкански”. Това единство е образно казано в борбата за обща кауза и срещу общ враг, което от своя страна води до близост във възприятието на света, бита, културата и живота. Според някои български народопсихолози, като проф. дфн. Марко Семов, този период е първоизточник на повечето от типичните черти на характера на балканските представители и в частност – българите. Характерно е също така силното проявление на неосмански проявления, а напротив – на напълно индивидуални и в известна степен крайни изражения на дадени особености на психологията на балканите. Начало на този исторически процес на сближаване можем да търсим още в древните цивилизации, които се зараждат на балканите. От тях водят своето начало философските науки, които дори и днес можем да отбележим като специфика на източноевропейското образование спрямо западното. В по-късен етап, отново в исторически аспект, Балканският полуостров става част от така наречения Източен блок, белязан от комунизма и социалните политики на 20 век. Някои от особеностите на този режим, като пълното отчуждаване от всичко, което се случва извън границите на изградения „затворен” свят и абсолютна липса на неприкосновеност на личния живот сближават и уеднаквяват иначе шарените балкански бит и душевност.
Този период е белязан и от друга особеност – пълното културно и религиозно затъмнение. Откъсването от културата е общ признак за всяка една от страните от региона. Балканите на практика закъсняват с век-два при всяка една от културните революции в Европа. Сякаш тук се потвърждава фолклорният образ на простоватия балканец. Фолклорът ни, сам по себе си, изгражда този балкански образ на глуповатия, но добродушен и весел селянин, който е открит и вечно засмян пред околните, който е ироничен песимист, намиращ винаги повод да седне на една маса с всичките си комшии. Единството на хомобалканикус е точно там – на масата, сред мезета, ракийка и салатки, когато се гордее с произхода си, когато обича съседите си и когато забравя разприте. Въпреки това, стане ли веднъж от тази маса, балканецът е способен три пъти да се отрече и да проклина Балканите, а съседите си да хули по най-безобразен начин. Това е една подмолна и пресметлива любов, която се е изградила като тип на тукашните коренни жители.
В този район патриархатът е водещ принцип – дори един бегъл поглед върху българската възрожденска литература или записките на Захари Стоянов дава ясна представа за тясната семейна обвързаност. Връзката можем да открием и в образното възприемане на Балканите като роден дом – в този случай „семейната” близост е между отделните страни на полуострова. Балканският манталитет проличава дори в научни разработки на сръбски и черногорски народопсихолози, които напълно потвърждават самочувствието на балканските народи, които се считат за богоизбрани – всеки един е нещастен и многострадален, но въпреки това е богоизбран.
Като цяло имиджът на балканите в световен аспект е доста объркан и сякаш е изостанал с няколко десетки години и е застинал в своята най-жестока и примитивна форма. Това се забелязва ясно в книгата на английската писателка Весна Голдсуърди – „Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението”, в която тя разглежда една измислена балканска държава, един събирателен образ на всичко това, което познаваме тук, погледнато през очите на един англичанин. Тя нарича Балканите “бяло платно, върху което политическото безсъзнателно на Европа разиграва своите табута и скрити страхове”, а по-късно описва региона като най-объркания малък и затворен свят, който в очите на страничните наблюдатели е прекалено първичен. Англичанинът вижда едно малко семейство, чийто баща е Съветският съюз, което е така сплотено и същевременно безкрайно войнствено, завистливо и агресивно спрямо всичко, което е извън вътрешното „Аз” на всяка една нация. В този контекст, хората, живеещи на Балканите, са едновременно жертви и виновници за създаването на балканския мит и в известен смисъл те самите усвояват дихотомията Европа - Балкани, според която Балканският полуостров е представян като “анти-Европа”. Полуостровът е винаги “не още европейски” или “това, което е била Европа преди много време”. Според тази опозиция “балканското” поведение е синоним на всякакъв вид изостаналост и примитивизъм, докато Европа е всичко положително. Така Европа и Балканите сами по себе си стават единни представители, без значение от нация, единствено на база самосъзнание.
Същият образ откриваме и в холивудската продукция на Стивън Спилбърг „Терминалът”, където Том Ханкс влиза в ролята на Виктор Наворски – най-обикновен представител на несъществуващата балканска страна Каркозия. Начинът, по който е представен във филма сякаш връща събитията от преди няколко години, когато бяха бомбардировките над бивша Югославия – в западното съзнание Балкани е синоним на враждебност, която е по пътя на своето самоунищожение и Каркозия се явява един вид другото име на голямата единна и воюваща държава на Балканския полуостров. Разбира се не бива да подценяваме и другата, положителната страна на образа на Виктор Наворски – неговата способност да се адаптира, да гледа позитивно на всичко лошо, което го заобикаля и въпреки всеки и всичко да бъде добър с околните с една странна и неразбрана детска невинност и глуповатост във всяка една негова постъпка. А в крайна сметка, вън от контекста на филма, това е една общобалканска характеристика на образа на голяма част от хората, живеещи тук в рамките на Балканите, в рамките на собствената си държава и дори в рамките на социалната група, към която принадлежи.
Разединени:
Междувременно, на самите Балкани съществува особен вид фройдистки “нарцисизъм на малките разлики”, където, както изглежда, всеки се опитва да мисли, че по някакъв начин е по-добър от съседите си на запад и изток и въобще от всичко и всички заобикалящи го. Факт е, че дори в 21 век на Балканите някои държави до ден днешен не могат да се разберат за границите на държавите и да си разделят териториите – така разединени по мислене и по земи, на които живеят. Тези конфликти имат своето най-силно проявление в началото на миналия век, когато се провеждат Междусъюзническата война, Балканската и двете световни войни, при които съседките са били врагове. Основен разединяващ фактор през годините на Балканите винаги са били териториите, за чиито граници продължават да съществуват разногласия. България оспорва Македония, Румъния оспорва Добруджа, Сърбия оспорва отчасти най-западните ни земи и прочие. Като цяло се проявява една непоносимост към съседите, която прераства в спорове на всякакво равнище. Било то за земи, било за родина на исторически личности като Орфей, чието родно място и до днес се присвоява от поне три от страните на полуострова; както и братята Св.Св. Кирил и Методий, за които Македония претендира за родина.

Целият материал: