Глобализацията

[Mozo]

Дипломна Работа
Глобализацията

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод 3
Бележки 8
Първа глава 9
Какво представлява глобализацията? 9
Втора глава 16
Глобализация и партикуларизация 16
Трета глава 21
Парадигми при разглеждането на глобализацията 21
Бележки 27
Четвърта глава 28
Глобализация и технологии 28
Пета глава 34
Основна характеристика на глобализацията, пространствено - времева компресия 34
Бележки 36
Шеста глава 37
Глобализацията и транснационалните корпорации 37
Бележки 43
Седма глава 44
Зараждане на модерната национална държава 44
Бележки 50
Осма глава 51
Модерната национална държава и техническият прогрес 51
Бауман, З., Живот във фрагменти, С. 2000, с. 201 -203 60
Заключение 61
Използвана литература 64

Увод
Ако през 80 - те години от темата глобализация се интересуваха само в научните среди, а за “глобални пазари“, “глобални комуникации”, “глобален капитализъм” тепърва започваше да се говори, то след началото на 90 - те глобализацията се превърна в ключово понятие, чрез което се направи опит да се обхванат новите реалности, произлезли в следствие от качествената промяна в световната икономика и политика, настъпила след падането на Берлинската стена. С което падане дойде и краят на предходното деление на света от времето на Студената война на две различни идеологически, икономически и политически системи. Старият световен ред от времето на Студената война бе заменен от Нов световен ред (или Безпорядък). 1
Някой автори отбелязват, че с падането на Берлинската стена не просто си отиде един режим (социалистическият), но и настъпи Краят на историята (Фукуяма)2, а според други настъпи “краят на експанзията на Запада” (Хънтингтън)3.
По време на Студената война светът беше разделен на два конкуриращи се лагера като от една страна бяха държавите обединени около САЩ, а от другата тези обединени около СССР. Първата група обхващаше по - богатите западни либерални демокрации, втората група бе съставена от сравнително по - бедните социалистически държави. Между двата лагера съществуваше силно идеологическо, политическо, икономическо и дори военно съперничество като по - голямата част от конфликтите се разрешаваха на “неутрална територия” - на територията на държавите от Третия свят.
Световната геополитическа карта от периода на Студената война изглеждаше в голяма степен ясна: светът беше разделен на два враждуващи и конкуриращи се лагера като в границите на отделните лагери се наблюдаваха интензивни процеси на универсализация и хомогенизация, като държавите - центрове (САЩ и СССР) бяха “модел на подражание“ от страна на останалите държави включени в дадения блок. С отпадането на социалистическия лагер си отиде и Старият ред от времето на Студената война.
Според Франсис Фукуяма с отпадането на единият от двата господстващи лагера дойде и краят на разделението на света на два конкуриращи се и враждуващи по между си режима, а от там и “краят на историята“, тъй като настъпва краят на големите конфликти в световната политика. Което от своя страна, прогнозира Фукуяма, ще доведе до един в голяма степен обединен и хармоничен свят.
Друг не по - малко именит автор - Самюуъл Хънтингтън смята, че с падането на Берлинската стена идва краят на двуполюсния модел в световната политика. Новата световна политика е многополюсна и мултицивилизационна. Като конкуренцията между отделните държави се запазва, но тя не е от идеологически, политически или икономически характер, а най - вече от културно естество. Трите блока от времето на Студената война биват заменени от седемте цивилизации: Китайска, Японска, Индуистка, Ислямска, Западна, Латиноамериканска, Православна. Хънтингтън предвижда за разлика от Фукуяма не един хармоничен и единен свят, а свят изпълнен със сблъсъци между отделните цивилизации. Свят в който конфликтите ще бъдат не между социалните класи, между бедни и богати, а между отделните културни цивилизации. Свят по скоро анархистичен, пълен с племенни, национални конфликти, както и с конфликти между държави или групи, обединени около дадена цивилизация.
Прогнозите и изобщо коментарите по отношение на това какво представлява глобализацията, какви ще бъдат последиците от нея, както и дали тя е нещо добро или на против, проклятие за човечеството, са изключително много и това няма как да не е така, тъй като съвременното общество живее в условията на глобализация, и ако искаме да разберем, какво се случва с нас, на къде отиваме, не можем да подминем въпросът за това какво представлява глобализацията и какво “ново“ носи тя със себе си.
Тази работа е опит за осмисляне на това, което се “случва“ в съвременният свят. Опит за “проследяване“ на извършващите се с безпрецедентна в историята на човечеството скорост процеси на промяна, които обхващат всички социално - обществени сфери (не само икономическата, но също така културната и социално - политическата сфера). Тя е опит в търсене на отговор на въпроси, които се отнасят до серията от преходи, които се извършат в съвременното общество: преминаването от индустриално към информационно общество, от модернизъм към пост модернизъм, от държавно регулиране към пазарни правила, от национално към локално, от интернационализъм към транснационален капитализъм, от капитализъм към пост капитализъм. Тези проблеми ще бъдат разгледани до колкото влизат в отношение към основната тема на тази работа, а именно: настъпва ли краят на националната държава? Прави ли глобализацията излишна националната държава? Губи ли държавата своя суверенитет? Продължава ли държавата да изпълнява своята основната функция - да упражнява контрол върху територията и гражданите си? Успява ли държавата да “удържи“ потоците от хора, продукти, капитали, информация, които в миналото носеха етикета “национални”? Какво е и има ли място националната държава в рамките на Новият Световен Ред (или Безпорядък)?
Позицията, която в хода на тази работа ще се опитам да защитя е, че в условията на глобализация не можем повече да си служим с остарели понятия. Понятия като национална държава или държавен суверенитет, не определят състоянието на съвременната държава. Глобализацията нанесе непоправими щети върху националната държава, дори можем да кажем, че тя е и основният “виновен“ за настъпването на нейния край. Просто защото в новите икономически, културни и политически условия, които глобализацията налага, националната държава не може да просъществува. Тя просто не е пригодна. Както подчертава Питър Ф. Дракър “безспорно е, че в политиката вече сме изминали прехода от 400 - годишно господство на суверенната национална държава към плурализма, при който тя е един от елементите, но не единствен, в политическата интеграция... Тя ще бъде един от компонентите, макар и ключов все още, в онова което аз наричам “посткапиталистическа държава” - система, където транснационални, регионални, национално - държавни и местни, дори племенни структури ще се конкурират и ще съжителстват.“4
Новият Световен Ред или по - скоро Безпорядък е следствие от новите и напълно непознати реалности, които глобализацията доведе със себе си. Световната геополитическа сцена сега е твърде различна от времето на Студената война и също така безсмислено е да се прави опит да бъде “обяснена“ със стари понятия. Трудно мога да се съглася с представителите на политическия реализъм, че глобализацията с нищо не “променя най - съществените особености на световната политика, а именно териториалното разделение на света на национални държави“5. Има някои държави, като Индия, Пакистан, Перу, Колумбия, Бразилия, Югославия, Хаити, Мексико, Афганистан, да не говорим за цели части от Африка : “държави” като Сомалия и Сиера Леоне, които трудно се препокриват с класическото понятие за “национална, суверенна държава”. Както отбелязва Бауман “сега съществуват държави, които – без да бъдат насилвани да отдават суверенните си права – активно и с готовност искат да се откажат от тях и молят суверенитета им са бъде снет и разтворен в над – държавни формирования. Има забравени и незнайни местни “етнически групи” – отдавна умрели, но родени отново, или никога по – рано не споменавани, но сега надлежно измислени, - често твърде малки, за които е трудно и немислимо да преминат през каквато и да било от традиционните проверки за суверенност, но все пак изискващи свои собствени държави с всички орнаменти на политическата суверенност и правото да узаконяват и да направляват реда на своята собствена територия.”6
Промените настъпват не само в държави със съмнителна държавност. А какво да кажем за Съединените Американски Щати?! Транснационалните корпорации, разяждат от “вътре” най – силната и могъща национална държава! Компании, като Sony, Toyota и Sumitomo оказват огромно влияние върху американските домакинства, упражняват силен натиск върху американската икономика и търговия.
Бележки
1.Новият Световен Безпорядък е израз, с който често се обозначава глобализацията, идва от книгата на Кенет Джовит Новият световен безпорядък
2.В своята книга Краят на историята. Последиците за човека, Фукуяма излага идеята за краят на историята, която откриваме още у Хегел .
3.Хънтингтън излага своята цивилизационна парадгма в книгата си Сблъсък на цивилизациите
4.Дракър, П., Посткапиталистическото общество, С. 2000, с.10
5.Проданов, В., Глобалните промени и съдбата на България, С. 1999,с.38
6.Бауман, З., Глобализацията. Последиците за човека., С.1999, с.87

Първа глава
Какво представлява глобализацията?
Все по - честа стана употребата на думата глобализация. Тя се превърна в основно понятие, чрез което се прави опит да се анализират процесите и тенденциите на общественото развитие след началото на 90 - те.
С понятието глобализация се означава широка съвкупност от процеси и структури, разглеждани в тяхната взаимозависимост, взаимопроникване и взаимообусловеност в световен мащаб. Понятието глобализация е непосредствено свързано с широк спектър от други понятия като глобални проблеми, глобална система, универсализация, партикуларизация, интернационализация.
Понятието глобални проблеми се отнася до отрицателните и широко разпространени явления появили се вследствие от научно - техническия прогрес (като например екологичните катастрофи). Тези проблеми представляват заплаха за цялото човечество, те не са “проблем” на отделна държава, на против, тяхното разрешаване засяга интересите и бъдещето на всички нас.
Глобалната система е понятие, с което се обозначава зависимостта на определен брой общества, култури, държави, едни от други. Те образуват единна система, която в голяма степен обхваща цялата планета, между държавите включени в системата съществуват устойчиви връзки като сътресенията или конфликтите в една от включените в системата държави, директно рефлектират върху всички останали. В хода на историята глобалната система търпи промени под влияние на двата основни и задвижващи историята процеси, тези на универсализация и партикуларизация. Така, че в дадени периоди на интензивни процеси на универсализация глобалната система се разширява и обхваща все по - широк кръг от държави, както става при разгръщането на капитализма през XVІ век, което води до оформянето на света в една глобална система, в основата на която стоят характерните за капитализма тенденции към натрупване и експанзия.
Историята на човечеството е съпроводена от двата противоположни процеса: на универсализация и партикуларизация. В различни етапи от историята може да преобладава един от двата процеса. Като при процесите на универсализация са наблюдава излизане на отделни племенни или етнически общности извън собствените им граници. С процесът на универсализация се свързва например експанзията на големите империи през античността и средновековието. Големите империи имат силно универсализираща и хомогенизираща роля. Империята на Александър Македонски, която включва в себе си огромно количество територии и етноси, е типичен пример за силите на икономическа, политическа и икономическа универсализация. Характерно е, че при типа “насилствена“ универсализация, при която се създава една “изкуствена“ система, сбор от различни етноси, различни езици и големи трудни за контролиране територии, универсализацията не е трайна и е следвана от процеси на фрагментаризация, при която вече установената система (империя) се разпада на части и фрагментаризира.
Основна пречка пред големите световни империи се оказва голямата територия, която трудно може да бъде контролирана. Политическата и икономическата универсализация се развива на цикли, като от голямо значение за “трайността” на процесите на универсализация има състоянието на транспортните и комуникационните връзки през дадения исторически период. “Всеки от циклите на универсализация има своята технологическа база, комуникации, надстройващи се над тях производствени отношения, от които зависят неговата трайност и особености. Колкото се връщаме по - назад в историята, ограничеността на комуникациите и липсата на единен пазар правят породилите се в резултат на опитите за универсализация политически и икономически образования по - нетрайни.“1
С големите географски открития и появата на световната търговия се заражда и капитализма. Капитализмът по същество има универсалистки характер. Той се стреми да обхване в пределите си целият свят. Идеологиите, които създава капитализмът - либералната и марксистката, са типични идеологии на просвещението. Те изхождат от идеята за Универсална история, според която историята представлява единен и обхващащ цялото човечество процес. Историята има линеен характер, т.е. има край - краят на историята ще дойде тогава, когато историята, стигне своята връхна точка. Историята освен линеен има и еволюционен характер, т.е. в нея е заложена идеята за прогрес и общи закономерности, които придвижват човечеството от по - нисш към по - висш стадии на развитие. Идеята за Универсална история може да бъде открита още у християнската идея за световна история : човечеството има общ произход, това е и предпоставката за неговото единство, както и за общата му история. Таблица №1 Цикли и особености на капитализма2
Цикли на капитализма
Години
Универсализиращи сили
Особености
І цикъл
До XVІ век
Италианските градове – държави
Създават се първите търговски компании, действащи в световен план
ІІ цикъл
XVІІ –XVІІІ век
Холандия
Основана е първата стокова борса
ІІІ цикъл
XІX – XX (началото) век
Великобритания
Център на І-та индустриална революция
ІV Цикъл
След ІІ Св. Война
САЩ
Център на информационната революция
Развитието на капитализма (Табл. №1) преминава през няколко цикъла (четири големи цикъла на развитие от XVІ век до сега). Като движението на развитие на капитализма е неравномерно и накъсано, тъй като процесите на универсализация се сменят от процеси на партикуларизация, процесите на либерализация се заменят от протекционализъм.
В обобщение можем да кажем, че:
Основна движеща сила и при четирите цикъла е процесът на универсализация, който е следван от процеси на протекционализъм или “затваряне“ в рамките на държавата (именно и за това говорим за цикли, защото експанзията на капитализма не протича “гладко”, процесът на развитие не е линеен, а по - скоро прекъснат).
И при четирите цикъла има определена група от държави или държава, които са “хегемони”, носители на процесите на универсализация.
И четирите цикъла на развитие са в пряка зависимост от степента на развитие на производствените и търговско - икономическите отношения.
При последните два цикъла процесите на развитие на капитализма са в пряка зависимост от напредъка на науката и техниката, като се наблюдава един своебразен тип прогресия, колкото по - наситен е периодът с научни и технически изобретения, толкова по - кратък е и определения цикъл.
Да вземем на пример третият цикъл на развитие на капитализма. Той обхваща целия XІX век и началото на XX век. Световна движеща сила е Великобритания. Причина за “господството“ на Великобритания е това, че тя се превръща в център на индустриалната революция. Основна движеща сила на индустриалната революция са новите технически изобретения, които напълно променят начинът на производство:
1764 година Джеймс Харгривс изобретява предачната машина.
1765 година Джеймс Уат изобретява парната машина.
1806 година Робърт Фултън изобретява първият параход.
1811 година Ричърд Треветик изобретява първият локомотив.
1820 година Майкъл Фарадий изобретява първият електродвигател.
1823 година Самюел Браун изобретява двигателят с вътрешно горене.
Честотата с която се правият “открития” и се изобретяват нови технически “чудеса“ е показателна за това с каква скорост се извършват и промените в обществото. Техническите изобретения и напредването на технологията променят коренно (и скоростно) цялостната структура на обществото. Появява се нов начин на производство, както и нов начин на натрупване на богатството - фабричното производство. Възниква индустриалната цивилизация. Оформя се нова социална система, която се гради на коренно различни и нови реалности, от тези на предшестващото аграрно общество, това са: масовото производство, масовото образование, средствата за масова информация. Идеята за непрестанният прогрес се превръща в идеал, които трябва да бъде “изпълнен в срок”! Както отбелязва Ърнест Гелнър “индустриалното общество е единственото съществувало някога общество, което живее чрез устойчиво и безкрайно развитие и разчита на очаквано и непрекъснато подобрение. Не е чудно, че е първото общество, което е трябвало да измисли понятието и идеала за прогрес, за постоянно усъвършенстване.“3
През периода на хегемония на Великобритания, когато тя е носителка на силите на универсализация, се реализират на практика и принципите на модерната национална държава. Великобритания се превръща в център на световната търговия като налага едностранно политиката на свободна търговия (това става възможно поради огромните ресурси с които разполага, например вносът и от Британските колонии, като Индия). През 1776 година икономистът Адам Смит издава своята книга “Богатството на народите”, която го превръща в първият класик икономист. Тази книга оказва огромно въздействие в научните среди, а самият Смит се превръща в законодател в икономиката. Един от “законите” на Смит е за кръговия характер на ценностната система, според който ако всеки индивид преследва своя собствен егоизъм следва автоматично задоволяване на общите интереси в по - голямата група. Така Смит утвърждава обществените цели, като вторичен продукт на егоизма. Също така той се обявява за разделеният и разпределеният труд, както и за вмешателство от страна на държавата (правителството) в икономиката / търговията , когато това е необходимо.
В края на XXVІІІ век Джерами Бентън4 въвежда понятието “интернационализация”. С него той прави опит да обхване новата реалност: възходът на националната държава и нарасналото взаимодействие между отделните държави. Държавата в условията на интернационализация (процесите на интернационализация протичат през XІX и началото XX век) представлява суверенна и затворена същност, притежава строги териториални граници, вътре в които притежава абсолютна власт, както над територията си, така и над гражданите си. Държавната политика е строго разделена на външна и вътрешна като държавата е по - скоро “затворена” към външни събития. Междудържавните отношения са тип “билярдни топки“, където държавите са разглеждани като самодостатъчни същности, действащи по собствена воля като междудържавните отношения са ограничени от взаимното признание и задължението държавите да не се намесват във вътрешните работи на други държави. Основното е, че при процесите на интернационализация нараства взаимодействието между отделните национални държави.
Бележки
1.Проданов, В., Цит. съч., с.18
2.Данните са взети от Проданов, В., Цит. съч.,с.23 - 27
3.Гелнер, Ъ., Нации и национализъм, С. 1999 година, с. 34
4.Джерами Бентън,английски философ, утилитарист и социален реформатор.
Втора глава
Глобализация и партикуларизация

Независимо от множеството различни и често конкуриращи се интерпретации на проблема за глобализацията, тя винаги е разглеждана във връзка с противоположният й процес на партикуларизация.
В следствие процесите на глобализация светът повече от всякога се превръща в единно, общо пространство, в едно глобално село. Светът представлява една глобална система, в която връзките между отделните членове особено се усложнява, както и рязко нараства зависимостта по между им. Светът става по - цялостен и зависим като случващите се събития рефлектират с еднаква сила върху всички участници в глобалната система.

Целият материал: