Периодичност на земните катастрофални промени

[Mozo]

ПЕРИОДИЧНОСТ НА ЗЕМНИТЕ КАТАСТРОФАЛНИ ПРОМЕНИ
( Таню Иванов Танев, Варна/Възраждане )

За причината за това Глобално затопляне, все още се търси в Човешката индустриална дейност, търсят се биологични причини, като нарастването на броя на домашните животни и Земното население.
Посочването като причина за Глобалното затопляне да е Човешката индустриална дейност, добавянето и на биологични причини, се използува от заинтересовани технологично високоразвити държави за подтискането на индустриалното, научнотехническото и биологично развитие на по-слабите държави, като им се налагат непосилни финансови санкции, с цел да спрат икономическото им развитие.
Истинските причини не зависят ни най-малко от Човешката дейност, от индустрализацията. Технологичната висота на последната има значение за запазването на чистотата на природата, на въздуха, който дишаме,; на съхраняване на чистотата на водата от отравяне, радиационно замърсяване.
Редно е да потърсим взаимодействието между Слънцето и Земята, при изменението на вътреЗемната Кинетична енергия, определяна изключително от вътреЗемните Енергийни процеси в Магмата. Нарастването на Магмената Кинетична енергия довежда до нарастването на Гравитационното притегляне към Земята на Слънчева Маса от субАтомни частици – фотони, протони, неутрони и други по-малки Ядрени частици; нараства и количиството на Космическите субАтомни частици, достигащи до Земната повърхност.
Като начало, нека обърнем внимание на формулата за Гравитационното притегляне между две Небесни тела.
F = G . M . m / R 2
където:
M и m – са съответно Масите на две Небесни тела
R - разстоянието между тях,
G – Гравитационна константа, като G = 6,67 .10 - 11 м 3 / кГ . сек 2 .
Но в разглеждания случай ще боравим с Енергитизираните Маси в двете тела, - Магмените Маси на Слънцето и Земята.
Магмената Маса на Слънцето приемаме за равна на Масата на Слънцето, неизменяема и с постоянна величинна стойност. Тоест, Приемаме, че цялата Слънчева Маса е Магмена. М – С те (Константа)
Приемаме като Незменяемо, средното Разстояние между Слънцето и Земята - R .
Гравитационната константа G е също с постоянна стойност.
Изменяема е само Земната Магмена Маса, вследствие на Кинетичните Енергийни
процеси в Самата нея
М – Слънчева Маса; m – Земната Магмена Маса
m - Нарастване на Земната Магмена Маса, вследствие ВътреЗемните Енергийни процеси.



- 2 -


При прието начално количество на Земната Магмена Маса m 1 , Гравитационното притегляне между Слънцето и Земята:
F 1 = G . M . m 1 / R 2
Вследствие Енергийните процеси в Магмата, нейната Температура нараства, което води до разтапяне на част от Астеносферата, допирна с Магмата, Масата на Магмата нараства:
m 2 = m 1 + m 1
Макар нищожно слабо, нарастващо се променя Гравитационното притегляне между Слънцето и Земята:
F 2 = G . M . ( m 0 + m 1 ) / R 2
F 2 = F 1 + F 1
F1 = F 2 - F 1
Тоест,
F 2 > F 1
Това F 1 нарастване, дължащо се на нарастването на Земната Магма, респективно нараства Земната гравитация, определя притеглянето на повече Слънчева Маса от субатомни частици, атакуващи Земните Атмосфера и Повърхност. Тази нарастваща атака довежда до нарастване на Температурата в Атмосферата и върху Повърхноста на Земята.
Това нарастване в следващите периоди от време ще продължи до момент, когато вътреЗемна Магмена Маса сриващо спадне до някакъв минимум. Нарасналият Магмен Обем разкъксва околното си обвивка от Астеносфера, Литосфера и Кора. Сриването на Земната Магмена маса до минимум ще стане при Катастрофален Геокатаклизъм, при който огромно количество от Магмата бъде изхвърлено на Земната повърхност, независимо дали тази повърхност е водна или континентална

Целият материал: