Регионална икономическа политика

[Mozo]

Аграрен факултет

На тема: Регионална икономическа политика и реализация на концепцията за устойчиво развитие на регионалната икономика. Критерии на ЕС при разполагане на производителните сили по райони, области и общини. Приоритети в съответствие с природния комплекс и демографския потенциал.


Изготвил: Красимира Желева Тотева
Специалност: Регионално планиране и развитие на селските райони, фак. № 106


Стара Загора

Съдържание:



1. Регионална политика.

а) Регионалната политика – съвкупност от дейности и мероприятия.
б ) Регионалната политика на различните нива на регионално управление – области, общини, икономически райони.



2. Регионална икономическа политика.
а ) Реализация на регионалната политика, регионалните планове и програми.




3. Социално – икономическа политика и Националната стратегия за регионално развитие ( НССР ) за периода 2005 – 2015 г.


Използвана литература:



1. Василева, Л., Г. Велковска, А. Манолова, Развитие на регионалната икономика в условията на интеграция и глобализация, 2004 г.


2. Интернет


1. Регионална политика.

Регионалната политика се провежда в сътрудничество между местните и националните, централни органи и конфедеративни органи. Чрез методите и подходите, присъщи на регионалната политика те осъществяват комплекс от законодателни, изпълнителни, административни и икономически мероприятия, насочени към общото развитие на териториалните системи. Важно място в управлението чрез регионалната политика се отрежда на икономическите райони и икономическото райониране.
Регионалната политика е насочена за управление на основните процеси, протичащи на територията и имащи важно значение за регионалното развитие:
 регулиране на урбанизационните процеси;
 ограничаване на миграцията;
 ускоряване и задълбочаване икономическата и политическа интеграция;
 активизиране участието в международното разделение на труда;
 осигуряване опазване и възпроизводство на околната среда;
 ефективно и рационално използване на природните и трудови ресурси;
 съчетаване на развитието на регионалната икономика по териториални единици и териториалното разположение на производителните сили на големите териториални системи: икономически райони, страни, държавни конфедерации, агломерации, мегаполиси и континентополиси;
 обезпечаване на интересите на местните, национални и транснационални управленчески структури.
Проблемите на регионалната политика стават все по – сложни и придобиват голямо значение поради порасналите мащаби на производителните сили, ускорено развитие на междудържавните интеграционни процеси и задълбочаващото се териториално разделение на труда.
Регионалната политика в много голяма степен зависи и от законодателните решения по отношение администртивно – териториално устройство и деление на страната, местното самоуправление и местната администрация и от начина на формиране на републиканския и местните бюджети.
Системата от регулатори: стимули и ограничители са свързани с:
 отчитане на регионалните проблеми;
 координиране регионалните политики по региони и страни;
 интеграция на икономиките на отделните региони, търсене на ефективност при транспортното обслужване, стопанските, социалните и други дейности, развиващи се на дадена територия;
 оптимално използване на териториалните ресурси;
 съчетаване на икономическия растеж с екологическото равновесие.

1.1 Регионалната политика – съвкупност от дейности и мероприятия.
Водещо място при реализация на регионалната политика имат икономически мероприятия. Те са свързани главно с механизма на планиране, регулиране, програмиране регионалните инвестиции, с финансовия механизъм и произтичащите финансови, данъчни, митнически, валутни и други преференции при стимулиране или ограничаване на регионалното развитие.
Втората група дейности имат законодателен характер. Тези дейности са свързани преди всичко с формирането на законодателна основа, която определя рамката при разработката и практическата реализация на регионалната политика.
Третата група са т. нар. административни дейности по формирането на регионалната политика. Те включват главно административно – управленски решения и мероприятия, като например определяне на функциите на административно – териториалните единици, на ръководните органи ( области и общини ), правилници за тяхната дейност, тълкуване на правомощията на структурните звена при административно – териториалното деление и обхвата на отделните териториални единици, нормативни документи с регионално или локално значение и т. н.
Всички тези дейности и мероприятия като съдържание на регионалната политика отразяват концепциите, целите, стратегиите и задачите, заложени в системата от политики, определящи развитието на териториалните общности от различен ранг:
 обща икономическа политика;
 социална политика;
 селскостопанска политика ( аграрна );
 транспортна политика;
 пазарна ( търговска ) политика;
 екологична политика;
 енергийна политика;
 политика за устройване на територията;
 балансова политика;
 финансова, бюджетна политика.
1.2 Регионалната политика на различните нива на регионално управление – области, общини, икономически райони.
А. Регионалната политика на общинско ниво.
Разработването на регионална политика е преди всичко задача на местните органи за самоуправление. Обективността и резултативността на регионалната политика зависи от следните фактори и условия:
 познаване на обекнивните икономически закономерности, произтичащи от пазарните условия;
 местни природни, финансови и трудови ресурси;
 наличния производствен потенциал;
 структура на регионалната икономика;
 инфраструктурна изграденост.
Общинските съвети определят главната цел, стратегическите направления и критерии за бъдещото изграждане и развитие на териториалните единици.
Главната цел е свързана с изграждане на хармонични териториални условия за функциониране на общностите и осигуряване на нормални условия за бит, труд и живот на населението.
Провежданата съвременна регионална политика от общините е свързана с разработваните системи за планови документи от общинските съвети, осигуряващи развитието в дългосрочен план. Важно място в тази система заемат стратегическите решения и определянето на общинските стратегии.
Системата от цели на общинско ниво може да се представи:
 изграждане на ефективна териториална структура на регионалната икономика;
 икономически растеж и структура на регионалната икономика;
 осигуряване на оптимални условия и хармонизация в развитието на градовете и селата;
 постигане на висока регионална ефективност.
Елемент на регионалната политика са концепциите. Регионалната политика като съвкупност от икономически, законодателни и административни мероприятия, които се осъществяват на национално, транснационално или планетарно ниво се осъществява чрез специфичен механизъм и система от специализирани фондове, планове и програми.
На национално ниво при определяне на регионалната политика важно значение придобива изборът на приоритетите в: структурата на националната икономика общо по региони и териториални единици; структурата на частния сектор; разкриване на нови работни места, намаляване на безработицата общо и по региони; повишаване доходите на човек от населението; определяне на приоритети, внедряването на технически новости; екологосъобразност при локализирането на производствата и дейностите на териториятанаобщините, икономическите райони и по страни; териториалното разположение на производителните сили.
Всяко управленческо решение в областта на регионалната политика е свързано с разработка на регионални програми. Изискванията за програмите на ниво Европейски съюз и специализираните европейски институции са: ясно определяне на мисията, обекта, целите, избора на стратегия, източниците на финансиране, изпълнителите, резултатите от реализацията и влиянието им върху основните показатели, чрез които се оценява регионалното развитие.
За постигане на поставените цели Европейският съюз постоянно наблюдава икономическите и социални условия за всички региони и изследва регионалните последици от общата политика и специализираните: регионална, социална, търговска, инфраструктурна и селскостопанска политика.
Осигуряването на реализацията на регионалната политика в ЕС се осъществява от система от структурни фондове. Основният е Европейският фанд за регионално развитие, създаден през 1967 г.
Направленията на средствата на ЕФРР се преразпределят чрез програми, проекти и проучвания. Програмите могат да са свързани с развитие на инфраструктурата, безвъзмезднапомощ на промишлеността, занаятите или услугите, или мерки за използване на вътрешния потенциал за развитие на самите региони. Съществуват две категории програми:
 програми на Европейския съюз – те се изработват по инициатива на комисиата и имат за цел да подпомагат преодоляването на сериозни социални и икономически трудности в един или повече райони или страни;
 национални програми от интерес на ЕС – те се предлагат н комисията на националните правителства;
 местни ( регионални ) програми. Целите са свързани с относително изравняване на икономическото развитие и социалния статус.
Реализацията на регионалната политика, регионалните планове и програми изискват създаването на институционални звена за управление на регионалното развитие на транснационално, национално и регионално ниво:
 Комисия или комитети по регионално развитие към ЕС и в национално ниво към НС;
 Агенция за регионалноразвитие – европейски, национални, изградени по области, общини, зони, икономически райони и др.;
 Регионални форуми или Съвети за регионалноразвитие.
На локално равнище институционалните звена, осъществяващи политиката на регионално развитие, са:
 областни управители – назначени от МС;
 структурни звена по регионално развитие – групи от три – четири експерта, подпомагащи областния управител в дейността му;
 областни съвети за регионално развитие. В момента на територията на Република България действат 6 икономически района за планиране, 28 областни съвета и над 300 общини;
 кметове на общини и екипи по общинско развитие.


2. Регионална икономическа политика.
Регионалната икономическа политика е свързана с развитие на самата теория на икономическото райониране. Под икономически райони се разбира:
 обособена територия с обективно определени географски, физически граници и обединена от вътрешни икономически връзки;
 изградена взаимообвързана инфраструктура и регионална икономика;
 наличие на вътрешни икономически връзки със силно взаимна обвързаност между отделните стопански организации и технологични цикли на допълващи се отрасли и дейности;
 единна система на обществено обслужване, включващо административно обслужване на населението и услуги, осигуряващи развитието на икономиката и инфраструктурата;
 транспортна система, обслужваща региона: отворена навън и осигуряваща вътрешното обслужване на населените места;
 стабилни социални връзки.

3. Социално – икономическа политика и Националната стратегия за регионално развитие ( НССР ) за периода 2005 – 2015 г.
България осъществява социално – икономическа политика, която е насочена към развитие на ефективна и конкурентна икономика и пълноценна интеграция в европейските структури. Политиката за регионално развитие, която придобива все по – голямо значение, е част от тази политика.
Националната стратегия за регионално развитие ( НСРР ) за периода 2005 – 2015 г. е основният документ за определяне на дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика на страната. Тя дава стратегическите направления и равнища на регионалната политика и представлява отправна точка за придобиване и разпределение на помощта от ЕС при изпълнение на програмите, отнасящи се до регионалното развитие.
Основните задачите на НСРР са:
 Да определи стратегическите цели на регионалното развитие на страната за периода 2005 – 2015 г.;
 Да даде ориентири при формулиране и провеждане на секторни политики с регионални последици и да заложи основата за координация на политиката за регионално развитие и останалите политики в районите за планиране;
 Да даде рамка на плановите и програмните документи на другите териториални нива;
 Да осигури съгласуване между политиките за регионално развитие и териториално устройство с оглед постигане на балансирано териториално развитие;
 Да приобщи всички заинтересовани страни към изпълнението на политиките, заложени в НСРР.
Мястото и ролята на НСРР в системата от сратегически планови и програмни документи за регионално резвитие са определени от Закона за регионалното развитие. НСРР определя стратегическите насоки на политиката за регионалното развитие. Тя трасира подхода от горе надолу, като по този начин е ориентир за областните стратегии за регионалното развитие, общинските и регионалните планове за развитие и Националната оперативна програма за регионално развитие.
Предмет на Националната стратегия за регионално развитие, което има многоцелеви многофункционален характер. Доколкото останалите политики нямат за конкретен обект развитието на районите и намаляването на регионалните различия, политиката за регионално развитие трябва да се фокусира върху тях и да предложи комплекс от интегрирани мерки, които ще допринесат за постигане на целите на дългосрочното развитие на страната, като включи и териториалните фактори на растеж. По тази причина стратегията е обобщаващ документ, който обхваща всички ключови елементи на бъдещото регионално развитие. Някои от предложените политики ще се реализират в партньорство със секторните политики, други са предмет единствено на регионалната политика. При всички случаи заложените действия винаги са свързани със задължително участие на регионалните и местните власти.
НСРР ще се изпълнява в съответствие с основните принципи на регионалната политика на ЕС. Принципът на програмиране дефинира, че средствата от Структурните фондове ще бъдат отпускани на основата на многогодишни програми, определящи приоритетите, използването на ресурсите и споразумения за използване на средствата.Принципът на партньорство изисква партньорите да участват и да представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началото на процеса на планиране и програмиране, както и в процеса на подготовката, финансирането, наблюдението и оценката. Този принцип включва механизми на консултация и участие на национално, регионално и местно равнище, които да осигурят участието на бизнеса и асоциации на работодателите, синдикатите, неправителствените организации. Принципът на допълняемостта означава средствата от Европейската общност да са допълнителни към тези, които страната отпуска за публични инвестиции. Принципът на устойчивостта е свързан с постигане на устойчиво регионално развитие и отчитане на въздействието на околната среда от действията, предприети от регионалната политика. Равните шансове на мъжете и жените и всички социални групи са друг важен принцип, който следва да бъде реализиран.
Изграждането на партньорство е част от процеса на подготовка и изпълнение на Националната стратегия.
На етапа на подготовка на Стратегията трябва да се проведат консултации с всички заинтересовани страни, а това са министерства и ведомства, областни управители, местни власти, национално представените социално – икономически партньори и представители на правителствения сектор, работещи в областта на регионалното развитие.
На етапа на прилагане на Стратегията партньорството ще се подкрепи от дейността на бъдещия Съвет за партньорство по НСРР. Основните функции на Съвета са текущо обсъждане на процеса на изпълнение на Националната стратегия, наблюдение и оценката на нейната реализация и препоръчване на подходящи мерки за постигане на целите и приоритетите на регионалното развитие.
По този начин се постига широка обществена подкрепа на стратегията, която ще се реализира не само в процеса на изработване на стратегията, но и в етапите на нейното прилагане, наблюдение и оценка. Това ще даде положително въздействие и върху финансирането на заложените политики, доколкото осъщественият процес на обществено – частно партньорство при нейното изработване и широка публичност ще допринесе за широка прозрачност и мобилизиране на финансови ресурси не само на централните и местни власти, но и на частния сектор и неправителствени организации за изпълнение на целите й.

Националната стратегия трябва да бъде широко разпространена. Един от механизмите за това ще бъде публикуването й в Държавен вестник след одобряването от Министерския съвет. Освен това се предвижда организиране на широки обсъждания с публичните власти и всички заинтересовани лица на регионално и местно равнище, с оглед нейното прилагане и отразяване в останалите планови и програмни документи за регионално развитие. По този начин ще се постигне затваряне на плановия цикъл на регионалното развитие.