Минералогия

[bashev]

МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”

ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА “МИНЕРАЛОГИЯ И ПЕТРОГРАФИЯ”










А Т Л А С Н А М И Н Е Р А Л И









АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:

доц. дгн Маргарита Токмакчиева
доц. д-р Руслан И. Костов
гл. ас. д-р Радостин Паздеров
гл. ас. Светла Малинова


СОФИЯ
2004

© Маргарита Теньова Токмакчиева, Руслан Иванов Костов, Радостин Иванов Паздеров, Светла Симеонова Малинова
© МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”

СЪДЪРЖАНИЕ



АВГИТ
АЗУРИТ
АКТИНОЛИТ
НЕФРИТ
АЛАНИТ
АЛБИТ
АМФИБОЛИ (група)
АМФИБОЛ (магнезиален)
АНДАЛУЗИТ
АНХИДРИТ
АПАТИТ
АРАГОНИТ
АРСЕНОПИРИТ
АУРИПИГМЕНТ
БАРИТ
БЕРИЛ
СМАРАГД
АКВАМАРИН
МОРГАНИТ
ХЕЛИОДОР
БИОТИТ
БИСМУТИНИТ
БОРНИТ
ВЕЗУВИАНИТ
ВЕРМИКУЛИТ
ВОЛАСТОНИТ
ВОЛФРАМИТ
ГАЛЕНИТ
ГИБСИТ, БЬОМИТ, ДИАСПОР
ГИПС
СЕЛЕНИТ
АЛАБАСТЪР
ГЛАУКОНИТ
ГРАФИТ
ГРАНАТИ (група)
ПИРОП
АЛМАНДИН
СПЕСАРТИН
ГРОСУЛАР
АНДРАДИТ
УВАРОВИТ
ГЬОТИТ
ДИАМАНТ
ДИОПСИД
ЕНАРГИТ
ЕНСТАТИТ
ЕПИДОТ
ЖИВАК
ЗЕОЛИТИ (група)
АНАЛЦИМ
МОРДЕНИТ
СТИЛБИТ
ХАБАЗИТ
ХЕЙЛАНДИТ
ЗЛАТО
ЙОХАНСЕНИТ
КАЛЦИТ
КАОЛИНИТ
КАСИТЕРИТ
КВАРЦ
ПЛАНИНСКИ КРИСТАЛ
АМЕТИСТ
РОЗОВ КВАРЦ
ОПУШЕН КВАРЦ
ХАЛЦЕДОН (КАРНЕОЛ, ХРИЗОПРАЗ)
КЕХЛИБАР
КИАНИТ
КОВЕЛИН
КОРДИЕРИТ
КОРУНД
РУБИН
САПФИР
КУПРИТ
ЛАБРАДОР
ЛАЗУРИТ
МАЛАХИТ
МАРКАЗИТ
МЕД
МОЛИБДЕНИТ
МУСКОВИТ
ОЛИВИНИ
ФАЯЛИТ
ФОРСТЕРИТ
ОПАЛ
ОРТОКЛАЗ
ОТУНИТ
ПИРИТ
ПИРОКСЕНИ (група)
ПИРОЛУЗИТ
ПЛАГИОКЛАЗИ (група)
ПЛАТИНА
РЕАЛГАР
РОДОНИТ
РОДОХРОЗИТ
РУТИЛ
СИДЕРИТ
СИЛВИН
СКАПОЛИТИ (група)
СЛЮДИ (група)
СРЕБРО
СТАВРОЛИТ
СТИБНИТ
СФАЛЕРИТ
СЯРА
ТАЛК
ТЕНАНТИТ
ТЕТРАЕДРИТ
ТОПАЗ
ТОРБЕРНИТ
ТУРМАЛИНИ (група)
ШЕРЛ
БЮРГЕРИТ
УВИТ
ДРАВИТ
ВЕРДЕЛИТ
УРАНИНИТ
ФЕЛДШПАТИ (група)
ФЛУОРИТ
ХАЛИТ
ХАЛКАНТИТ
ХАЛКОПИРИТ
ХЕМАТИТ
ХЛОРИТИ (група)
ХРИЗОТИЛ, АНТИГОРИТ
ХРОМИТ
ЦЕЛЕСТИН
ЦЕРУСИТ
ЦИНАБАРИТ
ЦИРКОН
ЧАРОИТ
ШЕЕЛИТ
ШПИНЕЛ
ЯРОЗИТ








АВГИТ (Чехия). Името на авгита е от блестящите му стени (от гръцки “авге” – блестящ).
Химичен състав: Ca(Mg,Fe,Al)(Si,Al)2O6. Чесдто съдържа примеси от Cr, Ti, Fe, Al, Zn, Na и други елементи.
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са късопризматични.
Физични свойства: Авгитът е черен, с твърдост 5-6 и относително тегло 3,3-3,5.
Генезис и находища: Авгитът е скалообразуващ минерал в базичните и среднокисели магмени скали, като габро, андезит, диорит и други.
Диагностика: Разпознава се по цвета, силния блясък и късопризматичните кристали.
Употреба: Магмените скали, в чийто състав участва авгит се използват като декоративен материал.















АЗУРИТ (Бургаско). Азурит - от персийски, дума, която означава син цвят.
Химичен състав: Cu[CO3]2(OH)2 (CuO=69,24%; CO2=25,53% H2O=5,23%).
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са плочести, а агрегатите – сталактитовидни, радиалнолъчести, сфероидални и землести.
Физични свойства: Цветът на минерала е син до тъмносин. Притежава съвършенна цепителност. Твърдост 3,5-4 и относително тегло 3,77. Разтваря се в солна киселина.
Генезис и находища: Азуритът се образува в зоната на окисление на медните находища, заедно с малахит и други супергенни минерали. Среща се в медните находища Росен и Върли бряг, Бургаско, Радка, Елшица, Цар Асен и Асарел в Панагюрско и Изремец, Плакалница и Седмочисленици във Врачанско.
Диагностика: Диагностира се по лазурносиния цвят, формата на агрегатите и асоциацията му с малахита.
Употреба: Използва се за добив на мед, а радиалнолъчестите плътни агрегати в ювелирната промишленост.















АКТИНОЛИТ (Аврен, Кърджалийско). Името на минерала е от гръцки “актис”- лъч и “литос”- камък, поради лъчестите му агрегати.
Химичен състав: Ca2(Mg,Fe)5Si8O22(OH)2.
Симетрия и форми: Кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са дългопризматични или влакнести. Минералните агрегати са радиалнолъчести. Плътната разновидност на агрегатите от актинолит и тремолит се варича “нефрит” – бъбрек, тъй като в древността са вярвали, че лекува бъбреци. Тънковлакнестите агрегати се означават като актинолитов азбест.
Физични свойства: Актинолитът е зелен. Твърдостта му е 5,5-6, а относителното тегло – 2,9-3,0.
Генезис и находища: Актинолитът е типичен контактно-метасоматичен минерал. Участва в състава на серпентинови и регионално-метаморфни скали. Световноизвестни находища има в Русия и Китай. У нас се среща в Ихтиманско, Крумовградско, находище Камилски дол Ивайловградско, където радиално-лъчестите актинолитови агрегати достигат до 8-10 см.
Диагностика: Важни диагностични белези са радиално-лъчестите агрегати и зеления цвят.
Употреба: Актинолитови азбести се използват за изолационни материали. Нефритът е високо ценен декоративен материал, а кристалите на актинолита могат да имат ювелирни качества.






АЛАНИТ-(Ce) (Родопите). Наименован е в чест на шотландски минералог. Синоним – ортит, от гръцки “ортос” – прав.
Химичен състав: (Ca, Ce )2 (Al, Fe)3 Si3O12 (O, OH). Може да съдържа примеси от La, Be, Mg, Mn и Th.
Симетрия и форми: Аланитът кристализира в моноклинна сингония. Кристалите му са призматични, удължени или плочести.
Физични свойства: Цветът на аланит-(Се) е смолесточерен или тъмнокафяв. Блясъкът е стъклен или смолест. Относителното тегло на минерала е 3,6, а твърдостта му е 6. Често пъти е радиоактивен.
Генезис и находища: Аланитът-(Се) е акцесорен минерал в гранити, гнайси и в гранитни пегматити. У нас се среща в пегматите от Плана планина и Родопите. По-големи находища има в Норвегия, Швеция и Русия (Урал).
Диагностика: Определя се по цвета, смолестият блясък и радиоактивността.
Употреба: Използва се за добив на редки земи и торий.









АЛБИТ (Витоша). Представител от групата на плагиоклазите.
Химичен състав: NaAlSi3O8. Процентът на анортитовата компонента в неговия състав е от 0 до 10% Аn.
Симетрия и форми: Кристализира в триклинна сингония. Кристалите му са плочести.
Физични свойства: Цветът му е бял до сив. При наличие на примеси става розов или червен. Притежава съвършена цепителност, твърдост 6-6,5 и относително тегло 2,61.
Генезис и находища: Албитът е в състава на скали с по-високо съдържание на SiO2. Той е магматогенен, седименогенен и метаморфогенен. У нас се добива албит от пегматитовите жили в м. Смиловене, Копривщенско и от метасоматити край с. Хлябово, Тополовградско.
Диагностика: Макроскопски се разпознава по белия до бледорозов цвят, стъкления блясък и високата твърдост.
Употреба: Албитът се използва като суровина за порцелановата промишленост.









АМФИБОЛИ (група) (Родопите). Общата формула на амфиболите е A 0-1B2C5T8O22 (OH,F,Cl), където A e Na, K; B – Na, Li, Ca, Mn, Fe 2+, a T – Si, Al. Според състава на катионите те се поделят на четири групи: първата група обединява ромбични и моноклинни амфиболи, а останалите – моноклинни. По-широко разпространени в природата са: Fe-Mg-Mn амфиболи – антофилит; Са амфиболи – тремолит, актинолит; Nа амфиболи – амфиболи; алкални амфиболи – глаукофан, рибекит.
АМФИБОЛ (магнезиален) (Владая, Витоша, 3,5х6,5х1 см).
Химичен състав: NaCa2(Mg,Fe,Al)3(Si,Al)8O22(OН)2 и се изменя в широки граници. Амфиболите са главен скалообразуващ минерал и техният състав се изменя в различните типове скали.
Симетрия и форми: Амфиболите кристализират в моноклинна сингония. Срещат се добре оформени, дългопризматични или стълбести кристали. Минералните агрегати са фино влакнести (азбест) или радиално лъчести.
Физични свойства: Амфиболите имат чернозелен до черен цвят, ясна цепителност и стъклен блясък. Твърдост 5,5-6, относително тегло – 3,11-3,42. За алкалните амфиболи твърдостта е 6-6,5.
Генезис и находища: Амфиболите са скалообразуващи минерали в състава на магмените и метаморфните скали.Алкалните амфиболи са в състава на богати на Na скали (например край с. Свидня, Софийско).
Диагностика: Диагностират се по иглестите и дългопризматичните кристали и черния цвят със зелен оттенък.
Употреба: Нямат практическо значение.



































АНДАЛУЗИТ (андалузит, Чепеларе; хиастолит – Испания). Наименован е на испанската провинция Андалузия, където е намерен за първи път.
Химичен състав: Al2SiO5 (Al2O3=62,98%; SiO2=37,02). Може да съдържа примеси от Fe, Mg, Na, K, Mn. Хиастолитът е разновидност, която съдържа въглищни включения, разположени на кръст.
Симетрия и форми: Кристализира в ромбична сингония. Кристалите му са дългопризматични.
Физични свойства: Андалузитът е розов на цвят, червен, сив, жълт или зелен. Притежава ясна цепителност и стъклен блясък. Твърдостта му е 7, а относителното тегло 3,1-3,2.
Генезис и находища: Андалузитът е регионално-метаморфогенен минерал. Най-често се среща в контактните зони на плутонични с глинести скали, а също в състава на гнайси и шисти. По-рядко присъства в пегматити. Известни са находищата в САЩ, Бразилия и Шри Ланка. У нас е намерен край гр. Чепеларе, а хиастолит – край с. Лъкатник, Софийско.
Диагностика: Определя се по почти квадратните сечения на кристалите, високата твърдост и цвета.
Употреба: Използва се за производството на огнеупори или като скъпоценен минерал.











АНХИДРИТ (нах. Елшица, Панагюрско ); етимология – от гръцки “безводен”.
Химичен състав: CаSО4 (CaO=41,20%; SO3=58,80%).
Симетрия и форми: Кристализира в ромбична сингония. Кристалите му са призматични или плочести, а агрегатите са зърнести, масивни или влакнести.
Физични свойства: Анхидритът е безцветен, бял до син или розов. Притежава съвършена цепителност и стъклен блясък. Чертата на плочката е бяла. Твърдост 3,5, относително тегло – 2,98.
Генезис и находища: Анхидритът е седиментогенен (известни са находищата в Тексас и Луизиана – САЩ, Виеличка – Полша, Пакистан и др.) или нискотемпературен хидротермален минерал (находищата Радка и Елшица, Панагюрско).
Диагностика: Различава се от калцита по по-високите твърдост и относително тегло и не шуми със солна киселина, а от гипса – по по-високата твърдост.
Употреба: Използва се в строителната промишленост и като източник на сяра.




АПАТИТ (Забайкалие, Русия); етимология – от гръцки “измамлив”.
Химичен състав: Ca5[PO4]3(F,Cl,OH); (CaO = 55,38%, P2O5 = 42,06%; F, Cl, OH = 3,56%). Може да сдържа изоморфни примеси от МnO, U, Th, [AsO4], [SiO4], [CO3] и редкоземни елементи.
Симетрия и форми: Кристализира в хексагонална сингония. Призматичните кристали достигат до повече от метър по оста “с”. Агрегатите му са зърнести или масивни, по-рядко – землести и бъбрековидни.
Физични свойства: Цветът на минерала е светлозелен до синьозелен, рядко е син, виолетов или червен. Флуоресцира. Притежава ясна цепителност. Твърдост 5 и относително тегло – 3,18
Генезис и находища: Апатитът е магматогенен и пегматитов минерал. Най-големите му находища са свързани с алкални магмени скали на полуостров Кола, Русия. Седиментогенен е в състава на фосфоритите – Алжир, Тунис, Мароко и др. У нас апатит е намерен на Витоша, в Бургаско, но няма промишлено значение. Изгражда костното и зъбното вещество при гръбначните животни и човека.
Диагностика: От минералите от групата на фелдшпатите се отличава по твърдостта 5, относителното тегло 3,18 и характерните форми. По цвят прилича на разновидностите на берила, но има по-ниска твърдост. Разлага се от солна и азотна киселини.
Употреба: Използва се за добив на фосфорни торове, фосфорна киселина и фосфорни соли, в кибритената и керамичната промишленост.