Глобализацията - тревоги и надежди 2

[Mozo]

Изработил:
12Б клас, N: 7



През последното десетилетие все по-често се говори за ефекта от глобализацията, за надеждите и тревогите свързани с нея. Видимо е как бързото развитие на комуникациите, превръщането на компютъра в неделима част от ежедневието, електронните медии, създаването на съюзи като EU и NATO предопределят развитието на едно унифицирано общество. Налагането на общи стандарти, които да осигурят висок жизнен стандарт на колкото се може повече граждани, свободното движение на стотки и хора, липсата на граници в общуването ни кара да се чувстваме граждани на света. Но същите тези процеси на глобализация карат някои хора да изразят притесненията си, че границите в културната и национална идентичност ще се размият до такава степен, че метафоричният израз „глобално сел” ще се превърне в действителност.
Българинът, угрижен за своето лично оцеляване, за проблемите на страната си като безработица и престъпност, както и геополитическата му основа като че ли оставиха в периферията на вниманието глобализационният процес. Така дълго време същността на това явление, неговите импликации и принципи, оставаха скрити за обикновеният човек. Но в крайна сметка, независимо от това дали ни харесва или не, глобализацията е обективна тенденция, характеризираща съвременното общество. Налице са радикални промени в обкръжението на човека, фирмите, държавите и международните организации. Разместват се цели пластове на взаимодействие, при което добрата комуникация и оценката за ролята й в общността или в глобалното обкръжение са от огромно значение. Материално-техническата унификация, икономическата универсиализация, урбанизацията и изобщо глобалният обхват на средствата за масова комуникация полагат основите на едно световно общество, на един глобален информационен свят. Все по-често ставаме свидетели как типично християнски, католически или ислямски празници се празнуват масово от хора с различни религии. България е един добър пример за културна, расова и религиозна търпимост, модел за толерантно общество, което не зависимо от това дали го желае и осъзнава е повлечено от течението на глобализацията. Промените които настъпват се понасят различно от различните страни, което довежда до болезнени реформи и разклащане на традиционните основи на нацията. Разбира се всички неизбежни изменения в обществото са предизвикани единствено и само от желанието за по добър живот, полагането на основите на едно световно общество, на един глобален информационен свят, където всеки е личност с права и свободи, без значение от националност, раса, верозиповедание. Но именно този стремеж се възприема от някои хора като заплаха от унищожаване на индивидулаността и националното самосъзнание. Някои антиглобалисти имат още по крайни схващания за действието и развитието на единното информационно общество. Те смятат, че бедните страни ще затънат в още по-голяма мизерия, а богатите и напредали държави ще се развиват с още по-големи темпове и ще асимилират останалите. Но това разбира се са само хипотези, лишение от убедителни аргумени и в лицето на масата хора, подкрепящи развитието на "глобалното село”. Глобализацията в съвременния свят, обхваща всички сфери на живота – от икономиката и технологиите до политиката и културата – не е качествено ново и напълно непознато явление в хилядолетния ход на световните исторически събития. Напълно непознати са обаче динамиката, дълбочината и всеобхватността, с които днес глобализационните процеси се развиват, както и терминологията, с която се обозначават. Самите понятия “глобален” и “глобалност” се появяват в края на 19 век, но като предмет на научни изследвания и дискусии получават разпространение едва през втората половина на 20 век.
Пръв Римския клуб поставя началото на дебатите за глобализацията и налага нови термини и понятия като “глобални явления”, “глобални процеси и проблеми”, вече превърнали се в естествена и неизменна част от обществено политическия и икономическия живот на планетата.
Човечеството може и да бърка, но това е моделът, който светът следва – създаването на граждани на света, разчупване на духовните, културни и дори държавни граници.





Библиография

„Философията на глобализма”, Александър Димитров
„Глобализация и медии”, Петранка Филева
“Глобализация на жизненото пространство – време”, доц. Калин Янакиев
“Глобализмът в мисленето като духовен проблем”, Aнгел Величков
„Увод в международната защита на правата на човека”, Йонко Йотов