Възстановяване на терени, нарушени от срутвания, сипеи, свлачища - презентация

[Mozo]

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА
ТЕРЕНИ, НАРУШЕНИ ОТ
СРУТВАНИЯ, СИПЕИ И
СВЛАЧИЩА
ДОЦ. Паунка Божинова
• Срутванията, сипеите и свлачищата
представляват процеси на придвижване на
скални и земни маси под действието на силата
на тежестта им. Придвижването е възможно при
нарушаване на условията за равновесие,
обусловени от силите на сцепление и силите на
триене на масива. За разлика от процесите на
ерозия, които протичат с малка интензивност,
срутванията, сипеите и свлачищата имат
епизодичен характер. Придвижването на
земните и скалните маси е интензивно,
движещите се маси концентрират много
кинетична енергия и имат голяма разрушителна
сила. Явленията срутване и свличане на земни
и скални маси характеризират неустойчиви в
геоложко отношение ландшафти. Движението
се осъществява по наклонена повърхност, която
се създава в близост до скални и земни откоси и
може да има различна форма.
СРУТВАНИЯ
Срутванията се образуват при склонове с наклон от 30-40% или
върху стръмните брегове на водни течения. Срутващите се
материали встъпват в движение едновременно и се придвижват в
посока успоредна на плъзгателната повърхнина чрез пряко падане,
плъзгане или търкаляне. В зависимост от ъгъла, който срутващите
се пластове сключват с хоризонта, тяхното движение може да бъде
ускорително или закъснително (затихващо). Ускорително е
движението на пластовете, които се откъсват от вертикална
равнина или от равнина, сключваща малък ъгъл с вертикалната ос.
В тези случаи силите на триене са по-малки от земното ускорение
и движещата се маса увеличава своята кинетична енергия до
момента на падането си. Срутищата от този тип се характеризират
с голяма разрушителна сила. Закъснително е движението на
пластове, срутващи се по наклонена равнина. При тях движението
продължава, докато силите на триене се изравнят с
тангенциалната компонента на силата на тежестта.
Разрушителната сила на този вид срутвания зависи от
устойчивостта на ландшафта. Движението на разрушените
материали се намира в пряка зависимост от: 1) наклон на
склоновата повърхност; 2) размерите и формата на отделните
скални парчета; 3) съпротивлението, оказвано от повърхността,
върху която става движението на скалните парчета.
• Срутванията обикновено се проявяват в стръмни
скални склонове и в откосите на дълбоки пътни и жп
изкопи, в кариерите за строителни материали и в
други терени на антропогенно нарушен ландшафт.
Скалните откоси и склоновете представляват масиви с
определен строеж, които могат да се обособят най-
общо в два типа: относително еднородни и
изотропни масиви и нееднородни и анизотропни
масиви. Относително еднородните и изотропни
масиви са изградени от магмени, метаморфни (с
нешистозна структура) и седиментни (с кристална
структура) скали. Напукаността на скалите не е
ориентирана, в което и да е направление, и не се
наблюдават големи разломни пукнатини или зони с
отслабена свързаност в текстурата на скалата. За
тези масиви е характерна висока механична якост.
В тях могат да се правят високи устойчиви вертикални
откоси. Височината, до която такъв откос може да
държи вертикална стена без опасност тя да се срути
под въздействие на собствената си маса или в
резултат на сеизмични движения, се нарича гранична
или критична височина.
• Нееднородните и анизотропни масиви имат сложен
геоложки строеж и са нарушени от изветрителни и
тектонски процеси, а в някои случаи и от сеизмична
активност. Слоистостта и тектонските и сеизмични
напуквания са причина за нееднаквата механична
здравина на масива и за образуването на отслабени по
отношение на устойчивостта си повърхнини. Когато те
са разположени под малък ъгъл с изкуствения откос, се
създават условия за срутване на блокове от масива, т.е.
образува се срутище. Веднаж встъпили в движение,
различните по размери скални парчета изминават при
равни други условия различно дълъг път. Най-едрите
блокове, притежаващи най-голяма маса, имат най-
голяма кинетична енергия и изминават най-дълъг път и
обратно – колкото по-малки са скалните парчета,
толкова тяхната кинетична енергия е по-малка и
изминатия път е по-кратък. Движението на разрушените
материали се улеснява и те изминават по-дълъг път при
равни други условия, колкото по-гладка е скалната
повърхност, върху която става срутването, поради по-
слабото триене и по-малкото съпротивление.
•••••••Явлението срутване се състои от три основни процеса:
1. Разрушаване на скалата и отделяне от нея на различни по
големина части – област на подхранването.
2. Движение на разрушените материали – област на движението.
3. Наслагане на разрушените материали – сипей, или сипейно
тяло.
В зависимост от топографския характер на терена срутванията
се делят на следните основни категории:
- Периодични и немасивни срутвания. Срутването на масива
става на части чрез откъсване на отделни скални блокове през
нееднакви интервали от време. Основният фактор за този вид
срутвания е изветрянето на скалите и факторите, които го
обуславят;
- Спускови срутвания. Спускови срутвания се образуват, когато
скалните пластове се намират на стръмен откос и загубват
опората си при изветряне, подкопаване или измиване на по-
слабо устойчивия пласт в долната част на масива. Скалната
маса се задвижва по повърхнината на най-малкото сцепление,
като при движението си се ускорява под въздействието на
гравитацията. Този вид срутвания имат голяма разрушителна
сила и обикновено се проявяват внезапно. Те могат да затрупат
шосета, жп линии, сгради, съоръжения на енергетиката и други
обекти. В практиката са известни като каменни лавини.

Целият материал: