Свлачища в област Бургас

[Mozo]

Софийски университет “Св.Климент Охридски”
Геолого-географски факултет


Курсова работа
по
Природни и геоложки рискове
на тема:
Свлачища в област Бургас


I. Въведение и основни понятия........................................................................................1
1.1 Фактори влияещи върху свлачищния процес............................................................1
1.2 Абразия...........................................................................................................................2
II. Брегоукрепителни съоражения......................................................................................3
III. Регистрирани свлачища в област Бургас.....................................................................4
IV. Видове мониторинг на свлачищните процеси...........................................................5
V. План за действие при свлачища и срутища в област Бургас......................................6
VI Заключение ...................................................................................................................6,7

Националната програма за защита при бедствия е основен документ в областта на предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии.Закона за защита при бедствия също е документ, който урежда въпроса относно природните и геоложките рискове на територията на Република България.Закона определя бедствието като събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси.В Националната програма за бедствия и аварии свлачищата са описани като част от геодинамичните процеси и в частност това са гравитационни процеси, образуващи се в следствие на нарушаване устойчивостта на естествените склонове и придвижване на земни маси.Свлачищата са опасни геоложки процеси развиващи се в наклонени терени като речно-долинни склонове, морски брегове, хълмисти територии, периферии на плана, предпланиннски и планински възвишения.
Определени са 2 типа фактори, които влияят за възникването и активизирането на свлачищните процеси – природни и техногенни фактори.В природните фактори се включват неблагоприятни геоложки условия, съвременни тектонски и сеизмични процеси като нагъване, наклоняване, разкъсване и разместване на земните пластове, интензивност на валежите, съвременни и древни геоложки процеси като морска абразия, щормови вълнения, ерозия и изветрителни процеси.Техногенните фактори или т.нар влияние на човека включва – състояние на водоснабдителните и канализационни мрежи, липса на канализация, неправилно отвеждане на повърхностния отток, недостатъчна подръжка на изградените отводнителни, дренажни и др съоражения, изработване на устройствени планове без съобразяване с геоложките условия, добив на полезни изкопаеми и др.
След изложените факти може да се обобщи, че свлачищата са едновременно и природно явление и такова причинена от човека, което носи опасни последици.На територията на нашата страна са обособени няколко свлачищни района – Черноморски, Дунавски, Предбалкански, Подбалкански, Софийски, Югозападен, Родопски. Най-големият е Черноморският свлачищен район, в който попада област Бургас, която област аз избрах за обект на моята курсова работа.
1
Област Бургас е разположена в югоизточната част на България и заема площ от 7748,1 кв.км като това я прави втората по големина след Софийска област.Излазът на областта на Черно море я включва към Черноморския свлачищен район. Бургаска област включва в себе си низина, която се е оформила на фона на плитка синклинална структура, запълнена от плиоценски и квартернерни седименти.За възникването на свлачищата в тази област е допринесла морската абразия, която е характерна за Черноморския свлачищен район.
Абразията е процес на механическо разрушаване на коренните скали на брега и подводния брегови склон под действието на морските вълни. Терминът произлиза от латинската дума “abrado” и означава остъргвам. Освен абразия съществува и друг термин - размиване, което е процес на разрушаване на акумулационните брегови зони.Тези две понятия не бива да се бъркат, защото абразията е необратим процес а размиването е обратимо и отново може да настъпи акумулация. В резултат на абразията произтича преработка на профила на изходния слабонаклонен откос, който е залят от морските вълни.(фиг. Схема на абразията)

В България от 378 км дължина на бреговата линия, 226 км са подложени на активна абразия.Абразията се приема като процес на механично разрушаване на брега – отстъпване на коренния бряг, извличане на чакъл, пясък и по-дребни материали, които изграждат подводния брегови склон, бенча и клифа.
Главен фактор, влияещ върху скоростта на абразията е геоложкият строеж и свойствата на скалите.Други фактори са вълнов режим, експозиция на брега,колебания на морското ниво, количеството на наносите, наклон на подводния брегови склон и
2
височината на клифа както и изгражданета на неподходящи места на хидротехнически съоражения.
През последните десетилетия абразионният процес се активизира поради повишаване на морското ниво със скорост 1,5 mm/год. в резултат на глобалното затопляне на климата и намаляването на подхранването на плажовете с наноси, поради строителството на хидротехнически съоръжения на язовири по черноморските реки.
Изградени са брегоукрепителни съоръжения през 80-те години, което разширява значително частта от брега с прекратено абразионно въздействие.Те са 13:
Крапецки (нос Сиврибурун - нос Шабла); Тюленовски (нос Шабла - нос Икантълък); Балчишки (нос Икантълък - нос Калето); Варненски ( нос Калето - нос Галата);
Шкорпиловски (нос Галата - Черни нос); Обзорски (Черни нос – нос Кочан); Ираклийски (нос Кочан - нос Емине); Несебърски (нос Емине - гр.Несебър); Бургаски (гр.Несебър - нос Форос); Черноморецки (нос Форос - Вълнолома Созопол); Созополски (Вълнолома Созопол - нос Коракя); Мичурински - Царевски (нос Коракя - река Резовска ).
В брегоукрепителните райони са формирани брегоукрепителни участъци със следните критерии: скорост на размиване или абразия на участъка, наносформираща възможност на участъка, литодинамична зависимост между съседни участъци. Определени са и няколко категории участъци: устойчиви на абразия, участъци с допустимо абрадиране за определен период, уцастъци в динамично равновесие, наносформиращи участъци и участъци нуждаещи се от брегозащита.
Фактори влияещи конкретно върху образуването на свлачищни процеси в област Бургас са – подпочвени води, валежи, морско вълнение, прекомерно строителство, отсъствие на канализационна мрежа, неправилно брегукрепително строителство и др. Малка част от свлачищните участъци са укрепени, като в много случаи укрепителните мероприятия не са извършени в необходимия обем или са неефективни, което създава риск за активизиране на свлачищни масиви.
В областта има участъци с клифов бряг със стръмни склонове, където няма пясъчни ивици. При тях изветрителните процеси създават условия за срутищни прояви, като колкото е по-висок склонът толкова са по мащабни срутищните прояви.Крайбрежната територия на областта е подложена на издигане и потъване, които са довели до отлагането на разнородни седименти. Едновременно активно проявяващите се тектонски движения и абразията са предизвикали изменение на релефа.
3
Свлачищата в област Бургас са активни през последните 30-40 години.
Регистрирани свлачища на територията на област Бургас към 30.05.2012г.
1. Гр.Бургас на територията на Морската градина от входа на Централния плаж до Летния театър. Известно е от 1998г. и засяга пешеходни алеи и сградата на Казиното.През 2001г по проект на МРРБ, свлачището е укрепено.
2.Южно и североизточно от кв.Сарафово. Свлачището засяга пбажната ивица и инфраструктурни обекти. Започнало още пред 1964г, като през 1998г е изработен проект за укрепването му и през 2001г е изпълнено укрепване на южната част на свлачищния район. Въпреки това е останал неукрепен участък в южния край в посока към гр.Бургас, но не застрашава сгради и инфраструктура.
3. На територията на парк „Росенец„ . Свлачището засяга плажната ивица и инфраструктурни обекти. Укрепено през 2002г.
4. Свлачище на път III – 7909. След обилни дъждове и снеготопене под влияние на автомобилното движение е улегнало пътното платно и са образувани пукнатини на настилката.
Има свлачища и в селата с.Заимчево, с. Планиница, и по пътя между селата Ясеново и Снежа. И на трите места има опасност селата да останат без пътна връзка.
Приморско има 3 участъка с изразени свлачищни процеси. Първият участък обхваща бреговата ивица на разстояние 300 м по кадастралния план до пристанището. В южната си част залива на брега е висок 20 м, а в северната част е 10м. Самият бряг е изграден от седиментни скали, пясъци, пясъчници, варовици. Брегът е под влиянието на морската абразия като меките метали се размиват а здравите се обрушват под формата на големи блокове.Вторият участък обвхваща северния бряг от ул.Христо Ботев до ул.Васил Левски, на разстояние 130м. Третият участък се намира на североизток от града по склона на морето. Свлачището е с дългообразна форма изпъкнала към сушата. В Малко Търново има няколко свлачища, които периодично се почистват. Царево има свлачища на Централния плаж и Южен бряг, които се наблюдават от “ Геозащита“ Варна.В Поморие има 2 свлачища, които са укрепени.В Несебър има регистрирани 19 свлачища.Има 1 свлачище в Сунгурларе, което е било укрепено, но в момента отново има нужда от проучване. В Созопол има 3 свлачища. Едното в къмпинг Черноморец е възникнало в резултат на морската абразия и битови води от къмпинга. Второто свлачище е укрепено и не е активно. Третото достига до морето.
4
Съществена част от противосвлачищните дейности е мониторингът на свлачищните райони. Съгласно чл. 95 от Закона за устройството на територията неговото изпълнение е задължително.В Република България, дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони се осъществява от Министерствоно на регионалното развитие. То води публичен регистър на свлачищните райони, а мониторингът се осъществява чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания.Мониторингът е елемент на геозащитната дейност при устройственото планиране на териториите.Съществуват 4 вида мониторинг относно свлачищните процеси.

Целият материал: