Механизация на растениевъдството

[Mozo]

Сеялка за зърнено-житни
култури

Общо устройство. За правилно извършване на технологичния процес в конструкцията си сеялката трябва да има: семенен сан­дък или семенни кутии за всеки ред; сеещи апарати, които се регулират за различни норми на изсяване; семепроводи, които транспортират семената от сеещите апарати до браздата; боту­ши, които отварят браздата, за да паднат семената в нея, и за­ривачи, които покриват семената с почва.
Освен изброените работни органи сеялките трябва да имат редица спомагателни възли и органи: рама, ходова част, механизми за задвижване на сеещите апарати, регулиращи механиз­ми, механизъм за привеждане ботушите от работно, в транспорт­но положение, маркири и др.

фиг. 1 Редосеялка

Технологичният процес за засяване с редосеялка (фиг. 1) протича в следната последователност. Oт сандъка 1 семената по­падат в сеещите апарати 2 под действие на собственото си тегло.
Сеещите апарати ги дозират в непрекъснат поток и ги изтлас­кват в семепроводите 3. Семепроводите отвеждат семената в бо­тушите 4, които отварят бразди в почвата. През ботушите те ,по­падат на дъното на отворените бразди. Частично семената се заравят от сливането на почвата в браздите, а, окончателно-от заривачите 5.
Всеки ботуш се окачва чрез носач 6 шарнирно към носеща­та греда на сеялката. Дълбочината на отваряната бразда се регулира чрез пружините 7, които се свиват индивидуално или групово с помощта на механизма 8.

Фиг. 2 Сеялка за точна сеитба

По своето устройство сеялките за точна сеитба (фиг. 2) значително се различават от редосеялките. Семенната кутия 1 е отделна за всяка секция, сеещият апарат 2 е свързан непо­средствено с ботуша 3, при което отпада нуждата от семепро­вод. Зад ботуша се движи притъпкващото колело 4. Всеки сеещ апарат се задвижва самостоятелно от притъпкващото колело или от опорните (ходовите) колела на машината.
Спомагателните възли на сеялките за точна сеитба се разли­чават по конструкция от спомагателните възли на редосеялкнте. Органи, които не се срещат в редосеялките, са устройство за създаване на вакуум, маркучите и др.
Технологичният процес се различава по това, че сеещият апарат разделя семената по едно или по няколко и ги заравя на точно определено разстояние едно от друго.

Работни органи на сеялките

Семенни сандъци и кутии. Предназначени са да транспортират по полето необходимия за засяване семенен материал. При ре­досеялките семенният сандък е общ за всички сеещи апарати, затова дължината, му е равна на ширината на редосеялката. Надлъжните стени в долната част са наклонени, което осигуря­ва безпрепятствено стичане на зърната към отворите на сеещи­те апарати, намиращи се в дъното на сандъка. В съвременните сеялки семенните сандъци имат обем 300-500 dmЗ. Семената имат свойство да образуват сводове, т. е. да се нареждат така около отвора, че престават да изтичат, въпреки че в сандъка има достатъчно количество материал. За да се предотврати това, в сандъците се поставят сводоразрушаващи устройства - бъркал­ки. За да не се влияе постъпването на зърно към сеещите апа­рати от наклона на терена, в сандъка се поставят напречни прегради, които пречат на семената да се струпват в единия край на сеялката. При някои конструкции сеялки семенните сан­дъци се правят комбинирани - с отделения за семена и за торове.
Семенните кутии се използуват ,при сеялките за точна сеитба. Имат цилиндрична или паралелепипедна форма в горната си част, а долната се оформя според сеещия апарат, така че се­мената да се стичат безпрепятствено. Обемът на семенните ку­тии е 12-15 dm3.
Сандъците и кутиите се изработват от стоманена ламарина. Снабдени са с капаци, за да не се разпиляват семената.

Сеещи апарати. Предназначени са да дозират семенния ма­териал, за да се осигури сеитбената норма. Разделят се на две главни групи: апарати, изсяващи семената в непрекъснати струи (струйни сеещи апарати), и апарати, изсяващи семената поеди­нично (апарати за точна сеитба).
Струйни сеещи апарати. Използват се при редосеялките. Според принципа на образуване на семенната струя биват улей­ни, зъбни, пневматични, турбинни и др. Най-голямо разпростра­нение са получили улейните и зъбните апарати.




фиг.3 Улеен сеещ апарат
а) общ вид
б) долно сеене
в) горно сеене

При уллейните апарати (фиг. 3) семената от сандъка по­стъпват в семенната кутия и запълват улеите на сеещото ко­лело 1. При въртене на колелото обратно на часовниковата стрелка семената се изтласкват навън към семепровода. Проце­сът се нарича долно сеене (фиг. 3, б). При обратно въртене на колелото (фиг. 3, в) се получава горно сеене. Долното сеене сe използува за по-дребни семена, а горното - за по-едри.
Колелото е заклинено към вала 3, който е общ за всички сеещи апарати на сеялката. Количеството изсявани семена се регулира чрез осово преместване на колелото заедно с вала. При това преместване се изменя дължината на улеите, които загребват семената. Частта от колелото, която остава в кутия­та, се нарича работна дължина иа колелото. При изтеглянето му навън свободното място се заема от муфата 2, която се пре­мества заедно с вала, но не се върти. От другата страна улеи­те се затварят от розетката 4, която се върти заедно с колело­то в специално гнездо на стената на кутията, без да се пре­мества.
Шибърът 5 може да изолира работата на сеещия апарат и да спре притока на семена.
Улейните сеещи апарати задоволяват сравнително добре агротехническите изисквания. Не се влияят чувствително от постъпателната скорост на сеялката, от наклоните на терена, от сътре­сенията и др.

Целият материал: