Геоикономика и регионално развитие

[Mozo]

Тенденции и промени в регионалното развитие

1. Нарастване на населението
През 90-те години на 20 век населението на света се увеличава ит 4,4 млрд. души на 6,0 млрд. души. Глобалният БВП нараства с 4,3%, като за сравнение предишното десетилетие икономическия растеж на глобалния БВП е 2,7%. Ако обаче започнем проверка на данните, отразяващи неравенството между нациите по отношение на дистрибуцията на постигнатите ползи статистиката индикира следното : 15% от общото население, което населява предимно индустриализираните страни е това,което употребява 54% от всички стоки и услуги, които са произведени в световен мащаб. Междувременно 40%,които са приблизително най-бедната част от глобалното общество се възползват само от 11% от световния поток на стоки и услуги. Друга много показателна информация за различията е, че консумацията на енергия на 1 човек е 10 пъти по-голяма в развитите страни в сравнение с най-бедните. Когато се направи преглед на съществуващата статистическа информация става ясно, колко се забавя глобалното общество в инкорпорирането на широки линии на поведение, свързано с рационалния критерии на производство и икономическа операция, която надделява и генерира по-голяма честност и равнопоставеност или най-малкото редуцира различията в дистрибуцията на стоки и услуги по целия свят.
2. Глобална околна среда
Околната среда на Земята се сблъсква с увеличаващото се изхабяване, свързано с увеличаването на населението и неговата консумация на продукти и ресурси на световно ниво. Международната общност трябва да се изправи пред тези нови предизвикателства чрез иновативни решения и сериозна ангажираност за предпазване на ресурсите за бъдещите периоди
3. Биоразнообразие
Биоразнообразието се свързва с броя и различието на живи организми: включва генетичното и екологичното разнообразие. Според ООН биоразнообразието на Земята намалява, като биологичните видове са подложени на различни глобални процеси в негативен план. Много от тези процеси са свързани с човешката дейност , неговото развитие и икономиката. Минодобивната и преработвателната промишленост въздействат силно негативно върху локалната екосистема. Замърсяването с нефт, токсични вещества и битови отпадъци унищожава реки и океани. В допълнение : мащабното влияние в промените на климатичните условия оказва наблагоприятно въздействие на екосистемите, като се наблюдава опустиняване и деструкция на ареалите ( териториите ) със студени атмосферни условия в далечния Север- Юг.


4. Промени в климатичните и атмосферните условия
Глобалните промени в климата също са свързани с явленията като глобално затопляне и дългосрочно повишаване на средната годишна температура в света. Едно от сериозните притеснения относно климата и неговата промяна е топенето на ледниците, който процес може да доведе до увеличаване на морското ниво, а оттам до наводнения и нарушения в естествената екосистема. Според учени климатичните промени се причиняват от увеличаването нивото на вредни газове в атмосферата, като SO2. Изследванията показват, че няколко хиляди години нивото на вредни емисии остава постоянно, но след индустриалната революция количеството на вредни вещества се увеличава с 30%. В съвременният свят няма споразумение за ограничаване на вредните емисии. Крачка в тази посока прави Европейската икономическа общност, която заедно със 168 страни ратифицира протокола от Киото за изпускането в атмосферата на вредни вещества. САЩ – страната замърсяваща най-много в световен мащаб не подкрепя протокола и обявява, че редуцирането на изпускането на вредни емисии ще ограничи много световния растеж и дори ще нанесе удар върху икономиката
5. Опустиняване на териториите
Дирекцията за устойчиво развитие към ООН дава следното определение за опустиняване на територииите:
„ превръщането или деградирането на земята в безплодна, безводна, полупресушена или суха територия, получена в резултат на разнородни фактори, включително климатичните вариации и човешките дейности”.
- 1/4 от всички сухи земи
- 1/6 от населението
Организации за борба с опустиняването:
Организация за храна и селско стопанство
Програма към ООН за околната среда
Световна метеорологична организация

6. Устойчиво развитие
Под устойчиво развитие имаме предвид развитието на земите, градовете, производството и общностите, така че да посрещната адекватно новите тенденции и промени в настоящето , без да излага на риск бъдещето поколение и техните способности, те също да се справят с предизвикателството. Като цяло концепцията за устойчиво развитие прави опит да обхване 2 аспекта : Икономическото развитие и опазване на околната среда
7. Световна финансова система
Световната финансова и търговска система е израз на съвременните процеси и явления и също така естественото продължение на процесите в световната либерализация ( т.е. премахване на всякакви ограничения), трансформиране на компаниите , окрупяване на капиталите и сътрудничество между страните
либерализация
глобализация
Финансова криза – обхваща проблемите със стабилността на световната валутна система, банкови институции и фондори борси, които са много податливи и уязвими от спекулативни сделки. В икономически план кризата се изразява в разделение на света на силно и слабо развити държави, много богати и много бедни, което предизвиква международен дисбаланс и от друга страна е предпоставка за военни и социални конфликти,респ. появата на политически кризисни ситуации

Методи за изучаване на териториалната система

В геоикономиката методите спомагат в научен контекст да се разкрият закономерностите и особеностите на териториалните системи и произтичащите процеси в регионалното развитие (политиките за регионално развитие). Методите спомагат за осъществяване на анализи и оценки на базата на проучвания и анализи за геоикономическите системи. Терминът „метод” е от гръцки произход и означава изследване, учение или път към познанието. В най-общ смисъл под метод се разбира система от принципи с помощта, на който се достига до обективно познание на действителността, защото всяка наука има специфични методи на изследване, така и геоикономиката има определен методологически апарат. Същността на този апарат е свързан с анализа на протичащите пространствени процеси върху територията на базата на оценката на съответните управленски решения и икономическото развитие.

Характеристика :

- основни методи в регионалното развитие:
* комплексното икономическо развитие на отделните райони изисква акумулирането и систематизирането на огромна и разнообразна информация, която се използва за разрешаването на комплексни проблеми на икономическото и социалното развитие на страните. От гледна точка на териториалните системи важно значение имат методите, чрез които определяме тяхната характеристика и жизненост. Характеристиката може да бъде определена чрез следните компоненти:
o Географско положение
o Природни ресурси
o Демография (човешки ресурси)
o Икономическо развитие
o Пазарна инфраструктура
o Социална сфера
o Образование и култура
o Техническа инфраструктура
o Селищна (териториална) инфраструктура
o Състояние на околната среда
- Нови методи и подходи в геоикономиката и регионалното развитие:

 Клъстерен анализ – съвременен метод за изследване на териториалните системи. Това е метод за групиране,т.е. отнасяне на даден обект към някаква група, като чрез него се анализира състоянието на даден сектор по определени признаци и променливи едновременно. Обикновено клъстерният анализ служи за идентифициране на еднородни стопански субекти на дадена територия с цел извеждането на общо потребности и възможности за икономическо развитие.

 Географски информационни системи (ГИС) – представляват съвкупност от софтуер, хардуер, данни и процедури за създаване, манипулиране, съхраняване, анализ и визуализация на пространственото определени данни. Първите ГИС са създадени през 70-те години на 20 век в Канада. Модерното интерпретиране на ГИС става чрез т.н. дигитално моделиране
 SWOT анализ – използването на SWOT анализ помага за определяне на националните (регионалните, местните) приоритети за регионално развитиие в определен период от време. Чрез него се извеждат „силни-слаби страни, възможности и заплахи”, като също така чрез него се спомага за формулиране на стратегическите цели,приоритетите и мерките.
 PEST анализ – т.н. политически,икономически,социален и технологичен анализ
 Модел Делфи – представлява разработване на програма, която набира определен обем от информация чрез анкетни карти, които се обобщават и на базата на резултата и готовите данни се вземат съответните управленски решения
 Метод на мозъчна атака – обикновено се използва при анализ на кризисна ситуация или вземане на подходящо решение със структуроопределящо значение. Обикновено при него се използват висококвалифицирани специалисти, провеждащи експресен аналзи обикновено при 2 случая : без предварителната или с предварителна подготовка.
 Картографски методи – чрез тях се допълват и онагледяват състоянието на средата, проучваната територия, като с помощта на серия от картографски материали може да се проследят измененията в територията, във времето и пространството.

Съчетаването на различни изследователски методи дава възможност по-добре да се изяснят причините за пространствено развитие на територията и да се определят методите, целите и задачите в кратко-, средно- и дългосрочен период за развитието на дадена страна или части от нейната територия



Световни геоикономически центрове

В съвременното световно политическо пространство се откроват няколко традиционно силни геоикономически центъра или зони. С най-голямо значение е пространството известно като Западно или Евроатлантическо, начело със САЩ. В краят на 20 век и началото на 21 век Атлантическото пространство се поделя на 2 подрегиона : Американско геопространство и Европейско икономическо пространство. В противовес на Евроикономическото пространство се развиват няколко нови геоикономически център, от които в началото на 21 век важно значение имат Постсъветското пространство, включващо в себе си Руската федерация и бившите СССР републики,с изключение на прибалтийските страни; Близкоизточното пространство, Източноазиатското пространство, Латиноамериканското пространство, Северно- , Западно- и Южноафриканско пространство, Трансиндийско и Тихоокеанско пространство. За геоикономическата оценка на развитието на съвременнния свят, открояването на големите пространства има фундаментално значение, защото чрез тези пространства се характеризират процеси като : глобализация, регионализация, милитаризация или най-общо казано пространствено развитие на света от гледна точка на неговото обществено икономическо развитие. Според преобладаващата част от анализаторите на световните процеси, силата на отделните геоикономически региони се отразява върху техния суверенитет , жизнено равнище и най-вече относно техният потенциал за доминация в световната икономика. Така пред развитите държави от важно стратегическо значение е :
Първи аспект : да доминират в регионалната териториална единица в съответния регион или трансгранична територия в наднационален аспект.
Втори аспект : чрез постигане на регионално лидерство, страната да се стреми към геоикономическо лидерство, което се изразява в постигане на толкова силна икономика, че тя да може да привлича достатъчно човешки ресурси, като гарантира висока производителност на труда, големи икономически печалби, както и доминация на нейните корпорации, транснационални компании и други лица в геоикономически порядък.
Трети аспект : държавата да се стреми към световно лидерство, което е базирано върху износ на капитали, инвестиране на капитали в останали части на света , посредством които се налагат условия и икономическа зависимост на останалите страни към нея.
Концепцията за големите пространства се обосновава за първи път от Карл Шмит. Той вижда в големите пространства преди всичко географски региони, в рамките на които многообразието от протичащи процеси (обществени, социални, икономически и политически) водят до интеграция или дизинтеграция както междунационалните държави, то и самите тях. Шмит счита, че в голямото пространство може да се изгради оптимално политическа структура от имперско-федерален тип, която може да компенсира многообразието от национални, етнически и държавни волеизяви, служейки като своеобразен, безпристрастен арбитър и регулатор на възможни локални конфликти. Шмит създава теорията си за големите пространства, не само като анализ за историческите тенденции в отделни части на света, но и като проект за бъдещето глобално обединение на народите, което според него е възможно, желателно или дори необходимо
Формираните световни геоикономически центрове с икономически и политически план се борят за установяване „Новият световен ред”, който се структурира като сложна система за равномерно разпределение на жизнено важните ресурси на планетата. Като фактически, световното развитие се променя, като добива характера на „неконтролируемо” развитие, даващо на световната икономика ултралиберална насоченост, която обикновено е свързана със субективните интереси на големите финансови оператори и все по-стохастичния характер на информационният свят. Фактически адаптацията на различните сегменти от световната икономика към нужните на глобалния пазар налага взаимодействието между оформилите се нови геоикономически центрове в началото на 21 век като зависимостта между тях става все по-голяма, отколкото степента им на относителна независимост по отношение на икономическото им развитие.

Целият материал: