Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

География на световното стопанство

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 230737
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 173301
Местоположение: Somewhere In Time

География на световното стопанство

Мнение от Mozo » нед сеп 03, 2017 13:21

Тема №1. Зараждане и развитие на световното стопанство. Основни понятия.
Най-често използваните дефениции на СС го определят, като исторически формирало се династична отраслова и териториална съвкупност от взаймодействаща си национални стопанства в глобален мащаб.Продължителната пространствено времева еволюция на СС позволява в неговото развитие да бъдат определени 3-ри основни стадии.
1. ядрен-доиндустриален- началото му се свързва с неолитната революция 8.хил.год.пр.н.е. и продължава до началото на индустриалната революция XVIII-XIXвек.
2. индустриален – формира се в периода на промиялената революция от XVIII до среДАТА НА XIX век. Индустриалният тип отраслова структура за които е х-н голям до средата на 20-те е типичен за всички икономически развити страни.
3. постиндустриален – започва в западните държави през 70-те години на XXвек в епохата на научнотехническата революция. При него се извършва преход от производството на стоки към производството на услуги. При тези страни най-голямо развитие получават наукоемките и информационните технологии. Поставя се акцент в/у интеликтуализацията на труда т.е. към повияаване на ролята и нивото на образование на заетите в икономиката. Осъществява се информацията на общуване чрез разяиряване на информационните мрежи и неговата компютризация. Повияава се вниманието към въпросите свързани с опазване на околнита среда и намаляване на антропогенния натиск в/у нейните ресурси.
БВП – 70% - услуги
27% - промишленост
3% - селско стопанство
Успоредно с отрасъла се развива и териториалното разпределение на труда, което е следствие от задълбочващата се производствена специализация на населението в отделние части от географското пространство. То е резултат от значителните различия м/у природния ресурсн потенциал и спецификатана общо развитие в отделните географски особени рефиони, което е съпроводено с нарастването на взаимната зависимост м/у тях. От тази гледна точка СС може да се определи, като глобална географска с-ма. Участието на определените страни в географското разделение на труда води до създаването на динамични икономически връзки. Задълбочаващото се географско разделение на труда води до формирането и развитието на различни форми на международния икономически интеграции.
• Регионална териториална интеграция
• отраслова интеграция
• обядинения м/у държави
• интеррегионална интеграция- надхвърля границите на континента.
В научната литература са представени различни пространствени модела на СС. Най – генерализирания е основан наподразделението на всички страни в света на икономически развитите страни и развиващи се страни, но традиционно най – големите пространствени фрагменти на СС се обозначават, като център, полупериферия и периферия. От стопански център се разбира пространството където се зараждат нововъведения от технологичен, социално-икономически и културно – политически х-р. Прилагането на този подход спрямо СС през последните деситилетия потвърждават идеята за три главни центъра в него.В състава на периферията обикновено се включват около 100 развиващи се държави от Азия, Африка и Латинска Америка с преобладяване на аграрна или начален стадии на развитие на индустриалната икономика. Основно тази група се състой от най- слабо развитите страни в света с ниска степен на техническо развитие и жизнен стандарт на населението както и преодоляващи суровини участъци в световното разпределение на труда. Полупериферията намираща се на границата м/у центъра и периферията и символизира индустриалния стадии на развитие. В нея влизат много индустриални държави и нефтодобивните страни. От особено значение за развитието наСС днес са глобализацията на общественото развитие и разширяване на редица инфрастуктурни, социални и търговски-икономически връзки м/у отделните региони на планетата. Главен фактор за глобализацията на населеното СС са транснационалните компании. Към ТНК се отнасят големите финансови промиялени обядинения,които разпростират своята дейност в две и повече дървави и капиталите сас наднационално значение. Ако през 1970 година в света съществува 7000 ТНК, към средата на 90-те те са 40 000, а филиалите им 250 000. През 2000 техния брой 82 000, а на филиалите 810 000. Заедно с количествения ръст на ТНК се изменя и тяхната роля. Днес те държат около половината от световните разходи за научно изследователска и раздвойна дейност. 90% от патентите за новата техника. 90% от продажбите на лицензи на световните пазари. 500-те най-големи ТНК управляват СС благодарение на огромния си производствен научно техническич и управляващ потенциал. От 500 –те най-големи ТНК в света според „Форчан Глобул“ през 2011 най много са разполовени в Сащ – 133, Япония – 68, Китай- 61, Днес ТНК конролира около 2/5 от промияленото производство от ½ от световнота търговия със стоки и услуги и 9/10 от преките чуждестранни инвенстиции. Почти 90% от тях се намират в икономически развитите страни.


Тема №2. Общи и регионални особености на Световното стопанство
Рязкото снижаване на неговият дял в стуктурата на вътрешният продукт, а също и в заетостта на икономическото население не бива да се с вързва с неговия упадък напротив този ред за структурно преустройство и по висока производителност. За научаването на неговите връзки с останалите сектори на стопанството води до формирането на т.н. агробизнес. Той е високо ефективна с-ма в националното стопанство включващо 3-ри сфери.
1. Производство и научно обезпечаванр на селското стопанство
2. Самата селскостопанска продукция
3. Транспортирането на тази продукция, преработката и разпеделение.
съвсем друга е картината на селс. стоп. в развиващите се държави. То включва 2-ва съвършенно различни сектори – традиционен и съвременен. Към традиционния се отнасят по голямата част от селското население на тези страни. Около 100 млн. хора в Латинска Америка, 300 млн. Африка, 800млн. Азия. Това са дребни потребителски стопанства голяма част от който не са в състояние да изхранват селското семейство. Почти не използват техника и минерални торове. Преодоляват примитивно мотични замеделци зависищи на първо място от разхода на човешкия труд. В такива стопанства като правило няма специализация. Отглежда се предимно за изхранване. В съвременния сектор на селск. стоп. на развиващите се страни е свързано с едрото стопанство привнсен отвън и внедрено в традиционното агрaрно стопанство. Представен е от големи добре организирани плантации, които заеат най-хубавите земи, широко се използват наемна работна сила, машини, торове, и изкуствено напояване. Специализацията е насочена към определени стокови култури ориентирани към външните пазари. В мевдународната търговия със селскостопанска продукция на икономически развитите страни попадат повече от 2/3.
Зелена революция – ЗР в развиващите държави включват 3-ри главни компонента.
1. Отглеждането на Нови сортове култури . С тази цел в периода 40-те – 90-те години на XXвек в света са създадени 18 международни научноизследователски центъра за специално занимаващи се с изучаване на различните агросистеми. Като най-голяма популярност придобиват тези в Мексико (царевица и пшеница) и Филипините (ориз).

Целият материал:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Прочетено: 301 пъти
Изображение

Нова тема Отговори

Върни се в “География”