Подземен вигледобив

[Mozo]

Съдържание

Раздел І:Изходна информация……………………………………………5
1. Местоположение на участъка…………………………………………….…………....5
2. Производствена мощност на участъка. Режим на работа……………........................5
3.Минно – геоложка и минно – технологична характеристика на участъка……..……6

Раздел ІІ:Наш и чужд опит за разработване на въглищни пластове
при аналогични условия…………………………………….....................7
1. Конкретизация, анализ и оценка на природните условия……………………….......7
2. Опит за разработване в сходни условия………………………….…………………...7
3. Насоки за конструиране на варианти за система на разработване и добивна
технология в участъка…………………………………………………………………....8

Раздел ІІІ:Подготовка и отработване на участъка……………………9
1. Варианти за подготовка и отработване на участъка…………………….…………...9
2. Избор на варианти по качествени критерии………………………………………….9
3.Вариант – решение за подготовка и отработване на добивния участък………....…10

Раздел ІV: Технология на работа в добивния забой……………….....11
1. Кратко описание на приетата технология……………………………………..…….11
2. Избор на средства за осъществяване на добивната технология……………...….....11
2.1. Средства за изкопаване на въглищата……………………………………………...11
2.2. Средства за натоварване и транспорт…………………………….….......................11
2.3. Средства за крепене и управление на скалния …………………………………....12
3. Процеси в добивния забой. Нормативи и параметри………………………...…......13
3.1.Изкопаване на въглищата……………………………………………………...….....13
3.2.Транспорт в забоя и в близост до него………………………………………….…..14
3.3. Крепене и управление на горнището……………………………….........................14
3.4.Спомагателни и крайни операции……………………………………………...…....16
3.5. Поддържане на подготвителните изработки и кръстовете на
добивния забой……………………………………………………………………...….....16

Раздел V: Система на разработване…………………………………….17
1. Кратко описание на приетата система на разработване……………………...…….17
2. Oсновни параметри на системата на разработване…………………………..….....17
3. Проверка на избраните параметри и корекции……………………………..……....18
4. Приети основни параметри на системата на разработване………………..………19

Раздел VI: Организация на работата в добивния забой ……..……....21
1. Технологична последователност на процесите и операциите в
добивния забой………………………………………………………………..………….21
2. Обща продължителност на добивния цикъл……………………………..…………..21
3. Разпределение и брой на работниците в добивния забой…………...........................21
4. Планограма на работата. График за явяване на работниците……….........................21
5. Основни технико – икономически показатели в добивния забой…..………………21

Раздел VII: Технологична схема и планиране на работата в
участъка……………………………………………………….23
1. Разпределение на добивната забойна линия в границите на участъка……………23
2. Планиране на работата до погасяване на запасите в участъка…………………….23
3. Основни технико – икономически показатели на участъка………………………....23
Използвана литература…………………………………………………...24

Приложения

Раздел І: Изходна информация.

1. Местоположение на участъка.

Добивния участък е разположен в северозападната част на рудничното поле. Находището се разкрива с три вертикални шахти – две при долната граница на рудничното поле (главна-ВШ1 и спомагателна – ВШ2) и една вентилационна (ВШ3) при горната граница. Добивния участък ще се свързва с главната разкриваща изработка (ВШ1) чрез капитални бремсберги 1 и 2, и две подготвителни изработки 4 и 5 (галерии) съответно- транспортна и вентилационна. Галерия 4 ще бъда главна извозна за участъка и по нея ще се транспортират въглищата до капиталния бремсберг 1, по който те ще се спускат посредством механични съоръжения до ВШ1. По ВШ1 чрез скипове ще се извършва подема им.
Вентилацията в участъка ще се осъществява от общорудничната вентилационна система, която ще работи в смукателен режим. Чистата въздушна струя ще постъпва в рудника чрез ВШ1, ще минава през капиталния бремсберг 1, участъковата извозна галерия 4 и ще се доставя до забоя. Замърсената въздушна струя от забоя ще постъпва във вентилационната галерия и оттам във ВШ3, през която ще напусне рудника. За да се намалят загубите на въздух и за да се увеличи ефективността на общорудничната вентилация се поставят вентилационни прегради на необходимите за целта минни изработки.
По спомагателната вертикална шахта (ВШ2), в рудника ще постъпват материали и резервни части.

2. Производствена мощност на участъка. Режим на работа.

Минните работи ще се извършват в 300 работни дни годишно, при шестдневна работна седмица за машините и съоръженията и петдневна работна седмица за работниците и обслужващия персонал. Смените за денонощие ще са три, като продължителността на една смяна ще е осем часа.

2.1. Балансови запаси в рудничното поле.

Zб = L.H.m.ρ = 2500.1000.3,8.1,46 = 13 870 000 t,

където: H е широчината на рудничното поле, m;
L – дължината на рудничното поле, m;
m – дължината на въглищния пласт,m;
ρ – плътността на въглищата, t/m3.

2.2. Загуби в целици.
Zзаг.= Hц.Lц.m.ρ = 50.1000.3,8.1,46 = 277 400 t,

където: Hц е широчината на охранния целик, m;
Lц – дължината на охранния целик, m.

2.3. Промишлени запаси в рудничнато поле.

Zпр.= Zб – Zзаг.= 13 870 000 – 277 400 =13 592 600 t


2.4. Избор на годишна производителност на рудника.
В зависимост от минно – геоложките и минно – технологичните фактори избирам годишна производителност: .

2.5. Срок на съществуване на рудника.

2.6. Предложение за годишна призводствена мощност на участъка.

,
където: nу е брой на едновременно работещите участъци.

3.Минно – геоложка и минно – технологична характеристика на участъка.
Добивния участък заляга на дълбочина 350 m във въглищния пласт изграден от кафяви въглища.Пластът има минимална дебелина mmin=3,5 m и максимална дебелина mmax=3,8m. Пласта запада в посока североюг под ъгъл α = 16°. При проучването на находището не са установени особености в строежа на пласта.
Съпротивлението на рязане на въглищата е 230 kN/m, като средната якост на едноосов натиск е 20 MPa, а средната им плътност е 1,46 t/m3. Съдържанието на пепел във въглищата е 45%, съдържанието на влага е 10%, а съдържанието на обща сяра е 1%.
Непосредственото горнище,което е изградено от сиви плътни глини има дебелина 10m, якост на едноосов натиск 22 MPa и средно обемно тегло на скалите от горнището 2,2 kN/m3. Основното горнище е с дебелина 6 m, якост на едноосов натиск 25 MPa и средно обемно тегло на скалите 2,3 kN/m3.
Относителната газоносност на въглищата е 12 m3/t, което категоризира рудника във втора категория рудници опасни по газ и прах.
Въглищата от находището са склонни към самозапалване,като инкубационния период на самозапалване е 50 дни. Относителната водообилност е 1 m3/t.
Наблюдава се изменчивост на наклона спрямо средния със ±1°,така и спрямо линията на разпространение със ±1°.
Коефициента на относително сближение е kη = 0,05.
Въглищния пласт е с издържани елементи на залягане, като тектонски нарушения не са установени.
Значителни трудности за в бъдеще ще оказват газоносността. Това налага използването на ефективна общоруднична вентилация,избор и конструиране на подходящи системи на разработване и др. за осигуряване на безопасната и ефективна работа на добивните забои и рудника като цяло.

Целият материал: