Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Съвременни морфоложки особености на българското Черноморско крайбрежие

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 231026
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173856
Местоположение: Somewhere In Time

Съвременни морфоложки особености на българското Черноморско крайбрежие

Мнение от Mozo » нед ное 25, 2018 19:48

Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Геолого- географски факултет
Специалност Регионално развитие и политика

Курсова работа
по
Природна география на България

на тема: „Съвременни морфоложки особености на българското Черноморско крайбрежие“

Съдържание:


I. Обща характеристика.
II. Географско положение.
III. Поделяне на Българското Черноморско крайбрежие в хипсометрично отношение:
IV. Процеси и форми на релефа по Българското Черноморско крайбрежие:
1. Денудационни процеси.
2. Свлачищни процеси.
3. Карстови процеси.
4. Абразионни процеси.
5. Акумулативни процеси
V. Геоморфоложки райони и подрайони.


I. Обща характеристика.
Българското Черноморско крайбрежие не представлява генетически цялостна геоморфоложка единица. Съвременният морфохидрографски облик на Българското Черноморско крайбрежие е тясно свързан с изграждащите го основни геоморфоструктурни единици- Мизийска плоча, Долнокамчийско грабенразломно понижение, приморска част на Старопланинската мегаструктура, Бургаски синклинорий и Медноридско- Странджански мегаантиклинорий. Неговите специфични природни черти, определени от влиянието на Черно море, проявило се в фронтално на континенталните морфоструктури и с различна интензивност и дълбочина на проникване навътре в сушата, позволяват отделянето му в самостоятелна природна единица (Черноморска ивица), която достига до 60 км ширина. Водещ природо-образуващ фактор в нея е климатът. Въз основа на проявлението и въздействието на морските морфогенни процеси тя може условно да се раздели на две ивици: една тясна, съвременния бряг, моделирана и сега от динамиката на морската акватория, и втора, по-широка ивица, в която са запечатани следите от стари брегови линии и тяхното морфогенетично влияние върху съседната суша.

II. Географско положение.
Границата в западна посока е с условен характер и краят на ивицата достига до 40-60 км. На изток страната ни притежава 12-милна морска зона. В северна посока Българското Черноморско крайбрежие е ограничено от държавната граница с Румъния, а на юг- с Турция. Българското крайбрежие е едно от най-разчленените крайбрежия на Черно море. По права линия разстоянието между най-северната и най-южната точка на нашия бряг е 199 км, а в действителност дължината на бреговата линия е около 380 км. Поради голямата вдаденост на Варненския и особено на Бургаския залив на запад коефициентът на нарязаност на брега е 1,9 т.е. бреговата линия е почти 2 пъти по-дълга от дължината на крайбрежието по въздушната линия.

III. Поделяне на Българското Черноморско крайбрежие в хипсометрично отношение:

1. Низинен пояс (до 100м височина)- най-източната част на приморска Добруджа, Провадийско-Варненския и Камчийския лиман, Бургаска низина, Странджанско крайбрежие и др.
2. Платовидно-равнинен пояс (до 350м)- Добруджанско, Франгенско , Авренско и Добринско плато, оградените от Бургаската низина земи, Медни рид и др.
3. Ридово-хълмист пояс (от 300 до 600м)- Камчийска, Еминска и Айтоска планини, Хисар, Бакаджиците, Каратепе, Босна и др.
Черноморската зона е една от най-ниските области на страната, в която преобладава височинният пояс до 300м.


Част
Подчаст
Релеф
Ориентираност на бреговата линия
Наклон на склона
Изложение на склона
Хоризонтално разчленение на релефа
Вертикално разчленение на релефа
Из. Част на Добруджанското крайбрежие
От нос Сиврибурун до нос Шабла
Слаборазчленен- нисък бряг с клифови участъци, формирани в дебели до 20м льосови седименти, с обширни плажови ивици и езера-лимани

От 0°до 3°
Източно (приморската част), югоизточно и северозападно (суходолията)
Слабо- преобладава от 0,5 до 1 км/км²
Незначително – от 0 до 25 м/км²

От нос Калиакра до р. Батова
Преобладава денудационният релеф
Изток-запад
От 0°до 3°(плата)
До и > 30° (свлачища и долове)
Южно (свлачища, разсечени места от долове), източно (плата)
От 0 до 0,25 и от 0,25 до 0,75 км/км²
Северно от р. Батова- от 0 до 25 м/км², южен свлачищен склон от 50 до 150 м/км²
Варненско-Камчийски сектор
Южно от долината на р. Батова до р. Камчия и р. Фъндъклийска
Плата (Франгенско и Авренско)- структурно- денудационен релеф и лимани по долините на р. Провадийска, Камчия и Фъндъклийска- акумулативен слаборазчленен низинен релеф
Север-юг
До 10° (при платата)
До 2° (лимани)
Северно, източно, южно (плата)

От 1 до 2 км/км² (плата)
Незначително (лимани)
Преобладава от 20 до 80 м/км² при платата

Старопланинско Черноморско крайбрежие
Простира се между реките р. Камчия, Фъндъклийска и Хаджийска
Слабо разчленена брегова зона с преобладаващ абразионен тип бряг (по долините на р. Камчия, Фъндъклийска и Хаджийска); сложно разчленен в резултат от денудационното разрушение и отпрепариране на няколко антиклинални и синклинални понижения( източно от пролома на р. Луда Камчия); нископланински (южно от р. Камчия)
Запад-изток (Камчийска и Еминска пл.)
До 10° (долината на р. Двойница и северно от нея)
15-30° (Камчийска и Еминска пл.)
Южно(южните склонове на Еминска и Камчийска пл.); северно и източно( в приморската част на крайбрежието)
1,5-2,0 км/км² (вис. части на Камчийска и Еминска пл.)
0,75-1,50 км/км² (по-ниските части на Камчийска и Еминска пл.)
0,5 до 1 км/км²( приморската част на р. Двойница)

125-200 м/км² (при планините)
0-50 м/км² (прибрежните части на р. Двойница и Перпериде)
Бургаско-Странджанско
Бургаско
Голяма разчлененост на бреговата линия; вулканогенни скали (Айтоска пл., ридът Хисар, част от Бакаджиците), обширен терасен комплекс, крайбрежни езера-лимани, обширни плажни ивици


Южно (склоновете северно от Мандренското крайбрежие, Бургаското и Атанасовското езеро)
Източно
Северно
От 0 до 1 км/км² (из. част на Бургаската низина)
От 1 до 2,5 км/км² (останалата част)
От 0 до 50 м/км² (прибрежна ивица)
От 40 до 100 м/км² (средна и западна част)

Медноридско(между нос Чукаля и устието на р. Дяволска)-Странджанско (между долините на р. Дяволска и Резовска)
Морски и речен терасен комплекс
СЗ-ЮИ
Преобладават до 10°
От 10° до 30° СИ и ЮЗ склонове на Медни рид
Източно (североизточната част на Медни рид)
Западно (югоизточната му част)
От 1,5 до 2,5 км/км² (Медни рид)
От 1,75 до 2,50 км/км²(в западната и средната част на Странджа)
От 0,25 до 0,75 км/км² (прибрежната част)
От 100 до 200 м/км²(Медни рид)
От 100 до 175 м/км² (югозападната планинска част)
От 20 до 50 м/км² (в прибрежната част на Стрнаджанската част)



IV. Процеси и форми на релефа по Българското Черноморско крайбрежие.
1. Денудационни процеси
• Ровини- предимно склонови или вложени в стари долове, долини и суходолия, по самия морски бряг. Най- благоприятна среда за развитие те намират в льоса, делувиалните шлейфове и слабо свързаните еоценски и миоценски пясъци, както и в горнокредните силоно дислоцирани флишки скали на Еминска планина. Повечето товини се развиват поединично при наклон на склона над 10°. Дълги до 200-300м. ровини са голяма рядкост. Разпространени са в Балчишко, по склоновете на Батовската долина, Девненско, по склоновете на Авренското плато, по южния склон на Булайрско- Бърдаровски рид, района на нос Емине, билните нарязани части на Еминска плнанина, южния склон на рида Хисар, района на Айтос
2. Свлачищни процеси- свлачищата заемат 18% от дължината на брега и площ от 51,5 км². Съществени фактори за образуването им са долно- и средносармсатските седименти, изградени от редуващи се пясъчливи варовици и мергели с оформените в тях, повишаващи се от изток на запад, пръснати на места безнапорни водоносни хоризонти. По големи свлачищни райони по Българското Черноморско крайбрежие са Добруджанският(Яйлата, Тауклиман, около Балчик, местността Караманли, Икантълък, Калкантепе), за който е характерна висока сеизмичност, Франгенски (Траката, Краневски лозя, Рибарското селище), Авренски (Адабахча), Бургаски (Сарафово- Лаханата и Сарафовско свлачище), Медноридски-Странджански (Крайморие, около Черноморец)- доста по-малки в сравнение със северните свлачища.
3. Карстови процеси- свързани са с разпространението на неогенските седименти, най-вече със сарматските варовици и варовити пясъци най-вече в Дунавската равнина.
• Между повърхностните форми на добруджанския карст най-разпространени са голите карни полета, известни под името кайряци. Намират се в приръбовата част на Добруджанското плато и по самия ръб в близост със суходолията (Дуранкулашки, Шабленски, Каварненски дол и много други)
• Въртопи и ували- разпространени са в южната част на главния добруджански вододел между селата Одърци, Храброво, Сенокос и Безводица. Развили са се върху напукани горносарматски варовици, които благоприятстват карстовите процеси
• Карстови морски пещери- около клифовия бряг между нос Шабла и нос Калиакра. Най- известните са: Тюленовите пещери край свлачищата Яйла и Тауклиман, с. Тюленово, които са служили за леговище на тюлени. Други от пещерите носят името гълъбови, понеже са обиталище на гълъби.
4. Абразионни процеси- Българският черноморски бряг е подложен на постоянна абразия (около 48% от неговата дължина). От няколко години насам се полагат усилия за чрез изкуствени съоръжения за опазване на шосето от застрашителното „изяждане” на брега от вълните на един участък западно от Поморие. Проблемите по опазването на бреговата ивица от разрушаване вследствие на динамиката на вълните са свързани с изграждане на цялостна система от наблюдение на тези процеси и вземане на подходящи мерки, специфични за всеки застрашен участък, за укрепване на бреговата зона.

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 84 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “География”