Професионална култура - пищови

[Mozo]

1.Обект предмет задачи
2.Общуването като соц.
феномен
3.Методи за психическо въздействие върху личността
Обект на дисциплината е говорещия влизащ в различни форми на контакт с другите хора,който проявява своята лична ,социална и професионална култура.
Предмет е дейността на семейството,образователната с-ма,ДГ,училище за изграждането на лична и професионална култура,умения за вербално и невербално общуване.
Задачи-запознаване с ключовите понятия и теми в сферата на културата и теорията на комуникациите.
-формиране на умения за ефективно общуване,за публично говорене,оценки и предложения,за решаване на спорове,участие в дискусии.
-овладяване на основните психологични знания,за да се научи човек да говори добре.
-изграждане на умения за владеене на различни форми на невербално общуване
-анализ и характеристика на професионалното-педагогическите взаимодействия между обучаеми и обучаващи
Понятиен апарат-чрез него се изясняват задачите,методите на изследване,областите на приложените на знанията в практическата дейност.
Понятията имат специфично проявление ,съобразено с особеностите на общуването,комуникацията,и професионалната дейност,които изискват специфични черти на професионалната култура.
1.култура-е явление,създадено от човека в зората на неговото съществуване и съпровождащо човечеството през всички обществено икономически формации.
2.социална култура-тя включва усвояването на културни нормиии традиции на обществото,изградени в историческото му развитие.
3.профес.култура-тя е специф.проявление на културата в определен вид професион.дейност.Елементи на профес. кул. Се изграждат в личността още от подготвително учебно заведение но истински се тя се проявява в пряката профес. дейност.
4.Педагогическа култура-тя има решаващо значение при упражняване на различни видове и форми на общуване на професионалиста с възпитаниците.
5.външна и вътрешна култура наличността-не винаги вътрешната култура поражда външната, иобратно не винаги външната вярно отразява душевната съшност.
6.култура на общуване-проявявя се в спазване на определени житейски норми при личните и обществените взаимоотношения.
7.поведение-система от дийствия на съзнателната личност,която осъществява връзката и с социалната среда.
9.общуване-сложно социално явление многостранен процес на взаимодействия между двама или повече души.
10.комуникация-това е процес но съобщаване,предаване на информация,отедин човек на друг човек
11.интеракция-изразява се в въздействието което си оказват един на друг общуващите.
12.педагогическо общуване-процес който се реализира в педагогическата среда,между преподавател и обучаеми.При него е създават условия за формиране,изграждане на личностни качества у децата.

Общуването е сложен соц.феномен,който е обектна изследване от всички научни области и направление,свързани с човека и неговата триединна същност.
Структура на общуването-когато общуването се разглежда като комукативна дейност на личността,като потребносто общуването с другите хора,когато е на лице желание да се влезе в връзка с човека до нас,да се обменят знания,опити,информация.
Компоненти на общуването са следните:опознаване,отношение и обръщането на хората един към друг.Общуването се откроява с редица негови съществени функции.
1.информационно-организираща-свързана е с приемането и предаването на информация,ориентирането в различни ситуации,вземането на конкретни решения.
2.Афективно-оценъчна-намира израз в одобрението или неодобрението на действията на партньора.
3.Регулативно оперативна-изразява се в конкретни указания,съвети,показване,демонстрация,с оглед постигането на поставени целили задачи при общуването
4.Социализираща-междуличностното общуване играе определено позитивна роля при решаване задачите на социализацията.
Степени на общуването-ниска степен-определя се като общув.на ниво съвместно пребиваване на непознати хора.
Средна степен-когато общата цел е изкристализирала
Висша степен –общуване в групата,когато се вземат под внимание личностните особености на всеки неин член.В психологията се разглеждат следните типове общ.-познавателен-когато хората се обръщат един към друг за да получат информация.
-делово общуване-когато учасниците в процеса на общуване са в контакт при извършване на дадена дейност
9интимно-личностно-при възприемане на партньора,близкия човек
Видове общуване-Според това дали се преследва определена цел общ. Може да бъде целенасочено и нецеленасочено.В зависимост от намеренията на участниците в този процес може да бъде добронамерено и злонамерено с цел да се създадат отрицателни ситуации.
Съобразно използваните средства и начина на изразяване-вербално свързано с езика и невербално-чрез жестове,мимики,викове поза.Според М.Каган следните видове общуване
-симетрично,асиметрично
-духовно общ.
-битово общ.
Средства за общ.1.експресивно мимическа среда усмивка,поглед
2.предметно действена среда-размяна на предмети действия
3.речеви средства –въпроси,отговори,разговори,мнения,позиции.

Методите за въздействие върху личността са обект на засилен научно-тереотичен и практико-приложен интерес,който се обуславя от особеностите им като градивен компонент на единната система за развитие на детската личност.Факторите които обуславят избора на методите за психическо въздействие са: обща цел на възпитателния процес,индивидуалните и възрастови особености на възпитаниците,влиянието и трайността на предишни въздействия върху личността на възпитаниците,субективни фактори свързани с личността на възпитателя и неговата обща специална подготовка.Анализ на методите:
-мнение-краткотрайно становище,което може да се променя много лесно под компетентното въздействие на други хора
-схващане-становище на група хора по определени житейски,политически,социални култури.
-убеждение-еосновен метод на психично въздействие върху личността,изразяващ се в рационално и емоционално въздействие с цел формиране на нови възгледи.
-внушение-те е форма на психично въздействие върху човека с оглед на безкритично възприемане и възпроизвеждане на думи,оценки.Има следните видове внушениее в будно състояние и в състояние на хипнотичен сън.В зависимост от участието на речта в внушението то бива вербално,невербално.Според общността,върху която се въздейства индивидуално и групово внушение.В зависимост от начина на въздействие и характера на връзката бива пряко и косвено.Според насочеността на въздействието бива-внушение сугестия и самовнушение.
Условия за успешно внушение-внушението зависи от личността на този който внушава.Той трябва да бъде авторитет,образец за подражание.Значение имат и качествата на речта.Наблюденията показват че внушаващото въздействие започва още с появата на личността пред групата.Внушението зависи и от възрастовите особености на хората,от техните потребности и минал опит.

Целият материал: