Глобализация на човешкото съзнание - Валентина Антова

[Mozo]

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

/Проблеми, тенденции и аспекти на глобализационните процеси/



Валентина Антонова

СЪДЪРЖАНИЕ :

І. УВОД

ІІ. СЪЩНОСТ И ТЕНДЕНЦИИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

1. Същност

2. Тенденции

ІІІ. НОВО СЪЗНАНИЕ

1. Нива на реалност

2. Промяна на човешкото мислене

3. Нова научна парадигма

ІV. ГЛОБАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ ИЛИ ТРЕТАТА ВЪЛНА

1. Глобализация на технологиите

2. Инфосфера

3. Психосфера

3.1 Глобална мрежа

3.2 Персонификация

V. СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. ЗА И ПРОТИВ

1. Реалност в параметри и видими явления

2. Човешката страна на социално-политическата глобализация

3. Нова социална парадигма

VІ. ГЛОБАЛНА НАУКА

Интердисциплинарност и трансдисциплинарност

Синергетика

VІІ. КУЛТУРНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Интеграция и диференциация

Надиндивидуалност на културната парадигма. Универсални архетипни
ценности.

VІІІ. ЕКОЛОГИЧНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

ІХ. НООСФЕРА

Х. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ХІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

"Човекът е мярката за всички неща, за тези, които са ,че са и за онези,
коите не са ,че не са."

Протагор 1

I. ВЪВЕДЕНИЕ

В продължение на хиляди години човекът се е вълнувал преди всичко да
осигури материални блага за съществуването си, както и да обмени
информация със събратята си, за да опознае света, който го заобикаля
отвън и отвътре. Но никога както днес, такъв обем от информация е на
разположение на толкова голям брой от населението на Земята. Много често
чуваме фразата, че Земята е едно " голямо село". През 1964 г. Маршал
Маклуън привлече вниманието на учените, занимаващи се с проблемите на
комуникациите и общуването, като публикува своя труд "Understanding
Mediа"2. Тази публикация предизвика голямо раздвижване не само сред
академичните среди, но и сред обикновените хора с описанието на един
феномен, който всички признават като характеризиращ края на века: явното
скъсяване на разстоянията и световната интеграция, на основата на
телекомуникациите: " След три хиляди години на експлозия, породена от
механични и фрагментарни технологии западният свят преживява имплозия.
През ерата на механиката, ние разширихме нашето тяло в пространството.
Днес, след един век на електрическа технология, сме разпростряли нашата
централна нервна система като мрежа върху цялото земно кълбо,
преодолявайки така пространството и времето, поне в рамките на нашата
планета. Бързо се приближаваме към крайната фаза на разширенията на
човека: технологичната симулация на съзнанието. През този етап
творческият процес на съзнанието ще се разшири колективно върху
човешкото общество, както разширихме с различни средства нашите чувства
и нашата нервна система."

В последствие много от становищата на Маклуън бяха оборени, но не и това
за превръщането на света в едно планетарно село. В резултат на новите
идеи се роди една значителна трилогия на Алвин Тофлър, в която той прави
задълбочено изследване на културните промени, които изживяваме днес.
Това са "Шок от бъдещето"3, "Третата вълна"4 и "Смяната на властта" 5.

Чуха се гласове като този на Едгар Морен6 за организацията и парадигмата
за сложността, на Умберто Матурана7 за самоорганизацията и
самопроизвеждащия се жив разум, на Фритьоф Капра за единството между
наука и човешко самосъзнание, на Джеймс Лавлок 9 и неговата "теория
Гея". "Намираме се в много въодушевяващ момент от историята, може би
повратна точка", казва Иля Пригожин 10, Нобелов лауреат за 1977 г. за
теорията му върху ролята на стреса, хаоса и безпорядък в

природата и в обществото, които могат да ни изведат до нов, по-висш ред.
Заговориха и гласове от миналото като този на Пиер Тейяр дьо Шарден 11
за точката Омега, в която се събират в затягащи се спирали всички нива
от развитието на космоса.

Макар че публикациите на Маклуън станаха най-дискутираните, вниманието
бе насочено към темите за средствата за комуникации като разширение на
нашите сетива и на нашата нервна система. Но почти никой не обърна
внимание на темата за разширяването на нашето съзнание като "финална
фаза на разширяването на човека". Ако се върнем към Пиер Тейяр дьо
Шарден ще открием, че тази идея не е нова. Нито идеята за имплозията,
нито за новия тип съзнание са му били чужди.

През 1931 г. той написва "Човешката енергия" където казва: " Човешките
приливи и отливи заляха всичко. Земята окончателно е обгърната от духа.
Под постоянно ускоряващия се прогрес на средствата за въздушни и етерни
комуникации, тя започна да се вижда с просто око, докато се превърне в
смешно малко пространство. Паралелно с това географско смаляване
/най-впечатляващо и бързо/, светът явно претърпява и други видове
смалявания в резултат на непрекъснатите ни изследвания".

Идеята за развитието на едно универсално съзнание, надхвърлящо
натрупването на индивидуалните съзнания, е централна концепция във
философията на Тейяр дьо Шарден.: "Елементарните човешки енергии не
действат в безпорядък, по капризите на статистическите закони... Те се
стремят да насочат своите индивидуални лъчения към единна пулсация, т.е.
да създадат едно организирано единство."13

Цялото човечество преживява дълбока криза. Съвременните общества се
сблъскват със сложна проблематика, която застрашава оцеляването на
човешкия вид и на неговите организации на живот. Научно-технологичната
революция, икономическата глобализация, политическите регионализации,
проблемите в енергийния, хранителния и здравния сектор, замърсяването на
околната среда и изчерпването на природните ресурси изглежда са
надхвърлили нашите възможности. Или поне не могат да бъдат решени с
досегашните средства и начини на мислене. Заговори се за нова парадигма,
за нов поглед към действителността и мястото на човека в нея. Или както
казва Умберто Матурана 14, че "не може да се говори за дадена реалност,
отделна от човека". Човешкият опит е основа за описанието на реалността.
Колективната еволюция на човешката психика води до промените в
познанията за заобикалящия ни свят, които от своя страна пораждат
промените в човешката психика. Все по-често употребяваме понятието
глобализация във всички сфери на нашия живот, но всъщност това е все
по-ускоряващата се и непрекъснато променяща се колективна картина на
нашето общество, на нашия свят, на човечеството като цяло в съзнанието
на съвременния човек. Докато пиша тези редове, тази картина вече се е
променила. Единственият шанс да оцелеем в тази все по-забързваща и
усъвършенстваща се промяна е да се променяме и ние в същото темпо, да
адаптираме нашето мислене съобразно новата

заобикаляща ни среда. Или по-скоро, да адаптираме нашата душевност към
новата картина за света, която ни поднася глобализираното съзнание на
съвременното човечество.

Изживяваме момент, в който все повече осъзнаваме, че изследването на
всеки един аспект от човешкия опит трябва да бъде многостранен. Все
по-ясно разбираме, че човешкият ум не може да съществува без мозък, но
също така не може да съществува без семейни, социални, родови,
етнически, расови и др. традиции, че разумът съществува единствено
въплътен в тела и култури, а физическият свят е свят, разбираем
единствено от биологични и културни същества.

В усилието ни да разберем физическия, биологическия и културния свят, в
който съществуваме, все повече откриваме самите себе си и разчитаме все
повече на себе си. Светът ще става по-етичен само ако ние желаем да
вървим в тази посока. Заложени са на карта нашата отговорност и нашата
съдба .

Целият материал: