Реферат по регионална политика и регионално развитие

[Mozo]

Стопанска академия „Д.А.Ценов”гр.Свищов

РЕФЕРАТ

РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА

И

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Една от формите за провеждане на държавно регулиране на стопанството е регионалната политика ,която представлява „специфична сфера на дейност по управление на социално –икономическо и политическо развитие в регионален аспект,отразявайки както връзката на държавата с отделните региони така и връзката между самите региони.
Регионалната политика се свързва с прилагането на социално –икономическа политика на държавата в отделните териториални единици,търси се намаляване на някои диспропорции,решаване на социални, икономически и екологични проблеми.
Научният интерес има два аспекта:
Образователен- издигането на едно по-високо равнище на преподаване и формирането на географски знания за страните, в задълбочаването на териториалния анализ на стопанството в развитите индустриални страни, страните в преход и развиващите се страни.
Практико-приложен аспект се състои в извличането на положителен опит и прилагането му в нашата страна.
Началото на прилагането на регионалните програми се поставя през 30-те години на миналия век,когато в САЩ се разработва успешно програма за развитието на река Тенеси. При правилно изработена комбинация от производства и отрасли в тази територия се постига успешно регионално развитие.По- късно регионалната политика се насочва към развитие на по-слабо развити територии,усвояване на природни ресурси и изграждане на мощни производствени комплекси .
В регионалната политика на Канада например ударението е поставено главно към усвояването на слабо заселените населени северни територии.
В западно европейските страни усилията са насочени към относително по-слабо развитите територии -напр. южните части на Италия, пограничните територии на Франция, източните части на Обединена Германия и др. Важни през последните десетилетия в икономическо отношение региони западат и се превръщат в „депресивни”-такива са например:северния район на Англия, департаментите Норд и Па дьо Коле във Франция и др.
Не на последно място , основна задача на регионалната политика е „разтоварването” на пренатоварените метрополитенски територии като Парижкия район, Рамстаг в Нидерландия, Рур в Германия и др.
През първите години регионалната политика в тези страни се изразява главно в отпускането на нуждаещи се територии.
По-късно през 50-те и 60-те години на миналия век започват да се създават закони, правителствени програми за отделни региони, отрасли и др.През 80-те години се наблюдава обаче коренна промяна, когато регионалната политика се изразява вече в пряка или косвена финансова подкрепа на частния капитал;стимулира развитието на дребния и среден бизнес; изгращане на „технологични паркове”, „предприемачески зони” и др.
Интересен опит в областта на регионалната политика се забелязва във Франция, осъществявайки се следните принципи:
1.Регионалното развитие е неделимо от развитието на националната икономика.
2.Планът за развитие на районите е съставна част от националния план.
3.Регионалното развитие се опира върху теорията за полюсите и центровете на растежа.
Тази теория се прилага не само във Франция, но и в някои развиващи се страни.
Регионалната политика се осъществява и в бившите социалистически страни.
Недостатък при тези програми е че те се осъществяват при планова командно-административна система на управление на икономиката.
Проблемите на регионалното развитие са резултат от продължителни натрупвания, от не балансирано нарастване на демографския и икономически потенциал и инфраструктурата в отделните части на дадена територия.
Непрекъснато нарастващи диспропорции водят до промени в основните пространствени(териториални) системи на регионално и локално равнище, водейки до хипертрофия в отделни промишлени райони и агломерации.Характерно е главно за по-големите градове и техните зони на влияние.Това води до дестабилизация и деградация на териториалните системи в по-голямата част на територията на страната.
Регионалните проблеми могат да се разграничат по функционално-структурен разрез,а именно че те са четири основни групи:
1. Икономически проблеми– представлява различното ниво на икономиката на отделните териториални единици. Произтичат от структурната реформа, проблемите на прехода се изразяват в :застой,спад и закриване на цели производства. Сериозни са проблемите в районите с моно културна структура на стопанството. От тези и други икономически проблеми се пораждат неблагоприятни последици като:ниска заетост и повишена безработица, ниски доходи и слаба покупателна способност на населението, недостатъчни източници на приходи в местните бюджети за изгращане и поддържане на инфраструктурата, социални плащания за населението и др.
2. Социални проблеми – водят непрекъснато до задълбочаването на различията в устройството и изгращане на жизнената среда.
3.Социално – демографски проблеми – представляват ясно изразени тенденции на намаляване на населението, де популация на територията, вложени демографски показатели на естествения и механичен прираст, неблагоприятна полова и възрастова структура, спадащо ниво на образование и деквалификация на работната сила и др.
4.Екологични проблеми - произтичат от развитието на силно замърсяващи производства в урбанизираните системи, представляващи рисков фактор за човешкото здраве, което води до засилваща се заболеваемост, придобиваща хроничен характер, а логично и до по-висока смъртност.

Целият материал: