Глобализация от А до Я

[Mozo]

I.I ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ:

През 1962г. Маршал Маклуън за първи път използва понятието"глобалност".Според него електронните медии превръщат света в едно "глобално село".Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави,организации и хора.По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво.Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.Глобализацията е процес със спорен ефект.Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от разрастващите се размери на глобализацията.Противниците на глобализацията организират редица прояви,съпътстващи важни международни форуми.Според Дейвид Яф глобализацията е идеологически термин.Той включва интензивна международна експанзия на капитала, която води до разрушителни резултати за голяма част от населението на планетата.
Между икономистите съществуват диаметрално противоположни възгледи за глобализацията.Неолибералистите я одобряват.Според тях по-глобализираната икономика е по-ефективна. Премахването на пазарните ограничения, като освобождаването на търговията и дерегулиране на капиталовите пазари и пазарите на труда се разглежда като единствен способ за засилване на икономическия растеж, балансиране на търговията и понижаване на безработицата.
Други икономисти считат,че идеята за един глобален пазар без национални граници е мит.Глобализиращата се икономика се нуждае според тях от управление и надзор от страна на националните правителства.Те трябва да координират политиката си, за да се справят с този процес.



I.II. ВИДОВЕ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ:

1.1 ИКОНОМИЧЕСКА:

Една от най-важните страни на глобализацията е икономическата.Това е процес на интегриране на националните стопанства в един взаимосвързан и взаимозависим свят в световната икономика, създаване на глобални пазари на стоки, услуги, технология, капитал и работна сила. Икономическата глобализация е все още в своето начало.Тя протича неравномерно, преодолявайки определени трудности и пораждайки редица конфликти.Икономическата глобализация е процес, който се развива в световното стопанство през последните десетилетия на двадесетия век.Тя се развива въз основа на интернационализацията на икономическата дейност, но се различава от нея.Глобализацията е явление, което предполага интеграция на националните икономики в световната.Интернационализацията на икономическата дейност сама по себе си все още не означава такава интеграция в световната икономика.
Съществуват бариери за интеграцията , които са следните :
-Естествените бариери пред пазарната интеграция включват транспортни разходи, разходи за комуникация и др.
През последните години се наблюдават значителни подобрения в комуникационните технологии. Тази тенденция улеснява търговията с услуги. По-ниските транспортни разходи също насърчават търговията.
-Ограниченията, които се дължат на икономическата политика, а това са изкуствените бариери, включват мита, такси и нетарифни бариери пред търговията и инвестициите. Тези ограничения се отнасят обикновено за стоките, но още по-засилени са те по отношение на търговията с услуги и инвестициите в тях. Потоците на технологии и инвестиции могат да бъдат блокирани от различни ограничения върху съвместните предприятия и лицензирането.
Намаляването на изкуствените бариери пред търговията със стоки, услуги и инвестиции става на няколко нива. На национално ниво много развиващи се страни едностранно и по свой избор решават да дерегулират и либерализират своите икономики. На регионално равнище същият процес се осъществява чрез различни споразумения за свободна търговия. Най-голямо значение има международното равнище, където либерализацията е резултат от преговори за по-свободна световна търговия и инвестиции. Тези преговори се осъществяват чрез СТО и други организации. Основният резултат от глобализацията (наричана още пазарна интеграция) е ценовият арбитраж, осъществяван чрез различните канали на глобализацията. Тези канали включват търговия със стоки и услуги, капиталови потоци (финансов капитал и капитал на мултинационалните компании), миграция на работна сила и трансфери на технологии. Това, което предизвиква най-много спорове и недоволство са икономическите резултати от глобализацията.

1.2 ТЕХНОЛОГИЧНА:

Това ще рече от една страна използването на приложима на всякъде по света техника,а от друга отвърждаване на нови инф.технологий ,обвързващи света в една обща мрежа.
В модерни времена има три технологични революции в транспорта и комуникациите. Цената на транспортиращите стоки се понижи значително в 19 век с откриването на парния двигател, което от своя страна спомага за изобретяването на железницата и парния кораб. Стоманените конструкции на корабите и въведените технологии по замразяване намалиха цената на океанския транспорт в късния 19 век. Телеграфът също помага за това. Втората техническа революция също в голяма степен намали цените за пътуване. В средната половина на 20 век падат цените на автомобилния и въздушния транспорт, причинени от масовото произвеждане на такива стоки(коли и самолети) и свързаните с тях услуги. Третата революция в транспорта и комуникационните технологии в края на 20 век се определя като дигитална. Тя от своя страна понижава значително цената на разговорите на дълги разстояния и осбено цената на бързо увеличаващото се знание, информация и идеи от където и да е по света. Страничен ефект на Интернет експанзията е увеличеното използване на английски език. Дори се твърде, че хората, които използват английския като втори език, са повече отколкото тези, за които той е майчин. Това също понижава комуникационните разходи между държавите. Последните проучвания сочат, че броят на използваните езици в света значително намалява. Това е следствие от процеса на глобализация, който налага използването на лесен, широкодостъпен език за по-бързата интервенция на световния пазар, за безпрепятственото общуване между хората по всички краища на света. Не случайно в настоящия етап на развитие в световен мащаб приоритетен е английския, тъй като Америка и Англия са мощни икономически сили и са сред водещите държави на международния пазар.

1.3. ЕКОЛОГИЧНА:

Тук се включват паниковият ефект,глобалното затопляне,генното инженерство, последиците от генетично променените храни и изобщо екологичните последици за цялата плането от съвкупните човешки действия.Замърсяването на околната среда е един от най-основните и актуални прблеми на съвременността.Отпадъците използвани от нас хората в ежеднвния ни живот са сериозна екологична заплаха за човечеството и изобщо на цялата планета.Повишената загриженост за състоянието на околната среда в процеса на глобализаиция е предизвикана от разрастването на мащабите и срока на вредните екологични последици от стопанската дейност. Като изход от ситуацията противниците на глобализацията често предлагат съкращаване на производството и ограничаване на трансграничната предислокация на производствените фактори. Подобно становище пренебрегва обичайната практика в съвременния свят , а именно, че санкционирането на замърсяването на околната среда се извършва приимуществено по силата на националните законодателства без да се компенсират щетите от трансграничния пренос на вредни емисии и от екологичен проблема се преявръща в компетитивен. Занижените или често липсващи национални норми за екологосъобразност в отделни страни прехвърлят екологичните разходи за производството от замърсителите в страната върху засегнатите през границита. Освобождавайки местното производство от екологични разходи страната придобива сравнителни приимущества и привлича инвестиции. От гледна точка на глобализацията може да се твърди, че страните със занижени екологични изисквания имплицитно дотират местните производства и привличат капиталови потоци чрез екодъмпинг.


1.4 КОМПЮТЪРНА:

Заформя се и четвърти вид глобализация.Определя се като процес на адаптация на компютърния софтуер с цел използването му в различни страни по света. Наблюдава се уеднаквяване на лингвистичните, маркетинговите и програмните усилия по света.


I.III ЕФЕКТИ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА:

1.1.Глобализацията има както положителни страни,така и отрицателни.

а) Положителни са:
-възможност за ползване постиженията на развитите страни.
-достъп до чужди и нови пазари.
-осигуряване на нови стоки, които не се произвеждат в тях.
-организиране на производства и осигуряване на работни места от навлизането на транснационалните компании
- организиране на производството с чужди технологии ;
- възможност за свободен трансфер на капитали към доходни производства ;
- възможност използване на евтини условия за производство (евтина работна ръка) ;
- износ зад граница на цели производства ;
б) Негативните са:
- силна конкуренция за местните фирми от мощните ТНК/транснационални компании/ и риск от фалити;
- поставяне на неизгодни условия от международните институции във връзка с отпусканите от тях заеми;
- едностранно налагане на протекционистични мерки от страна на развитите страни спрямо вноса на важни за бедните държави стоки;
- риск от бързо изтегляне на капитала при първи признаци на криза ;
- пренасяне на кризата от едни страни в други ;
- затваряне на производства и пренасочване на страни с по - добри условия,което означава загуба на работни места в тези страни

Глобализацията се движи с голяма скорост и има голям обхват . Участието на големите фирми не е еднакво.За едни глобализацията е път към прогрес,а други смятат,че ще се увеличи разликата между бедни и богати.Глобализацията засяга социалните закони и институции , които са важни фактори влияещи върху разпределението на доходите.Преструктурирането и модернизирането на икономиката намалява ролятя на социалните институции .
Субекти на глобализацията са транс-националните компании .Техният дял им в икономиката е 25 % .Най-големите са от западна Европа , северна Америка , Япония и други .Тяхните дефиниции са :
1) занимават се с достатъчно бизнес дейности извън страната,от където е фирмата ;
2) управленските решения се взимат на база глобалния пазар ;
3) компанията майка е в страната , от където е фирмата ;

Глобализацията въздейства и върху икономическото разпределение в границите на националната икономика. Глобализацията влияе отрицателно върху собствениците на активи или умения с изкуствено високи цени (в резултат на малкото им предлагане) и влияе благоприятно върху тези, които притежават активи или умения с ниски цени, дължащи се на свръхпредлагане. Глобализацията влияе върху хората в качеството им на собственици на факторите на производството ( например работници с определена квалификация, собственици на капитал, собственици на земя). Едни и същи лица могат да съчетават едновременно две или три от тези роли и това променя разпределението на ползите от либерализацията на икономиката. Глобализацията става причина за преместване на някои от тези фактори в пространството с присъщите за съответното адаптиране разходи. Хората са повлияни от глобализацията и в качеството им на купувачи. Счита се, че либерализацията на пазарите е от полза за купувачите, защото по-ниските импортни цени генерират по-голяма конкуренция и асортиментът на стоките се разширява.

1.2.Емиграция и урбанизация като последици от глобализацията::

а) ЕМИГРАЦИЯ:
Всичките страни преживяват частична интернационална миграция – както влизане в страната, така и излизане.Емиграцията включва трансфер на най-ценния икономически ресурс - човешкия – обикновено от бедни към богати държави. Семейството, местното общество и родината понасят загубите от повишаващата се миграция към съседни държави. Главен въпрос за правителствата на емигрантските държави е дали емиграцията допринася за развитие. Въпросът е твърде сложен тъй като емиграцията предизвиква дългосрочни и дълготраещи влияния на всеки сектор от обществото.Миграцията е едновременно и резултат и причина на развитието. Развитието води до миграция, защото икономическите и научни подобрения улесняват хората да търсят по-добри възможности в останалите държави. Социалните групи със среден доход се изселват най-много. Колкото доходът расте, толкова емиграцията намалява.Но миграцията е богатство за страната на имигранта, само когато той се завръща обратно в родината и предоставя своите знания и умения, придобити в чужбина.Говорим за “страна на емиграция”, когато броят на заминаващите си граждани чувствително превишава броя на заселващите се чужди граждани за отделен период от време.Емиграцията може да се определи като постоянно заселване в друга държава или временна миграция, обикновено във връзка със работа.Заселването на много граждани има много причини – социални, културни, политически.
За много държави емиграцията се е превърнала в икономически жизнена и широко приета икономическа стратегия.Най-ярък пример за това е САЩ и високоразвитите западно европейски страни.Това често води до “култура на миграцията”, в която да ходиш да работиш в чужбина става път за млади хора, сремящи се към икономическо благосъстояние и разширен социален статус.Мнозинството от емигрантите са млади хора в тяхната най-продуктивна възраст.В по-ранно време повечето от емигрантите са били мъже, но последните няколко декади показват “феминизъм на миграция”.Някои от основно доминиращите миграционни движения днес са доминирани от жени.
Най-очевидната причина за миграцията е липсата на висок доход, работата и социалното благоденство. Демографските различия в полова, възрасстова структура, човешкия прираст и растеж са много важни. Трябва да се очаква отделни хора да максимизират своя доход като се преместват от места с ниска работна заплата към икономики с високо заплащане на труда. Последните проучвания показват голямо влияние на социалната мрежа. Катастрофа като война или природно бедствие може да принудидори най-бедните да мигрират, обикновено под много лоши условия
В България,резултатите от последното преброяване на населението сочат, че повече от 1 милион българи са зад граница.Голяма част от тях са с висок научен потенциал,току що завършили висшето си образование.С падането на визовия режим границите на страната ни се отварят за останалите страни от Европа и се засилва имиграционния поток.Това води до неблагоприятното свиване на потреблението и намаляване на местното производство.В тази насока България трябвя да насочи усилията си към производсттво на конкурентноспособна за външния пазар продукция.

б) УРБАНИЗАЦИЯ:
/урбанизацията е процес, при който дадена географска област, която може да бъде градска и/или селска по вид, се разраства, а градският характер на обществото се усилва,или обществено разпространение и засилване на градския начин на живот, икономика и поведение/
Много характерна съвременна тенденция в развитието на човечеството е неговата урбанизация.Изследванията на всяка от многобройните организации, проучващи състоянието на човечеството, свидетелстват за непрекъснатото нарастване на броя на градското население.Три са основните причини за това.Преди всичко това са естественото възпроизводство на това население, вътрешната миграция от селата и малките градски селища към големите градове и разбира се, прекрояването на границите на градовете в резултат от тяхното разрастване и включването в техните предели на намиращите се в съседство селища.Урбанизацията в развитите икономики се е концетрирала главно в мегаградовете,често един на страна.Резултатът е невероятно бързото увеличаване на мръсните,препълнени райони,непреодолимо свръхнормално презаселване и замърсяване на околната среда,както и социално,политическо и икономическо разстройство.Природозащитниците от своя страна твърдят, че неконтролируемото нарастване на градовете води до изчерпването на невъзобновимите природни ресурси, ускорява замърсяването на околната среда и климатичните изменения.Обаче противно на общо възприетото вярване, урбанизацията не е непреодолимия резултат от глобализацията .Урбанизационния процес в развитите икономики днес е в по-голяма степен продуктът от специфични стратегии за развитие , от колкото неизменна последица от модерните технологии и пазарни сили. Връзката, сливането на регионалните с чуждестранните пазари стимулира растежа на индустриални и обслужващи устройства.Все още тези устройства не трябва да се локализират в метрополиса.

Целият материал: