Земетръсите с дълбочина до 15 км.

[Mozo]

ЗЕМЕТРЪСИТЕ С ДЪЛБОЧИНА ДО 15 КМ
Таню Иванов Танев, Варна / Вэзраждане

Много често земетръсите са с дълбочина до 15 километра. Коя е причината за такива земетръси.
Нека започнем малко по-отдалече.
Земният газов въртоп се откъсва от газовия въртоп на Слънчевата система малко преди 4,5 милиарда години. Под влияние на Крайно ниската Космическа температура – минус 273,16 Целзиеви градууса, Газовия въртоп, недависимо от неговата крайно висока собствена скорост на въртене около центъра си, температурата му постепенно , бавно започва да се понижава. Това снижение на температурата на газовия въртоп довежда до превръщането на химическите елементи във въртопа до втечняване.:
След като Температурата в Земния въртоп спадне
под 6000 К 0 (6273,16 С0), започва втечняването на Химичните елементи. По реда на Температурата на втечняването:
Волфрам (W) – 5930 К 0 , Рений (Re) – 5900 К 0 , Молибден ( Мо) – 5833 К 0 ,
Дубний ( Db) – и Ръдърфордий (Rf) – 5773 К 0 , Тантал (Та) – 5698 К 0 , Осмий (Os) -
5300 К 0 , Ниобий (Nb) – 5201 К 0 , Техниций (Тс) – 5150 К 0 , Въглерод (С) – 5103 К 0 и последният от петхилядниците – Торий (Th) – 5061 К 0 и така нататък до на Химическите елементи с температура на втечнявяне под 100 Келвинови градуса.
Втечнените Химически елементи образуват Първата Магма, която с останалия газов околен въртоп продължава своето въртене. Бързо въртящия се Магмен поток увлича в себе си Кислорода, Азота образувайки Химически вещектва – окиси нитриди, нитрати, силикати, карбонати, които се преразпределят във външния слой на Магмата Продължаващото снижение на Магмената температура в този слой довежда до втвърдяването на образуваните силикати и карбонати, на останалите вещества и образуването на Литосферата, чиито обем продължава да нараства до дебелина до 150 км.
Продължава падането на Магмената темпертурата на между 150 и 600 километра дълбочина, образувайки пластичния слой на Астеносверата.

Местоположението на останалите Химични елементи в Магмата е в
в звисимост от относителното тегло и гравитаионн притегляне на новообразуваната планета Земя, те попадат в различни дълбочини в нвосъздадената Магма. Елементите около дцентъра на Магмата, под тежеста на Магмата и гравитационното притегляне се втвърдяват, а по-късно образуват Земното ядро, съдържащо предимно желязо и никел.
В Магмата, затворена между Ядрото и АстеносфероЛитосферните слоеве се извършват енергийни прооцеси, водещи до нейното температурно повишение и разширение,за сметка на Астеносферата. Част от Натрупващата се Магмена енергия се освобождава чрез вулканите. Но това не е дотатъчно и пренатрупаната Магмена енергия предизвиква глобални катастрофи, променйки геграфията на Земната повърност. Тези катастрофи, понякога са придружени с промяна на Магнитните и Географски полюси.
Що се отнася до най леките газообразни Химически елементи, те създават Земната атмосфера, притегляна от Гравитацията към и над Земната повърхност. В най-близкия до все още гореща Земя атмосфренн слой продължава химичните реакции , предемно между Водорода и Килорода, образувайки водата, създаваща океаните и моретата, изарявайки се част от нея за да създаде облачният слой. До около 2,5 милиарда години след създването на Земята , той е дебел и гъст, запазвайки зараждащите се на Земята биологични видове – растения и животни, от Космическата радиация.
Идва момент, когато тропосферната температеура спадне до ниво, при което този плътен и дебел облачен слой се превръща във вода , заляла Земната повърхност, като дъжд „.из ведро”.
Това е Първият Земен Потоп, описван в Библията, но с променена дата.
Обемът на Земята е все още малък и оброзуваните Океани заливат Земната повърхност изцяло , метри над нея.
Във времето на 2,5 милиарда годинишна Земна възраст, динамичните процеси в Магмата са много бурни и много често разкъсват все още неукрепналите пластове на Астеносферата и Литосверата изхвъляйки Магма върху повърхноста на създаващата се Земна кора, която океаните хидратират и разпръскват, надграждайки пласт след пласт океанските дъна.

Са Со3 + Н2о = Са (ОН)2 + СО2

Това надграждане продължава милиарди години.
Вследствие геогрфските промени по причина на Магмените процеси, метоположенията на океаните се променят, променят се океаннските дъна, върху които ще се натрупва размитите и хидратирани изхвърляни от Магмата вещества и минерали. .
В зависимосст от продължителноста на живота на океана е количеството натрупана хидратирана Магма. Освен това, Земната Гравитация притегля върху Земната повърхност различнни метеори и ли остатъци от тях, привлича всякакви Енергоматерии, натрупвайки ги по Земната повърхност и повърхноста на Океаните, които потъвайки се отлагат на океанското дъно.
В натрупалите се плсатове от хидратирана Магма и остатъци от метеори по горещите океански дъна и повърхноста на сушата се извършват химични реакции между веществата и Химични елементи,създавайки най различни скални маси от силикати и карбонати, вграждайки се в повърхноста на Литосферата При по-нататъшно снижение на на Литосферната температура, се изгражда Скална маса върху Литосферата, а върху нея се отлагат химически неактивирани, , но физически обособени разнородни и раздробеии пластове от пясъци и тиня.
Вседствие на тежеста наокеанката вода, тези пластове се втвърдяват . Образува се Земната Кора с най-различни дебелина и плътност. Плътноста в по-долните пластове е по- голяма. Всред Кората има не дотам уплътнени пластове,, дори кухини, пещери в карбонатните скали.
Колко е дебел този пласт на Кората?
Да опитаме приблизително да пресметнем тази дебелина на нехимически създадената Кора.
За целта ще приемем за база, новосъздадения пясъчен пласт в Месопотамската долина след оттегянето на морето върху нея, пъществувало около 4 хиляди години, от 8000 до 4000 година след Христа.

За 4000 – години (4 .103 год. , по геоложки изследванияя, натрупания пясък е 7 метра.
Приемаме, че времето, прз което се е изграждал физически горния пласт на Кората е около 2 милиарда години – 2. 10 9 годиин.
7 . 2. 10 9 / 10 3 = 7 . 10 6 метра= 14 .103 километра
Този Земен пласт, изграден в рамките на 2 милиарда години не е твърд и плътен като Литосферата е причина за земетръсите до 14 километра дълбочина.Вътрешните кухини проопадат, неуплътнените напълно области в пласта с разнородна фзическа структура се разместват от най-малкия тласък при разместване на сеизмичните плочи.Такова разместване и при срутващи се кухини, стават причина за Плитките земетръси. В зависимост от големинната на разместването и срутващата се кухина са са нетинзитетите на земетръсите, понякога дотигащи до най-разруштелните -7 и повече бала по Рихтер.

Що се отнася за територията върху която лежат Балканите, преди милиони години е била дъно на океана Тетис, като продължител на първият глобален океан , създаден от Първия Земен потоп.Най-горният пласт, не е плътен, а разнородзен и Плитките земетръси ще са нормално явление.

Целият материал: