Проективните методи на изследване - същност, популярни методи

[Mozo]

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”


РЕФЕРАТ

Тема: „Проективните методи на изследване - същност, популярни методи”





Студент: Анна Бинева Научен ръководител:
Фак. № 1406551032 проф. Р. Божинова
Специалност: Психология


Съдържание

Същност и поява на проективните методи за изследване 3
Проективни методи 3
Структура 6
Приложение на методи 7
Популярни методи за изследване на личността 9
Тематично аперцептивен тест (ТАТ) 9
Тест на Роршах 10
Заключение 11
Използвана литература 13












Същност и поява на проективните методи за изследване

Психологичното изследване на личността възниква във връзка с конкретни практически нужди. 1905г. Се приема за началото, когато се създава стълбицата за измерване на интелигенстността на А. Бине. Методът на въпросниците, с който изследването на личността поставя своя дебют, продължава да се разработва успоредно с проективните методи, като достига своя връх с Минесотският многофазов личностнов въпросник. Развитието на социалната психология и социологичната ориентация на медицината довеждат до появата на социометрията на Морено и до създаването на редица нови и използването на някои от познатите, предимно проективни психологични методи като методи за групова диагностика и терапия.
Така се формират три основни насоки на експерименталното изследване на личността за нуждите на клиничната практика: методът на въпросниците, проективните техники, социално-психологичните методи и груповите методи.

Проективни методи

От лабораторните методи за изследване на личността голямо разпространение и масово приложение са получили така наречените проективни методи, които имат да цел да изразяват „дълбоките тенденции” на човешката личност. Всъщност на практика повечето от тях са превърнати в разновидност на психоанализата. Това не означава, че те не съдържат „рационално зърно”, което може да се използва от позициите на разбираемата психология. Това се отнася особено за онези от тях, които представляват картинни тестове, пренасящи изследваното лице в една изкуствено създадена ситуация, за да се изследват особеностите на неговите поведенчески, емоционални и словесни реакции. По този начин експериментът обогатява значчително нашите възможности, тъй като в естествена обстановка ние можем да наблюдаваме твърде рядко конфликтни, стресови и други особени ситуации. От друга страна посредством картинния тест настъпва отреагиране, чрез което болният изявява свои диссимулирани (най-често налудни) изживявания. Задаването на съответните въпроси на болния от лекаря по време на снемането на психичния статус дава по-добра възможност на болния да обмисли и да отговори преднамерено (не рядко искрено), отколкото пренасянето в една непосредствена (макар и изкуствено създадена) обстановка). Повечето от проективните тестове са добре стандартизирани, резултатите от тях са пригодени за математична обработка и това е едно съществено положително качество за различаване на отклоненията от нормата и сравняемост на резултатите.
Проективните методи се създават и оформят в периода межди 20-те и 50-те години на миналия век, период на разцвет и утвърждаване на психоаналитичната теория. Това е обяснението за повлияването им от нея. То е причина за противоречията в преценките за възможностите им от некритично надценяване до пълно отричане.
Част от предубежденията срещу проективните методи възникват поради ограничено и неточно разбиране на съдържанието, влагано в понятието за проекцията.. Още в определението на Франк -1939г, който пръв въвежда този термин за означаване на проективните методи, се раграничава от „класическото” понятие за проекцията

на Фройд. Франк вижда същината на проективните методи в способността им да предизвикват индивидуално-специфични личностови реакции. Според Мюрщайн, за проекция говорим, когато един индивид манифестира поведение, в което разкрива свои емоционални стойности и потребности, а Ривърс подчертава ролята на целия предшестващ личен опит в реакцията на проекция. По признание на много автори класическата проекция на Freud- разкриването в опита на подтиснати, неприемливи за съзнанието психични съдържания- е само една от разновидностите на проективните механизми и при това се наблюдава твърде рядко при проективните методи. Хюбър предлага във връзка с това даже названието проективни да се замени с означаващи или тълкуващи методи.
Резервираното, а дори и отрицателно отношение към проективните методи се обуславя и от други обстоятелства. Принципите и техниката на провеждането им се различават съществено от класическия лабораторен експеримент и от психометричните методи и стандартизираните тестове. Класическият експеримент се изгражда върху еднозначността на стимула и възпроизводителността на резултата при еднакви условия на опита. При проективния опит неструктурираният характер на предлагания експериментален материал, неговата многозначност осигурява аперцептивния характер на отговора, а с това и проникването в субективния свят на изследвания.
Проективните методи са качествени методи. B. Klopfer и Дейвидсън, а по-късно и Хюбър основателно възразяват по този повод срещу означаването им с термин „тестове”. Оценката на резултата при проективните методи не се извършва непосредствено от получените данни, а след тяхното преработване, с помощта на определена интерпретативна техника.
Структура

Проективните методи не са еднородни по струкура. Обща особеност за всички, влизащи в тази рубрика методи, е неструктурираният, или по-точно незавършено структурираният характер на изходния експериментален материал. Това осигурява значителна вариабилност на „отговорите” на изследваните проецирането в хода на опита личностово-специфични начини на възприемане, преживяване, действане и реагиране. За разлика от експлорацията и въпросниците, проеквивните методи могат да бъдат окачествени като индиректни методи, които не разкриват пряко целта на изследването или параметрите на личността, към които е насочено вниманието на експериментатора. Действителната или привидна индиферентност на предлаганите стимули създава условия за неподправения, спонтанен и до голяма степен несъзнаван на реакциите на изследваните лица. При много от проективните методи експерименталната ситуация е само повод за изява или разтоварване от вътрешните напрежения, конфликти или тенденции на личността.
Освен тези общи особености отделните методи показват и известни различия, на базата на които се обособяват разнородни групи проективни методи. Проективните методи са най-разнообразни, но въпреки това могат да се подразделят на няколко основни групи такива. А именно:
• Конститутивни — при тях се предлага на изследваните хора някакъв материал, който няма определена форма, на който те трябва да предадат определен субективен смисъл
• Конструктивни — изисква се от изследваните да създадат и интепретират нещо цяло от дадени оформени детайли
• Интепретационни — състоят се в тълкуване на показани по определен начин събития или епизоди, както действителни, така и въображаеми
• Катартични — представляват поставяне на задача на изследваните за осъществяване на изобразителна дейност (направата на рисунки, фигури и т.н.)

Целият материал: