Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Анализ на природните и антропогенни ресурси на развит черноморски рaйон

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230706
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173261
Местоположение: Somewhere In Time

Анализ на природните и антропогенни ресурси на развит черноморски рaйон

Мнение от Mozo » пон яну 14, 2019 18:03

Реферат

Тема: Анализ на природните и антропогенни ресурси на развит Черноморски рaйон


Съдържание

I Глава: Туристическо райониране на Р България..............................................................1-2
1.1 Обща характеристика на туристическите райони в Р България...............................2-5
1.2 Обща характеристика на Черноморски туристически район.......................................5
II Глава: Природни ресурси на Черноморски туристически район..................................5-6
2.1 Природни ресурси на Южен Черноморски туристически район.............................6-7
2.2 Природни ресурси на Северен Черноморски туристически район.........................8-9
III Глава: Антропогенни ресурси на Черноморски туристически район.............................9
3.1 Антропогенни ресурси на Южен Черноморски туристически район.................10-14
3.2 Антропогенни ресурси на Северен Черноморски туристически район...............15-20
Използвана литература...........................................................................................................20



I глава: Туристическо райониране на Р България

Туристическото райониране е задължителна предпоставка и инструмент за провеждането на регионална и териториално-деферинциална политика.Необходимост от териториална основа за:
• обединяване на местните и предпиемаческите инициативи в рамките на по-„едри” регионални дестинации за преодоляване на проблемите с фрагментирането и „локализма” на резвитието на продукта, маркетинговатаи рекламна дейност и с ограничеността на ресурсите на отделните фирми и местни общности;
• регионално представяне на пазарите, т.е. България да се рекламира не само като цяло, но и като съвкупност от туристически райони, всеки от които има своя специфика и имидж, характерни ресурси и възможности за различни видове туризъм и може да се разглежда като цялостен продукт, който в по-голяма степен може да се отговори на изискванията и интересите на различни пазарни сегменти.
Целта на „Националната стратегия за развитие на устойчив туризъм” е да се провежда ефективна и масирана национална раклава в чужбина, както и на вътрешния пазар, изработване на рекламни стратегии и послания, съобразени с приоритетите, идентифицирани в настоящата стратегия, в т.ч. чрез използване на големи турисически райони за диверсифицирано и цялостно представяне на възможностите на страната на туристическите пазари.
Територията на Р България е разделена на осем туристически района: Софийски; Рило-Пирински; Родопски; Тракия; Черноморие; Старите Български столици; Стара планина и Дунавски.Всеки един от тези райони привлича туристите със стоята уникалност и красота през различните сезони.

1.1 Обща характеристика на туристическите райони в Р България

Софийският район се намира в северната част на Югозападна България. Района има разнообразен релеф. В него се намират различни по височина планини, които се простират по граничните зони на областта. Град София се намира в Софииската котловина, която е част от Софииския грабен.Средна надморска височина на ройона е 700м.Софийският район обхваща Софийското поле, северните части на Рила и Осогово. Южна Рила не се включва, защото липсват транспортни връзки. В София се кръстосват оживени транзитни пътища към Гърция, Сърбия, Турция, Черноморието, Румъния. Туристическите ресурси са разнообразни без ясно домниращ. Терени за ски-писти има в Северна Рила при Боровец, Говедарци, Паничище и Северна Витоша – между х.Алеко и Златните мостове.
Климатът е умерено – континетален и планински с повече от 5м снежна пкривка единствено в Северна Рила. Той е на първо място по минерални извори в София, Банкя, Момин проход, Кюстендил, Сапарева баня и др. Язовирите Панчарево, изкуствените езера край Казичене служат за риболов и гребни спортове. Ледникови езера има в Рила, а единственото тектонско е Панчище. Има около 40 музеи, като 26 се намират в София, също останки от крепости, манастири. София е център на политическия, деловия и кутурния живот на страната. Най-често домакин на много прояви е НДК. Няма формирани подрайони, а само няколко микрорайона – Костенец, Самоков, София, Кюстендил. Специализацията – познавателен, планински и транзитен с международно значение; балнеолечебен и делови туризъм с национално значение; ловен и вилен туризъм с локално значение.
Рило-Пиринският район обхваща почти изцяло Рила, Пирин и прилежащите котловинни полета по поречията на реките Струма и Места. Главните пътища, които осигуряват транспортна дейност на района минават по долините на реките. Той разполага със значителни природни ресурси и в по-малка степен с антропогенни. Усвояването им трябва да се проектира и реализира при условия на пълно съхраняване на природната среда. Основните туристически функции на района са познавателен туризъм, алпинизъм и зимни спортове с национално значение. Добре обособени туристически центрове са Самоков, Боровец, Костенец, Паничище, Благоевград, Сандански, Мелник, Разлог, Банско и др.Разполага с около 6% от легловата база в България.Развити са зимните спортове, ловен туризъм, риболов, познавателен и балнеолечебен туризъм.В транспортно отношение районът е сравнително добре усвоен. Развити са ж.п. и автомобилният транспорт. Транспортната инфраструктура се нуждае от значително подобряване.
Родопският туристически район обхваща Западните Родопи.Има форма на трапец с върхове Пловдив,Пазарджик,Девин,Смолян.Главни туристически ресурси са терените за ски писти и съпътстващите съоръжения за ски спортове(Пампорово,Юндола), а втори по значимост са минералните извори(Девин,Велинград).Те определят и специализацията на района-планински ски туризъм през зимата и бланеолечебен(целогодишно).Същевременно ТР на района позволяват развитието на климатичен туризъм в ски курортите през лятото,скотуризъм в резерватите, културно-познавателен туризъм, пещерен и пешеходен туризъм, алпинизъм.
Пиринският туристически район включва Пирин, южните части на Рила и Разложкото,Гоце-Делчевското и Санданско-Петричкото полета.Основни ТР са терените за ски писти.Те определят развитието на планински зимен ски туризъм в Банско,Добринище,Семково,Трещеник.Втори по значимост са минералните извори, които са база за развитието на балнеолечебен туризъм - Сандански.Незасегната от човека природна среда на Национален парк ”Пирин” позволява привличането на туристи чрез предлагането на продукти по линия на екотуризма.Богатството на ТР на дестинация България се допълва и от разнообразни ТР,които се намират извън разгледаните турист.райони.М/ународно значение имат обектите,включени в списъка на Рилският манастир.ез.Сребърна,тракийска гробница при с.Свещари,Мадарския конник,Видинска крепост,Белоградчишките скали,пещерите Магура,Леденика,старите бъгл.столи Плиска и Преслав,Рилските езера и др които успешно се включват или могат да бъдат включени е предлагането чрез турист.продукти насочени към обиколни маршрути в България,екскурзии за туристи от масовите курорти.
Ченоморският район предтавлява тясна ивица от 5-7км от н.Калиакра до гр.Ахтопол. Крайните части на север от Калиакра и на юг от Ахтопол все още не се включват към развития район заради малката леглова база и посещаемост. Пристанищата Варна, Бургас и Несебър могат да приемат големи круизни кораби, с които се разширяват връзките м/у Средизмено море и Атлантическия океан. ТР на района имат голям капацитет, но са сравнително еднообразни. Главен ресурс са плажовете, които са дребнозърнести, жълтооцветени с благоприятно източно изложение. Климатът осигурява около 120-дневен морски сезон от края на м.май до края на м.септември. Сравнително огранчени са минералните води, като процепние са само при с.Ветрен (Бургас), а погребани има при Шкорпиловци (Варна), Св.Кнстантин и Елена. Водите при Шкорпиловци служат за добив на йод, бром. Ункални са лонгозните гори при долните течения на р.Батова, Камчия, Ропотамо и др. Природни паркове резервати са грския масив до Зл. пясъци, н.Калиакра, части от Странджа, Яйлата (на север от н.Калиакра). При културно-историческите ресурси най-старите са свързани с първобитната епоха – наколни жилища, некрополи, златни съкровища (Варна) от древногръцката колония в Созопол, Балчик, Варна и др. Средновековието е отбелязано с крепостта при Калиакра, църкви в Несебър, старинни къщи - Созопол, Несебър, Балчик. Краткия период на румънската колонизация на северните части се свързва с ботаническата градина и дворец в Балчик. В Бургас е най-посещавания български исторически музей, а общо в района те са 24. За деловия туризъм важни са големите зали във Варна и Бургас, домът на учените в Св.Константин, изложбата на цветята в Бургас, панаирните изложеня във Варна. Районът се разделя на северен и южен подрайони с центрове Варна и Бургас. На север се оформят микрорайоните – Каварна (рок концерти), Балчик, Варна, Камчия, а на юг – Несебър, Поморие, Бургас, Созопол и Царево. Туристическата специализация е морски рекреативен, конгресно-делови туризъм с международно значение; познавателен туризъм с национално значение; балнеолечебен туризъм с локално значение.

Районът на старите български столици е разположен между дунавския и старопланинския туристически район.





Районът обхваща цяла Стара Планина. Като включва части от 10 административни области – Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Шумен, Бургас. На север граничи с два други туристически района – Дунавски и Стари Български столици, на юг – Софийски и Тракия, на изток – Сърбия и на запад с Черномоския район.
Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Има наличие на минерални извори, пещери, паркове и защитени територии, архитектурни резервати и исторически селища, етнографски музеи на открито. Великолепното разнообразие от природни ресурси, многобройните музеи, изложби, църкви, манастири и запазените и развити традиции дават пълна представа за историята на България и на района, за традиционните изкуства, занаятите и фолклора. Резерватите са: Южен Дженем, Северен Дженем, Стенето, Царичина, Боатин, Пеещите скали,
Соколна, Тъжанско ждрело, Козя стена, Мазалат, Енинско ждрело и Мъглижка клисура.Има и няколко величествени водопади: Райското пръскало, Бабско пръскало, Видимско пръскало, Кадемлийско пръскало, Хотнишки водопад, водопад Скакля, водопад Сучурум, водопад Варовитец, Бороя КамъкПещерите в района са: Магура, Леденика, Темната дупка, Лакатнишки скали.Манастирите са: Троянски, Калоферски, Соколски, Капиновски, Дряновски, Шипченски, Преображенски, Мердански, Патриаршески, Седемте престола.Природни и културни забележителности са също така 'Искърското дефиле' и “Белоградчишките скали.
Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има 81 хижи, изградени в планината.Наличието на скални образувания,проломи ,продължителна снежна покривка и др предлагат условия за развитие на стационарен климатичен отдих и профилактика,пешеходен туризъм,алпинизъм,лов и риболов,еко туризъм и зимни спортове.
Дунавският туристически район район е разположен протежение на р.Дунав, като обхваща не само селищата, лежащи по брега на реката, но и съседните - разположени в северната периферия на Дунавската хълмиста равнина. В района има добро съчетание на природни и антропологични рекреационни ресурси.
Обединяваща транспортна артерия е р.Дунав. Крайдунавският сухоземен път е частично изграден. Освен по Дунавския воден път туристическият контингент постъпва както по международните пътища от към Дунавската равнина, така и чрез международните му връзки, които се осъществяват главно по моста Русе-Гюргево, фериботите при Видин и Оряхово и по международните пътища през моста на р.Тимок при Брегово и Силистра.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 298 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “География”