Психолингвистика

[Mozo]

Тема 1: Психолингвистиката като наука за речта. Разлика между език и реч
Въпреки широко разпространеното мислене, че думите „реч“ и „език“ са синоними за едно и също нещо, това не е така. Проблематиката на психолингвистиката изисква ясна гледна точка за разликата между реч и език или като алтернативи – за отсъствието на такава разлика.
• Реч – свойството на човешката психика за предаване и приемане – размяна – на мисли с други хора, и психичните процеси на осъществяването на тази способност. Човешката психика е единствена на планетата, притежаваща способност за размяна на мили – реч. Речта е изследователската област – предметът на психолингвистиката.
• Език – правила за съответствие между мисли и вещество, чрез които хората изобразяват мислите си върху веществото с цел размяната им помежду си.
Правилата за комбиниране на езикови елементи в съвкупности с цел създаване и възприемане на повече или по-малко обратимо съответствие между елементите на езика и елементите на мисленето, са граматичните правила на езика – „синтаксисът“. Езикът е посредник, чрез който мислите на един човек достигат до друг човек. Езикът е съвкупност от знаци и правила за тяхното комбиниране, за посочване на произволна мисъл. Знакът е едно нещо, означаващо друго нещо. Езикът е изследователската област – предметът – на езикознанието (наричано също лингвистика). Езикът е средство за осъществяване на речта.
• Сравнения между език и реч:
Човек има способност да общува с други хора като им предава и приема от тях съобщения. Тази способност е речта. Речта е едно свойство на човешката душевност, което може да бъде осъществено чрез множество различни кодове – езици. Едно и също съобщения може да бъде предадено от един човек на друг човек чрез множество езици.
Речта не е изговарянето или изписването на букви, думи, фрази и текстове. Човекът има само една реч, а не две, три или повече. Косвен аргумент затова е фактът, че думата реч няма множествено число. Когато научим английски език ние не получаваме като безплатен бонус и „английска реч“, речта си ни остава все същата като дори не е нито „родна“, нито „българска“. Съставянето, отправянето и приемането на съобщението „През лятото е топло, а през зимата студено“, пренасящо определена мисъл, е способността „реч“. Това едно съобщения обаче може да бъде предадено и прието чрез много езици. Ето защо езикът е средство за осъществяване на речта, а не обратното. Това е една от причините, поради които езикът и речта не са едно и също нещо.

Тема 2: Предмет на психолингвистиката (тоест областта от реалността, която психолингвистиката описва и изследва)

Дефиницията на психолингвистиката е „Психология на езика“, или „Езикова психология“.
Психолингвистиката е психология на употреба (използването) на езици: психология на влиянието на съдържанието на комуникацията върху езиковия ѝ пренос. Това е влиянието на психиката на общуващите върху начина на използването на езици от тях.
Предметът на психолингвистиката е взаимното влияние между речта и всички езици, с които тя е отправена и приета: влиянието на съдържанието на пренасяните съобщения върху елементите на езика, и на езиковите елементи върху възприемането на съдържанието на съобщенията; начинът, по който речта променя езиците, и начинът на употреба на езиците я променя; подбор на знакови системи (кодове) и знаци за кодиране на отправеното съобщения с цел конкретно въздействие върху психиката и поведението на получателя на съобщението.
Освен тази проблематика, в традиционната изследователска област на психолингвистиката влиза изучването на нормалното (и отклонение от него) съвместно функциониране на реч и език, развитието на речта и езика по време на живота, разликата между усвояването на родния и следващите езици.
Психолингвистиката е психология на езика. Граматичните правила за употреба на езика, изучавани от езикознанието, са извън изследователската област на психологията на езика, и не се изучват от нея. Човек не става специалист по езикознание само поради факта, че е усвоил най-важните знания от психолингвистиката – защото психолингвистиката не е езикознание.
Психолингвистиката изучава влиянието на пренасяните съобщения върху психиката на получателя в зависимост от начина им на кодиране с всички възможни за употреба знакови системи (кодове), участващи в пренасянето му.
Обобщение: Психолингвистиката е психология на езика: изучава психологическите аспекти на езиковата употреба. Не граматичните аспекти, не синтактичните, не морфологичните, не фонологичните, не артикулационните, не „менталните“, не „умствените“, не „мозъчните“, не „интелектуалните“, а психологическите аспекти на употребата на езика.
Психологията на езика е човешката способност реч: размяна на мисли между хората като последователност от съобщения, пренасяни – предавани и приемни – от множество знакови системи – езици. Психолингвистиката е област от психологията, изучаваща речта.




Тема 3-4: Проблеми, които съвременната психолингвистика изследва (задачи, които се опитва да разреши)

Психолингвистиката е психология на езика, и изучава влиянието на комуникацията (тоест речта) върху езика с цел използването на това влияние.
Главните изследователски области/раздели на психолингвистиката, са:
• Пораждането на реч, и възприемането на речта на други хора;
• Индивидуалното развитие на речта и на родния език по време на живота;
• Усвояването на втори и следващ език по време на живота/чуждоезиково обучение/; разлика между начина, по който се усвоява родния език, и всеки следващ език; билингвизъм.
• В областта на същността и съвместното функциониране на речта и езика:
• Изучаване на съответствието между елементите на мисленето и елементите на езика;
За тази цел психолингвистиката се стреми да направи „опис“ на съвкупността от понятията и на езиковите конструкции – думите и съвкупностите от думи, чрез които хората посочват своите понятия.
Психолингвистиката се стреми да отговори на въпроса дали понятията на различните хора са едни и същи, или те са различни и различните по-малки и по-големи групи от хора, в това число и различните човешки „култури“.
• В областта на производството на речта:
• Процеси на планиране на речта; механизмите, обединяващи в едно цяло знанието и използването на езика; големината на симетричността на процесите на пораждането и разбирането на речта; съотношението между реч и мислене; съотношението „език – човек - общество“; използването и ролята на допълнителни /невербални/знакови системи/езици/ в комуникацията (в речта).
• В областта на възприемането на речта:
• Механизмите, чрез които се осъществява процесът „четене“; разпознаването на думите при четене; разбирането на текста; разликата между слуховото и зрителното ѝ възприемане; възприемането на звуковите елементи на езика и разпознаването на изговорените думи, фрази, изречения; връзката между структурата на езика и процесите на декодиране; въздействието на смисъла на текста; обработка на изречения; възприемане и разбиране на условните езикови форми – метафори, идиоми и др.; механизми за получаване на различни видове ново знание; изграждането на мислени (ментални) модели на съдържанието на текста; конструиране на нови обяснителни схеми за значението на думите; идентифициране на личността по нейната реч и език.
• В областта на влиянието на влиянието на отношенията между хората върху съдържанието на речта и върху употребата на езика: речеви и езикови механизми, чрез които речта и езикът на един човек въздейства върху /и променя/ психиката и поведението на друг човек (хора):
• Видове средства за въздействие – езикови и риторични; лексично, морфологично и синтактично равнище на езиковите средства за манипулативно въздействие; мисловни и емоционални механизми на риторичните средства за въздействие; хиперболизация, ирония, олицетворение, преразказ, сравнение; анафора, епифора, градация, риторичен въпрос, инверсия, повторени и др.
• В областта на усвояването на речта и езика по време на живота:
• Големината и вида на генетично закрепване на речта и езика; зависимостта на усвояването на чужд език от възрастта, на която започва това усвояване; психична същност на билингвизма и педагогически начини за изграждането му; индивидуалните разлики между отделните деца в разбирането на един и същи текст; психологическа същност на педагогическите методи, улесняващи обучението на глухонеми, слепи и умствено изоставащи деца; „езикови уроци“, които децата усвояват от своите родители.
• В областта на усвояването на втори и следващи езици освен родния:
• По какво се различават правилата на усвояването на родните език от правилата на усвояването на чужд език; билингвизмът като специфична психична реалност; стратегии за усвояване и използване на втори ЧЕ; оптимално разполагане на учебния езиков материал в учебниците по чужд език в зависимост от възрастта на учениците и етапа на обучение; какви психични механизми означава фактът, че някои хора, научили чужд език, мислят на този език, а други хора най-напред превеждат чуждия език на родния, и след това мислят на родния си език.
• В областта на влиянието на груповата /социалната/ психика върху речта и езика.
• В областта на биологичните основи на езика: мозъчните области и процеси, свързани с функционирането на речта и езика.
• В областта на „дискурса“ и неговите тълкувания.


Тема 5: Изследователски методи на психолингвистиката

Психолингвистиката е раздел от психологията, а речта и езикът са психични реалности. Ето защо, за изучаването на речта и езика се използват експерименталните методи на психологията и психопатологията. Използват се също и методите на езикознанието на изучаване на правилата на езиковата употреба.
МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА РЕЧТА И ЕЗИКА:
• Асоциативен експеримент
• Метод на допълването
• Метод на завършване на незавършеното изречение
Важни обяснителни схеми в психолингвистиката са аргументирани чрез:
• Измерване на латентното време за осъществяване не нервните процеси в главния мозък, предшестващи и придружаващи речта и езиковото поведение;
• Обучаващ експеримент;
• Интроспективни методи
• Резултатите от всички методи се анализират с общоприети начини за статистическа обработка.
МЕТОДИ, РАЗРАБОТЕНИ ОТ ЛИНГВИСТИКАТА ЗА ИЗУЧАВАНЕ УПОТРЕБАТА НА ЕЗИКА
• Лингвистичен експеримент – да се провери дали носителите на езика са в състояние да приложат/използват в своите съобщения и език някакво предполагаемо правило, и в случай, че носителите на езика са в състояние да прилагат това правило, се прави извод, потвърждаващ хипотезата, а именно, че такова предполагаемо правило на речта наистина съществува реално:

Целият материал: