Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Геофизическо и геополитическо разположение на съвременна Тур

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с геополитиката.
Международни отношения, територия, климат, прироодни богатства, политология, икономическа активност.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
No Limit
Редовен потребител
Редовен потребител
Мнения: 204
Регистриран: пет дек 07, 2007 17:06
Репутация: 2
пол: Жена
Местоположение: Neznam :)

Геофизическо и геополитическо разположение на съвременна Тур

Мнение от No Limit »

Геофизическо и геополитическо разположение на съвременна Турция

Географски погледнато, Турция представлява естествен мост между едни от старите континенти – Азия, Африка и Европа. Анадолският полуостров е най-западната точка на Азия, отделена от Европа чрез Босфора и Дарданелите. Тракия представлява най-западната част от Турция на европейския континент. На север тя граничи с Черно море, на изток – с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран, на юг – с Ирак, Сирия и Средиземно море, а на запад – с България, Гърция и Егейско море. На запад се намира и Мраморно море, но то е по-скоро във вътрешността на страната и на картата изглежда като едно огромно езеро.
Разглеждайки топографската структура на Турция върху физическа карта, можем да отбележим, че в сравнение със заобикалящите я страни, Турция има по-висока средна стойност на надморска височина. Половината площ на страната е с височина над 1000 метра, а две трети от нея – над 800 метра. Планинските вериги се разполагат в посока изток-запад по южните и северните крайбрежия. Това е основен фактор, формиращ климата и природните условия в този район. Друг важен фактор са реките в Турция. Освен реките Аси (Asi) в Анадолия и Мерич (Meri?) в тракийската част, всички останали реки в Турция извират от нейните граници и се вливат в моретата, преминават в съседни страни или се оттичат във вътрешната дренажна система на страната. Главните реки, които се вливат в Черно море са Сакаря (Sakarya), Къзълърмак (K?z?l?rmak), Йешилирмак (Ye?ilirmak) и Чорух (?oruh). Други реки, като Икиздере (Ikizdere), Хурсит Чайъ (Hursit ?ay?) и Фъртъна (F?rt?na), които са къси, но пълноводни, се вливат в източното Черноморие. В Мраморно море се вливат по-малко реки, най-дългата от които е Коджачай (Koca?ay), която извира от планината Мурат и се спуска по южния склон. В Егейско море се вливат реките Кючюк Мендерес (K?c?k Menderes), Бююк Мендерес (B?y?k Menderes) и Гедиз (Gediz). Имената на тези реки идват от равнините, през които минават. Най-важните реки, вливащи се в Средиземно море са Аксу (Aksu), Кьопрючай (K?pr??ay), Манавгат (Manavgat), Гьоксу (G?ksu), Чейхан (?eyhan) и Шейхан (?eyhan). Едни от атракциите в Средиземноморския район са водопадите Манавгат (Manavgat), Дюден (D?den), Йеркьопрю (Yerk?pr?). Реките Арас (Aras) и Кура (Kura) се вливат в Каспийско море. През залива Басра (Basra) и чрез реките Тигър и Ефрат вода се влива дори в Индийския океан.
Турция има още два отточни басейна, но те са на територията на страната. Първият е този в централна Анадолия, съдържащ Туз Гьолю (Tuz G?l?) в областта Кония, Яй (Yay), Сейфе (Seyfe), Кулу (Kulu) и още някои по-малки езера. Най-голямата в този басейн е реката ?ar?amba (Чаршамба), която се влива в езерото Бейшехир (Bey?ehir), спомага в големи количества за напояването на плодородната равнина Кония и е свързана чрез канал с Туз Гьолю. Във Ванското езеро се вливат реките Карасу (Karasu), Инджесу (Incesu), Деличай (Deli?ay) и Бендимахи (Bendimahi).
Друг важен аспект от топографията на Турция е нейния континентален характер, който се е запазил дори и от името Мала Азия. Тази земя в действителност представлява малък по размери континент от всички гледни точки, най-вече от страна на вътрешния климат. В някои краища температурата може да се промени с 20 градуса по Целзий само за 24 часа. През пролетните месеци не е необичайно да се отбележи време, характерно за три различни сезона на различни места. Средиземноморският бряг може да се любува на прекрасно лятно време, докато в умерения черноморски регион могат да се измерят валежи над 2000мм, а в централна Анадолия – едва една осма от тази стойност. Тези големи разлики в температурите и валежите влияят върху флората и фауната на страната. Някои части на Турция се състоят от сухи и високи области, докато други – от буйна и гъста растителност. Разлики като тази играят важна роля в разпределението на животинския свят в страната.Четирите морета, заобикалящи Анадолия й влияят по различен начин. Единствено в Турция се среща такава голяма разлика в стойностите на солеността по морските брегове – Черно море – 18%, Мраморно море – 23%, Егейско море – 32%, и за Средиземно море – 38%.
Геоложката и топографската структура са едни от най-важните фактори, определящи разнообразието на видовете в сухоземните райони. Докато планинските вериги, които се разпростират по бреговете на Черно и Средиземно море, създават бариера за дъждоносните облаци да влизат в страната, в същото време причиняват обилни валежи по склоновете на планините откъм морето. При Егейско море планинската верига е прекъсната от широки долини, което позволява на морския климат да влезне няколкостотин километра към вътрешността на страната. Реките в този район са създали изключително плодородна почва.
Височините на равнините и платата в централна Анадолия варират между 700 и 1100 метра, докато тези в източна Анадолия достигат до 1100-1900 метра, а тези в югоизточна Анадолия падат до 500 метра. Въпреки голямото количество долини и плата, топографията на Турция съвсем не е равна и еднообразна. Най-високата планина на нейна територия се нарича Арарат – висока над 5000 метра, съществуват три планини над 4000 метра, и още 129, надхвърлящи 3000 метра. Нека погледнем и към геоложката история на страната, която е изиграла огромна роля в оформянето на природното разнообразие, съществуващо днес на нейната територия. След края на Квартернерната ера, Земята претърпява четири ледникови периода. По време на тези периоди, когато ледниците са се разширявали, животните, търсещи по-топли места мигрирали към Иберийският полуостров, Анадолския полуостров и югоизточна Азия. Това помогнало на видовете да оцелеят. Някои от тях са се върнали към териториите, които обитавали преди, докато други останали в новите си домове, което обяснява присъствието на видове от северен произход на територията на Турция. Главните миграционни пътища за птиците между Европа, Азия и Африка минават през Турция, което също е важен фактор, увеличаващ броя на видовете, открити на нейна територия. Комбинацията от всички тези фактори дават своето отражение върху разнообразието на животни и цветя, което е едно от най-големите в света.
Голямо разнообразие има и в човешката история, когато се говори за Турция и анадолския полуостров. На тази територия от праисторически времена са се заселвали много различни народи – някои, за да изградят цели цивилизации, а други – за да преминат към други континенти. През последните десет хиляди години повече от двадесет народа са оставили своите следи върху тази територия. Цели цивилизации са се издигали, други са падали или от инвазия на новодошъл народ, или от епидемии на болести, или от природни бедствия като земетресения. От гледна точка на геополитиката се оказва, че тази земя е стратегически изключително важна, което води до сериозни и сложни конфликти между Турция и заобикалящите я страни.
През началото на деветнадесети век Русия завзема Ереван и територии, включващи днешна Турция, което вероятно довело до Руско-Турската война през 1870-та година. Арменците в Турция били избити, което поставило началото на едно етническо прочистване. Докато местното национално движение растяло, около 1880-та година, били избити стотици хиляди арменци.
Иронично е, че Руската революция от 1905-та година, и дори по-иронично, Турската революция от 1908-ма година, зародили надеждите на Арменците да построят една нация на собствената си земя. Тези надежди били разбити, когато Османската и Руската империя се изправили една срещу друга през Първата световна война. След години разпокъсани борби, Русия вижда в арменците прекрасна възможност за техен съдружник. На 20-ти Април 1915г. Арменците при Ван въстават, избиват всички местни мюсюлмани, завземат града и го държат до пристигането на руската армия. Четири дни след този бунт, на 24-ти Април (сега Ден на Арменските Мъченици), Османското правителство започва да изселва арменското население от територията на Турция. По времето на този процес стотици хиляди арменци (най-вече мъже) биват убивани, а жените и децата – изгонвани към Сирия. Все пак, това събитие остава изключително спорно. Арменците твърдят, че в геноцида срещу тях са били избити около 1.3-1.5 милиона арменци в периода 1915-1923. Турското правителство, обаче, отказва да поеме отговорност за това, твърдейки, че тези цифри са преувеличени и истинският брой на загиналите арменци е между 300 и 500 хиляди.
Освен с Армения, съществува и друг, дългогодишен конфликт между Турция и Гърция, който може да се проследи още от времето на разпадане на Османската империя. Има няколко спорни въпроса, които включват съдбата на малцинствата, границите и въздушното пространство над Егейско море, кипърския въпрос и сигурността в източното Средиземноморие. На няколко пъти двете страни са били на границата на война. Един от най-главните конфликти е този, касаещ Кипър – както знаем, островът е разделен на две части и има двоен статут: Република Кипър, която представлява две трети от острова, и Турска Република Северен Кипър, която след декларацията за независимост от 1983-та година се признава само от Турция. През 2002-ра година политическите събития в Кипър бяха водени от гледището за членство в Европейския Съюз и директните разговори между ръководителите на двете републики. Гръцката част на Кипър изпълни всички изисквания за членство и Европейският Съюз бе готов да приеме Кипър с надеждата въпросът на острова да бъде разрешен. През това време турската част на Кипър и турци от столицата – Никозия – направиха ужасяващи заплахи, твърдейки, че това не бива да се случва. Гръцките ръководители продължиха да твърдят, че те са законните управляващи на острова и че Турция поддържа режим на незаконно управление. Турците, от своя страна, настояха за признаване на техния суверенитет на острова. През 2002-ра година имаше около 60 срещи между президента на Гръцки Кипър – Глафкос Клеридес и този на Турски Кипър – Рауф Денкташ и въпреки това не бе достигнато никакво споразумение между двете страни.
Проблемите в Кипър съвсем не спират до тук. Гърците протестираха срещу турски полети над острова, а турците – срещу Британските спасителни операции на територията на острова. Икономиката на острова се повлия от световното икономическо положение на нестабилност и омаломощаване. В гръцката част растежа на доходите на населението се качи с 2%, докато в турската част положението не вървеше особено добре.
Никозия се оказа изключително богата на археологически находки и гръцкото правителство не успя да намери място за построяване на нова парламентарна сграда. Сушата бе постоянна и турската част на Кипър планира прокарването на водопроводна линия от Турция към острова до 2004-та година.
Най-важният проблем за Турция, обаче, остава кюрдския въпрос.
В Истанбул има 2 милиона кюрди – това го превръща в най-големият “кюрдски” град в света. Турция и Сирия приютяват повече от половината кюрди, наброяващи около 25 милиона. Бреговете на Средиземно море са населени с хиляди кюрдски бежанци, готови да тръгнат към Германия или други западноевропейски страни. През 90-те години вече не може да се пренебрегва кюрдския въпрос, както и да се твърди, че е само средноизточен. Този проблем прекоси Средиземно море и се прехвърли в Европа. Кюрдите са най-голямата етническа група след арабите, турците и иранците. Поради политически причини, кюрдският език най-вероятно е единственият в света, който се пише на три азбуки: арабската (в Иран и Ирак), латинската (в Турция и Сирия) и славянската в бившия Съветски Съюз. Въпреки, че мнозинството кюрди са сунити, много от тях принадлежат към различни иноверни секти.
В Турция и Ирак, те представляват едно малцинство, отстъпващо по брой само на турците и арабите. От това следва тяхното искане на собствена етническа, културна и обществена идентичност. По време на Войната за Независимост (1919-1923) кюрдите съдействат на Турция, но по-късно Кемал Ататюрк отхвърля тяхното искане за автономия, строго отвръща на бунтовете им през 20-те и 30-те години и започва една политика за тяхното претопяване в турската нация, използвайки образователна и военна сила. От десетилетия Турция просто отказва да признае, че кюрдите съществуват, а те представляват 20% от населението на страната. Наричали са ги “планински турци” и систематично са се опитвали да разрушат “кюрдщината” (Kurdayet? на кюрдски) им чрез забрана на кюрдския език и култура. След повече от 50 години от смъртта на Ататюрк, неговата политика все още хвърля голяма сянка и малко се осмеляват да се изправят срещу нея открито. Въпреки тези репресии, около 1958-ма година кюрдските интелектуалци започват да разпространяват обсъждането на “източния проблем”. Още повече, кюрдското национално чувство е вдъхновено от геройствата на Мола Мустафа Барзани, лидер на Кюрдската Демократическа Партия (КДП), през нейната партизанска война за кюрдска независимост в Ирак през 60-те и 70-те години на 20-ти век. В края на 70-те няколко събития са променили Средния Изток и съществено са повлияли върху кюрдското национално движение: основаването на Ислямска Република Иран (февруари 1979), качването на власт на Саддам Хюсеин в Ирак (юли 1979), атаката на Ирак срещу Иран (22-ри септември 1980), която води до осем годишна война. В началото на 80-те години кюрдския протест за първи път става толкова широко активен в трите държави, населявани от най-много кюрди – Турция, Иран и Ирак. В техния опит да се справят с него, Анкара и Багдад повеждат политика, граничеща с геноцид, масово изселване и разрушаване на кюрдското общество.
Сегашната ситуация ни показва, че кюрдският въпрос играе решаваща роля в този район и представлява пречка за стабилността на Средния Изток. Кюрдската съпротива срещу турската централна власт ще продължи с пълна сила, докато не настъпят промени в местната и международната политика. След почти 20 години сурова въоръжена борба, Турция все още не е приела, че именно кюрдския проблем е довел страната до гражданска война. Кюрдите също са прекалено разпокъсани и разделени, за да направят появата на обединен и независим Кюрдистан възможна. Западната политика би могла да съдейства с една всеобхватна за страната политика, която ще осигури пълни права на гражданство и демократично интегриране на кюрдите. Това би стабилизирало положението в този район. Проблемът е, че между тези страни човешките права, демокрацията и нейните принципи остават на по-заден план.


Ползвани източници:
Internet
Енциклопедия “Britannica”
Прочетено: 2217 пъти
Искам в черно да бъда облечена, искам сълзите да бъдат от кръв, искам ръцете ми да са ледени, да късам от устните плът. Искам да разбия сърцето си, да нарежа с огледало вените, да замразя лицето си, душата ми да лети като птиците.Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.Искам дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ти. Искам обич и след смъртта.
Нова тема Отговори

Върни се в “Геополитика”