Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Хидроложка характеристика на река Искър

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Хидроложка характеристика на река Искър

Мнение от Mozo »

Софийски университет ,,Св.Климент Охридски”



КУРСОВА РАБОТА
ПО ОБЩА ХИДРОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ
на тема:Хидроложка характеристика
р.Искър ст.Нови Искър


1. Обща характеристика на водосборния басейн
1.1 Общи сведения за реката


Р.Искър е най-старата река на Балканския полуостров. Тя е единствената река запазила първоначалната си посока след станалите по-късно големи промени на земната повърхност. Древното й име е Оскиос и по-късно Ескус. Водосборът на р.Искър е 8646 км2 . В сравнение с другите поречия р.Искър притежава един от най-продълговатите басейни със средна ширина 30 км., във връзка с което е и с голям коефициент на развитие на вододелната линия. Той е единственият от водосборите на българските реки, който е разположен върху двата водосборни басейна – Черноморския и Беломорския. Положението на водосборът й се определя със следните координати: между 42° 05’ и 43° 45’ с.ш и 22° 50’ и 24° 30’ и.д. В административно отношение обхваща по-голяма част от Софийска, Плевенска и Врачанска области. 

Искър се образува от три реки: Черни Леви и Бели Искър. За начало се приема р.Прав Искър – приток на Черни Искър, който води началото си от Чамовското езеро на кота 2500 м- под вр.Дамга в Рила с координати на извора 42° 11’ 40”с.ш. и 23° 19’ 50”и.д. Координатите на устието й са 43° 44’10”с.ш. и 24° 27’00” и.д. и кота 20 м. 

Р.Искър е най-дългата река в България – 368 км. Води началото си от Рила , от Беломорския басейн, тече от юг на север и се влива като десен приток на р.Дунав.

Гъстотата на речната мрежа е 1,1 км/км2.

Има 25 притока с дължина над 15 км. По-големи от тях са Палакария (39.2 км), Стари Искър (65,2 км), Сливнишка река (38,1 км), Златна Панега (50,3 км ), Батулийска (40,2 км ), Малък Искър ( 85,5 км) . Разположението на главните притоци по дължина на реката е дадено на хидрографска схема 

Срсният наклон на реката е 6.7%о с денивелация от 2475 м. 

Средният наклон на притоците варира межде 1%о ( р.Блато) и 162%о (р.Пряка). Гъстотата на речната мрежа на притоците е в границите от 0.7 км/ км2 (р.Блато ) до 3.3 км/км2 ( р.Лакатница).

1.2 Долина и корито на Искър


Р.Искър се образува от реките Бели Черни и Леви Искър, известни под общото име Искрове. За начало на р.Искър се приема Черни Искър. Той е най-многоводен от трите Искрове и до сливането си с Леви искър при с.Мала църква събира водите от северния склон на Рила. В Черни Искър се вливат множество не големи притоци като Урдина,река, Мальовица, Прека река, Лопушница и др. Всички те са с планински характер и с не големи водосборни области от 10 до 20 км2. С по-голяма водосборна област (64,1 км2 ) прави изключение р.Лакатница, която води началото си от Белчинската планина. Надлъжните им наклони са много големи. Реките текат в дълбоки долове с много стръмни скатове. Водосборните им области са почти изцяло залесени с борови гори. Речните корита са покрити с едри камъни и чакъл.

След събирането на Искровете в землището на селата Мала църква и Бели Искър реката носи вече името Искър. Тя е буйна с много голям наклон и влачеща сила, преминава под Шишманов връх късата теснина на Доспийската планина и навлиза в Самоковското поле. са съставени от западните склонове на Макуджика, но няма притоци към Бели Искър. Средна Рила се съединява със Северозападната чрез мочурливата седловина Кобилино бранище. Тя е вододел между Беломорския басейн (Рилска река) и Черноморския (р.Леви Искър). Най-мощен дял на Източна Рила е Мусаленският. Той има обширно било, над което стърчат най-високите върхове на Рила като остри скалисти конуси, каменисти сипеи.Там са изворите на р. Боровецка (Мусаленска) Бистрица. 

Самоковското поле е най-високото поле в България –950 м н.в. Обградено от Рила, Верила, Плана и Ихтиманска Средна гора. Р.Искър тече през Самоковското поле буйна и пълноводна, приема Палакарийска река, навлиза между Плана и Ихтиманска средна гора в Горнопасарлското поле, минава през Панчаревския дълбок пролом и навлиза в софийското поле. 

Софийското поле е със средна височина 550 м, има елипсовидна форма с дължина 75 км от с.з. на ю.и. и широко около 20 км. Софийското поле е синклинална котловина, някогашно езеро и е покрито с около 250 м дебели езерни, алувиални и делувиални наноси. Р.Искър тече през него в коригирано корито, разделена на ръкави. В миналото се е разливал често. Тук тя приема много През Самоковското поле до яз.”Искър” долината на р.Искър е доста широка и в по-голямата си част заета от обработваеми площи. Коритото на реката е широко ( около и над 100 м) и е насипано с едър и дребен чакъл и пясък.

От яз. “Искър” започва Планско-Лозенското дефиле, дълго около 24 км , което свърщва при с.Герман където започва софийската котловина. Водите от северните склонове на Плана се оттичат чрез левите искърски притоци Егуля, Планщица и Вуйна река , от южните – чрез Палакария.

Средното течение на р. Искър започва от с. Герман. Реката тече на север, като при Нови Искър напуска софийската котловина и навлиза в Старопланинския пролом. Тук напречния профил на долината е силно вдълбан, със стръмни склонове. В сравнително равното Софийско поле р. Искър е развила доста сложна речна мрежа. Още при с. Герман и Горубляне тя се разклонява, като на изток се отделят няколко ръкава , които се отправят към Казичене и към с.долни Богров се съединават с р.Лесновска образувайки с течението си надолу Стари Искър. Източните ръкави на Стари Искър се съединяват с главното течение на Искър между селата Кубратово и Славовци. В южната част на Софийското поле Искър има по-голям наклон , започващ от 6,7%о и свършващ около с. Чепинци с 3,6%о докато от там до Нови Искър наклонът му е около 0,64%о. В горната част на полето Искър носи груб нанос, а в северната част – повече пясък и тлакова.

Старопланинската част на долината на р.Искър представлява един дълбок и красив пролом. Неговите склонове надминават 200-300м височина. Дължината на пролома между Курило и Люти брод е около 70 км. В по-голямата част от него р.Искър Искър има северна посока, но при Лакатник прави завой под прав ъгъл и взема източна посока. Между Нови Искър и Бов, Искър тече през по-лесно ерозирали скали, затова и пролъмът тук е доста широк. Тук са изработени и запазени по-добре терасите на Искър. След Лъкатник до Люти брод Искър тече през мезозойски кредни варовици, поради което проломът е тесен на места дори каньонообразен. В началото на пролома до Реброво наклонът на Искър е 0,75% и реката тече спокойно и прави меандри, дори някъде и острови. От Реброво до Люти брод наклонът се увеличава на средно 4,1%о и Искър тече бързо, образувайки тясно и издълбано корито.

Проломът на р.Искър в Стара планина има малка ширина, защото водоразделните била на оградните планини са на малки разстояния от реката, поради което не са могли да се развият големи притоци. Освен това в някои от оградните планини, особено Врачанската, Понорската и др преобладавата варовикови скали ( карст), в които се губят част от повърхностните оттоци.

В предбалканските възвишения Искър образува четвъртия си пролом, който започва от с.Люти брод и свършва между Червен бряг и Чомаковци. Дължината на този пролом е около 64 км и среден наклон между Люти брод и Роман 2,59%о, а между Роман и Чомоковци 1,38%о. Тук р.Искър до Карлуково тече в източна посока, а от там до Чомаковци – в северна. 

Проломът е с доста уширения, достигащи до повече от един км.( при Мездра и Брусен), където р.Искър р.Искър прави значителни меандри и островчета.

От с.Чомаковци за почва долното течение на Искър, което продължава до р.Дунав. В тази част долината на реката е вдълбана в льосовата покривка на равнината, широка е, но все пак малко стеснена от поречията на съседните поречия Вит и Скът. Дясната страна на долината на Искър е по- висока и с по-стръмни склонове отколкото лявата. В миналото речното корито е издълбано в алувиално дъно и поради малкия наклон реката е правила меандри и е имало заблатени места. Сга Искър тече в коригирано корито до Дунав – около 17 км. В коригирани легла текат и някои от притоците му Блато, Стари Искър, Какач Крива река и др. 
На фигура 1 е представено поречието на р.Искър.

Целият материал:
Прикачени файлове
Хидроложка характеристика на река Искър.rar
(178.33 KиБ) Свален 30 пъти
Прочетено: 1350 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “География”