Реферат за Белгия

[Mozo]

1. Географско положение и териториален обхват

Белгия е малка по територия страна, разположена в Северозападна Европа. Нейната площ възлиза на 30528 кв. км. Граничи с четири държави – на север с Нидерландия, на изток – с Германия, на югоизток – с Люксембург и на юг – с Франция. На северозапад Северно море я отделя от Великобритания. Бреговата й линия и сравнително къса – с дължина 66 километра (Приложение 1). Местонахождението на страната е доста стратегическо, тъй като в радиус от 250 км. от столицата Брюксел са разположени големи градове в Европа като Амстердам, Ротердам, Кьолн, Дюселдорф. Малко по-далеч /350-400 км/ се намират и световно известни със значението си средища като Париж, Майнц, Лондон, Франкфурт и други. Тоест Белгия, която има пряка връзка с морето, се намира в центъра на най-гъсто населената и промишлено развита зона на Западна Европа. През територията й минават важни търговски пътища между европейските държави.
Знамето на страната е трицветно – черна, жълта и червена ивица, разположени отвесно (Приложение 2). Гербът съдържа два лъва и надпис „Съединението прави силата”. По негов образец беше съставен и гербът на Царство България (Приложение 3).

2. Природни условия и ресурси

2.1. Релеф. Белгия е ниска страна – около три четвърти от площта й е съвсем равнинна /на север/ или леко хълмиста /в централна и северозападна Белгия/ низина – част от Средноевропейската равнина. На северозапад тя се нарича Фландърска низина, а на североизток – Кемпен. По-голямата част от крайбрежието е оградено с огромни пясъчни дюни – едни от най-големите в Европа. Зад тази ивица от дюни се намира зоната на полдерите. На юг от долините на река Самбра и река Маас релефът е нископланински. В югозападната част се простират планините Ардени, където се намира и най-високият връх в Белгия – връх Ботранж /694м./.
2.2. Полезни изкопаеми. Белгия е бедна на полезни изкопаеми. Значителни са само запасите на каменни въглища /207 млн. т./, разкрити в два басейна – Северен /Кемпенски/ и Южен, представляващ тясна ивица по долините на Самбра и Маас, от френската и германската граница. Оловно-цинкова руда има в Ардените и около Лиеж, а желязна руда – в крайния югоизток. Стопанско значение имат нерудните изкопаеми – гранит, глина, кварцов пясък, суровини за стъкларската промишленост.
2.3. Климат. Страната е разположена в зоната на умереноконтиненталния климатичен пояс. Близостта на Северно море и топлото североатлантическо течение имат омекотяващо въздействие. Климатът е морски, влажен, с умерени температури, с мека зима и прохладно лято. Средната температура през януари е от -1С до +3С, а през юли – от 14 С до 19С. Преобладават влажните западни и югозападни морски ветрове, поради което времето често е мрачно и мъгливо. Половината от дните на годината са дъждовни. Годишното количество на валежите е 700-800 мм, но в Ардените достига 1500мм.
2.4. Води. Територията на Белгия е силно разчленена от множество реки. Водните пътища са с обща дължина близо 1600 км и дават възможност да се пътува из вътрешността на страната с големи речни съдове. Най-големите и най-важните в транспортно отношение са Шелда с притока си Лейе и Маас със Самбра. Те са плавателни през цялата година, но устията им са в съседна Нидерландия. По Шелда /216 км на белгийска територия/ океански кораби достигат до Антверпен. За това спомагат и морските приливи. Реките са свързани с множество канали, което улеснява корабоплаването.
2.5. Почви. Най-плодородни са горските почви в Централна Белгия и алувиалните по долините на реките и блатистите полдери. В останалата част на страната те са бедни, особено подзолистите и песъчливо-глинестите в равнината и канелените – в Ардените. Плодородието на белгийската земя е почти изцяло в ръцете на човека, отвоювал територии от морето и пригодил слабо продуктивни площи за селскостопанска дейност.
2.6. Растителност. Растителността е главно ливадна, но освен нея са разпространени и широколистни гори, но като цяло те заемат около 18 % от повърхността. В естествен вид те са съхранени само в Ардените. В останалите части преобладават изкуствени насаждения от широколистни и иглолистни видове. За укрепване на приморските дюни се засаждат ивици от борови гори.
2.7. Животински свят. Срещат се средноевропейски видове животни /най-много в Ардените/ като вълци, лисици, мечки, гризачи /мишки, бобри/, зайци, глигани, елени, сърни, различни видове птици и др.
През 1973 година е приет Закон за защита на природата. В страната има 24 държавни природни резервата. Най-старите са Вестхук /1935 г./, Звин /1938 г./ и Терламен /1940 г./.

3. Население и държавно устройство

3.1. Брой и гъстота. През 2005 г. населението на Белгия възлиза на 10 239 000 души. Средната гъстота е една от най-големите в света – 336,1 души на кв. км. Най-гъсто е населена Централна Белгия, в частност долините на Самбра и Маас, оста Антверпен – Гент – Брюксел, където гъстотата надвишава 1000 души на кв. км. Най-рядко са населени Ардените – по 50-100 души на кв. км.
3.2. Демографска характеристика. Белгия се отличава с положителен естествен прираст /1,5 промила/. Раждаемостта е 11,5 промила, а смъртността – 10 промила. Средната продължителност на живота при мъжете е 74 години, а при жените – 80 години. Все повече и повече се увеличава населението на страната. С постоянните имиграции и емиграции се променя състава му. Много хора от различни народности се установяват в Белгия, намирайки си работа. Близо 9% от населението са чужденци, а половин милион белгийци живеят зад граница. Белгия е една от “най – традиционните градски страни в света”. На градовете с население над 5000 души се падат 70% от цялото население, а с включването на селища с население над 2000 души, голяма част от които имат градски характер, както по облик, така и по състав на работещите в тях – 97%. Големите градски агломерации с население над 500 000 жители са пет – Брюксел, Антверпен, Лиеж, Гент и Шарлероа. В тях живее 30% от населението на страната. Над 30% от икономически активното население е заето в промишлеността и само 3% - в селското стопанство.

Целият материал: