Аз - бъдещият гражданин на ЕС

[Mozo]

Биографията е описание на житейския път – от раждането и първите години до смъртта. Може да поставим нов пункт, но не и да ги започнем отначало. Още повече – нашите български биографии винаги са били европейски. Различно след края на тази година ще бъде единствено членството ни в Европейския съюз.
След 1 януари моята биография с нищо няма да се промени, нито пък ще започне на чисто. Тя ще продължи по същия достоен начин, по който е вървяла досега. По народност и сърце съм българин и живея на континента, на който прадедите ни са основали тази България, която познаваме днес – Европа. Биографията ми може да се нарече европейска от гледна точка на това, че родината ми се намира на Стария континент и че съм изминал тук жизнения си път до ден днешен, а от скоро и за това, че ще бъда гражданин на Европейския съюз. Но съм категорично против преекспонирането на присъединяването ни към съюза и създавайки впечатлението на народ, който тепърва ще докосва европейската общност, при положение, че по време на Първото българско царство в страната ни и нейната писменост са положени основите на славянската култура. Също, изкуствено генерираната огромна радост заради предстоящето ни членство в съюза е излишна и дори дразнеща, защото капката удовлетворение, че се завръщаме на място, което се полага, най-малко, на България, е много повече. Като човек, възпитаван в т.нар. демократични ценности, съм убеден, че 1 януари 2007 година е кръстопътят, който ще върне родината ми в правия път, колкото и образно да звучи. А аз, като бъдещ гражданин на Обединена Европа, няма да се отметна от онова, което е добро за България; ще бъда българин в един съюз, ще проправям пътища и ще градя мостове, по които да преминат моите наследници с гордо вдигната глава.
Говорейки за принадлежността на България към европейския континент, географски и исторически, от нейното създаване страната е в рамките на континента – без значение дали това е държавата на Авитохол или Кубрат, или пък тази на Аспарух. Теорията за произхода на българите от Централна Азия по никакъв начин не опровергава твърдението ми, че българите са европейци. Аргументите ми са прости: много от днешните европейски народи са се преселили в сегашните си земи по време на Великото преселение на народите именно от Азия, поради обясними причини, и са се заселили трайно на Стария континент, за да основат своя държава; Кубратовата Велика България и според днешното разбиране за Европа, и според тогавашното, се намира на континента. Границите на основаната през 681 година България и до днес са в непосредствена близост до “центъра на света” през Средновековието – Константинопол, който се явява наследник и на римската, и на гръцката култура - основите на европейската култура и ценности, достигнали чак до ден днешен. България е приемник на част от тази стара култура и традиции, като ги обогатява по своему и създава нови образци, вече на славянската култура, със своя собствена писменост. Не може да има спор, когато се твърди, че страната ни има не малък принос за формиране на познатата ни днес Европа, макар и твърде непопулярен. Като една от първите европейски, в пълния смисъл на думата, страни България не стои по-долу по достойнство от големите, силни днес държави на континента.
Тази кратка историческа справка целеше да отхвърли съмненията, ако съществуват такива, и да покаже, че българите се наричат европейци и са създатели или приемници на типични за тогавашна Европа шаблони в държавнически и културен аспект още хилядолетие – две назад. Познавайки историята и извървявайки стъпка по стъпка пътя си напред, ще внимавам да не стъпя на криво там, където са го правили преди мен. Защитавайки славното минало, учейки се от трагичното и тежкото, грижейки се за настоящето на страната, аз ще дописвам европейската биография на България, а нейната биография е и моя, преживявайки радост и тъга в душата си заедно с родината.
Разкривайки моят идеализъм, читателят може да недоумее какво имам предвид. Истина е, че за мен родината значи майка – както споделям радостта и, така нейните беди са и мое бреме. Семейството на моята родина става мое семейство. Пишейки историята си, една държава отбелязва много важни събития и решения в биографиите на своите граждани. Когато говорим за бъдещето и за Европейския съюз, на когото България скоро ще бъде пълноправен член, веднага се замислям за утопичната, но прекрасна идея на един френски писател и поет. Обръщам се към не толкова далечното минало и към идеята за обединение на европейските народи в една по-висша структура, без да губят своята идентичност, споделена от Виктор Юго близо сто години преди Роберт Шуман да произнесе емблематичната си реч. Тази идея е основана повече на идеализъм, отколкото на икономически причини - това се доказва от теста на вековете. Не е от значение политическата конюктура, това е необходимост, която се усеща от далновидни политици след Втората световна война, макар да се създава общност, явяваща се гарант за потушаване на страстите между две велики сили поне на военно ниво. Тази общност, в рамките на която първоначално се търгуват стомана и въглища, търпи развитие, за да се превърне през 1992 година в Маастрихт в Европейски съюз. От своя страна, той ще се опита до средата на века да приобщи в границите си възможно най-голям брой държави, което ще навее в мен носталгични спомени към идеите на Юго. Тогава обаче Европа ще придобие различно значение от сегашното – само континент. След като огромен процент от народите на Стария континент бъдат в границите на евросъюза, Европа ще бъде не само континент, но и ще носи вече заслужено и с право значението на единство и съюз на народите по земите от Бискайския залив до Урал.
Гражданите на страна членка на такъв съюз и конкретно на Европейския в такива опортюнистични граници ще имат практическа възможност да пътуват, търгуват и общуват свободно и дори улеснено в рамките на водеща световна организацията. Дори в днешните си размери – 25/27 страни съюзът е не само тържище на стоки, но и арена за способни, амбициозни хора. Имайки предвид характеристиката на съюза – икономически, социален и културен – обяснимо е защо той е притегателна сила за всички страни, които не са негови членки към момента и нямат финансова и политическа възможност да съществуват безпроблемно самостоятелно. Ясно е какви ще са ползите за стараната. Такива ще има много и за нейните граждани. В моята биография, възползвайки се от отворените граници, ми се иска да запиша високоценено и клалифицирано образование в световно признат университет, например. Ето това би променило хода на биографията ми повече от събитието присъединяване към Европейския съюз на България, защото като гражданин и на родината си, и на съюза, аз не бива да извличам единствено дивиденти, а да утвърдя сам моя собствен авторитет и този на страната ми, респективно и на съюза.
Продължението на моята европейска биография ще бъде свързана до голяма степен с Европейския съюз, както и биографията на страната ми ще бъде тясно обвързана с него. Като активен граждански субект ще продължа да защитам справедливото и правилното, от гледна точка на най-висш морал. Мое убеждение е, че вратите, които се отварят пред всеки един от нас, водят към оня свят, който всички едва ли не бленуваме, но ще трябва да извървим и пътеката, която води до него. Имам намерението да запиша в житейския си дневник, че съм извървял още млад този път и съм помогнал на още хора като мен да достигнат до мястото, където съм достигнал.
Имал съм възможността да изпитам чуствството на гордост, когато заради мен и двама приятели звуча химнът на моята родина. Изпитвал съм го и тогава, когато същия ден хора с най-висока репутация, далеч от България, признаха, че ние, българите, сме по-добри от тях и това стана в техния собствен дом. Искам в биографията си да впиша повече такива моменти, защото те са в принос, макар и малък, за едно по-добро име на България, за едно по-добро име на нас, българите. Бих желал страната ми да заема по-важна роля в Европейския съюз от предвидената скоро след присъединяването и съм готов да впиша поне усилия за постигане на това в моята биография.
Като привърженик на присъединяването на страната ни към Европейския съюз се радвам за нейните успехи, но като българин определено не ми се понрави начинът, по който дипломацията отстъпваше толкова много. Ще се опитам да наваксам пропуснатото и изгубеното в резултат на тези преговори. Всяко мое постижение извън пределите на България ще бъде и нейно постижение. Където и да уча, където и да работя и живея, в биографията ми винаги, както и досега, ще вписвам българин с гордост. След 1 януари няма да се постави ново начало в моята лична биография, нито пък в тази на България. То ще бъде естествено продължение на хода на външната политика на страната и на развитието и. Колкото до мен, с изключение на новите възможности, от които ще се възползвам, нищо друго не се променя, само продължава напред.
Моята европейска биография, започнала преди осемнадесет години, продължава да се пише в дни, когато България ще бъде равноправен член на днешния Европейски съюз, а аз, българинът – негов достоен гражданин.