Мелиорации

[Mozo]

I. МЕЛИОРАЦИИ

1.1 Същност и задачи на мелиорациите. Видове.
Думата „мелиорация“ произлиза от латинския израз „melioration“, което значи подобрение. В най-широкия смисъл на тази дума, (според проф. Тодор Матев) трябва да се разбира наука, която изучава начините за коренно и трайно подобрение на състоянието на почвата с оглед на нуждите на селскостопанското производство. С това подобрение може да се цели да се измени водно-въздушния, хранителния и поливния режим на почвата, чрез изкуствено напояване или отводняване, да се измени солевия и хранителният режим, като се внасят в почвата изкуствени или естествени торове, да се подравни почвената повърхност, да се намали ерозията, да се подобри структурата на почвата, чрез подходящи обработки и сеитбообръщения и др.
Обобщавайки всичко това можем да кажем, че мелиорациите представляват система от организационно-стопански, хидротехнически, химически и агролесомелиоративни методи с които се цели да се подобрят неблагоприятните природни условия на земите за стопанско ползване.
В зависимост от задачите, които се решават мелиорациите биват:
- хидромелиорации – включващи напояване, отводняване и борба с напоителната (интеграционна) ерозия на почвата;
- химически мелиорации – включващи варуване и гипсуване с цел подобряване на почвената реакция;
- агролесомелиорации – включващи залесяване на земите подложени на ерозия на почвата.
Голямо значение за земеделието на нашата страна имат хидромелиорациите на които се отделя особено внимание.

1.2 Основни насоки за развитие на хидромелиорациите
Основните насоки за развитието на хидромелиорациите в България се свеждат до по-пълно осигуряване на необходимите поливки, до внедряване на нови технологии и техника и до усъвършенстване на начините за запазване на почвеното плодородие.
Практически, осигуряването на необходимите по-големи водни количества, може да се постигне посредством:
- разширяване капацитета на водоизточника;
- увеличаване пропускателната възможност на каналната мрежа при необходимост;
- въвеждане на нови технологии и техника за напояване, при които по-рационално да се използва водата;
- намаляване загубите от филтрация;
- подравняване на площите;
- правилно разпределение на водата, по-точно измерване, денонощно напояване, правилно определяне на поливния режим на културите и др.
При правилно използване на водата, има възможност да се реализира икономия на вода до 30 – 40 % и с това да се подобри напояването на културите.
С внедряването на нови технологии и техника за мелиорации се цели:
- повишаване производителността на труда при поливане;
- икономия на вода и предпазване на земите от заблатяване и водна ерозия;
- икономия на обработваема земя;
- подобряване напояването на земеделските култури;
- усъвършенстване начините за отводняване на обработваемите земи и защитата им от напоителна (иригационна) ерозия;
- подобряване условията за механизиране на процесите и др.
Интензивното развитие и внедряването на съвременна поливна техника в земеделието дава възможност да се изявят предимствата и да се разшири приложението на такива начини за напояване, като дъждуването, капковото и импулсно напояване, айрозолното овлажняване и др.
Развитието на разнообразието от начини и на по-съвършени средства за напояване, дава възможност за използване на тези от тях, които са най-подходящи за дадените условия. Освен това, те дават възможност за значително (3 – 4 пъти) увеличаване производителността на труда, икономия на вода и обработваема земя, както и запазване на площите от заблатяване и ерозия.
В процеса на производството и най-вече при неправилно прилагане на поливното земеделие почвеното плодородие се уврежда. За запазването му се използват следните мерки за защита:
- използване на противоерозионни методи;
- отводняване на заблатени места;
- напояване с чисти води;
- рекултивиране на почвите;
- обезсоляване и обезкисляване;
- почистване на почвите от вредни химически продукти и инертни тела.








ІІ Напояване
1. Общи сведения за напояването.

1.1. Взаимодействие между водата и растенията. Необходимост от напояване.
Водата е едно от най-удивителните вещества, което човекът познава. Тя заема важно място в развитието на растенията и участва в почти всички физиологични процеси при тях. Растенията съдържат значително количество вода, която е около 80 % от общата им маса и дори слабото обезводняване на протоплазмата им (материята на живите растителни клетки) се отразява чувствително върху растежните им процеси, а нейното по-силно обезводняване довежда до тяхното загиване. Водата е необходимо условие, както за поникване на семената, така и за протичане на фотосинтезата, при вече поникналите растения. Тя е основен разтворител в растителния организъм и предвижва минералните, хранителните и пластичните вещества в различните му органи. За протичане на всички физиологични процеси растенията изразходват не повече от 5 % от общото количество усвоявана от тях вода, а преобладаващото количество от нея се изразходва при транспирацията (изпарението от повърхността на растенията).
Постъпването и изразходването на водата в растенията са взаимно свързани процеси. Когато разходът на вода превишава постъпването й от почвата, в растенията настъпва воден дефицит, при който се нарушава нормалния ход на растежните процеси. За поливното земеделие е от значение общия разход на вода, който включва в себе си транспирацията и физическото изпарение от почвата (евапорация). Този общ разход на вода е известен под наименованието евапотранспирация. Изразява се в m3/ha или mm за целия вегетационен период, за месец, десетдневка или денонощие. Този общ разход на вода, за развитието на растенията през целия вегетационен период, съответства на натрупаното в тях сухо вещество. Ето защо, за формирането на добив на пшеница от 900 kg/da е необходим сумарен разход на вода около 400 mm, за 5000 kg/da захарно цвекло – 450 mm, за 4800 kg/da люцерна – 720 mm. Тези необходими водни количества или т.н. необходимим сумарен разход на вода за формиране на стабилни добиви от земеделски култури е равен или по-голям от 530 mm, което е средногодишната сума на естествените валежи в България. Действителното разпределение на валежите обаче по сезони, месеци и дни в различните райони на страната е много неравномерно и не може да задоволи биологичните потребности на земеделските култури. По-голяма част от тях падат от октомври до юни, когато нуждата от вода е най-малка. В равнинните райони, където поливните площи заемат значителен дял от обработваемата земя, валежите са от 400 – 600 mm, а по поречието на река Марица, един от най-интензивните селскостопански райони, през вегетационния период за 35 години средното количество на валежите е 274 mm. По години това количество варира от 140 до 456 mm, което осигурява в различна степен растенията с вода. При недостатъчните валежи през вегетационния период за получаване на високи и стабилни добиви от отглежданите земеделски култури, поради което е необходимо допълнително подаване на вода чрез напояване.
Необходимо е да се отбележи, че с напояването, освен че се благоприятства развитието на растенията, се постига още и допълнителен ефект чрез положителното влияние, което то оказва върху почвата като подобрява аерацията й, осигурява нейното пречистване и насищането й чрез водата с пресен въздух, съдържащ се в нея.

1.2. Същност и задачи на напояването
Напояване (иригация) е вид мелиорация за попълване на недостига от вода в почвата, за създаване на оптимален водно-въздушен, хранителен и топлинен режим, необходим за правилното развитие на културните растения и за получаване на високо устойчиви добиви от тях.
За реализиране на положителен ефект от напояването при неговото прилагане е необходимо:
- да се осигури на обработваемите полета оптимален водно-въздушен, хранителен и топлинен режим, благоприятстващ получаването на големи и устойчиви добиви с високо качество на продукцията;
- ефективно и икономично да се използва водата, за поливане и промиване на почвата от токсични за растенията соли;
- да се съхрани и повиши плодородието на почвата, да се подобри нейната структура, да се предпазва от ерозия, заблатяване и засоляване;
- да се повишава производителността при поливане;
- да се създават благоприятни условия за механизираните работи и да обезпечава комплексна механизация и автоматизация на земеделското производство;
- да се съдейства за намаляване на капиталните, експлоатационните и енергетични разходи.

1.3. Видове напояване и начини за тяхното осъществяване
В зависимост от задачите, които се поставят се различават следните видове напояване:
Овлажняващо напояване – с него се цели да се възстановят запасите от вода в почвата и да се поддържа благоприятен за напояваните растения водно-въздушен режим. То се прилага в райони с годишни валежи под 500 mm, или в такива с над 500 – 700 mm, но разпределени неравномерно, при което вегетационният период е съпроводен с големи суши. Поради това, че нашата страна спада в такъв климатичен район, където засушаването е закономерност, овлажняващото напояване се прилага масово.
Подхранващо напояване – прилага се по-широко при зеленчуковите култури и по-малко при полските и технически култури. При него водата се използва като транспортьор, в който се разтварят хранителните вещества и се внасят за подхранване на растенията едновременно с извършване на поливките.
Затоплително напояване – извършва се с цел да се повиши температурата в корено обитаемия почвен слой, което влияе благотворно върху процесите на минерализация, върху развитието на микроорганизмите, върху нарастването и развитието на културите. Прилага се в райони със слаби и краткотрайни застудявания.
Промивно напояване – с него се цели да се освободи почвата от вредните за земеделските култури соли, натрупани в повече от допустимите количества в корено обитаемия почвен слой. То може да се използва и за пречистване на почвата от някои неприятели на културните растения. Това напояване се извършва на участъци с добре устроена дренажна мрежа и с по-дълбоко разположени подпочвени води.
Освежително напояване – с него се цели да се увеличи влажността на почвата и въздуха, като същевременно се понижи и температурата им, както и температурата на самите растения. То подобрява микроклимата на напояваните растения, извършва се с малки поливни норми и е особено полезно за зеленчуковите култури.
Основните начини за осъществяване на напояването на земеделските култури са:
- повърхностно напояване;
- дъждуване;
- вътрешнопочвено напояване;
- подпочвено напояване;
- аерозолно овлажняване.
Повърхностният начин е известен и широко използван от дълбока древност. При него водата се подава на определени места по поливната площ и под действието на гравитацията и по капилярен път се разпределя по цялата почва.
Дъждуването е получило широко развитие през последните 40 – 50 години на двадесети век. То се заключава в разпределение на водата във вид на капки по цялата поливна площ.
При вътрешнопочвеното напояване водата се подава в определени места непосредствено в коренообитавания почвен слой и се разпределя равномерно по капилярен път.
Също по капилярен път водата от подземните води може да постъпи в почвата при тъй нареченото подземно (подпочвено) напояване, заключаващо се в поддържане на високото им ниво. Този начин на напояване е намерил ограничено приложение у нас.
Аерозолното овлажняване обезпечава повишение на влажността на приземния слой на въздуха и наземните части на растенията, което води и до понижение на температурата им.
Предназначението на тези начини за напояване и областите на тяхното приложение при различни неблагоприятни природо-климатични условия, са дадени в табл. 1 и табл. 2. В зависимост от това, до каква степен различните начини на напояване осигуряват предназначението си и са подходящи, в таблиците с (+) са означени тези от тях, които осигуряват предназначението си и са подходящи, с (-) – тези неосигуряващи предназначението си и са неподходящи и с (х) – тези, които частично осигуряват своето предназначение и до известна степен са подходящи.

Целият материал: