Политическата обстановка в Косово

[Mozo]

Паисий Хилендарски”
филиал – гр. Смолян

курсова работа

по:
Теория и история на международните отношения

на тема:
Възможностите и перспективите за уреждане на конфликта в Косово и международната сигурност


съдържание:



1. Въведение
2. от историческа гледна точка
3. Косовската реалност
4. Косово и Балканите
5. Косово и международната общност
6. резултата
7. Света и Косово
8. изводи
9. използвана литерстура


* Въведение


Когато става въпрос за ситуацията в Косово в центъра на вниманието е отношението на национално самоопределение, от една страна, и на целостта и суверенитета на държавите, от друга. Национално самоопределение се разглежда главно като правен принцип и политически лозунг, но като стадии, националните и регионални особености исторически обусловен процес. Независимо от тяхната националност само такава една гражданска общност има право на самоопределение. Но в действителност, на традиция Балкан е, че идеологията на националното движение на всеки народ една нация се третират преди всичко етническа общност, и определянето му се разглежда като създаването на един независим национална държава като много като е възможно границите. Вероятно, тези конфликти могат да бъдат сравнени с правна гледна точка. Може би опростенчески разбира въз основа на геополитика и има верига от конфликти, които могат да се комбинират абстрактно понятие на "дъга на нестабилността". Но в този случай от гледна точка на историята, етнологията и други дисциплини, ние не трябва да забравяме, че всички тези конфликти, имат свои собствени причини, и особено трудно се опитва да им донесе общ знаменател, "изпълнен с грешки и да се оцени на ситуацията и мерки за техния контрол, смекчаване на и сетълмент.
Човек трудно може да се каже, че независимостта на Косово ще отвори "парад на суверенитетите" в Русия и бившия Съветски съюз. Същото може да се каже за сравнението на Косово и на различна степен на интензивност на конфликтни ситуации в Западна и Централна Европа, други традиции, както и други политически и правна култура. В същото време ние не можем да изключим, че съдбата на Косово може да повлияе на съдбата на Босна и Херцеговина, където някои от сръбските политици да предложи референдум за самоопределение на Република Сръбска и нейното присъединяване към Сърбия.
Самопровъзгласилата се независимост на Косово, най-трудният вариант на сръбски и албански двустранните отношения (и за двете страни), както и на международната ситуация в цяло и към света на дипломацията, и отношенията на Русия със САЩ и ЕС. Конфликтът ще продължи и в други форми, може би появата на нови дестабилизиращи фактори и спорна. Ето защо, основната цел е да се сведе до минимум бъдещи щети така наречените "Прецедентът Косово".


* От историческа гледна точка:

Влошаване на отношенията в Косово в края на 1980г са изходна точка за началото на разпадането на Югославия. Това позволява на президента на Сърбия (1989-1997 ) и Югославия (1997-2000 г. ) Слободан Милошевич, за да разположи политическа кампания, въз основа на идеологията на етнически сръбския национализъм. Той (както беше в Хърватия и Босна и Херцеговина през 1995 г.) използва сблъсък между две национални движения в процеса на самоопределение. Косово е съчетала в процеса на разпадането на югославската държава, основана на идеята за регионална славянска общност, превръщайки се в третата си фаза и в дългосрочен план кризата на сръбската държавност. От една страна, той подчерта на недостатъците на единна структура на Сърбия и на централистки тенденции в нейните вътрешни политиката, но от друга страна - получени в резултат на промените в по етническите и демографските ситуация в страната като цяло и в отделните региони . Той е едновременно причина и стимул за процеса на национално самоопределение на националните малцинства и регионалната идентичност на сръбското население.

На територията на Сърбия (в допълнение на албанците, живеещи в Косово, основно) е обитаван от много етнически малцинства - унгарци, словаци, румънци, цигани, хървати, македонци, словенци, мюсюлмани, българи, украинци, турци и други . Някои живеят в сравнително компактен, и дори мнозинство в определени области, други - се разпространява по цялата територия на Сърбия. Ето защо, криза, която прикове на страната - криза на Сърбия като мултиетническа в тяхната основа, но единна и централистки състояние.
В допълнение, всеки от регионите на Сърбия има характеристиките на историческото и икономическото развитие, както и традицията на междуетническите отношения. Достатъчно е да споменем, Сърбия, Косово, Войводина, Санджак.

През втората половина на 1990-те години. е широко разпространена илюзия, че всички трудности и недостатъци на сръбска и югославска държава може да бъде намалена само да се отстранят от власт на Слободан Милошевич. Въпреки това, проблемът на сръбския национализъм не може да бъде решен по такъв прост начин, тъй като премахването на лидер и неговите поддържащи структури, както и промени в политическата структура. Същото важи и за национализма на косовските албанци и ситуацията в Косово. Освен това, на границата на Централна Европа и конфликти на Балканите са били наблюдавани различни по своя характер, форма и динамиката на отношенията на няколко нации. В същото време, установена за периода 1998-2008. Ситуацията в Сърбия и Косово - резултат от не само събитията от последните две десетилетия, но и дълго историческо развитие.
Косово става част от Сърбия през 1913 г. - след Втората балканска война, Договора от Букурещ. През 1918 г. като територия, принадлежаща към Сърбия, то е Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия). Проблемът на косовските албанци, както и отношенията с Албания, е един от най-големите вътрешни и външни проблеми на югославското правителство, начело с Сръбската Караджорджевич династия още през 1920-1930-те години. Разделени между италианските окупатори, установени квази-независима албанска държава на Косово и на кралското България стана сцена на преследване на сърби по етнически и религиозни линии. Унищожени домовете си, хората са станали бежанци, и много от тях са били убити.
След създаването на социалистическа Югославия под формата на етно-териториална федерация през 1942-1946. национализъм не е мъртъв. Той просто имитира лозунг на борбата "интернационализъм" срещу "национализъм и сепаратизъм" за целостта на държавата, което доведе комунистите на централистки основа. Проблемът на Косово, проблемите и отношенията с Албания, веднага се превръща в един от основните вътрешни и външни за новата държава.

В края на август - началото на септември 1949 г. E. Ходж жалба до Централния комитет на КПСС (Б) с тайно писмо "По отношение на Косово и Метохия." Той пише: "албанците от Косово, Метохия и и Други от принуден му отделяне от Албания (което означава, събитията от 1912-1913 г., придружаващ формирането на едно независима албанска членка и национална роля в процеса на големи правомощия).

Целият материал: