Град Кърджали

[Mozo]

Реферат за град Кърджали

1. Кърджали е град в Южна България, Южен централен регион, разположен в сърцето на Източнородопския планински масив, на двата бряга на река Арда. Той е център на Област Кърджали и на Община Кърджали. През Кърджали минава Паневропейският транспортен коридор №9 през прохода „Маказа“. Разстоянието от областния център до границата с Република Гърция при ГКПП Маказа - Нимфея е само 54 km. КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция.


2. Основите на тази крепост ca поставени още от древните траки и се отнасят към IV – I в. пр. Хр. В продължение на над три хилядолетия този край е средище на различни цивилизации и култури. Тук е имало селища, обитавани от траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци.

През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от миналото на Първото и Второто българско царство. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през 9 – 14 век на територията на днешния град селище и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост) до кв. Горна гледка над яз. „Студен кладенец“.

През 1370 – 1371 г. родопчани водят тежки битки, за да възпрат завоевателните набези на османските турци на Мурад I, но българските крепости в региона падат под напора на азиатското нашествие. Голяма част от населението е избито, поробено или асимилирано.За наличие на селище тук до старата крепост Вишеград за първи път през робството се споменава в началото на 17-ти век през 1607 г. в османотурски регистър, според който то е поделено между двама владетели в два тимара. През 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани”. За селището няма точни документи за събитията за периода 1813 – 1878 г. Вероятно е името на тогавашното малко село да е свързано с шайките полски разбойници „кърджалии“.

На 3 януари 1878 г. този край е освободен от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Със Санстефанския договор Кърджали е в границите на България. Берлинският договор поставя града в пределите на автономната българска област Източна Румелия.

През 1934 г. град Кърджали е обявен за околийски общински център. С новото административното деление, прокарано от режима на Тодор Живков в 1959 г. градът става окръжен център. От 1999 г. Кърджали е областен град.










3. Низинният и хълмистият релеф на Южен централен регион благоприятстват механизацията и строителството на напоителни съоръжения. Регионът разполага с около 1/5 от водните ресурси на страната. Реките се използват за напояване и за хидроенергия.

По поречието на р. Арда са построени три големи язовира, два от които са на територията на общината: “Студен кладенец”, “Кърджали”. Язовир Кърджали е с обем 532 млн. м3, а язовир "Студен кладенец" е с обем 489 млн. м3. Основното им предназначение е регулирането на големия и силнопроменлив отток на р. Арда по сезони. Водните ресурси, така акумулирани, са предназначени за произовство на върхова електроенергия и за напояване.

Почвите в региона са канелени-горски, повечето дълбоко ерозирали. Срещат се и черноземни смолници. Характерни за региона са и така наречените скелетни почви, образувани от рушенето на риолитите. Те създават специфичен микроклимат, обуславящ разнообразна и интересна флора.

Земята в Източните родопи крие залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато. Голямо богатство са огромните залежи на перлит, бентонит и естествени зеолити , 90% от производството. Бентонитовото находище се намира близо до гр.Кърджали и е практически неизчерпаемо. То се характеризира с благоприятни минно-технически условия, което дава възможност за осъществяване на открит добив. Второто нерудно находище е на зеолит и също е близо до гр.Кърджали. В близост до Кърджали се намира и едно от най-богатите находища на България на трас. Той е основната суровина за производство на цимент. Все още неразработени са огромните залежи на качествен мрамор и облицовачни материали, като: гнайси, туфи и варовици. Община Кърджали е център на производството на цветни метали: олово, цинк, кадмий и др.

Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината. Зимата е сравнително мека – средните температури варират около 0 °С. Лятото е слънчево и горещо, максималните температури могат да достигат до 40°С. Най-продължителното слънчево греене в Кърджали се наблюдава през юни, юли и август.

В Област Кърджали се пресичат две фитогеографски зони - средноевропейската и средиземноморската, както и две зоогеографски зони - северната и средиземноморската. Тези условия са причина за изключително голямото разнообразие на редки растителни видове в областта - често се срещат находища на венерин косъм, силивряк, ела, родопска горска майка, дървовидна сина хвойна, джел, пърнар, вечнозелен тракийски дъб, вековен бял бор, вековен зимен дъб. Сред представителите на животинския свят скален орел, белоопашат мишелов, керкенез, египетски лешояд, белоглав лешояд и др.







4. По данни от преброяването през 1.02.2011г. броят на населението на град Кърджали е 43 880 души.


5. Земеделие
Поземленият фонд на общината обхваща 111 448 дка. ниви, 102 496 дка. мери и пасища, 2 880 дка. естествени ливади. Многогодишните трайни насаждения и обработваемата земя обхващат 8 285 дка.
Благоприятните географски и климатични условия, както и наличната материална база са предпоставка за развитието на производството на тютюн и зеленчукови култури. Основен поминък на населението е отглеждането на тютюн, като най-разпространени са сортовете от произход Крумовград. Животновъдството се определя като втори основен поминък. Преобладават малките частни стопанства за отглеждане на домашни животни.
Съществува тенденция към увеличаване на дела на нивите в структурата на земята. Едновременно с това се намалява дела на земята за животновъдството и трайните насаждения. Това дава основание да се твърди, че ползуването на земята е насочено към монокултурно земеделие, поради което населението става силно зависимо от пазара и метеорологичните условия.
Горският фонд е разпределен на гори и полезащитни пояси, разположени на 207 748 дка./ голини, сечища, пожарища – 6 016 дка., горски пътища и просеки – 1 545 дка./

Промишленост
В Община Кърджали са изградени значителен брой предприятия, дружества и фирми в цветната металургия, машиностроене, текстилна и трикотажна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, електроника и хранително вкусова промишленост.
Важно място в икономическото развитие на област Кърджали заема преработващата промишленост. В този отрасъл са направени най-много разходи за дълготрайни материални активи. Фирмите от отрасъла са специализирани в преработката на нерудни и рудни изкопаеми и производство на олово, цинк, калай и техните сплави, пластмасови изделия, продукти от бентонит, перлит и зеолит, както и изделия след металообработка. Едно от водещите предприятия в региона е „ОЦК” АД - Кърджали, чиято дейност е производство на олово, цинк, калай и техните сплави. Металообработването и производството на пластмасови изделия е представено от „Монек-юг” АД - Кърджали, „Пневматика-Серта” АД - Кърджали, „Джебел-96”  ООД - Джебел, „Формопласт” АД - Кърджали и „Кирково” ООД - Кирково.
Добивната промишленост е представена с добива на нерудни изкопаеми и оловно-цинкова руда. Водещи предприятия в сектора са: „Горубсо-Кърджали” АД - Кърджали и „Ес енд Би Индастриал Минералс” АД - Кърджали.
Значимите за региона подотрасли на преработващата промишленост са текстилната и шивашката промишленост, където е и значителна част от чуждестранните преки инвестиции. Най-големите производители са: „Шахинлер-България” ООД - Кърджали, „Артекс-България” ЕООД- Момчилград, „Булфанко” АД - Кърджали и „Модак” ООД - Кърджали.