Заледяването на Земята

[Mozo]

ЗАЛЕДЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА
( Таню Иванов Танев/, Варна/Възраждане )

Винаги е учудващо, когато прочетете, че Земята е била заледена през еди коя си епоха. Това е нелепост, защото продължителноста на Епохата е милиони години. Дори се отива по-далече, Цели Ери се обявяват за Ледникови, като се знае, че Ерата има продължителност от стотици милиони години. Например за Ледникови се обявяват: Раннопротерозойска с времепродължителност отпреди 2,5 до 2 милиарда години; Къснопротерозойска – отпреди 900 до 630 милиона години. Причините за такова продължително заледяване, не се изтъкват. Като че ли, основният подръжник на повърхностната Земна температура – Слънцето, е загаснало.
Заледяване на цялата Земя за цяла ера е невъзможно. Частично – да. Ако например, Наклона на Земната ос лежи върху Еклиптиката. Огрява се само единия полюс и част от другото полукълбото на насрещния полюс. Но изцяло заледяване на Земята – не.
Боравенето с милиони години се е превърнало в някакво хоби на много изследователи, като се знае, че методите на изчисления дават много грешки, особенно за по-продължителни периоди от време. Така например, изчислението с Въглерод 14, при продължителност над 3 хиляди години, може да доведе до 50 процентова грешка.
Това е една от причините, за да се приемат подобни твърдения, като съмнителни.
Втората причина е, че все още не се знае, коя е основната причина за заледяванията.
Третата причина, която предизвиква съмнение е, че през последните 5 милиарда години, Слънцето не е променило своята активност, все още си остава главен енергиен източник на Топлинна енергия за Земната тропосфера. Нещо повече, дори може да се приеме, че може би в далечните ери отпреди настоящето, Слънчевата активност да е била, макар и малко по-голяма и следователно получаваната от Земята Слънчева енергия, да е била повечко.
Четвъртата причина е във вътреземната активност на самата наша планета. От свръхенергиен газов въртоп, нашата Земя постепенно е изстивала, образувайки последователно Кората, Астеносферата и междинната Литосфера, заключвай в себе си Магмената Кинетична енергия. В подобно състояние е Венера ( с тънка Кора и Астеносфера, без Литосфера), и независимо от огромното наличие на Въглеродни окиси, Венера си остава гореща планета. Нейната бурна вътрепланетарна активност, изхвърля чрез вулканите огромни количества въгледвуокиси и серни съеденения. Нашата Земя е преминала през този начален период на активна вътреземна Кинетична активност. Колкото повече се отдалечеваме в миналото, толкова по-топла е била планетата ни. Тогава, за какви ледени ери, периоди и епохи може да се говори в отдалеченото от настоящето, милиарди.години време.
Затова е нужно първо да се разбере, кои са причините за заледяванията и количествата на тези заледявания по Маса и Размери.
- Първата причина е активноста на Слънцето.. Активноста на Слънцето отпреди милиарди години, може да се счита за по-Енерговеличинна, планетите са получавали повече от отдаваната Кинетична енергия, следователно са били повърхностно по-затоплени.
- Втората причина е вътрешната Планетарна Кинетична активност. Юпитер, все още е газов гигант, едва ли може да се говори за биологичен живот на базата на Въглеводородите. Такъв е допустим на някой негов спътник, получаващ достатъчно
- 2 -


топлинна енергия от Юпитер за да се развие живот на спътника. Въобще, неможе да се говори за каквито и да е заледявания на планети от типа на Юпитер. Към тази категория спада Венера
. Третата причина е разстоянието до Слънцето. Колкото една планета е по-отдалечена от Него, толкова по-малко Кинетична енергия получава, толкова Планетарните повърхностни температури ще бъдат по-ниски. Вследствие отдалеченноста, на планетите след Юпитер, получаваната Слънчевата енергия е малка за поддържането на Въглеводороден Биологичен живот.
Териториално частичните заледяванния, са обусловени от наклона на Планетарната ос спрямо Еклиптиката, като Четвърта причина. Такива заледявания, немогат да бъдат продължителни по време, при условие, че този наклон е голям. Колкото Наклонът е по-малък, толкова заледяванията ще са по-големи. При по-малък ъгъл, времепродължителноста на липсата на Слънчеви лъчи е по-голяма, околната териториална температура е по-малка, дори минусова по Целзий. Слънчевине лъчи през атмосферата изминават по-дълъг път, като по-високочестотни се поглъщат от самата атмосфера и до повърхноста достигат само нискоенергийни инфрачервени лъчи.
Петата причина е наличието на водата, като пара в атмоферата и течност върху повърхноста. За някои планети или техни спътници, това са Водорода, Хелия и Метана – Сатурн, Уран, Нептун. Земната вода, след преминаването си в твърдо състояние, се натрупва върху повърхноста като лед. Количеството ледени натрупвания върху заледяваните територии правопропорционално зависи от наситенноста на Водни пари в атмосферата. Облаци наситени с по-гъсти водни пари, по-обилни валежи от сняг, по-дебела снежна покривка, впоследствие повече заледяване – по-обширна площ и по-дебела ледена покривка.
Шестата причина е височина спрямо морското равнище. В по-високите територии, гъстотата на тропосферата е по-малка и влиянието на Космическия студ е по-голямо. По-рядка атмосфера, по-малко молекули, които да бъдат енергизирани от Слънчевите лъчи, по-ниска околна температура. Това е важно за високите планински върхове – Хималаите, Монблан. Съчетанието – по продължителна „нощ”, високи планини определя по-дебел леден покров – Антарктида, особенно Източната континевтална част.
Седмата причина е Скороста на ветровете. Колкото скороста на ветровете е по-голяма, толкова повече температура се отнема от повърхноста над която духат. Тази причина, върху високите планински области и върху околополюсните пространства спомага за бързината на заледяването и поддържането на Масата и Обема на ледената покривка.
Осмата причина - Солеността на водата има значение за степента на заледяването. По-солените води изискват по-ниска температура за заледяването им. Докато дестилираната вода замръзва при Нула градуса Целзиеви, солената морска вода замръзва при миус 4 градуса Целзиеви. При едни и същи земни координати, Езерните води замръзват по-бързо от морските такива. Езерните заледявания се срещат по-далече от Полюсите, отколкото морските.

Целият материал: