Теми по Петрография

[Mozo]

ПЕТРОГРАФИЯ
1. Петрография – общи сведения, цели и задачи
2. Кристалооптика – основни положения, оптична класификация на минералите, изследване на минерелите с поляризационен микроскоп

МАГМЕНИ СКАЛИ
1. Магма – състав, свойства, диференциация, асимилация и хибридизация на магмата
2. Морфология на магмените тела – ефузивни и интрузивни тела
3. Структури и текстури на магмените скали
4. Веществен състав на магмените скали
5. Класификация и номенклатура на магмените скали
6. Групи на ултрамафичните (ултрабазичните) и базичните скали
7. Групи на среднобазичните скали с нормална и повишена алкалност
8. Група на киселите скали
9. Пирокластични скали

СЕДИМЕНТНИ СКАЛИ
1. Седиментни скали – общи сведения, условия на образуване (типове литогенеза)
2. Стадий на литогенезата – изветряне, транспорт, седиментация, диагенеза, метагенеза
3. Минерален и химичен състав на седиментните скали. Структури и текстури
4. Кластични (теригенни) и глинести скали – псефитни, псамитни, алевритни и аргилитни скали
5. Хемогенни и биогенни скали
5.1. Карбонатни скали
5.2. Алуминиеви, железни, манганови, глауконитови скали
5.3. Фосфатни, кремъчни, солни и зеолитови скали

МЕТАМОРФНИ СКАЛИ
1. Метаморфни скали и метаморфизъм. Химичен и минерален състав на мет. скали
2. Структури и текстури на метаморфните скали
3. Класификация и номенклатура на метаморфните скали
4. Контактен (термален) метаморфизъм и скалите свързани с него
5. Динамометаморфизъм и скалите свързани с него
6. Регионален метаморфизъм – фактори геоструктурни зони на формиране, прогресивен и регресивен метаморфизъм; (зони на Бароу), полиметаморфизъм, метаморфна еволюция
6.1. Регионален метаморфизъм ниска и средна степен – филити, зелени шисти, актинолитови шисти, слюдени шисти, талк-хлоритови шисти, мрамори, кварцити
6.2. Регионален метаморфизъм висока степен – шисти, амфиболити, гнайси, еклогити
7. Ултраметаморфизъм – мигматизация, анатексис, палингенеза, гранитизация
8. Метасоматизъм – типове метасоматични процеси и скалите свързани с тях
МАГМЕНИ СКАЛИ
1. Магма – състав, свойства, диференциация, асимилация и хибридизация на магмата
МАГМА-Тополка образзувана в геоложки-активните части на земната кора и горната мантия.
СИЛИКАТНА ТОПИЛКА-Многокомпонентна система образувана от една течна фаза,твърди фази и газова фаза.Течната е топилката,твърдата са минерали,газовата е прегрята пара,водород и CO2.Топилката е изградена 99% от 8,9 елементи.Те са основни скалообразуващи елементи-SiO2,MgO,FeO3,CaO,Al2O3,K2O,N2O,TiO2;метали-Ag,Ni,Co,Cr,V,Pb,Zn,Au.
Има три типа топилки-Базалтова(съдържа ниско съдържание на SiO2-44-55%,богата на Fe,Mg,Ti,Ca);Андезитова(средно съдържание на SiO2-55-65%);Риолитова(високо съдържание на SiO2-65-75%,високо съдържание на Na2O,K2O,Al2O3).
Свойство на топилката(лавата)-Вискозитет-свойството на топилката да се движи.Колкото е по базична толкова по нисък е вискозитета.
Температура на магмата-Базалтова топилка-1000-1200;Андезитова-1800;Реолитова-800-600.
Диференциация на магмата-Съвкупност от процеси при които хомогенната силикатна топилка се разделя на фракции с различен състав.

2. Морфология на магмените тела – ефузивни и интрузивни тела
Ефузивните (вулканични) скали са магмени скали, които се образуват от лава, застинала на земната повърхност, за разлика от интрузивните скали, формирани под повърхността. Изливането на лавата става или през сравнително малки отвори, при което се образуват вулкански конуси или по по-големи по дължина пукнатини, т.нар. пукнатинни вулкани. Примерни ефузивни скали са липарит, риолит, диабаз, трахит, базалт, андезит.

След изливането си на повърхността лавата претърпява редица химически промени. В резултат на рязкото спадане на налягането от нея се отделят голямо количество газове напр. въглероден двуокис, серен двуокис, хлороводород, водна пара и др. Поради бързото спадане на температурата на лавата, скалите образувани по този начин са много фино кристалинни, а понякога и без кристални зърна, състоящи се само от стъкловидна маса.Морфологията на вулканските (ефузивните) тела зависи от физичните свойства и степента на подвижност на лавите, тяхното количество, релефа на повърхността, характера на вулканските из ригвания на сушата или подводни.
Интрузивни скали (плутонични) - образуват се при охлаждане на магмата на различна дълбочина под земната повърхност.Интрузивните скали имат пълна кристалинна структура, с ясно изразена последователност на кристализацията на минералите, дължащи се на бавното изстиване на магмата в дълбоките земни пластове.




3. Структури и текстури на магмените скали
В магмените скали рядко с срещат видими слоеве. Тези скали се формират при кристализацията на огнетечна топилка наречена магма, която е с приблизително еднакъв състав за ограничен обем от пространството. Въпреки това в тях се срещат специфични строежни елементи, които биват главно от три типа: 1.Плоско паралелна или линейна подредба на минерали, която се дължи на механическа преориентация на минералите в процеса на застиване на магмата; 2. Включения от по-стари скали от рамката на интрузията или от по-рaно изкристализирали порции магма с различен състав; 3. Секущи интрузивни тела –жили или дайки, които представляват късни порции флуидизиран материал, внедрен по пукнатини във вече изкристализиралата магма. По–рядко се срещат строежни елементи от други типове. В по-едрозърнестите магмени скали с просто око се наблюдават реакционни пръстени или прораствания на минерали, които също обуславят специфичен рисунък.

4. Веществен състав на магмените скали
Скалообразуващи минерали са: натриево-
калиеви фелдшпати (31 тегл.%), плагиоклази (29.2% тегл.%), кварц (12.4 тегл.%), пироксени и амфиболи (17 тегл.%), слюди ( 5,2 тегл.%) и други минерали ( 6,2 тегл.%). Главните минерали в магмената скала изграждат около 80-90% от цялата маса и определят тяхното наименование. Второстепенните минерали са от 10 до 20 % в състава на скалите, като това мо же да бъде всеки от главните минерали. Акцесорните минерали се съдържат в скалите в нищожни количества(1-2%) и рядко образуват натрупване.При изветрител ните или при хидротермалните процеси в скалите се образуват вторични минерали, които запълват празнини или заместват първичните минерали.
Магмените скали се състоят главно от силикатни и алумосиликатни минерали, поради високото съдържание на силициев диоксид и Al2O3.

Ултрабазични — съдържание под 40% SiO2,
Базични (основни) - съдържанието на SiO2 е между 40% и 52%,
Средни — съдържанието на SiO2 е между 52% и 65%,
Кисели — съдържание на SiO2 - между 65% и 75%,
Ултракисели — над 75% съдържание на SiO2.
Според минералния си състав:
Първични магмени скали — образуват се при кристализация на магмена топилка. Делят се на:
- Главни — изграждат основната част от скалата. От своя страна те се делят на[3]
- Салични — Главните химични елементи, които ги изграждат са силиций и алуминий. Това са фелдшпатите, кварцът и плагиоклазите.
- Фемични — с високо съдържание на желязо и магнезий. Такива са оливин, пироксени, амфиболи, слюди.
- Второстепенни — Изграждат до 10% от магмените скали.[3]
- Акцесорни — Срещат се в малки количества във вид на добре оформени зърна. Характерни са за някои магмени скали, съдържащи минерали като илменит, хлорит, титанит, апатит, циркон, турмалин.[3]
Вторични магмени скали — Възникват вследствие изменението на първичните минерали при постмагматични процеси. Такива са скалите, съдържащи минералите актинолит, хлорит, епидот, серицит, каолинит.

5. Класификация и номенклатура на магмените скали
Таблица с 5 колони и 3 реда.
Първи ред:Група,Ултрабазити,Базалтови,Диоритандезитови,Гранитоиди.
Втори ред:Интрузивни,перидотит,габро,диорит,гранит.
Трети ред:Ефузивни,(празно),базалт,андезит,риолит.

6. Групи на ултрамафичните (ултрабазичните) и базичните скали
ГРУПА НА УЛТРАМАФИЧНИТЕ (ултрабазичните) СКАЛИ:
В химичния състав на магмените скали от тази група се съдържа SiO2 до 45%;MgO-34-40%; FeO- 11-12% и ниско съдържание на алкалий.Текстурата им е масивна. Структурата е панидиоморфнозърнеста, хипидиомор фнозърнестта или порфирна. Тези магмени скали са черни, зеленикавосиви до чернозелени, средно до едрозърнести.Формите на магмените тела са лополити, щокове(за плутоничните) и дайки (за вулканските скали). Най-широко разпространените плутонични скали са:
Дунити-Съдържат над 90% оливин,превръщат се в серпентинити;
Перидотити-Съдържат пироксен от 30 до 70% и оливин от 30 до 70%, като дунитите се превръщат в серпентинити;
Пироксенити-Изградени са от над 90%пироксен(хиперстен, енстатит и бронзит). и 10 % оливин.
С ултрамафичните скали парагенетично са свързани полезни изкопаеми на хром, никел, платина, а при постмагматичните процеси се образуват талк, азбест, серпентинити.Последните се използват като декоративни материали.
ГРУПА НА БАЗИЧНИТЕ СКАЛИ:
В химичния им състав участва SiO2 от 45 до 52%, MgO-5-20%,FeO-8-13%, Ai2O3 -от 14 до 17%, ниско съдържание на алкалий. Главни минерали в техния състав са: основен плагиоклаз,оливин, пироксени, амфибол и акцесорни-магнетит, хром, шпинели и други. Главни представители на плутоничните скали са:
Габро-В състава му участва 35-65% основен плагиоклаз (лабра дор) и моноклинен пироксен-35-65%. Второстепенни минерали са оливин,амфибол и биотит. Структурни разновидности на габрото за хипоабисалния и дайков фациес са микрогабро ,пегматоидно габро, габро-порфирит.
Норит-Съдържа от 35 до 65% плагиоклаз; ромбичен пироксен (бронзит, хиперстен, енстатит) от 30 до 60%; оливин-5% и др.Вулкански скали:
Базалт и долерит-Съдържат SiO2 от 46 до 53%; Na2O+ K2O- от 2 до 4,5%.Базалтите са най-широко разпространените вулкански скали и по площ са над 1/3 от тази на всички магмени скали. В минералния им състав участва основен плагиоглаз от 45 до 65%; пироксени-от 15 до 45%; оливин-от 2 до 5%; вулканско стъкло- от 30% до 50%.
При постмагматичните процеси се отлагат много вторични минерали, като калцит, епидот, хлорит. Хлоритът придава зелен цвят на скалата. Базалтите са черни скали с масивна, пореста, шлакова или миндална текстура. За долерит се приемат кристализиралите разновидности на базалтите.Базалтовите скали у нас се срещат под формата на разливи и дайки Брезнишко, Ямболско, Бургаско, по линията Свищов-Сухин дол.

Целият материал: