Лекции по мита и митническа политика

[Mozo]

Мита и митническа политика

1. Нормативно обезпечение на митническия процес

През 1879 г. към Министерството на финансите е образувано отделение за митниците. Това е първият държавен орган, който разработва основните и допълнителните нормативни актове свързани с митническата дейност и митническата политика в България. Разработват се първите основни закони, като се възприемат съществуващите в момента европейски стандарти за митническо облагане и митническа политика. Въвежда се специална митническа отчетност. Изработват се основните принципи за организация на митническата администрация. Основните минтически документи се превеждат на френски, който и досега е официален на Световната миническа организация. Първите години след Освобождението се разработва специален минически устав на Българското княжество. Този устав е в сила до 1884 г., когато е приет първият минически закон в България. Характерно за миническия устав е, че се дават основни понятия в митническата дейност като: какво е митница?; прилага се списък на стоките, които подлежат на допълнително обмитяване, а също и списък на безмитния внос; изясняват се случаите в които минитческият служител може да употребява оръжие; определя се работното време; описани са формата и начините за поставяне на митнически клейма и пломби; определят се размерите на глобите при минически нарушения и престъпления; забранява се претърсването на пътници, но се разрешава претърсването на жилища. Уставът предвижда и награда за съвестни минически чиновници.
През 1884 г. в Народното събрание е представен първият законопроект за Закона за митниците. В него са променени редът и начинът за обмитяване. Митническите складове се подразделят на категории. Опростява се схемата за теглене на парични залози при обезпечаване на митнически сборове. Със ЗМ се обхващат всички митнически дейности и процедури. В първите години на XX век насъпват промени в системата на миническото облагане и са налице някои противоречия с действащите в момента минически закони и разпоредби. Това налага през 1906 г. да се приеме нов Закон за митниците. В него е приет по-висок ценз за митническите служители. Създава се дисциплинарен съвет към Министерството на финансите, който разполага с предложенията за уволняване на митнически служители.
След Втората световна война, новият тип следвоенна икономическа промяна и част от функциите на митниците. Една от основните задачи е да се засили монополът на държавата по вносът и износът, а също и по-ефективно да се преследват всички форми на контрабанда. Митническата администрация е натоварена и с някои несвойствени за нея задачи и функции, като контрол върху военните печатни и рекламни материали с цел да не се допусне диверсия в страната. Пристъпва се към окрупняване и намаляване на броя на митниците и митническите пунктове.
През 60-те години на миналия век започва и процесът на феминизиране на митническата дейност като в момента около 40% от митническите служители са жени. Приет е нов Закон за митниците, с който Министерството на външната търговия е принципал на митниците. В полседното десетилетие с европейската ни интеграция и нарастването на външнотърговския обмен, митническото законодателство се хармонизира с това на ЕС. Извършиха се радикални промени. Беше приета и се изпълни нова национална митническа стратегия.
От 1999 г. влезе в сила нов ЗМ и правилник за прилагането му, които са в съответсвие с европейската митническа администрация. През последните години бяха приети изменения и допълнения в ЗМ. Направиха се промени относно режимите транзит, свободни зони и складове, въведоха се антикорупционни мерки, нови етични норми на митничарите. Беше регламентиран редът за споразумение за прекратяването на административни наказателни производства. Изменения настъпиха и с новото законодателство по ДДС и акцизите. Митническата ни администрация се оптимизира, а отделните минически процедури се рационализираха.


2. Общо споразумение за мита и търговия

Общото споразумение за мита и търговия ГАТТ е международен акт, регулиращ междустранните търговски взаимоотношения на базата на взаимни споразумения между отделните държави. В него са залегнали определени принципи, правни норми и правила, които участващите страни са длъжни да вземат под внимание при установяване на взаимоотношенията си. ГАТТ е междуправителствена организация, която основава своята дейност на редица многостранни, международни договори с цел да регулира търговията и търговската политика между държавите. По своята същност в ГАТТ се сключват множество споразумения, подписват се многостранни протоколи, актове и др., с които се определят точните правила относно митата и търговията между държавите. В годините между Втората световна война, САЩ поемат инициативата да създаде първата търговка международна организация, която функционира в рамките на ООН. През 80-те години в ГАТТ под някаква форма членуват около 140 държави, като от тях близо 90 са пълноправни участници, а има и временно присъединили се. Някои от държавите прилагат принципите дефакто, а другите наблюдават. Повечето от участниците в това споразумение са от развиващите се страни, т.к. техните интереси в сферата на митата и търговията са най-уязвими. През 1967 г. България придобива статут на наблюдател. Взема редовно участие в дейностите на ГАТТ и през 1986 г. официално подава молба за присъединяване към споразумението. В насотоящият етап в това споразумение са се обособили три групи дрържави. В първата са страните учредителки със стабилни, развити икономики. Във втората група са развиващите се държави, които са значителни като брой. В третата група са останалите страни, включително и наблюдателите. В момента около 60 държави са с този статут.
Някои от държавите участват в определени сесии на споразумението. Естествено, че те са водени от своите икономически интереси. Други от държавите са редовни участнички в заседанията, а трети участват само в съвета на споразумението. Присъединяването на една държава към ГАТТ задължително се съгласува с двустранна договореност между кандидатката и останалите договарящи се страни. Реалният член на споразумението ползва редица привилегии, които улесняват митническата му и търговска дейност. Споразумението изпълнява функции на многостранен търговски договор и чрез него на практика се заменя потребността от сключване на няколко хиляди многостранни търговкси договори за мита и търговия. Това е голямо улеснение за членовете и намалява бюрократичните процедури.
Основната цел на споразумението е постепенно да се договори и постигне намаляване на митата, ограничаване и отменяне на вече съществуващи преференции, митнически режими, отказ от импортни ограничения. Освен тези цели, споразумението дава възможност да се оптимизират и рационализират не само търговските процеси, но и редица митнически процедури.
Водещите принципи на споразумението могат да се изложат в следната последователност:
недискриминация – счита се, че единствените външнотърговки регулатори в рамките на ГАТТ се явяват митата. Либерализирането на международната търговия и намаляването на митническите ставки, ограничаването на митническите подходи е пряко свързано с недискриминационното прилагане на споразумението. Това означава, че всяка дъжава е длъжна да признава интересите и на другите държави, така че в максимална степен да се постигне улеснение на митническите и търговски процедури. В определени случаи, държавите търсят разрешение на някои възникнали между тях митнически и търговки проблеми. Този принцип не е безусловен. Той е по-скоро императивен. В някои случаи в клаузите на договорите има договорки, които изключват равно и автономно прилагане на този принцип;
свързване с националното производство на страните членки на споразумението. Това е принципа на импортните квоти или налагането на други количествени и тарифни ограничения. Допуска се изключение от прилагането на този принцип. В конкретни случай става дума за търговия с по-особени стоки (селскостопанско производство, текстил и др.). принципа не е приложим и в случаите на пасивен търговски баланс. Това е по-характерно за развиващите се страни. Друго условие за неспазване на принципа, когато е необходимо да се контролира износът на определени стоки свързани с националната сигурност, отбраната, здравето на населението и др.
в споразумение за еднакво митническо регулиране, при сключването на договори за регулиране на митническите и търговки процеси. Всички възникващи конфликти между договарящите се страни се решава чрез консултации и после преговори, т.е. диалогът при възникване на трудности е задължителен.
Организационната структура на ГАТТ е така изградена, че да е аналогична по функционалност и на другите международни организации. Всисш орган на споразумението е сесията на договарящите се страни. На 16 сесия бе създаден Съвет на представителите. Сесиите се провеждат всяка година като на тях се обсъждат всички въпроси имащи отношение към митата и търговията. В някои случаи възниква необходимост от провеждане на специални сесии. Между сесиите въпросите се решават от Съвета на представителите. Той е оперативен орган и се събира най-много 10 пъти годишно. В ГАТТ има особени комитети. Те са с точно функциониращи направеления.
В споразумението са изградени работни групи. Тези групи се разпускат, когато определени въпроси намерят решение. В ГАТТ има и експертни групи. Те се създават при спорни въпроси от двустранен характер. ГАТТ има и секретариат начело с генерален секретар със седалище Женева, Швейцария.


3. Функции на митническата администрация

Митническата администрация е централна административна структура. Тя е организирана в агенция митници към Министерството на финансите. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка. Агенцията се представлява от изпълнителен директор и заместници. Общата функция на агенция митници е да следи за спазването на миническото ни законодателство, като осъществява специфични митнически контол и надзор върху цялата ни митническа територия на страната. Във функционалната структура на агенцията са обособени 4 нива:
1) Централно митническо управление със седалище София;
2) Регионални митнически дирекции, които са 5 и се намират в главните градове на страната;
3) Митници. Те са основно функциониращо подразделение. Те са около 15 и в тях се извършват по-голямата част от миническата обработка на стоките. В митниците се осъществяват 2/3 от миническите процеси и процедури;
4) Митнически бюра и Митнически пунктове. Те са обособени и функционират към отделните митници и техният брой е около 100.
В настоящият етап в митническата администрация са ангажирани над 3000 служители. Функциите на всяко едно структурно формирование в митническата администрация са следните:

Целият материал: