Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

География на населението. Население на България

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

География на населението. Население на България

Мнение от Mozo »

НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

1. Същност и значение
Съвкупността от хора на територията на България, които водят организиран социален, културен и стопански живот, формират нейното население.
Населението е най-важният ресурс на страната. То е интегриращото звено в системата „природа-общество-стопанство”. Определя производствената и териториалната структура на стопанството, използването на природните ресурси, количеството и качеството на работната сила, размера на вътрешния пазар и др. Населението съхранява и предава на следващите поколения народните традиции, обичаи и духовни ценности.
2.Формиране на българското население
Българският етнос се формира от наслагването на три основни етнически елемента – траки, славяни, прабългари.
Траките са най-ранното население по българските земи. Тяхното формиране като етнос е през периода IX – VIII в. пр. н. е. Отнасят се към индоевропейското езиково семейство. Траките са създатели на най-старата материална и духовна култура по нашите земи.
Славяните също спадат към индоевропейското езиково семейство. Поради количественото си преобладаване славянският елемент дава облика на българската етническа територия в културно и антроположко отношение – запазеният речников фонд в българския език, съхранени традиции и обичаи, наименования на природни обекти и селища.
Прабългарите принадлежат към тюркската езикова група на алтайското езиково семей-ство и тяхната прародина е територията на Средна Азия. Те са били скотовъдци-номади и войни. През 681 г. част от прабългарското племе уногондури (50 000 души), начело с Аспарух, се включва в племенен съюз със славяните от Мизия и Дакия. Прабългарите създават и организират държавата и дават името на народа.
Българската народност се формира в края на IX и началото на X в. За относително бързото консолидиране на трите етнически елемента – славяни, прабългари и траки допринасят фактори като: териториална и политическа общност, общи селища, смесени бракове, приемането на християнството като официална религия (864г.), въвеждането на славянската писменост (893г.), общи външноикономически интереси и др.
Византийското и турското робство се отразяват негативно върху демографското развитие и материалната култура на българския народ.
Българското културно-политическо и икономическо Възраждане, започнало от втората половина на XVIII отбелязва прехода към качествено нов етап от развитието на българския етнос – формирането на българската нация. Създаването на Екзархията през 1870 г. означава официалното международноправно признаване на българската нация в нейните естествени етнически и географски граници.
Независимо от успешния край на Руско-турската война (1877-1878г.) българският национален въпрос не получава цялостно и трайно решение. Последвалите исторически събития и корекции на границите на България са причина значителен брой българи да живеят извън границите на българската държава.
3.Брой на населението
Броят на населението е динамичен количествен демографски показател. Той се определя от естественото и механичното (миграционно) движение на населението.
След Освобождението до днес в България са проведени 17 преброявания на населението, първото от които е през 1880 г.
От Освобождението до 1988 г. (1985 г. – година на преброяване) броят на населението у нас непрекъснато нараства и достига 8, 993 млн. д. Промените в броя на населението от Освобождението до Втората световна война са резултат от неговия естествен прираст, а също и от миграциите, предизвикани от корекциите в териториалния обхват на страната. Негативно влияние върху броя на населението оказват войните (1912 – 1918 г.), емиграцията през 30-те години към задокеанските страни и жертвите през Втората световна война. След Втората световна война темповете на нарастване спадат под 1%, поради намаляващата раждаемост, а след 60-те години – поради нарастващата смъртност.
От 1989 г. до днес населението на България намалява поради отрицателния естествен прираст и емиграциите. През 2009 г. населението на България е 7 563 710 души.
Тенденциите от последните няколко години показват, че в бъдеще броят на населението на страната ще продължи да намалява. Това е неблагоприятно, тъй като броят на населението е пряко свързани с формирането на трудовите ресурси и влияе върху размера на вътрешния пазар.
4. Териториално разпределение и гъстота на населението.
Териториалното разпределение на населението зависи от комплексното влияние на природногеографските условия (релеф, климат, води) и на социално-икономическите фактори.
Различията в териториалното разпределение на населението се изразяват чрез показателя средна гъстота. Тя е отношение на броя на хората, които живеят на дадена територия, към нейната площ в кв. км. Започналото през 90-те години на ХХ в. намаляване на броя на населението доведе до намаляване на средната му гъстота, която през 2009 г. е 68,2 д/ кв. км. По този показател България е най-слабо населената страна на Балканския полуостров.
Най-голяма е гъстотата на населението в териториите край големите градове (над 1000 д/кв.км.) – общините София-град, Пловдив, Варна, Добрич, Ямбол и др. Най-малка е гъстотата на населението в Краище, Странджа, Западни Родопи, Добруджа гъстотата (под 10 д/ кв. км). Основната част от населението на страната живее в град София и в Западния Тракийско-Родопски регион. Най-малобройно е населението на Северозападния регион.
С увеличаване на надморската височина гъстотата на населението намалява. Тази закономерност се нарушава в пояса 500 – 700 м (150 д/км2), което се дължи на гр. София. Слабата населеност на планинските територии силно затруднява тяхното селищно и стопанско развитие.
5. Движение на населението. Движението на населението бива естествено и механично. То определя прираста и структурата на населението на всяка територия.
5.1. Естественото движение (възпроизводство) на населението е процес на непрекъсната смяна на поколенията, която се осъществява чрез социално-биологичните процеси раждаемост и смъртност. Зависи от биологични, демографски, социално-икономически, социално-културни, етнически, исторически фактори. Определя прираста и структурата на населението, влияе върху социално-икономическото развитие на страната.
За съвременната демографска ситуация в България е характерен регресивен (стеснен) тип възпроизводство (поколението на родителите е по-голямо от това на децата).
Естественото движение на населението се характеризира чрез демографските показатели коефициент на раждаемост, коефициент на смъртност и коефициент на естествен прираст.
5.1.1. Раждаемост.
Коефициентът на раждаемост характеризира броя на живородените деца на 1000 души от населението за 1 година (измерва се в промили –‰). У нас тя следва хода на социално-икономическото развитие и на историческите събития и показва големи колебания.
След Освобождението и в първите десетилетия на XX век раждаемостта е с високи стойности (37,9‰), което се обуславя от нуждата от работна ръка в дребните земеделски стопанства, патриархалните традиции в българското семейство и високата детска смъртност. Военните години се характеризират с рязък спад на раждаемостта, последван от следвоенна компенсация. След Втората световна война започва почти непрекъснато намаляване на раждаемостта, което е резултат от дълбоките социално-икономически промени, голямата обществена и трудова ангажираност на жената, урбанизацията, повишената миграционна подвижност на населението, както и възможностите за семейно планиране. През 90-те години влияние върху раждаемостта оказват влошената възрастова структура, ниското равнище на брачност, спадът в жизненото равнище на населението. Раждаемостта продължава да намалява, като през 1997г. достига най-ниската си стойност от 7,7 ‰. През 2009 г. коефициентът на раждаемостта е 10,7‰. Раждаемостта при селското население е по-ниска, което е последица от по-силното му застаряване. Увеличава средната възраст на жените при раждане на първо дете и сключване на първи брак.
В териториален план с най-висока раждаемост (над 11 ‰) са големите градове и някои от общините в Родопите, Лудогорието, долината на р. Места и Източна Стара планина. Най-ниски са нейните стойности в Северозападна България, някои общини в Краището, в централните части на Стара планина, Сакар, Странджа, Западните оградни планини, които се отличават се със силно застаряло население.
5.1.2. Смъртност.
Коефициентът на смъртност характеризира броя на умрелите лица на 1000 души от населението за една година (измерва се в промили – ‰). Върху нея оказват влияние редица социално – икономически фактори – жизнено равнище на населението, условия на труд, ниво на здравеопазване и социални грижи, а също така и войни, епидемии и др. От особено значение са демографските фактори – полово-възрастова структура на населението.
От Освобождението (25‰) насам смъртността намалява и през периода 1961-1964 г. е достигната най-ниската стойност (7,9 ‰). Следва период на увеличение, което е най-силно изразено през 90-те години на миналия век. През 2009 г. смъртността на населението в България е 14,2‰. Стойността на смъртността за селата е почти два пъти по-висока от тази за градовете, което се дължи на силно влошената възрастова структура на населението в селата. Смъртността сред мъжете е по-висока в сравнение със смъртността при жените. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо.
Основни причини за нарастване на смъртността през последните две десетилетия са засилващият се процес на застаряване на населението, намаляването на жизненото равнище, стресовите въздействия, влошената екологична обстановка и други.
Най-високи са стойностите на смъртността в общините от Краището, Сакар, Странджа, Западните оградни планини, Средна Стара планина, Северозападна България, а най-ниски – в териториите с население в по-младите възрастови групи – повечето общини на Лудогорието, Източна Стара планина , Родопите, долината на р. Места.
Важни показатели за демографското и социално-икономическото развитие на страната са показателите детска смъртност и средна продължителност на живота.
Коефициентът на детската смъртност характеризира броя на умрелите деца до една навършена година на 1000 живородени деца за една година. От 150 – 160 ‰ в началото на XX век детската смъртност намалява и през 2009 г. е 9‰. Въпреки че през последните години детската смъртност в България непрекъснато намалява, тя продължава да е по-висока от тази в европейските страни. Най-висока е детската смъртност в областите Сливен, Монтана, Търговище, Шумен, Ямбол и Стара Загора, а най-ниска в областите Смолян, София (столица), Габрово, Разград, Русе, Кюстендил.
Средната продължителност на живот се увеличава (42 години в началото на XX в.) и през 2009 г. е 73,4 години (77,1 години за жените и 69,9 за мъжете). В сравнение с другите страни от Европа България е със сравнително по-ниска продължителност на живота на населението, което е резултат от социално-икономическото състояние на страната ни.
5.1.3. Естественият прираст на населението се определя от разликата между раждаемостта и смъртността (измерва се в промили). От 1990 г. естественият прираст има отрицателни стойности, като най-нисък е през 1997 г. (-7,0‰). През 2009 г. коефициентът на естествения прираст е – 3.5‰ (-0,7 ‰ в градовете и -10,8 ‰ в селата). Последици от отрицателния естествен прираст са непрекъснато намаляване на населението на страната, нарушената динамика на възпроизводството и депопулация на цели територии – Западните оградни планини, Странджа, Сакар, Средна Стара планина, Краище, Северозападна България.
Естественият прираст показва различия в отделните райони на страната. Това се определя от социално-икономическите условия и демографските особености на населението им, особеностите в етно-религиозния състав на населението и различията в темпа на застаряване на градското и селското население. С високо за нашите условия естествено възпроизводство на населението се отличават големите градове и повечето общини на Лудогорието, западната част на Добруджа, Източна Стара планина, Източните Родопи, Югозападна България (долината на р. Места). Със силно изразен регресивен тип възпроизводство са общините в Средна Стара планина, Сърнена гора, Краище, Северозападна България, Странджа, Сакар.

Целият материал:
Прикачени файлове
География на населението.rar
(21.31 KиБ) Свален 34 пъти
Прочетено: 874 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “География”