Операции по поддържане на мира

[Mozo]

ОПЕРАЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА
Радослав Узунов, Манчо Манев
Учебник за дистанционно обучение
УВОД
Двете световни войни през първата половина на 20. век и особено Втората световна война причиниха огромни разрушения, отнеха живота на милиони хора и причиниха тежки страдания и проблеми в много страни и най-вече в Европа. По тази причина въпросът за гарантиране международния мир и сигурност излезе в края на войната на преден план и доведе до създаването на световна организация - ООН, чиято основна задача е да се грижи за тях. За изпълнението на тази задача още в първата година на своето съществуване ООН въведе в международната практика умиротворителната дейност, изпълнявана със сили и средства на страните членки. Тази дейност води началото си от 1948 година и продължава и днес.
В периода след 1989 година, когато настъпиха съществени обществено-политически промени в света и преди всичко в Европа, тази дейност стана още по-важна и освен това много по-сложна за изпълнение. В периода 1989-1992 година в света възникнаха конфликти, от които 3 международни и 79 вътрешни. Те възникнаха главно по причини на нерешени и дълго сдържани в периода на "студената война" противоречия и проблеми от национален, етнокултурен, религиозен и социален характер. Тези конфликти днес представляват пряка заплаха за регионалната сигурност и мира в различни части на света и предизвикаха ново развитие на международната омиротворителна дейност. Тя стана практика вече не само на ООН, но и на редица регионални организации, в нея се включиха също различни специализирани международни организации, а броят на участващите страни стана много по-голям.
Нашата страна също в последните години се включи в тази дейност и това налага тя да стане предмет на изучаване от нашите национални институции, имащи отношение към нея.
*********
ГЛАВА ПЪРВА. СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ НА ОМИРОТВОРИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ООН
1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ООН беше създадена по модел на Лигата на нациите от 1918 г. и води своето съществуване от 24.10.1945 г., когато нейният устав беше одобрен от по-голямата част от участващите 51 страни (сега вече 200) през лятото на 1945 г. в конференция в Сан Франциско, САЩ. Тя беше създадена като последица.от неспособността на Обществото на народите да предотврати Втората световна война. Името "Обединени нации" беше дадено от тогавашния американски президент Франклин Рузвелт и беше използувано за първи път в декларация от 1942 г. на съюзниците от антихитлеристката коалиция във Втората световна война.
Най-общо основните цели на ООН от създаването й де сега съгласно нейния устав са:
- да поддържа международния мир и сигурност и да организира и осъществява активни колективни мерки за предотвратяване и отстраняване на всяка заплаха срещу тях;
- да развива поддържането на приятелски отношения между държавите върху основата на правото на народите на самоопределение;
- да постига международно сътрудничество при разрязване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми и в спазването на човешките права;
- да бъде Център за съгласуване на действията на нациите за постигане на общите цели.
Както се вижда, първата, а това е и най-важната, цел на ООН е поддържането на мира и сигурността в света с помощта на колективните усилия на нейните страни членки. В резултат именно на общите усилия за практическо постигане на тази цел възникна и се разви умиротворителната дейност на ООН.
2. ЮРИДИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОМИРОТВОРИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ООН
Юридическата основа на дейността на ООН по поддържането на мира и сигурността в света е нейният устав, в който се казва:
В преамбюла:"Ние, народите на Обединените нации, решени... и да обединим силите си за поддържане на международния мир и сигурност, и да..., решихме да обединим усилията си за постигане на тези цели".
В глава I, (Цели и принципи), член 1 (Целите на ООН), т.1: "Да поддържа международния мир и сигурност, като взема ефективни колективни мерки за предотвратяване и отстраняване на заплахите за мира и за потушаване действията на агресия или други нарушения на мира, както и да постига с мирни средства и в съгласие с принципите на справедливостта и на международното право уреждане или разрешаване на международните спорове или положения, които биха могли да доведат до нарушаване на мира."
В глава VI (Мирно уреждане на споровете), чл. 33, се подчертава важността на преговорите, анкетата, посредничеството, помирението, арбитража, съдебното уреждане, използуването на регионални органи или споразумения или на други мирни средства при търсене на решение на всеки спор между страните, чието продължаване може да
застраши поддържането на международния мир и сигурност.
В хода или при провал на усилията на страните да решат спора, членове 36 и 37 на същата глава VI уреждат намесата на Съвета за сигурност.
В глава VII (Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия) се уреждат действията на Съвета за сигурност, страните членки и създадения Военнощабен комитет при:
- (членове 41 и42) несвързаните с употреба на въоръжена сила мерки (превантивни мерки) - прекъсване на икономическите отношения и/или на всички видове съобщения, скъсване на дипломатическите отношения, блокади с различни видове въоръжени сили;
- свързаните с употреба на въоръжена сила мерки, планирани с помощта на Военнощабния комитет.
В годините на "студената война" мерките, свързани с употреба на въоръжена сила по смисъла на глава VII, не можаха да бъдат приложени, тъй като нямаше съгласие между постоянните членове на Съвета за сигурност и имаше опасност от налагане на вето, а иВоеннснабният комитет не можеше да работи ефективно. Необходимост от използуването на въоръжена сила под някаква форма обаче имаше.
Изход от тази обстановка намери бившият генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, чрез тъй наречената глава "шест и половина". Той предложил идеята със съгласието на Съвета за сигурност ипод прякото ръководство па генералния секретар да се използуват многонационални сили за контрол на спазването на постигнато прекратяване на огъня между враждуващи страни, за предотвратяване ескалацията на конфликти и за поддържане на световния мир. Тази идея е резултат от търсенето на решение на Суецката криза в 1956 г., когато след национализацията на Суецкия канал Израел нападна Египет, Великобритания и Франция извършиха интервенция в района, а евентуалната намеса на Съветския съюз щеше да доведе до ескалация на конфликта.
Юридическата основа на неговата идея са чл. 40 от глава VI на Устава на ООН, който позволява на Съвета за сигурност "...да покани заинтересуваните страни да изпълнят такива временни мерки, каквито той намери за необходими и желателни..." и член 29 от глава V (Съвет за сигурност), според който "Съветът за сигурност може да създава такива спомагателни органи, каквито той намери за необходими за изпълняване на функциите си".
Умиротворителните операции са именно такива спомагателни органи на Съвета за сигурност или по изключение на Общото събрание на ООН. С решение на Общото събрание на ООН е проведена само една операция - след Суецката криза в 1956 г. (JMEF I, 1956-67 г.). Тогава преките участници в конфликта Великобритания и Франция блокираха работата на Съвета за сигурност, на който те са постоянни членове, и съответното решение взе Общото събрание.
3. ВИДОВЕ УМИРОТВОРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА ООН
В съвременната практика на ООН са се оформили следните видове омиротворителна дейност: прекратяване на конфликти, миротворчество, поддържане на мира, затвърждаване на мира, налагане на мира със сила.
А. Предотвратяване на конфликти
Предотвратяването на конфликти включва дейности в диапазона от различни -дипломатически инициативи (установяване на фактите, предупреждения, инспекции, наблюдение) до превантивно разполагане на войски. Целта е да не се допусне прерастване на споровете във въоръжени конфликти или разширяване на вече възникнали конфликти.
Б. Миротворчество
Миротворчеството е дипломатическа дейност след възникването на конфликт с цел да се постигне мирното му уреждане, т.е. използуват се средствата, предвидени в глава VI на Устава (Мирно уреждане на споровете) - преговори, анкета, посредничество, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, а също и дипломатическа изолация и санкции.
В. Поддържане на мира
Поддържането на мира в широк смисъл е общото разбиране за умиротворителната дейност на ООН. В тесен смисъл то означава използуване на персонал на ООН (най-често военен и граждански) за контрол или осъществяване на мерки за сдържане и разрешаване на конфликт или за осигуряване безопасно доставяне на хуманитарна помощ.
Поддържането на мира е най-типичната и най-разпространената умиротворителна дейност на ООН, а и не само на ООН, и затова по-нататък ще бъде разгледана по-подробно.
Г. Затвърждаване на мира
Затвърждаването на мира е дейност след прекратяването на конфликт. То включва осъществяването и поддържането на мерки и структури, които могат да укрепят и затвърдят постигнатото политическо уреждане с цел да не се допусне възобновяване на конфликта. Те могат да изискват участието както на военни, така и на граждански лица.
Д. Налагане на мира със сила
Налагането на мира със сила е крайна мярка, когато всички други усилия са неуспешни. То се осъществява чрез предвидените средства в глава VII на Устава (Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия) и включва използуване на военни сили и средства за възстановяване на международния мир и сигурност, а също мира и сигурността при вътрешен конфликт, когато има разпадане или неспособност на държавните институции да се справят с него.
Тъй като все още няма единна международноприета терминология, в някои случаи всички тези 5 елемента се разглеждат не като видове умиротворителна дейност, а в no-тесен смисъл-като видове операции за опазване (или поддържане) на мира. Така:, е например в нашата Концепция за участие на Република България в ОПМ. Това може да се приеме при положение, че всяка отделна дейност, приложена в практиката, се смята за операция, но това днес е невъзможно.
Приложението на тези дейности (или операции) в съвременните условия става най-често комбинирано. Ако например в операцията UNDO на Голанските възвишения се извършва само поддържане на мира то:
- в Руанда се извършва:
= налагане на мира;
= поддържане на мира;
= затвърждаване на мира;
= хуманитарна поддръжка.
- в бивша Югославия се извършва:
= хуманитарна поддръжка;
= налагане на мира;
= поддържане на мира;
= затвърждаване на мира.
- в Хаити се извършва:
= поддържане на мира;
= затвърждаване на мира;
= налагане на мира.
Това комбиниране на различни дейности е довело в разговорната практика до означаването им общо като "операции за поддържане на мира".
4. РАЗВИТИЕ НА ПОДДЪРЖАНЕТО НА МИРА ОТ 00Н
Началото на тази дейност е поставено в 1947 година с използуването на офицери военни наблюдатели, докладващи в Консулската комисия за Индокитай и в Специалния комитет за Балканите. Офицерите тогава не са били подчинени на генералния секретар на ООН И затова тези случаи не се смятат за операции на ООН.
Първата истинска операция на ООН по поддържане на мира (UNTSO) започна през юни 1948 г. в Близкия изток и продължава и сега. Тя представлява "контрол от офицери военни наблюдатели за спазване напрекратяването на огъня след войната на новосъздадената държава Израел срещу арабите за недопускане създаването на тяхната държава Палестина. В тази операция ООН създаде международна система за наблюдение и докладване за военната дейност.
Втората операция, която също още продължава и също изпълнява задачи по наблюдение, е от януари 1949 г. между Индия и Пакистан по спора за Кашмир.
Третата по ред операция на ООН е именно споменатата по повод на Суецката криза. Тя е качествено различна от първите две, тъй като за първи път се използува въоръжена сила на ООН за,разделяне на войските на две държави (Египет и Израел).
Ново измерение операциите на ООН получиха с четвъртата по ред в Конго (ONUC - 1960-64), която беше операция вътре в една страна за запазване на нейната териториална цялост.
Общо за периода на студената война са проведени 26 операции. След края на студената война бяха организирани още много други, като някои от тях са следващи етапи на предишни операции.
Най-характерното за съвременните операции е, че те стават все по-сложни, тъй като трябва да решават голям комплекс от разнообразни задачи, в тях участвува голямо количество военен и граждански персонал и са необходими все повече средства. През 1993 г. те са били около 3,7 млрд. долара, а през 1994 г. - над 5,5 млрд долара.
Както се вижда, краят на студената война, разпадането на световната социалистическа система и премахването на блоковото противопоставяне отприщиха много сдържани дълго конфликти от най-различен характер. В тяхното разрешаване ООН играе основна роля, но с въпросите на омиротворяването вече са ангажирани и други международни организации, за които ще стане дума по-нататък.
5. ОПЕРАЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА
5.1. Определение
В началото ОПМ сабили разбирани като операции с използуването само на военен персонал без прилагане на сила, които ООН организира и провежда за подпомагане, поддържане или възстановяване на мира р райони па конфликт.
По определението на генералния секретар на ООН Бутрос Гали в доклада му "Програма за мир" пред годишната сесия на Общото събрание през 1992 г. ОПМ е "установяване на полево присъствие на ООН със съгласието на всички заинтересувани страни, като правило с участие на военен и/или полицейски, а често и на граждански персонал на ООН. Тя е средство, разширяващо възможностите на световната организация, както за предотвратяване на конфликти, така и за установяване на мир".
5.2. Основни принципи
Първоначално са били два основни принципа:
ОПМ може да се провеждат само със съгласието на ангажираните в конфликт страни;
да не се употребява сила при прекратяването на конфликти и за поддържане на мира.
С течение на времето и обогатяването на практиката в поддържането на мира са се установили следните 8 основни принципа:
съгласие и сътрудничество на враждуващите страни или групировки, тъй като поддържането на мира не включва налагането му със сила;
трябва да е налице поддръжката на международната общност, представлявана от Съвета за сигурност, който определя, удължава или изменя мандата на всяка операция по препоръка на генералния секретар;
необходимите за операцията войски и/или военни и полицейски наблюдатели се предоставят доброволно от страните членки на ООН. За това те нямат формално задължение за разлика от клаузите на глава VII;
операциите се ръководят от генералния секретар на ООН и той отговаря пред Съвета за сигурност по всички въпроси, свързани с тях. Предоставеният от страните-членки военен персонал е на национално подчинение по въпросите на дисциплината, по заплащането, но по оперативните въпроси е подчинен на генералния секретар;
всяка операция трябва да има ясен мандат (или колкото е възможно по-ясен), отразяващ постигнатия в решенията на Съвета за сигурност консенсус за разрешаването наконфликта;
в хода на операцията трябва да се поддържа пълна безпристрастност към страните в конфликта и да не се допуска намеса във вътрешните работи на страната-домакин;
в операциите, в които участвуват войски, сила се използува в минимално възможната степен и като правило само за самозащита;
разходите за всяка операция се поемат колективно от страните членки на ООН. Всяка от тях плаша вноска по определена схема в зависимост от нейните финансови възможности.
5.3. Видове операции
Операции различни от война са:
операции по поддържане на мира (ОПМ);
операции за контрол над въоръженията и разпространението им;
операции за оказване на хуманитарна помощ;
операции за търсене и спасяване (8АК), бойни и небойни;
евакуационни операции - бойни и небойни;
операции в подкрепа на органите за сигурност срещу разпространението на оръжия за масово поразяване(ОМП), незаконен трафик на оръжие, трафик на наркотици, международен тероризъм и охрана на стратегически обекти;
операции за овладяване и ликвидиране на последствия от бедствия, аварии и катастрофи;
• операции за осигуряване на въздушния и морски суверенитет.
Операциите по поддържане на мира често включват елементи от други операции различни от война като хуманитарна помощ, търсене и спасяване, евакуация, ликвидиране на последствия и др.
Същността на различните типове операции по поддържане на мира се заключава в следните действия:
- предотвратяване на конфликти - включва дейности в диапазона от различни дипломатически инициативи (установяване на фактите предупреждения, инспекции, наблюдение) до превантивно разполагане на войски. Целта е да не се допусне прерастване на споровете във въоръжени конфликти или разширяване на вече възникнали конфликти. Предотвратяването на конфликти никога не може да се гарантира само с военни средства, използването им трябва да се фокусира върху поддръжката, която могат да окажат на дипломатическите и политическите усилия. Военните средства могат да се използват да подпомогнат усилията за решаване на кризата преди избухването на конфликт или разрастването му. Такова средство е ранното предупреждение, то се използва когато се очертае предстояща криза и се предприемат подходящи политически и военни действия за предотвратяване на въоръжен сблъсък. Ранното предупреждение може да се осъществи с военни средства чрез използване на военни системи за индикация и предупреждение, формиране на групи за оценка, които да подготвят и представят анализ и оценка на ситуация пред международни органи. Следващото е наблюдението на кризисен район с военни средства, ако то се приема за безпристрастно и страните в конфликта го приемат, същото може да служи за огласяване на действия на потенциалния агресор. Тези действия могат да се предприемат по суша, въздух и вода. Използването на високо технологични военни средства за наблюдение може да има възпиращ ефект. Потенциални конфликти могат да бъдат предотвратени и посредством превантивно дислоциране, на

Целият материал: