Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Криминология

Безплатни анализи, реферати, есета, доклади и всякакви теми, за които няма собствен раздел.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Криминология

Мнение от Mozo »

1. Криминологията, като наука
Криминологията е наука за упражняване на подход и дейност за недопускане на престъпността с различен комплекс от мерки извън наказателното право, т.е. това е изпреварваща дейност. Важно е да се предотврати престъплението, отколкото да се търси наказателна отговорност за неговия деец.
Дефиниция: Кримонологията е обществена наука за престъпността, за нейната същност и форми, за причините й, за личността на пресъпника и за формите на социално въздействие за недопускане и ограничаване на престъпността.
Предмет на крим – ята:
-явлението престъпност
-причините за престъпността
-личността на престъпника
-превенция и контрол над престъпността и престъпленията
Това са основните направления в предмета на кримин-ята, но има и вторични, които са свързани: например отрицатерни социални явления, които не са престъпления, но влияят пряко и съществено върху престъпността и често я предшестват – наркоманията, алкохолизма, социална патология и др.
Ето защо криминологията има два аспекта:
-в тесен смисъл това е проблема с престъпниците и престъпността
- в широк смисъл изследва причините за престъпността, методите за превенция, наказателната политика и др.
Система на криминологията се състои от два дяла:
-обща част и особена част
Връзка на криминологията с други науки:
-връзка с НПраво – претъпленито в НП се изучава, като юридически факт, а в К като социален. В НП са наказанията, докато в К са средствата и мерките за превенция и контрол на престъпното поведение
-връзка с НПроцес – това е реза за търсене на отговорност
-връзка със социологията – К. обогатява социологията с данни от изследванията
-връзка с психологията – има за предмет изучаване на личността на престъпника, мотивите и мотивацията, като психологически процес
-връзка със статистиката – изучава закономернстите и явленията в престъпността

5. Престъпност – понятие. Престъпление и престъпност. Латентна престъпност
Престъпността е закономерно, социално явление, което е исторически обуславено и представлява посегателство в/у обществените отношения, охранявани с наказателно – правни норми.
-Соцално явление – означава, че не е индивидуално явление, а притежава социално естество. Престъпността е социално явление от по-висш ранг от отделното престъпление.
-Престъпността е посегателство в/у установените в държавата обществени отношения.
-Прест. е закономерно явление – не означава закономерно социално явление, а че социалното явление престъпност има закономерна природа
-обществените отношения, които засяга престъпността са охранявани с нак.правни норми – т.е. общ.отношения могат да бъдат поставени в опасност и от други дейностти, които не са престъпления/напр. алкохолизма/ Такива дейностти следва да се имат предвид, като предхождащи или съпътстващи престъпността.
Осн.стадии на престъпността:
-начален – предшества евентуална наказуема дейност – проявни форми на тозип стадии са хулиганство, противообщ. прояви на малолетни и непълнолетни, алкохолизъм и др.прояви, които благоприятстват или самите те могат да перрастнат в извършване на претъпление
-среден стадий – предшества умишлената престъпна дейност. В този стадии имаме намислено извършване на престъпление и ненаказуемо приготовление.
-краен стадий – всички извършени наказауеми деяния, вкл. наказуемите приготовления и опитите и довършването на престъпления.
Престъпление – това е единичното престъпно поведение. Престъплението е социален факт.
Сътношението м/у престъпност и престъпление е, че престъпността отразява същественото и общото в престъпленията, като единични социални факти. Престъплението е неповторимо, уникално. Криминологята изучава особеностите, както на конкретното престъпление, така и на престъпността, като цяло.
Латентност – скрита престъпност. Нарича се още тъмно петно. Това е разликата м/у действителната и регистрирана престъпност. Появява се от стремежа на извършителите да правят всичко възможно за да не бъдат разкрити.
Фактори, които обуславят латентността:
-социална дезоранизация
-отслабване на контролната система
-еефективност на съдебната система
-страх
-липса на доверие в органите и институциите
2. Възникване и развитие на криминологична мисъл
Според древногръцкият философ Демокрит предотвратяването на престъпленията става доброволно, а не чрез наложени закони
Според Аристотел, най-големите престъпления се извършват от стремеж към излишество, а не към предмети от първа необходимост.
В тази посока и разсъжденията на Цицерон, който вижда като причина стремеж към разкоша.
По-късно Томас Мор определя, като причина за престъпността неправилното обществено устройство и смята, че ако на всички граждани се осигурят необходимите средства за съществуване, то това би избавило държавата от имуществени престъпления.
Според Монтескьо прстъпността се изменя в зависимост от куртурните, политическите и нравствените условия в различните епохи и общества.
За създаването на Криминологията, като наука принос имат две лица.
Чезаре Бекария се счита за предтеча. В своя труд „За престъпленията и наказанията” той формулириа осн.приципи, от които трябва да се изхожда при определяне на наказанията:
-принцип на необходимостта – наказанието трябва да произтича от абсолютната необходимост
-принцип на равенството – наказанията да са едни и същи за вички
-на неизбежността – да не остане ненаказано престъпление
-на превенцията – степента на наказание да съответства на характера на престъплението
-на своевременността – колкото по-бързо е наказането, толкова е по-справедливо
-на законността – всяко наказание, което не е установено от закона е деспотично
Чезаре Ломброзо – баща на Криминологията – поставя, като основен проблем причините, водещи до извършването на престъпления. Разширява кръга на факторите, обуславящи престъпността. Наред с физическите и биологични фактори, той включва и външни фактори от социално и икономическо естество.
Формирането на Криминоогията, като наука става в средата и края на 20 в. Криминалистите разглеждат престъпността, като юридическо явление, докато криминолозите започват да изучават причините за престъпността. Формират се две направления:
-биологическо – според него причините за престъпността са резултат от физическата или психическата структура на престъпника, тук се включва и наследствената обремененост
-социологическото направление свърза причините за престъпността със социално-икономическите фактори – бецработица, нищета, миграция и др.

6.Състояние, структура и динамика на престъпността. Покадатели за тяхното характеризиране
Състоянието на престъпността е тясно свързано с коефициента на престъпност, отразяващ количеството на престъпленията, завършили с осъдителна присъда и осъдените за тях лица, съобразно определено количество от населението и по-точно от неговата наказателно – отговорна част.
Този коефициент на престъпността дава представа за престъпния интензитет на населението.
Състоянието на престъпността е обобщаваща, събирателна х-ка на престъпността, която се измерва с броя на извършените престъпления и броя на извършителите в определен период от време и на определена територия, представени с абсолютни величини.
Структура на престъпността – това е нейно свойство, което разкрива строежа й и отделните й съставни части, отношението помежду им и зависимостта им към външни явления, от които тези части са зависими.
Видове структури:
а/ главни структури - разглеждат се от гледна точка на зависимостта и със структурата на различните общества
-характерологична структура – отношението м/у частите на престъпността, като социално явление, обуславено от различни типове човешко общество
-пространствена структура – съотношението м/у частите на престъпност с еднотипен характер в различни държави с еднаква или подобна държавна организация
-темпорална – структура на престъпността в една отделно взета държава, чийто отделни части преставляват престъпността през отделните периоди на съществуването й с един и същ характер и еднотипна държавна организация
-териториална структура – разпределението на престъпността на територията на една отделна държава, в даден период от нейното съществуване
б/структура на основните страни на престъпността – това е разпределението на престъпността на основата на рзлични критерии и показатели
- структура на обекта на престъпността
-структура на носителя на престъпността/ с оглед на личностните му белези, специфични качества и др./
-структура на начина на посегателство / например средни и леки посегателства, самостоятелни или групови/
Динамика на престъпността – изразява се в промените в престъпността в даден период, които нстъпват с течение на времето и под определени фактори. Динамиката на престъпността има важно значение за разкриване на тенденциите на престъпност – ръст, намаляване или застой. Причините влияещи в/у динамиката, факторите могат да бъдат с временно действие или с с трайно действие
3.Биологическо направление в Кримнологията
Биологичната теория е създадена от „бащата на Криминологията” – Ломброзо. Той създава т.нар. „позитивна теория”, в която свързва личността на човека, в биологичен и психологичен смисъл с причините за престъпността. Върху биологичната теория са изградени редица криминологични теории: за наследственото предразпоожение, за психическото предразположение и т.н. Тези теории изхождат от тезата, че съществува предразположение към извършителите на престъпления, поради особености на тяхната психофизическа структура. То обикновено се активира под въздействието на някакви социални дразнители. Биологизма в криминологията има различни прояви:
Хромозомна теория – причините се търсят в генетични отклонения. Според тази теория у някои хора се наблюдават хромозомни аномалии, които са фактори пораждащи престъпност. Тази теория не е потвърдена с конкретни данни.
Клинична криминология – според криминолозите-клиници, престъпността е социално заболяване. Те изучават личността на престъпника и престъпното му поведение, посредством клинични методи. След определено клинично наблюдение и диагноза се определят и терапевтичните методи за въздействие.
Биологична теория на Чезаре Ломброзо – В основното си съчинение „Престъпния човек”, италианския учен прави извода, че престъпника е такъв по рождение и че престъпността е биологично явление. Въз основа на изследванията, които прави в/у затворници, Ломброзо достига до извода, че причина за престъплението са множество фактори, които действат в съвкупност.
Енрико Фери – класифицира престъпниците по рождение, по привичка, по лудост, случайност. Отдава най-голямо значение на устраойството на човека и неговите психични особености.
Ернст Кречмер – в своята теория той разделя личността на три типа, в зависимост от сроежа на тялото – астеничен, пикничен и атлетичен. Според строежа на тялото се определя и предразположението към извършване на престъпления.
Тероии за наследствената обремененост – възникват с откриването на гените. Такива са тероиите за изследване на родословието, теорията за акселерацията/ускорено развитие на младежта/, теорията за хромозомните аномалии
Фроидизъм – според последов. на Фройд, престъпността е резултат от конфликт м/у разрушителните инстикти на човека и моралния кодекс.
Теория на фрустрациите – емоц.състояние на човек, излъган или лишен от възможност да постигне желаното. Тогава той прибягва до извършването на престъпление.
8. Личност на престъпника – понятие и х-ка. Механизъм на престъпно поведение

От гледна точка на криминологията, понятието за личността на престъпника, е свързано с общите понятия за човек, личност и индивид.
-човек – биосоциално същество, което има всички предпоставки да се превърне в личност
-индивид – отделно същество, притежаващо в единство биологично и социално обусловени психически и физически качества и свойства.
Личността на престъпника в криминологията е категория за означаване на наказателно отговорно лице с деформирано съзнание / или притежаващо признаци за начално деформиране на съзнанието/, с нарушена ценностна ориентация, което във взаимодействие с неблагоприятна жизнена ситуация, извършва престъпление.
Трябва да се прави обаче разлика м/у понятията престъпник и криминогенна личност.
Криминогенната личност е определен социален тип личност, на който е присъщ комплекс от социално обусловени характеристики, типични за много от тези, които извършват престъпления и определящи една голяма вероятност личността да извърши също престъпление. Личността на престъпника се реализира само при взаимодействие с определена социална среда.
Механизъм на престъплението – престъплението се извършва в конкретна ситуация, която включва няколко етапа:
1.Предкриминален етап – възниква идеята, мотива и идеята да се извърши определено престъпление. Най-често срещаните мотиви са корист, отмъщение, себезащита, себеутвърждаване, престъпна солидарност и др. Мотивът е елемент от структурата на всяко волево действие. Немотивираните деяния могат да бъдат само непредпазливите деяния в свойте две форми – самонадеяност и небрежност. При вземане на решение от особено значение са волята и темперамента на личността. Самото вземане на решение, преминава през няколко етапа:
-подготовка – определя се окончателната цел
-същинско вземане на решение – етап в който е взето крайното решение
-изпълнителен етап – извършват се необходимите действия за реализиране на взетото решение
2.Актуален криминален стадий – в който се осъществява престпълението
3.Постикриминален етап – започва след извършване на престъплението и разкрива поведението на извършителя след извършването му.
4.Социологическо направление в Криминологията
Социолозите-криминолози изследват социалната страна на претъплението. Характерно са социологическите теории, е че те се придържат към двучленна класификация на причините за престъпността – индивидуални / психо-физическата струтура на престъпника, психически аномали, пол, възраст, раса/ и социални/особеностите на живота в града и селото, образованието и възпитанието, доходите, употребата на алкохол и наркотици/
Разпространени са 3 основни социологически теории:
1.Т. на социлната дезорганизация- според нея съвременното общество се характеризира с лоша организация на държавата и нейните институции, със занижен обществен контрол, отслабване на силата и авторитета на властта. Поради това съвременното общ-во е в невъзможност да спре хората да извършват престъпления. Социалната дезорганизация води до дезорганизация на индивидите и оттам към извършване на престъпления.
2.Т. на конфликта м/у културите – близка по съдържание до първата теория. Отправна точка са различните култури на етническите и националните групи, състовляващи обществото. Поради значителни различия в културите на два или повече групи или общества, се поражда престъпността.
3. Т. на диференциалната асоциация – изборът на определено поведение /престъпно или не/ се определя от характера на обкръжаващата среда. Ако в тази среда преобладават елементи с антисоциален характер, човек се ръководи по тях и става престъпник и обратното. Т.е. престъпното и непрестъпното поведение зависят от общуването и от връзките на личността. Основен фактор е подражанието на морала, правосъзнанието, поведението, приети от една или друга група от населението.

9. Типология на престъпниците

Типологията на престъпниците, това е диференциализация на престъпниците по съществени, характерни признаци.
Извършва се на оновата на два критерия: критерий по отношение на характера на криминогенна деформация и по отношение на степента на деформацията.
По отношение на характера на криминогенната деформация:
-лица с негативно пренебрежително отношение към човешката личност и блага
-лица с користно – егостични тенденции
-лица - анархистичен тип – пренебрежително отношение към социални групи и инститеуции
- лица с лекомислено и безотговорно отношение към социалните ценности
По отношение на степента на деформация:
а/криминогенен тип престъпници:
последователно-криминогенен тип – сам създава ситуацията на престъплението
ситуативно – криминогенен тип – използва подходяща ситуация за извършване на престъплението и рядко сам я създава
ситуативен тип – ситуацията оказва решаващо влияние. Ситуацията е възникнала по друг повод
б/случаен престъпник – лицето извършва престъпление, в резултат на слечайно стечение на обстоятелствата.

Продължение на въпрос № 10

Виктимизацията може да бъде с ниска, средна и висока степен. Ролята на държавата е да защити живота, здравето и имуществото на свойте граждани. В тази си роля, тя изпълнява антивиктимизационна политика. Тази политика се състои във вземането на мерки от страна на държавата от социален, икономически и юридически характер, насочени към намаляване на виктимицационните фактори. Основните моменти в антивиктимизационната политика са:
-социално подпомгане и засилен контрол над семейства с ниска степен на организираност или на конфликтни семейства
-социални и спецални програми за защита на гржданите – жертва на престъпленията
-разработване и усъвършенстване на техническите средства, използвани за защита на имуществото или живота и здравето на гражданите
-контрол над местата, където пребивават рискови групи
-усъвършенстване на законодателството, чрез регламентиране правомощия на правоохранителните органи

Целият материал:
Прикачени файлове
Криминология.rar
(24.7 KиБ) Свален 18 пъти
Прочетено: 419 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “Други”