Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

НАТО

Безплатни есета, реферати, доклади, анализи и всякакви теми свързани с геополитиката.
Международни отношения, територия, климат, прироодни богатства, политология, икономическа активност.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
No Limit
Редовен потребител
Редовен потребител
Мнения: 204
Регистриран: пет дек 07, 2007 17:06
Репутация: 2
пол: Жена
Местоположение: Neznam :)

НАТО

Мнение от No Limit »

В настоящия момент съществуват множество международни организации, които решават въпроси от всички сфери на живота – както икономически, така и политически. Най – остро в началото на 21 век обаче пред човечеството стоят въпросите за войната и мира, разоръжаването и решаването на военните конфликти. Загрижеността на страните за своята безопасност води до създаването на военно – политически организации. Една от които е организацията на Североатлантическия договор (НАТО).
НАТО е образувано на 4 април 1949 година във Вашингтон с подписването на Севрноатлантическия договор от 12 държави-учредителки: Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Великобритания и САЩ. Гърция и Турция се присъединяват през 1952 г., Федеративна Република Германия през 1955; Испания през 1982. С приемането в НАТО на 12 март 1999г на Унгария, Полша и Чешката Република числото на страните – участнички достига 19. Приемането на нови членове на Съюза се урежда в Член 10 от договора, който постановява, че други европейски държави, които подкрепят принципите на договора и допринасят за сигурността в евроатлантическата зона, могат да бъдат поканени да се присъединят. След неотдавнашното присъединяване на Полша, Унгария и Чехия лидерите на Съюза отбелязаха, че вратата остава отворена и за други страни. На 14 февруари 1994 г. България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО “Партньорство за мир”. През март 1997 г. правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на ГЩ на БА и заместник-министри от всички заинтересувани министерства. България получава покана за членство в НАТО на 22 ноември 2002 г. На 29 март 2004 г. България и още шест страни ( Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения) стават пълноправни членове на Алианса.
Договорът на северния Атлантически Алиянс, подписан във Вашингтон на 4 април 1949г. предвижда взаимна защита и колективна безопасност, първоначално против заплахата от агресия от страна на Съветския Съюз. Това е първият съюз от следвоенно време, създаден от САЩ и представляващ съюз на капиталистическите държави. Повод за създаване на договора е увеличаващия се размах на Студената война. Тъй като заподноевропейските страни се чувстват слаби за индивидуална защита срещу СССР, те започват през 1947г да създават структура за сътрудничество при защита. През март 1948 г 5 страни – Белгия, Франция, Люксембург, Нидерландия и Великобритания подписват Брюкселския договор, който става основа за създаването на НАТО година по – късно. НАТО е междуправителствена военно - политическа организация, в рамките на която страните членки запазват пълен суверенитет и независимост. Цел на НАТО са е да гарантира свободата и сигурността на всички свои членове с политически и военни средства в съответствие с принципите на Устава на ООН. Първостепенна задача на НАТО от създаването му е да работи за установяването на справедлив и траен ред в Европа, основаващ се на общите ценности на демокрацията, зачитане на човешките права и върховенството на закона.
Емблемата на НАТО е утвърдена от Северноатлантическия съвет през октомври 1953 г. като символ на Атлантическия съюз. Кръгът в тази емблема символизира единството и сътрудничеството, а розетката на компаса показва общия път към мир, който следват страните-членки на Атлантическия съюз.
Основен принцип на НАТО, както и на всички военни съюзи става член 51: “Страните се съгласяват, че въоръжената атака против една или повече от тях, в Европа или северна Америка се разглежда като атака против всички”. НАТО се разработва в съответствие със 51 първи член от устава на Организацията на Обединените Нации, която предвижда право на колективна самозащита от регионалните организации. Това задължава нациите, които влизат в НАТО, към защита на западна Европа и Севера на Атлантика; също така договора се разработва с цел задълбочаване на политическите, икономическите и социални връзки между страните – членки.
Въоръжените сили на НАТО са създадени през 1950г в отговор на Корейската война, която започва през юни 1950г. и се възприема от западните страни, като част от международното комунистическо настъпление. Войната свършва с примирие през 1953г. Главният орган, който определя политиката на НАТО е Североатлантическия Съвет, който се събира в Брюксел ( до 1967 година срещите се провеждат в Париж). Всяка страна – участник обезпечава присъствието на председател на ниво посолство, и тези представители се срещат като минимум един път в седмицата. Така също съветът се събира 2 пъти годишно на министерско ниво и рядко на ниво държавни глави. Северноатлантическият съвет(САС) е висш военнополитически орган. Оглавява се от генералния секретар на НАТО. Избира се за срок от една година почетен председател /президент/ от средата на министрите на външните работи. Генерален секретар на НАТО от 2004 година е холандеца Яп де Хоп Схефер. Той председателства Евроатлантическия съвет за партньорство и Групата за средиземноморско сътрудничество и е съпредседател на Постоянния съвместен съвет НАТО - Русия и на Комитета НАТО - Украйна.
Военните въпроси на НАТО се разглеждат от Комитет за планиране на отбраната. Военният комитет на НАТО (до началото на комитета за планиране на защитата) се състои от старши военни представители на всяка страна – участничка в НАТО, освен Исландия, която няма въоръжени сили, и Франция, която е представена от гражданско лице, която излиза през 1966 г. от военния съюз, оставайки при това участник в НАТО. Военният комитет е висш военен орган. Той подпомага разработването на цялостните стратегически концепции на Съюза и подготвя ежегодна дългосрочна оценка на мощта и военния потенциал на страни и региони, представляващи риск за интересите на НАТО. По време на криза, напрежение или война комитетът има допълнителната отговорност да уведомява Съвета и Комитета по планиране на отбраната относно военната ситуация и да прави препоръки по използването на военна сила, изпълнението на плановете за извънредни ситуации и разработването на подходящи правила за влизане в бой. Оглавява се от председател с 3-годишен мандат; председателят се избира от началниците на генералните щабове. Той ръководи ежедневната работа на Военния комитет и от негово име дава указания на директора на Международния военен секратариат. Главнокомандващи на НАТО са Върховният съюзен командващ в Европа /SACEUR/ и Върховният съюзен командващ за Атлантика /SACLANT/. Отговарят пред Военния комитет за общото ръководство и осъществяване на всички военни дейности на НАТО в своята зона на отговорност. Международният военен секретарият има за задача да подпомага Военния комитет, като подготвя необходимите планове и проучвания и прави предложения от военно естество. Следи за изпълнение на приетите от Военния комитет решения. Оглавява се от директор.
Министрите на отбраната на страните-членки, които вземат участие в Комитета по планирането на отбраната на НАТО, провеждат редовни заседания в Групата за ядрено планиране (NPG), където обсъждат специфични въпроси на политиката, свързани с ядрените сили. Тези дискусии включват широк диапазон въпроси на ядрената политика, включително безопасността, сигурността и преживяемостта на ядрените оръжия, комуникациите и информационните системи, проблеми по разполагането на оръжията и по-широки въпроси от общ интерес, като контролът над ядрените въоръжения и тяхното разпространение.
Ядрената политика на Съюза е под непрекъснат контрол и решенията за нейното модифициране или адаптиране в светлината на нови събития се вземат съвместно, както и за актуализирането и приспособяването на процедурите за планиране и консултации.
Дейността на Групата за ядрено планиране (NPG) се подготвя от неин секретариат, състоящ се от членове на националните делегации на страните-участнички в Групата за ядрено планиране. Секретариатът се занимава с подробностите по дейността от името на постоянните представители в Групата за ядрено планиране. Редовните му съвещания се провеждат един път седмично, а при необходимост и по друго време.
Въоръжените сили на страните – членки на НАТО включват назначения в мирно време командир, който в случай на война изпълнява по места заповедите на военния комитет. Командирите отговарят за разработката на плановете за защита на техните области, за определяне на изискванията към войските и за провеждане на военни учения.
Създаването на НАТО е следствие на студената война затова и цялата му дейност е насочена към противопоставяне на Съветския Съюз и други страни (впоследствие обединени от Варшавския Договор). С края на студената война и разпадането на Варшавския договор през 1991 г. ролята на НАТО във военните работи на Европа е неопределена. Посоката в дейността на НАТО в Европа се измества от направлението за сътрудничество с Европейските организаци, като например Организация за безопасност и сътрудничество в Европа (ОБСЕ) с цел да планира политика с по – малка заплаха за континенталната безопасност.
Също така НАТО работи в посока за включване в своя състав на бившите страни – участнички във Варшавския договор и страните от СНГ. С всяка година организацията планира разширяване с цел да обкръжи Русия в кръг със свои бази и да диктува своите условия, а така също да изкупува суровините на Русия на по – ниски цени. Планът за действие за подготовка за членство в НАТО – ПДПЧ (NATO’s Membership Action Plan), реализацията на който стартира през април 1999 г., помага на страните, които се стремят към встъпване в НАТО да съсредоточат всички свои усилия за постигане на изложените в него цели и приоритети. Въпросите за реализацията на ПДПЧ касаят не само министрите на външните работи и министрите на отбраната. С началото на междуведомствените срещи на национално ниво усилията, насочени за изпълнение на задачите по Плана, все повече приемат характера на координирана системна работа, към която се привличат и други държавни учреждения и ведомства. Разширяването на НАТО е повод за заздравяване на съглашения между НАТО и Русия, в които се съдържат основните принципи на сътрудничество и безопасност между РФ и НАТО от 27 май 1997год.:
• Развитие на основата на стабилно, дългосрочно и равноправно партньорство и сътрудничество с цел укрепване на безопасността в Североатлантическия регион.
• Отказ за прилагане на сила и заплаха един срещу друг.
• Уважаване на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави.
• Поддържане във всеки случай на миротворчески операции.
Кризата в Косово е в центъра на вниманието на участниците във Вашингтонската среща на високо равнище през април 1999г. Ръководителите на НАТО провеждат оценка на създалото се положение с цел укрепване на решителността на международното съобщество да достигне здраво политическо регулиране и да създаде условия за възстановяване на мира и гаранции за безопасност на региона в бъдеще. На срещата на високо равнище е отбелязана също 50-годишнината от създаването на Североатлантическия съюз. Ръководителите на НАТО отново потвърждават непреходната ценност на трансатлантическите връзки и определените фундаментални цели на съюза – гаранция на свободата и безопасността на членовете на съюза, привъзаност към принципите на Устава на ООН, поддържане на демокрацията и постоянната борба за мирно решаване на споровете. Вашингтонската среща е също събитие, което укрепва промените, ставащи в НАТО през деведесетте години на миналия век, в процеса на адаптация към изискванията на съвременния свят. Към тях се отнасят: процеса на разширяване на членството в организацията; придаване на нова форма на военните структури на НАТО за изпълняване на нови функции в областта на управлението на кризисни ситуации; миротворчество и поддържане на мира в европейско – атлантическия регион; по – активно участие на европейските страни в работата по обезпечаване на безопасността. На Вашингтонската среща на високо равнище на НАТО през април 1999г лидерите на Североатлантическия съюз обещават, че Чешката Република, Унгария и Полша няма да са последните държави, присъединили се към НАТО и заявяват, че през 2002г. процеса за разширяване на НАТО ще се преразгледа. Освен това, на тази среща на високо равнище е обявено началото на реализацията на Плана на действие за подготвка на членство в НАТО. В мероприятията в рамките на ПДПЧ участват девет страни, които са заявили желание за членство в НАТО: България, албания, Латвия, Литва, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения, Естония. ПДПЧ нагледно свидетелства за привързаността на НАТО към своята политика на открити врата. Участието в ПДПЧ само че не е гаранция за встъпване в НАТО, а самият План не се свежда до списък с изисквания, които трябва да са изпълнени от страните, които се стремят към членство в тази организация. Решението за покана на тези страни до началото на преговорите за присъединяване се приемат от всички съюзници на НАТО на индивидуална основа на принципа на консенсус. ПДПЧ предвижда поддържане на постоянна обратна връзка между НАТО и кандидатите за встъпване в НАТО, консултиране по конкретни въпроси, свързани с подготовката за бъдещото членство, а така също редица мероприятия, насочени към повишаване на шансовете на всеки кандидат. ПДПЧ не заменя програмата “Партньорство за мир” (ПзМ). Обемът и характера за участието на всеки кандидат в ПзМ и в Процеса за планиране и анализ (ППА) се определят, изхождайки от неговите конкретни потребности. Пълномащабното участие на ПзМ / ППА е важен фактор за успех, доколкото позволява на кандидатите да повишат степента на оперативната съвместимост със силите на НАТО и да подготвят структурите на своите въоръжени сили и своя потенциал към възможно бъдещо членство в Североатлантическия съюз. Както ПзМ, така и ПДПЧ е основан на принципа на самодиференциацята: кандидатите имат право по свое усмотрение да избират елементи на ПДПЧ, които максимално отговарят на техните национални приоритети и най – добре съответстват на положението в страната им. Всички кандидати представят национални годишни програми за подготовка на възможно членство, обхващащи политически, икономически, военни въпроси, ресурси, въпроси на безопасността и правото. Те самостоятелно си поставят цели и задачи, и срокове за тяхното изпълнение. Предполага се, че тези програми ежегодно се обновяват от заинтересованите страни, само че кандидатите са в правото си да внасят изменения по всяко време.
НАТО следи за успехите на всеки кандидат и му предоставя политически и технически консултации. На есенните заседания на Североатлантическия съвет с всеки кандидат се обсъжда работата, свършена в рамките на реализацията на национална му програма. В продължение на годината всички въпроси, имащи отношение към членството се разглеждат на срещите и семинарите с участието на гражданските и военните експерти на НАТО в различни области. На ежегодните есенни заседания на министрите на външните работи и министрите на отбраната на страните в НАТО се изслушва годишния отчет за хода на реализацията на мероприятията в рамките на ПДПЧ. Предполага се, че кандидатите получават решения на редица известни задачи в политическата и икономическа сфера. Към тях се отнасят: регулирането на всички международни, етнически или външни териториални спорове с мирни средства; демонстрация на привързаност към върховенството на закона и правата на човека; установяване на демократичен контрол за своите въоръжени сили; укрепване на стабилността и благосъстоянието на базата на икономическа свобода, социална справедливост и екологична отговорност.
В отбраната и военната сфера кандидатите трябва да демонстрират своята способност да внесат принос в колективната отбрана и решението на нови задачи, които стоят пред съюзниците. Съществено важен момент е пълномащабното участие в ПзМ. Използвайки своите индивидуални програми за участие в ПзМ, кандидатите могат да се съсредоточат върху решаването на важни задачи, свързани с членство в НАТО. Програмата за участие на кандидатите в ПзМ съдържа планови задачи по конкретни направления, които имат непосредствено значение за държавите, които се стремят към членство в НАТО. В сферата на безопасността се предполага получаване от всеки кандидат на гаранции за реализация на процедурите, необходими за защита на секретната информация. От гледна точка на правото, кандидатите са длъжни да обезпечат съответствието на правилата и договореностите, които регламентират сътрудничеството в рамките на НАТО със своето национално законодателство.
Евроатлантическият съвет за партньорство (ЕАСП), в който влизат 46 страни, включвайки държавите – членки на НАТО образува политическата основа на програмата “Партньорство за мир” (ПзМ) и се явява форум за обсъждане на въпроси, свързани с безопасността. Програмата „Партньорство за мир” е издигната на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел през януари 1994 г. Тя има за цел да повиши възможностите на отделните страни за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения, като по този начин повиши оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО. Друга нейна цел е да увеличи отбранителното планиране и формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. Към 2002 г. държавите, които са се присъединили към програмата са 47. Евроатлантическият съвет за партньорство е (ЕАСП) създаден на 9 юли 1997 г. на основата на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС, учреден на 20 декември 1991 г. и функционира до 1997 г.) и програмата "Партньорство за мир". ЕАСП е форум за политически консултации и военен обмен. Свиква съвещания два пъти годишно.
През последните години Русия и Украйна имат особени самостоятелни отношения със Северноатлантическия съюз, които им позволяват по свое усмотрение да осъществяват програми за сътрудничество по широк кръг практически въпроси, свързани с безопасността и служещи на интересите на тези страни и Европа като цяло. И двете страни са членове на Съвета за европаейско – атлантическо партньорство.
Русия преостановява своето участие в редица програми след решението на Северноатлантическия съюз за военна намеса с цел прекратяване на конфликта в Косово. Само, че независимо от разногласията по въпроса за прилагане на военна сила, страните от НАТО тясно си сътрудничат с представителите на руското правителство във връзка с дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта в Косово и постигане на здраво политическо решение. В НАТО съществува увереност, че сътрудничеството между НАТО и Русия в по – широк аспект ще получи понататъшно положително развитие. Успешните усилия за сътрудничество, отначало в хода на участието в Силите за изпълнение на съглашения (IFOR) и след това в Силите за стабилизация (SFOR) в Босна и Херцеговина, а така също и в много други сфери се явява заздравяването на безопасността и стабилността в Средиземноморския регион. Безопасността и стабилността на Средиземноморието са свързани с безопасността на Европа.
В рамките на НАТО съществуват комитети, които отговарят за перспективното планиране по такива направления като: провеждане на политически консултации; военно планиране и операции; сътрудничество в сферата на въоръжаване. Тези комитети дават препоръки за водене на работите на Североатлантическия съвет – висшия ръководен орган на НАТО – или на Комитета за военно планиране на НАТО, който се занимава предимно с въпросите, свързани с обединената военна структура на НАТО. Провеждат се също консултации по икономически въпроси, които се отнасят до безопасността, включвайки такива въпроси като разходите за отбрана и конверсията на отбранителни отрасли от промишлеността за граждански цели. В рамките на НАТО се води също сътрудничество между държавите – членки и техните партньори в такива области като гражданско извънредно планиране, оказване на помощ при стихийни бедствия, научни и екологични програми. Макар планирането на действия при извънредни ситуации да е задължение на самите държави, дейността на НАТО спомага при необходимост за обезпечаване на най – ефективното използване на гражданските ресурси на Североатлантическия съюз.
НАТО често изпълнява координираща роля. През ноември 1998г. Евроатлантическия координационен център за реагиране на стихийни бедствия и катастрофи (EARDCC), открит през юни 1998г, координира действия за оказване на помощ в районите на западна Украйна, пострадали от наводнения. След влошаване на положението в Косово и този център също играе ключова роля в координацията на хуманитарна помощ на НАТО и държавите – партньори за облекчаване на положението на косовските бежанци и съдействието на съседни страни.
НАТО провежда редица програми за международен обмен по научни и екологични проблеми, предизвикващи загриженост във Северноатлантическия съюз и държавите – партньори. Тези програми обезпечават поддръжката на прогресивни научни изследвания, спомагат развитието на национални научно – технически ресурси и икономии на средства, постигнати за сметка на международното сътрудничество. Ред такива видове дейности са насочени към решаване на екологични проблеми от отбранителен характер, въздействащи на съседните държави, решението на които е възможно само по пътя на съвместни действия.
Участниците в Североатлантическия договор се задължават да решават всички международни спорове с мирни средства, за да не бъдат поставени под заплахата на международния мир, безопасност и справедливост. Те се въздържат във международните си отношения от заплаха със сила и от прилагане на сила, по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на ООН.
Прочетено: 832 пъти
Искам в черно да бъда облечена, искам сълзите да бъдат от кръв, искам ръцете ми да са ледени, да късам от устните плът. Искам да разбия сърцето си, да нарежа с огледало вените, да замразя лицето си, душата ми да лети като птиците.Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.Искам дом в пръстта, искам свещ да гори в сърцето ти. Искам обич и след смъртта.
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Геополитика”