Териториално устройствена и социално - икономическа характеристика на област Монтана

[Mozo]

Икономически университет – Варна
Катедра: “Икономика и управление на строителството”

Дисциплина: “Териториално устройство”

на
тема: Териториално устройствена и социално - икономическа характеристика на област Монтана

Варна
Увод

Област Монтана е с хилядолетна история, с множество исторически и културни паметници, чиста околна среда и места за отдих и туризъм. Географското положение благоприятства развитието й като транспортен, туристически и културен център.
Област Монтана има оживени икономически връзки. Тя е разположена в северозападната част на страната. Областта има ясно определени граници. Северната граница чрез река Дунав съвпада с държавната граница с Румъния, а западната със Сърбия и Видинска област. Източната й граница е област Враца, а южната - билото на Западна Стара планина (Софийска област). Има периферно положение, но то не е пречка за нейното развитие.
В миналото крайграничното положение на областта и близостта и до София се отразяват неблагоприятно върху икономическото й развитие и дълго време тя изпълнява роля на аграрна периферия. При новите условия географското положение добива нови измерения. Пътят София – Видин – Централна и Западна Европа оказват положително влияние за нарастване на икономическия потенциал на областта. Поради особеното и географско положение областта играе роля на северозападна врата към Средна и Западна Европа.
Сложния релеф на южната граница затруднява стопанските връзки с Югозападна България. Транспортните връзки са през прохода Петрохан, Искърския пролом и седловината Витиня. През Петроханският проход е най – късото разстояние от Лом и Видин за София.
Релефът на областта е разнообразен, обхваща част от Дунавският бряг, от Дунавската равнина, Предбалкана и Северните склонове на Западна Стара планина. Равниният характер на релефа благоприятсва изкуственото напояване на земите с дунавски води и механизирано обработване на земите.
Според сега действащото териториално деление, в областта влизат 130 населени места, разпределени в единадесет общини. Общините обхващат предимно села и малки градове с преобладаващ селски начин на живот. Община Монтана е разположена на територия от 647,6 кв.км. или 18% от Област Монтана и градът е административният център на областта. През първото хилядолетие пр.н.е. плодородната и живописна долина на р.Огоста е била заселена от тракийски племена. Под нивото на римската крепост в Монтана е разкрита част от тракийска крепост. Вероятно към четвърти и първи век пр.н.е. тук са обитавали трибали или сродни на тях племена. По- късно районът е завладян от римляните и става част от Римската провинция Мизия. След разпадането на Великата Римска империя Монтана става част от територията на Византия. Регионът е изоставен без никаква индустриална подръжка или защита. По-късно славяните създават селище наречено Кутловица върху останките на Монтана. Името на реката минаваща близо до селището било също променено от Аугустус (свещен) на Огоста и то се пази и до днес. Останките от славянското светилище открито на територията на България е намерено точно тук.
В Монтанския район се намират няколко от най-пъстрите български манастири - Чипровски, Лопушански и Клисурски.
На базата на териториално - географската характеристика на региона и състоянието на икономиката се очертават следните силни страни от гледна точка на възможностите за неговото индустриално и селскостопанско развитие:
• Благоприятно географско положение;
• Екологично чист регион;
• Плодородна земя - потенциал в областта на селското стопанство;
• Развита транспортна мрежа;
• Добра материално-техническа база за машиностроене, строителство, шивашка, обувна и хранителновкусова промишленост.

Р А З Д Е Л П Ъ Р В И
Демографска характеристика, селищна мрежа
и населени места






1. Демографска харектеристика:

1.1. Население на областта

Населението, разпределението и използването на трудовите ресурси и селищна мрежа са важна предпоставка за развитието отрасловата и територилана структура на стопанството на областа. Стопанската изолация на граничните територии, по – бързото развитие на София и Плевен са причина за намаляване броя нанселението в областта от 40 – те год. насам. Задълбочават се демографските й проблеми застаряване на населението, отрицателен естествен прираст, отрицателно миграционо салдо и др. задълбочава се обезлюдяването на малките балкански общини. По – голяма част от населението живее във височинните пояси до 600 м.
В териториалното разпределение на населението се наблюдават значителни различия. Така, най – гъсто населени са Дунавското крайбрежие и Дунавската равнина, което се дължи на богатите и плодородни земи, на добрата транспортна мрежа, както и на развитието на промишлеността и селското стопанство. Значително по – рядко са населени зоната на Предбалкана и Стара планина (под 10 души/кв.км). в етническо отношение областта се отличава с високия дял на циганите в страната – 6,4% (в сравнение с другите области) и с най – ниския дял на турците – 0,4%. Това предопределя и най – религиозна еднородност в страната. Само един процент от населението е нехристиянско.
Намаляването на населениeто като цяло през периода 1990-1999 година се отрази и на броя на населението, живеещо в града и в селата на общината. И през 1999 година продължи тенденцията на намаляване на градското население. В гр. Монтана към 31.12.1999 година са живели 50 091 души, като в сравнение с 1990 година броят им е намалял с 6690 души, или с 13.4 %. Спрямо 1997 година намалението е съответно с 461 души, или с 0.9 %.
Същата тенденция се наблюдава и в селата на общината. Към 31.12.1999 г. там са живели 13 678 души, което е с 1086 души по-малко в сравнение с 1990 година. Намаляването на селското население се дължи както на отрицателния естествен прираст, така и на големите преселвания в градовете, осъществени през периода от началото на 50-те до края на 80-те години, които тотално обезлюдиха селата. Но може да се очаква, че завършването на процеса на връщане на земята и създаването на пазар на земята ще бъдат стимулатори за завръщане в селата на по-голям брой хора през следващите години.
 
 
Население към 31. 12. 1999 г. по местоживеене и възраст
 

 
Намаляването на селското население се дължи и на влошаването на неговата възрастова структура - повече от половината жители в селата са в надтрудоспособна възраст. На 1000 души от тази категория се падат 213 души от населението в подтрудоспособна възраст. Това съотношение за гр. Монтана е 1000 към 1528 души.
 


1.2. Естествен прираст

Неблагоприятните тенденции в брачността, раждаемостта и смъртността предопределят тревожно високия отрицателен естествен прираст – минус 9%.
В сравнение с 31.12.1990 година населението на общината намалява със 7776 души, а спрямо 1998 година е намаляло с 836 души. Това се дължи преди всичко на по-големия брой умирания в сравнение с ражданията.
Коефициентът на раждаемост през последните години не само намалява, но и достига катастрофално ниски нива - от 11.7 на хиляда през 1990 година до 8.0 на хиляда през 1998 година. През 1999 година има, макар и слабо, повишение на раждаемостта в общината - 8.6 на 1000 живородени деца.
През 1999 година в община Монтана са се родили 550 деца, което е 65.9% от родените през 1990 година и 106.0% от родените през 1997 година.
 
Коефициенти на раждаемост, смъртност и естествен прираст
(на 1000 души)
 

 
 
 
Години
Раждаемост
Смъртност
Детска
смъртност
Естествен
прираст
1990
11.7 
12.4
26.3 
-0.7
1996
8.4 
12.6
24.8 
-4.2
1997
7.0 
13.3
22.8 
-5.3
1998
8.0
14.1 
23.1
-6.1
1999 
8.6
14.4 
14.5
-5.8
 
Тенденцията в развитието на раждаемостта показва утвърждаването на еднодетен модел в демографското поведение на семействата.
Намаляването на раждаемостта в демографски аспект се дължи главно на понижената плодовитост и намаляването на броя на жените във фертилна възраст (от 15 до 49 години).
През 1999 година в община Монтана са умрели 922 души, което представлява 14.4 на хиляда при 19.5 на хиляда за областта и 14.3 на хиляда за страната.
За община Монтана, както и за областта, е характерно устойчиво увеличение на смъртността, което се дължи на застаряването на населението. Докато през 1990 г. населението над трудоспособна възраст е било 20.6% от общото население, то през 1999 г. то е 21.7%.
Промените в раждаемостта и смъртността обуславят естествения прираст на населението. От 1990 година насам той е с прогресивно нарастващи отрицателни стойности: от -0.7 на 1000 души през 1990 година до -5.8 на 1000 души през 1999 година.


1.3. Механичен прираст

Областта има отрицателно миграционно салдо, дължащо се на бавното икономическо и социално развитие (години наред дава изселници за различни краища на страната – особено София). Миграционата подвижност на населението е значителна, но тя е в границите на самата област. Все още преобладават миграциите от селата към градовете и между градовете в областа. В условията на икономическа криза се наблюдава миграция от градовете към селата. Те са предизвикани от стопанските и екологични проблеми на градовете.
Намалението на географския потенциал влияе върху броя на трудовите ресурси в областа. Областта има по – нисък дял на население и в подтрудоспособна възраст и по – висок относителен дял в нетрудоспособна възраст. Основната част от трудовите ресурси са заети в добивната и преработвателната промишленост. Чувствително са намелели заетите в селското стопанство.
Намаляването на населението се дължи, от една страна, на отрицателния естествен прираст, а от друга - на механичното му движение, което е насочено предимно в посока навън от общината - към гр. София или други големи градове, където има по-големи възможности за реализация на младите хора - намиране на работа и професионално усъвършенстване.


1.4. Възрастово – полова структура на населението

 
Население към 31. 12. 1999 г. по години и пол  (брой)
 

 
Години
 Общо
 Мъже
 Жени
1990
 71 545
 35 665 
35 880
1996 
66 719 
32 947 
33 772
1997
 65 386 
32 233 
33 153
1998 
64 605
 31 864
 32 741
1999 
63 769
 31 398 
32 371
 
Жените продължават да бъдат по-голямата част от населението на общината (50.8 %), като превесът им се откроява при по-високите възрастови групи.
Тенденцията на превес на жените, дължащ се на по-високата средна продължителност на живота при тях, е характерна както за общината, така и за областта, и за цялата страна.


Население към 31. 12. 1999 г. по пол и възраст
 
През периода 1990–1999 година се наблюдават значителни промени във възрастовата структура на населението, които са свързани с неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси.
Процесът на демографско остаряване на населението продължава да се задълбочава. През 1998 година, спрямо 1990 година, броят на лицата под трудоспособна възраст е намалял с 4279 души, а на лицата над трудоспособна възраст - с 928 души. Спрямо 1997 година това намаление е съответно с 415 и с 90 души.
Относителният дял на населението под трудоспособна възраст за периода 1990-1999 г. е намалял от 22.0 % на 17.9 %, а делът на населението над трудоспособна възраст е нараснал от 20.6 % на 21.7 %.

Целият материал: