Пищови по криминология

[Mozo]

1.Предмет,цели,задачи на К.,система същностни черти
Предмета на К.може да се определ като конкретно проявление на яв-то престъпн. в действителността и насоките за противодей.с/у нея. Основния обект на изсл.в К.е прест
ъпността, а освен нея К изучава и такива проблеми като проблема за личността на престъпника и профи
лактика на престъпността.В превод
от латин.озн.Наука,учение за прест
ъплението.В наказ.право престъпл. се разглежда като юрид.факт, за ре
ализиране на наказ.отговорност. Престъпн.като масово соц.явление
,личността на престъп.,като особен социален тип и профилакт.на прес
тъпността са част от основните обе
кти на изслед.от К.Към ? за предме
та на К.се вкл. и соц.детерминиран
ост на явл-то престъпл.,неговите те
нденции и закономерн.и дори инди
видуалното прест.поведение. Всички елементи от предмета на К.са логи-
чески взаимосвързани в статично и динамично проявление. Целите на К.се свеждат до реализация на политика в областта на борбата с престъпността.Основна задача на К е системно получаване на достоверни знания за престъпн., не
йната соц.детерминир.,тенденции и развитие.Задача пред К е изготвяне
то на достоверни криминол.прогно
зи и програми на общо,регионално и др.равнища за борба с престъпността
Системата на К се разделя на 2-обща и особена. Към общата са ? за предмета,задачите,методологията, функциите,истор.развитие,личността на престъпника,дори организ.на разл
държавни и обществ.органи в действ
ията им с/у престъпн.В особената си част обхваща отделните видове прес
съобразно специф.криминол.красиф
икация на престъпността. Основна същността черта на К е нейната соци
ална природа.Тя е обществена наука с хуманитарна насоченост и нейна цел е на база научни основи да се противодейства на престъпн. Има и политически и юридически х-ер. Тя е наука със собствени функции сред др.правни науки.
2.Методология, принципи и функции
Съвр.К се развива в/у стаб.криминологи
основа.Тя е съвку.от принципи на научн
познание и идеи на съвр.философ.и прав
но-научно мислене в/у к-то се изгражда криминологич.познание.Кримнолог.анал
изи и изводи за състоянието, тенденц. и причинната обусловеност на престъпн. произтичат от обективни закономерн.на обществ.развитие и отразяват историчес
промени в обществ.явления.К изучава он
ези соц.връзки, к-то имат криминогенен и антикримонгенен х-ер.К.методика е взаимствана от методи разраб.в др.научн
сфери, к-то се модифиц.съобразно изиск.
и природата на криминол.познание-напр
индукция, дедукция, и срав.анализ.Соци
олого-правните методи са едни от най- широко приложимите в К.Чрез тях се из
учават причините и условията за престъ
превантив.роля на правото, системите за соц.контрол.Сравнително-правния метод изучава тенденц.на престъпн.в разл.стра
ни през разл.историч.периоди.Логико- математи.методи се използ.за прогнози
и моделиране.Важно място заемат и пси
холог.методи особено при изучаване лич
ността на престъпника,типология на пре
стъпниците.Основните принципи на К са и основни правни принципи-справедлив
остта, правовостта, демократизма, хуман
изма и законността.Освен тях в К се след
ват и принципите на соц.контрол,повиш
аване качеството на живот,издигане нрав
ственото равнище,компл.в дейнсотта на държ.органи и общ.организ. в борбата с престъпността.Има три основни функци
на К.-методологическа,теоретико-познав
ателна, научно-приложна.1-обединяваща за останалите юрид.науки.2.система от знания за престъпн.и борбата с/у нея през призмата на соц.закономерностти и тяхната юридич.характер.и оценка.3.при
дава практическа стойност на науката.
Др.науки с к-то се намира в пряка връзка се обедин.в 4групи-философско-социоло
гически,юридически,психол.-педагогич., икономически науки.Използва филос.зак
они и категории в своите изслед, от др.ст
ана от социол.черпи сведения за разв.на обществ.явления,к-то имат вр-ка с прест.
Връзк.с криминалистиката се изразява в общия обект на търсене на отговори – криминалистиката “как”, а К “защо”е из
вършено едно престъпление.От общата и соц.психолог.използва теорет.постан. за изучаване на антиобщ.възгл.,навици, склонности, опр.индив.прест.поведение като съзн.волеви акт на човека.От педаго
гиката черпи знания в постиж.на трудов
поправителната педагогика.
3.История на К
Историята и формир.на К е история на борбата на човек с престъпността.Орган
чески е свър-на с наказ.правната теория. Появата на престъп.и наказ.е съв-но с фо
рмирането на соц.общности и собствено
стта в дълбока древност.Има три основн
етапа през к-то преминава развит.на К: средновековен,хуманиарен и съвременен
През среднов.мъдреци като Талес,Демок
рит,Платон,Аристотел засягат криминол.
мисъл обръщайки философски поглед към ? за престъпн.Платон възприема спр
аведливостта като висша добродетел ед
накво важна и за държ-та и за отделния човек.Същността на идеалната държ.се изразява в липса на соц.иконом.неравенс
,з-то то създава противореч.и соц.откло
нения,респ.престъпл.и злодеяния.В късн
ия етап на Среднов.мн.обществени яв-ия
се третират през призмата на естеств.пра
во или божеств.предопред.Векове наред
прест.поведение се обяснява с греховна
зла воля на човека.Предвиждали се изкл
тежки наказ.като средство за предотв.на
престъпл.,но опита показва,че това не е било ефективно(инквизицията, актове “Каролина”,Терезиана”).В началото на Хуманит.период социалистите-утописти виждат пряко причинно действие на част
ната собств.в/у престъпн.,както и зловр
едната роля на религията,к-то покров.ик
ономи.неравенство. Първото монограф. изследване на престъпл.и наказ. е дело на Ч.Бекария”За престъпл.и наказан.” В него се набляга на идеята за профил.на престъпл.чрез възхваляване на добродет
елтта, подобряване възпит.на хората, а семейството и държав.да съществ.като единна възпит.система.Бекария се обявя
ва с/у жестоките наказания, в т.ч и смърт
Днес той се смята за родоначалник на съ
Временната киримнол.теория.Една от най-значимите разраб.в областта на К е на А.Кетле, к-то е основна при разраб.на
методологията на науката.Той разкр.ре
дица статистически законом.на престъпн
и връзката и с мн.фактори от иконом.,де
мографски,социален и др.характер. К се
формира като наука в края на ХІХ в.к-то е началото на съвременния период. Нови иконом.отношения, обществ.политичес.
промени обуславят и висока престъп.,к-то учените се опитват да обяснят като яв
ление. На престъпн.вече не се гледа абст
рактно,а като поведе.акт на човека като биологично и социално явление.Понятие
то “криминология”е употребено за 1 път през 1879 от Топинард.Още с възникв.си като наука в нея ясно се отграничават три направления-биологическо(антропо
логическо),био-психологическо, и социо
логическо. Съвр.К се развива в рамките на социолог.направление предимно.Ист. на Кмисъл в Б-я премин.през 3 етапа- от края на минал.век до начал.на Ісв.война, от Ісв.война до 70-те г. и от 70г.до днес. През 1 етап се разработва и приема Търн
овската конституц.и наказправния закон.В Б-я К става известна предимно чрез преводи на чужди статии по темата за Пр.През 1900г.Кръстю Раковски публ
икува “Пр.,нейн.причини и средства за изкореняването и” и с този труд става родонач.на К в Б-я.През 2 етап соц.роля на К се институционализира чрез създав
през1924г.”Дружество за борба с Пр”Съ
ществен е приноса на д-р В.Златарева за развитието на К в Б-я, тя издава “Прости
туцията и борбата против нея”,мащабен, задълбочен и компетентен труд в област
на К.От началото на ІІ св.война до среда
та на 60-те г.крим.мисъл у нас е в пълен застой.Това се дължи на основната идея на соц.лагера по ? за Пр, а именно че та
кава няма да има в новото общество. Пр
ез 1967 се създава Междуведомствен съв
ет за криминол.изследвания при Гл.про
куратура, а след това и Научноизследов. институт по К и криминалистика при МВР.Така се изграждат организац.осно
ви за провеждане на конкр.кримин.изсл.
в Б-я.

Целият материал: