Македонизъм - възникване и развитие

[Mozo]

Тема на курсовата работа: Македонизмът – възникване и развитие

През годините след Втората световна война националните проблеми на Балканите бяха изместени от идеологическото противопоставяне. Но външното благополучие, наложено от тоталитарните режими, се оказа илюзорно. Крахът на комунизма извади наяве скритите дотогава икономически и социални проблеми, както и натрупаните социални противоречия.
В резултат на всичко това се възроди един стар за Балканския полуостров проблем – национализмът. Той зае политическото пространство, опразнено от комунистическата идеология, и се възползва от трудностите на прехода и демократизацията на обществения живот, за да се прояви открито.
Националните и национално-териториалните противоречия на Балканите и особено тези в рамките на бвшата Югославия се изостриха до краен предел. Войната в Босна и Херцеговина и международното признаване на Македония привлякоха вниманието на световната общественост.
Нация – (от лат.) „народ”. - Исторически саздала се устойчива общност от хора, възникнала върху базата на общността на езика, територията, икономиката и психическото устройство, което се проявява в общността на културата.
Терминът национализъм се използва по различен начин. Той може да означава:
- цялостния процес на оформяне и поддържане на инацията и националната държава;
- съзнанието за принадлежност към нацията, заедно с чувствата и стремежите за нейната сигурност и просперитет;
- езика и символиката на „нацията” и нейната роля;
- идеологията, която включва културна доктрина за нациите и националната воля и препоръки как да се реализират националните стремежи и националната воля;
- социално и политическо движение за реализиране на целите на нацията и осъществяване на националната воля.
Можем да определим централните твърдения на идеологията или „доктриналното ядро” по следния начин:
- светът е разделен на нации, които имат своя индивидуалност, история и съдба.
- нацията е източникът на цялата политическа и социална власт, а лоялостта към нацията е по-висша от всяка друга преданост.
- ако искат да бъдат свободни и да се реализират, човешките същества трябва да се идентифицират с някоя нация.
- за да има траен мир и справедливост на всета, нациите трябва да бъдат свободни и сигурни.
Проблемът за националната идентичност присъства активно във всички краища на света. Различните идентичности могат да бъдат разделени на териториална, социално-икономическа, религиозна, етническа и др. основи. Съвкупността от всички тях може да се разглежда като основна черта на националната идентичност. Тя може да се формулира като историческа територия или отечество с общи митове и исторически спомени, обща масова култура, обща икономика и общи юридически права и задължения на всички членове.

Национализмът е движеща сила, идеология, която хармонизира минало, настояще и бъдеще, хомогенизира културата, мобилизира членовете на общността и се бори за отстояване на нейното съществуване и място в света.

Известно е, че през Възраждането славянското население в Македония се определя от всички учени, дипломати, пътешественици и др. като българско. То самото се чувствува българско и спонтанно изявява своята българска национална принадлежност. Като българско го определят турските политически власти и народностите, живеещи между него или в близко съседство — албанци, власи, гърци и сърби.
Сръбската политика спрямо Македония в началото на XX в. най-ясно е разкрита от Нови Мирмидов в „Македонска зора": „На Сърбия й трябва излаз на море, а него сега може да го търси само през Македония. Македония й е нужна на Сърбия, за да може да съществува и да живее — ако не цялата Македония, то поне западната й половина. Да няма ни един сърбин там, Сърбия пак ще се бори на живот и на смърт с всички и с всеки, който би й се изпречил на пътя." В тези думи се съдържа истината за сръбската политика спрямо Македония в края на XIX и през XX в. Те разкриват корените и изкуствено насаждания отвъд македонизъм като опит да се откъсне българското население в Македония от неговата българска национална общност и да се подчини на сръбската буржоазна политика.
Добре разбирайки пълната безпочвеност на претенциите за наличие на сърби в Македония, сръбските политици и учени създават теорията за „македонизма”. Основната цел е да се внужава на македонските българи, че те не са българи, а сърби или най-малкото „македонци”. Македонизмът е инструмент във великосръбските планове за овладяване на Вардарска Македония. Един от видните застъпници на тази идея е сръбският историк и дипломат проф. Стоян Новакович. В един негов доклад до сръбския министър на просветата от края на 1887 г. той пише: „Тъй като българската идея в Македония е пуснала дълбоки корени, аз смятам, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма."

Целият материал: