Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Предмет на екологията (50 стр.)

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230776
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173336
Местоположение: Somewhere In Time

Предмет на екологията (50 стр.)

Мнение от Mozo » ср дек 18, 2013 14:32

1.Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение.
Терминът е въведен през 1886 от немския биолог Ернест Хекел. В труда си “Обща морфология на организмите” той я определя като биологична наука изучаваща успоредните взаимоотношения на животните в окражаващата ги органична и неорганична среда. Етимологиата на термина екология включва гръцките думи oicos – дом, жилище домакинство, икономика и logos – значение, учение, наука.
Датския ботаник Варнинг основател на растителната екология в труда си “Екологична география на растенията” определя екологията като наука за влиянието между растенията и условията на месторастене. Следва въвеждането на понятието екосистема и екотопология от английския учен Тенсли през 1935 г.. Създаването на екологията от Раменски и биогеоценологията от акад. Сокачев 1940 започва обособяваето на екологията като самостоиателна дисциплина.
В процеса на утвърждаването и са казани много мнениа за предмета и съдържанието и. Заслужават да се отбележат няколко от тях и се допълват:
Проф. Наумов “Екология на животните” – наука изучаваща тези страни на отношениа на организмите със средата и зависи от успеха на тяхното развитие преживяане и размножаване.
Йоханзен 1959 г. “Основи на екологията” – общобиологична наука за закономерностите на взаимоотношенията на организмите и средата изучаваща начина на живот на животните и растениата и продуктивност, динамика на численоста на процесите и природата на биоценозите.
Дариус 1975 г. “Основи на екологията” – наука изучаваща условията на съществуване ан живите организми и взаимовръзките между организмите и средата която обитават.
Янкович 1972 г. “Екология” – изучава отношенията на организмите и растителните съобщества към условията на външната среда и връските между самите организми в биоценозите или екологията е наука за домакинството и икономиката на живите организми.
Траян 1975 г. “Обща екология” – икономиката на природата.
Одун “Основи на екологията” – строежа и функциите на природата. Това определия отговора на концепцийте на екосистемите и биосферата, които тои разглежда като глобална екоситема с основна функционална единица наречена екосистема. Екологията е биология на окръжаващата среда, иам за предмет същноста на връзките между организмите и тяхната среда.
Радкович 1983 г. – наука, иследваща закономерностите на жизнената дейност на организмите ( в успоредните им направления и на успоредни нива на интеграция ) в естествената им среда на обитание и при отчитане измененията в средата настъпващи от антропогенната дейност.
Федоров и Гилманов – фундаментално разклонение на биологията. Фундаменталните свойства на животните при надорганизмово ниво на организация. Екологията е наука изучаваща съвкупноста от живи организми взаимодействащи по между си и формиращи със средата на обитание единство. Система чрез която се осъществява трансформация на енергия и органични вещества.
Съществуват различия в гледните точки на отделните автори, но успоредно разглеждат екологията като наука изучаваща взаимовръзката между организмите и обитаваната от тях среда. Подечертават че организмите в природата не се срещат изолирано един от друг и средата, а заедно формират сложни системи биоценози или биогеоценози (екосистеми). Взаимодействието между организмите и обкръжаващата ги среда води до възникването на биологична среда, която е техен дом, жилище, местообитание и в нея се извършва развитието, преживяването и размножаването. Трактовката на някои автори за екосистемата като икономика са свързани с термините oicos . Широкото тълкуване на екологията изисква да се уточни обекта и даже в пределите на надорганизмовите нива на организация на биологичните системи.
Коя е елементарната единицата на екологията – индивид или популация? Ако се преме че елементарната единица (обект) е популацията то пренебрегваме възможното влияние на вътрепопулационата структура и взаимоотношения на самите популаций на междупопулационните влияния в границите на природните съобщества. Подобно схващане е неприемливо – трудно е да се определи от каво в по-голяма степен зависи структурата и функцийте на популацийте в биоценозите от вътрепопулационните взаимоотношения между индивидите. Така че елементарна единица в екологията е индивидът като елемент на популацията. Така че като функционална дисциплина екологията изучава популацийте (формирани от едно и разнородни индивиди), съобществата (ценозите формирани от едно или разнородни популаций), биоценози формирани от разнородните ценози и екосистемите като функционално взаимообусловено единство на боиценози и тяхната среда или биотоп. По-високите нива на организация (ландшафти, биоми и биосфера) са само отчасти обекта на биологията и екологията, тъй като е могата да се разглеждата без участието на географските дисциплини.
Главните подходи в екологията са системния и функционален подход . Системния подход включва три основни положениа:
1. Йерархична съподчиненост на подемите, формиращи екосистемите и биосферата като цияло. Например индивидите са подсистеми в пределите на по-крупните системи каквито са популацийте, които са подсистеми на ценозите, които са подсистеми на биоценозите, които са подсистеми на екосистемите, които са подсистеми на биостромата, коята е подсистема на биосферата.
2. Биологичните макросистеми, които са обект на екологията – популаций (зоо - , фито- и микропопулаций), ценоза, биоценоза, екосистема и биосфера не са сбор от елементи (подсистеми), а единно цяло проявяващо качествено нови свойства на всяко ниво на интеграция, рефрактиращи върху функционирането на отделните подсистеми.
3. Интензивноста и характера на взаимодействието между подсистемите определят както тяхната структура така и структурата на изучаваните макробиосистеми.
Функционалниа подход е свързан с изучаване на връзките между отделните подсистеми в макробиосистемите и изменението им във времето като отражение както на качествено новите свойства на макробиосистемите така и на свойствата на самите подсистеми. Екологията разглежда функционалните аспекти на взаимодействието и регулирането на подсистемите и техните условия на обитание. Главната теорична и практическа задача на съвремената екология е да изучава и разкрива строежа на основните закони и процеси обуславящи функционирането на процесите от различен ранг като елемент от биосферата. Тъй като тяхното функциониране все повече се определя от човешката дейност то бъдеще екологията ще се развива като теоритична основа за поведението на човека от индустрията. Съвременното определяне на екологията като наука, е че тя е комплексна интердисциплинарна наука за причинно следствените връзки и взаимоотношениа на организмите обусловени и средата. Тя се развива като обединителен център на природоматематическите и обществените науки. Изучава закономерностите в динамиката на структурно функционалните параметри на структурно, организмово, популационно, ценотично, екосистемно и биосферно ниво – теоритична екология разработва мероприятия за опазването и възпроизводство на околната среда.
Етапи на формиране.
Корените на екологията се крият още в древноста въпреки че като наука възниква в средата на 18 век и става самостоятелна на границата 19-20 век. Писменни данни има от Египет, Индия, Китай, антична Европа и др.. Други философи Емпедокъл, Аристотел, Теофраст, Приний, Хипократ имали наивни но сравнително правдиви представи за цялата формираща се и развиваща се пророда. Емпедокъл е писал за връзките между развитието на растенията и условията на средата. Хипократ издигнал прогерсивни за времето идеи, че факторите на средта влияят върху здравето на хората. Аристотел класифицира животните на базата на тяхното преживяване и хранене и т.н. Теофраст дава сведения за зависимоста между формите и особеностите в растежа при растенията и почвените и климатични фактори. Плиний в естествената си история характеризира различни явлениа в природата от различни екологични позиций.
Професор Наумов: екологията има 6 основни периода.
Първи период – свързан е с предисторията на екологията.
1. Античен период характерен с неточни наивни представи за животните и развитието на организмовия свят.
2. Средновековен период – характеризира се със застои в развитието на знанието във връзка с религиозниа догматизъм.
3. Епоха на възраждането – характеризира се с подем на всички естествени науки и натрупването на биологични и екологични данни.. Инвентаризацията на живата природа е основна тенденция. В резултат на това се отедлят редица клонове на биологията, които са се формирали като самостоятелни науки. За края на периода са характерни трудовете на Линей поставил основите на растителната систематика. Жак Буфон – 13 тома “Естествена история” в която е обърнал голямо внимание на взаимодействието организъм среда. Ламарк – обръща внимание на значението на външните условия за еволюцията на организмите. Декандол – ботаническа геотрофия – описва се влиянието на биотични фактори върху растителните организми. По нататъшната диференциажия на биологичните науки е свързана с възникването на геотрофийте на растения и животни като самостоятелни дисциплини – голямо значение за развитието на екологията. Хумболт - “Идеи за географията на растенията” – разработени са понятия за изолиний, физиологически форми растения, асоциаций и други по същество екологични термини.
Втори период – свързан с възникването развитието на екологията като самостоятелна наука.
4. Период до Ч. Дарвин – характеризира се с формиране на екология с 2 раздела - ????? . Особено място в развитието на прогресивните възгледи заема проф. Ролие който се счита за предшествеик на Дарвин и е основоположник на зооекологията. Седарцов (ученик на Ролие) – “Периодични явлениа в живота на животните” – първо детайлно екологично изследване в областа на зооекологията. Бекетов – основоположник на руската физикогеографска екология. Дарвин – “Произход на видовете” – дава мощен тласък на развитието на всички биологични науки.
5. Период след Дарвин – характеризира се с обособяването на екологията на животните и растеният а като самостоятелни науки. За развитието на екологичните идеи е допринесла творческата дейност на :
Е. Хекел – изтъкнат немски учен въвел термина екология;
К. Мьобиус – немски учен хидробиолог разработил учението за биоценозите;
Верник – датчанин, въвежда екологията в ботаниката;
Домочаев – основоположник на почвознанието, разработва учението за почвените зони и ландшафтознанието. Изследванията му дават силен тласък на изследванията свързани със взаимоотношенията растения почва;
Морозов – учение за гората, основа за развитието на горската
екология, ярък пример за широк екологичен подход при изследване на природните биоми;
Тенсли – разработил учението за екоситемите;
Сокочев – въежда понятието биогеоценоза като комплекс от организмите и тяхната абиотична среда.
През този период се развива и етичното направление в екологията. Преосмислиа се учението на Веровски, че биосферата е глобална екосистема.
6. Съвременен период – от четиридесетте години до днес. Характеризира се с интензивно развитие на екологията. Свързано преди всичко с натрупаните негативни последици върху природаната среда от дейностите на човека и необходимост от преосмисляне на човешката дейност върху природата и цялата биосфера. Екологията бавно се превръща в една от водещите биологични науки което е свързано с факта, че само от екологични позиций е възможно развитието на законите в биологични макросистеми, рационалното използване на ресурсите в биосферата. Въпросите свързани с решаването на редица екологични пробелми възникващи при НТП и свързани с поведението на човека от индустриалното общество в природата. От този период особено отношение имат редица разработки : Пиолевская - “Кратък курс по екология на растенията”;Шенников; Йохансен - “Основи на екологията”; Наумов – “Екология на животните”; Федоров и Гилманов – “Екология”; Пиърс – “Екология на животните”.
Връзка на екологията с другите биологични науки. Значение.
Взаимодействието на организмите и средата се изучават от много други науки, за разлика от тях в екологията се засягат тези страни във взаимоотношенията, които способстват развитието, размножаването и преживяването на индивидите, структурата и динамиката на популацийте и съобществата. На определен етап от развитието на човешките представи за природата е настъпило идейно сближаване на екологията с други биологични и небиологични науки. Особено тесни са взаимовръзките с физиологията успешно се развива направлението функционална екология. Между екология и морфология – направлението е ембриология. Екологията е тясно свързана и със систематиката в която са включени екологични критерий за класифицирането на организмите, а на екологията и е необходима точна система за точно определяне на изучаваните организми. Обединение на еволюционисти, генетици и еколози – изменението на екологичните механизми на еволюция в природата. На основата на екологията се развива биогеографията, молеоекологията и др. Екологията е тясно свързана и с много небиологични науки – география, хидрология, геоморфология, ландшафтознание, климатология, метереология, математика и др.
Огромна е ролята на екологията при разработването на редица теоретични проблеми свързани с миграцията на веществата и протичането на енергията в биосферата, с механизмите на еволюциония процес, със структурата и организацията на живта материя, с устойчивостта и управлението на макробиомите. Достиженията на екологията успешно се прилагат в медицината, ветеринарната медицина, провеждането на мероприятия за опазване на природата и рационалното и използване на природните ресурси. Развива се екологична икономика (на биоресурсите), инженерна екология и биотехнология, решаващи проблеми за отстраняване на негативните последици върху околната среда. Соцекологията – наука за опазване на екол. среда.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 416 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “География”