От земен катаклизъм до космическа катастрофа

[Mozo]

ОТ ЗЕМЕН КАТАКЛИЗЪМ ДО КОСМИЧЕСКА
КАТАСТРОФА
===============================
( Таню Иванов Танев, Варна/ Възраждане )

Катаклизмите, сполетяващи Земята са през определени периоди от време, които са почти равни. За да намерим тяхното средно числено значение, изхождаме от приблизителните исторически данни за вековете и годините, през които Земята е сполетявана от Катаклизми.
1. 11650 до 11653 год пр.Хр. – начало на Космическата катастрофа, траяла около 100 години, през които местоположенията на Земните полюси и Екватора са се отместили от предишното в настоящото си местоположение.
2. 9700 – 9600 год. пр.Хр. – начало и край на Катаклизъм, познат като Великият Потоп. Огромни площи от Източна Азия са погълнати от Тихия океан. Отделяне на Аляска от Сибир, появата на Беринговия проток. Потъване на територии от Аляска. Появяват се Чукотско, Охотско, Японско, Китайско морета. Япония, Филипините, Калимантан, Нова Гвинея, Индонезия са откъснати от Източна Азия и се обособяват, като острови.
3. 7700 до 7500 година пр.Хр. – продължава потъването на части от Източна Азия, Карибско море, Западен Атлантик. Издигане на Скандинавия.
4. 5600 до 5500 год. пр. Хр. - разразява се Черноморския Потоп. Водите на Средиземно море нахлуват в Черноморската низина и я заливат. Появява се Черно море.
5. Продължава застудяването на Североизточна Азия. Нарастване на броя на населението устремило се към Европа. Оформяне на Черно море.
6. 1800 до 1700 год. пр.Хр. - силна вулканична дейност на остров Санторин. Потъване на острови в Южна Егея.
7. 75 – 78 год. сл.Хр. - силна вулканична дейност около Италийския полуостров. Изригва Везувий.
……………….
Дотук, броя на Катаклизмите сполетяли Земята са 6. Общата времепродължителност от 11653 пр. Хр. до 50 год. сл. Хр. е равно на 11700 години. Средната продължителност на периодите от Катаклизъм до Катаклизъм е 1950,5 години. От това следва, че началото на Новия Катаклизъм трябва да е 1999 – 2000 год.
Ноеобходимо е да се отбележи:
1. Парадът на планетите бе през 1999 – 2000 години.
2. Началото на новия Зодиакален период ВОДОЛЕЙ е през 2003 год.
3. След деветдесетте години на 20-ти век се увеличава прогресиращо броя и мощността на морските вълни – убийци.


- 2 -


4. След 2000 година нарастна броя и мащабите на пораженията вследствие на земетръси, причинени от вътреЗемни размествания. Най-значателното поражение върху флора и фауна, върху хората бе през 2004
година.
5. Градиентно нараства топенето на ледниците на Полюсите и по високите планински места на континентите.
По наблюдения на Щатски изкуствени спътници, Южния полюс губи ежегодно по 152 милиарда тона лед. Като се има в предвид, че покритата с ледници площ на Южния полюс е 12 милиона кубически километра, имащо тежест от 12 квадралиона тона, то при равномерно топене, би трябвало след 80 хиляди години да не остане никакъв лед на Антарктида. Но количеството на разтопявания лед на година, нараства прогресиращо.
6. Северния Магнитен полюс е над Северна Канада и не съвпада с Географския Северен полюс.
7. Вследствие на разтопяващия се лед, нараства количеството на водните пари в Земната атмосфера. Поради въздушната циркулация, броя и количеството на валежите нараства. Нарастват пораженията върху Човечеството, върху културата, която то е създало.
8. Нарушено е и продължава да нараства Динамичното неравновесие на Земята спрямо Слънцето и планетите в Слънчевата система, вследствие на придобиването на нова форма на Земния глобус. Поради олекотяване на Южния полюс ( Ледената покривка изтънява ), континента Антарктида се изтласква от Земната магма; Северния полюс потъва, поради нахлуването на по-тежката морска солена вода на мястото на разтопените ледени масиви. Земната форма се стреми да стане кълбовидна.
9. Новата форма на Земния глоус ще предизвика:
а) стремеж към зануляване на ъгъла между Земната Екваториална и Земната Орбитална плоскости,
б) и като се има в предвид настоящето неравномерно разпределение на сушата в Северното и Южното полукълба то:
в) отместването на Земните полюси и Екватор на ново местоположение е належащо.
10. Новите Полюси и Екваториална плоскост ще отстоят на 60 градуса от старите.
11. Какъв ще е ъгълът на новата Екваториална плоскост спрямо Орбиталната зависи от разпределението на сушата в новите Северно и Южно полукълба, разпрезделението на Магмата в Земната вътрешност, позицията на Земното ядро.
12. Най-вероятно Земната орбита около Слънцето няма да се промени или ако това стане, то ще е несъществено.




- 3 -

13. Такова изместване на Екватор и Полюси вече не е Катаклизъм, а Катастрофа.
14. Кога ще настъпи Катастрофата, дали през предстоящия Катаклизъм или по-късно, не се знае.
15. Но нейното настъпване е задължително при много нарушено Земно Динамично равновесие :
а) на континенталното разпределение в Северното и Южно полукълбо,
б) на разпределението на Магмата във Земната вътрешност,
в) на позицията на Земното Ядро,
г) на нарушена взаимозависимост на Земята спрямо Слънцето и Планетите в Слънчевата система.

ПРИЧИНИ
……………………
1. Промяната на Зодиакалните периоди е плавно и не съвпада с временастъпването на Земните Катаклизми.
Гравитационното влияние на Звездите в Галактиката е върху цялата Слънчева система, а не само върху Земята. Промяната на тяхното местоположение през различните Зодиакални периоди се отразява върху Слънчевата система, като цяло.
2. Сумарното гравитацонно влияние на останалите планети в Слънчевата система върху Земята е нищожно в сравнение със Слънчевото Гравитационно влияние. Слънцето притежава 99,98 процента от Масата в Слънчевата система, което определя огромна Енергия, многократно по-голяма от Сумарната на планетите. От това следва отпадане на причини за Земен катаклизъм вследствие влияние от коя да е планета. Най-голямо е Гравитационното влияние от Юпитер.
3. Луната, гравитационно влияе върху течните състояния на Земната материя – вода, разтвори. Но не е достатъчно за да предизвика Катаклизъм.
4. По време на Катаклизъм, Лунното и Планетно Гравитационни влияния нарастват величината на въздействието на Земната магма върху Катаклизма. Особенно това е значително, вследствие Гравитационното влияние от Слънцето.
5. Основната причина за Земните катаклизми трябва да се търси в ядрените процеси във вътрешноста на Земята. Една част от нарастващата вътрешна Енергия се изхвърля, като вулканични изригвания. Но идва момент, когато кратерите на вулканите не са достатъчни за да освободят натрупаната вътреЗемна Енергия.



- 4 -


6. Натрупващата се вътреЗемна Енергия нараства вътрешната температура, която нараства затоплянето на Земната кора отвътре навън.
7. Натрупващата се вътреЗемна Енергия упражнява все по-мощен
натиск върху Земната кора отвътре-навън, особенно върху материците ,,потънали” по-дълбоко в магмата. Всяко, макар и нищожно ,,изплаване” на
континентите влияе върху свързващите ги линии и тези с Океанската кора.
8. Земната магма се преразпределя, променяйки местоположението на Земното ядро.
9. Промяната на Масите на Магмите в двете Земни: Северно и Южно полукълба, на местоположението на Земното ядро е повече или по-малко в едно от двете полукълба, създават Материйно и Енергийно неравновесия помежду им.
10. Новото Материйно и Енергийно разпределение извиква ново
взаимодействие на Слънцето с полукълбата.
11. Земята се стреми да заеме такова положение спрямо Слънцето, щото Гравитационните му взаимодействия със новите Земни Северно и Южно полукълба, да се изравнят.
12. Това означава нов наклон на Земната Екваториална плоскост спрямо Орбиталната и такава.
13. А това вече не е Катаклизъм, а Катастрофа, траеща около век, до изравняване на гореказаните Гравитационни взаимодействия.

Като се има в предвид:
………………………………………….
1. Всички катаклизми след Катастрофата от 11650 год. пр.Хр.. са локални, следва че натрупаната, неосвободена вътреЗемна Енергия е нарастнала неимоверно.
2. Прогресивно нарастващото топене на Ледените масиви, особенно по Полюсите.
3. Прогресивно намаляващата Озонна защита и прогресивното разширяване на Озонните дупки над Полюсите.
Следва че:
1. Започнало е преразпределението на Гравитационните взаимодействия на Слънцето с настоящите Северно и Южно полукълба.
2. Започнало е преразпределението на Магмата в полукълбата и изместването на Земното ядро.
3. Предстоящия Земен катаклизъм ще бъде Катастрофа.



- 5 -


4. След нейния завършек – ново местоположение и ъгъл на Земната Екваториална плоскост спрямо Орбиталната и, ново местоположение на Полюсите.
Кога ще е ? – Незнайно, но външните признаци са, че ще е много скоро.