Безплатни есета, реферати, анализи - КАМИНАТА

Европейски Макрорегион

План

1. Географски измерения - териториален обхват, връзки с другите региони.
2. Население - етнически и религиозен състав, тип производство.
3. Аграрен сектор – дял от стопански район, какви култури и животни се отглеждат.
4. Промишленост – химическа металургия, перспективи.
5. Големи градове – история и бъдеще.

1. Географски измерения:
- Политическата карта на Западна Европа се формира след Първата и най–вече след Втората световна война. Тогава се разпадат колониалните империи на Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Белгия. През 1949г. Германия е разделена да две държави: ФРГ и ГДР, който постигат ново обединение през 1990г. Икономическото пространство на Западна Европа остава дълго време поделено между Европейската общност и ЕАСТ. Днес двете организации все повече се срастват. Към тях се предстои да се присъединят и страните от Източна Европа, с което ще се реализира идеята за общ европейски дом. В региона се отделя едно развито ядро от големи и малки държави. Важно значение за спояване на ядрото има тунелът под Ла Манш. Периферията е съставена от сравнително по–слабо развитите страни на Италия, Малта и Гърция, и високо развития суб-регион на северна Европа.

2. Население:
Цивилизацията на Европа е наследница на елинската и римската култура. Славяните изиграват основна роля във формирането им. Народите на Западна Европа в езиково отношение принадлежат към две основни групи – германска и романска. Езиците от келтската група (бретонци, ретороманци) имат реликтен характер. Саамите и финландците принадлежат към уралското семейство. Доминираща религия в региона е християнството, наред с католицизма в централните и северните части преобладава протестантството, а в Англия и Шотландия съответно – английската и презвитерианската църква. В многонационалните страни някои от малките народи се стремят към културна автономия (бретонците във Франция, уелсците и шотландците във Великобритания, тиролците, сардинците и словенците в Италия), а другите към отделяне (баските в Испания, ирландците в Северна Ирландия, корсиканците във Франция). Обединена Европа ще даде по-големи шансове за оцеляване на малките народи.
Развитието на Западна Европа се отнася към първи тип възпроизводство. Някои от страните са с нулев, а дори и отрицателен естествен прираст, което ги застрашава от „изчезване”. За набавяне на необходимата работна ръка от 60-те години насам усилено се търсят гастербайтери – предимно от Южна Европа, Турция и Северна Африка. В наши дни поради високата производителност на труда те стават излишни.
3. Аграрен сектор:
Аграрния сектор е с нисък относителен дял в БВП на страните от ядрото и Севера, но все още заема важно място в стопанството на средиземноморието, Франция и Дания. Излишъците от аграрни продукти създават редица проблеми пред общата аграрна политика на ЕС. В състава на разширяващата се ЕО влизат страни с различни природни условия и различно ниво на развитие на аграрното им стопанство. За да осигури успех на интеграцията, ЕС трябваше да намери начин за изравняване на цените с оглед гарантиране на доходите на стопаните и намаляване на излишъците свръхпродукция. За тази цел се провежда обща аграрна политика, която е насочена към продуктова и регионална специализация на фермите в страните от общността. В ядрото и в Севера земеделието е високопродуктивно и стоково. Това се дължи на по-големия размер на стопанства и по-високата механизираност на труда. За да оцелее в силната конкуренция един стопанин може да иска по-високи цени за своите продукти; да произвежда по-големи количества продукти; да подобри качеството на продуктите; да снижи производствените разходи. Всичко това може да се постигне с различни средства. Чрез закупуване на нови машини; чрез уединяване и специализация на производството; чрез участие на машинаринг; чрез участие в кооперация на производителя. Френското аграрно стопанство в Западна Европа се свързва с благоприятните природни условия и със значителното нарастване на размера на производството през последните десетилетия. Климата им е мек океански, разполагат с плодородна почва поради териториите и с равнинен и хълмист релеф. Добива на аграрното стопанство се е увеличило през последните години с 50%. Причина за това е уедряването на стопанството и нарасналото използване на торове. През последните години Франция успя да увеличи аграрния си износ до пет пъти. В средиземноморските страни земеделието е най-високоинтензивно в Паданската низина (Северна Италия) там има най-добри условия за поливно земеделие: фураж, зеленчуци, зърнени култури и отглеждане на животни в обори. В Юга аграрната реформа не може да осигури необходимите условия за развитие. В Испания земеделието е интензивно най-вече в стопанствата на крайбрежните низини. За производство на ранни плодове и зеленчуци за износ в Европейския съюз все повече се усвояват вътрешните сухи степни райони при големи разходи на капитал за съоръжения.
Стопанска хуерта край Валенция: Там всяка малка педя се използва, малките ниви са отградени с плет за защита от сухите ветрове. Отглеждат се домати, пипер, лук, и други видове зеленчуци. Върху по-голяма площ се засаждат и портокали, мандарини, лимони, а край морето и орис. В сравнение с неполивното то е много по-трудоемко и капиталоемнко, но това носи значително по-високи добиви. Край Валенция земеделието съществува над 2000години. Арабите пренасят нова техника за напояване, те въвели разпределението на водата. През XXвек испанското правителство разрешило напоителната мрежа.
Проблеми на стопанската хуерта:
• Често настъпващите в миналото катастрофални наводнения. Днес те са по-редки след изграждането на язовира в планините.Опасност все още има.
• Студовете причиняват големи щети на цитрусовите култури.
• От силното раздробяване на земята много от стопанствата са с много малки размери за да изхранват собствениците си.
• Промишлеността и туризмът отнемат все повече работна ръка от земеделието.
Най-големите производители на лозаро-винарство са Франция и средиземноморските страни.
Горското стопанство на Западна Европа е разпръснато на отделни райони. Промишлено е развито главно в Северна Европа, Алпите и Пиренеите.
Риболовът в страните е разположен на крайбрежието на Северно море и Атлантическия океан има много важно значение за прехраната на населението. В Северно море най-богати на улов са крайбрежните полета с дълбочина до 200 м. Там е богато на планктон от където и на риба. С развитието на технологиите рибарските съоръжения позволяват все по-голям улов. В Северно море се ловят херинга, скумрия, сьомга и др. Поради неблагоприятните природни условия за аграрното стопанство риболовът е особено важен за северно европейските страни Норвегия и Исландия.
4. Индустрия:
Западна Европа е високо индустриален регион. Индустриалната революция във Великобритания тласка не само Европа, но и света. Това развитие се дължи на голямата им база от ресурси и на широките й връзки с Източна Европа, които осигуряват не стигащите суровини. Запасите от въглища са разположение в територията простираща се от Средна Англия през Северна Франция и Южната част на Белгия до Руския басейн.
Големи находища на нефт и природен газ има в Северно море. Най-значителните находища принадлежат на Норвегия. С високите заплати в тези райони растат и цените, както и населението. Друг проблем е опасността от нефтени разливания.
Енергетиката на Западна Европа дълго време се развива въз основа на въглищата и водната сила. Първата страна в района построила АЕЦ е Великобритания, но наши дни най-голяма ядрена мощ имат Франция и Германия. По този начин се произвежда основната част от електроенергията в Белгия и Франция.
Тежката промишленост на Западна Европа разчита предимно на местни суровини. След втората световна война с изчерпване на запасите на желязна руда все повече се прибягва до внос от Швеция, Западна Африка, Канада, Бразилия, Австралия. Намаленото търсене на стомана засилва конкуренцията от страна на Япония и развиващите се страни от Източна Европа. Желязната руда от Швеция заема водещо място в света. Най-голямото находище там е с дължина 5 километра, ширина 200-300 метра и желязно съдържание 50-60%.
Автомобилостроенето в Западна Европа е водеща част от машиностроителната индустрия. Водещ производител е Германия и след нея Франция, Италия, Великобритания. Най-големия производител в Европа е Фолксваген. Автомобилостроенето е ядрото на „ФИАТ” Над 200 големи предприятия само в района на Торино притежават „ФИАТ”: стоманозаводи, леярни, самолетостроителни заводи, предприятия за мотори, локомотиви, енергийни съоръжения, заводи за електротехническо машиностроене. В предприятията на концерна работят над 160 хиляди души.
На територията на Западна Европа се открояват два типа промишлени райони: стар и нов. Старите са формирани предимно около въглищните басейни, които изграждат така наречения ръждив пояс в Западна Европа. Тяхното развитие е почти спряло и се намира в криза. Там безработицата е висока. Развитието на научно техническия прогрес през последните десетилетия стимулира развитието на модерните промишлени отрасли, като електроника, химия, био-технологии, комуникации и др. Това създава предпоставки за възникването на нови високотехнологични производства, по аналогия със Силиконовата долина в Калифорния. Във Великобритания това е район който се намира в Южна Англия и се простира от Бристъл до Лондон и Кеймбридж.
Промишлени райони на Франция: Най-мощният промишлен район във Франция си остава Париж. Там е разположена почти половината от автомобилната, електронната, фино механическата, оптическата промишленост. За да се намали натовареността в столицата, държавата се стреми да пренесе производството извън нея. Държавната помощ и други фактори, водят до изграждането на нови заводи и филиали в провинцията, но до колко може да падне тежестта от столицата е все още въпрос.
Промишлени райони на Италия: Най големите предприятия на Италия са концентрирани в района на промишления триъгълник Генуа, Торино и Бреша. Там са концентрирани големи концерни като „Фиат”, „Пирели”, „Оливети” и „Аджип”. Най-важния промишлен център на Италия това е Милано. Градът е същевременно и едно от културните средища на страната.
5. Големи градове:
От Западна Европа, страни като Белгия, Великобритания, Франция, Германия делът на градското население достига 90%.
Лондон със своите 7 млн. жители все още принадлежи към най големите градове на света. Причина за това от части е това, че той е столица и седалище на британското правителство. Пристанището е едно от най-големите в Европа (около 60 млн. тона товарооборот). Също той е и банков и търговски център от световно значение. Наред с услугите, които предлага важно значение играе и промишлеността. Лондон възниква като малко келтско градче в естуара на Темза. По-късно е римски лагер и е наречен Лондиниум, откъдето идва и днешното му име. От началото на VIIв. е столица на англосаксонското кралство, а от края на XIв. столица на Англия. По късно на Великобритания. Лондон (в наши дни) образува една отделна административна единица. Париж е столица на Франция и главен град на областта Ил де Франс. Париж е главния промишлен център на страната. Голям брой промишлени предприятия, производители на модни дрехи, козметика, мебели, автомобили и т.н. се намират в територията на града. Всеки ден населението на Париж се нуждае от около 2 000 t месо, 5 000 t зеленчуци, 2 млн. Мляко и 4 млн. вино. Плодове и зеленчуци се доставят денонощно от всички краища на страната. Париж е главен транспортен възел на Франция , над 200 магистрали излизат звездообразно от града. Столицата разполага и с три летища – „Шарл дьо Гол ”, „Бурже”, „Орли”, и с два аванпорта морски и речен. Над 700 хил. автомобила се сблъскват с проблема с паркирането. Когато се построява околовръстно шосе се подобрява функционирането на транспорта.
Дял на Париж в населението и стопанството на Франция:
• 19 % от населението;
• 22 % от заетите;
• 61 % от научните работници;
• 48 % от инженерните и техниците;
• 50 % от нощувките в хотелите;
• 69 % от произведените автомобили;
• 45 % от продукцията на химичната промишленост;
• 40 % от продукцията на шивашката промишленост;
• 83 % от вестниците и списанията;
• 47 % от банките и застрахователните дружества.
Рим е разположен на р. Тибър, и е столица на Италия. Рим е един от най-древните градове в света получил названието „вечният град”. Има население над 3 млн. души. Рим е основан около 754г. Реди Христа върху 7 хълма. Днес Рим е промишлено – финансов и главен научен и културен център на страната. Транспортен възел с международни летища. Мадрид столица на Испания, разположен е в нейния географски център на р. Мансанаре. Силно развитие има туризма, за което допринася богатото културно-архитектурно население. Мадрид е важен национален и международен транспортен възел. Градът е свързан чрез първата свръх експресна жп линия в страната със Севиля. Берлин е столица на Германия. Намира се край реките Шпрее и Хафел на корабоплавателните канали, свързващи Берлин с реките Одер и Елба. Населението на градът днес е 3.5 млн. души. Берлин възниква в началото на XIII век. Обединен Берлин е транспортен важен възел с три международни летища. За туризма и културният живот допринасят университетите, операта, театрите и зоопарковете.
Амстердам е столица на Нидерландия. Населението е около 700 хил. души. Традиционен за Амстердам са бижутерството и обработката на диаманти. Градът е голям транспортен център на международното летище „Схипхол”. Амстердам разполага с транспорт: метро около 50 канала и 500 моста, има и два университета.