География на третичния сектор

[Mozo]

ГЕОГРАФИЯ НА ТРЕТИЧНИЯ СЕКТОР

За първи път понятието третичен сектор се появява в книгата на английския икономист Фишер – 1923 г. По-късно това понятие се използва от Кларк – 1940 г. и Фурастие – 1949 г. Тримата автори използват едно и също понятие, на влагат различно съдържание. Фишер избира за критерий структурата на търсене за да разграничи трите сектора на икономиката. Той разпознава голям брой икономически активности, които не са обхванати от тогавашната национална статистика и ги обозначава като третичен сектор. Кларк от своя страна предлага по-статично систематизиране, като изброява всички дейности от първичния и вторичния сектор, а третичния според него се получава като остатъчна величина. Той смята, че тези дейности трябва да се наричат обслужващи отрасли. Френският инженер Фурастие отделя основно място на техническия прогрес, като дейностите с малък технически прогрес отделя към първичния, със среден технически прогрес към вторичния, а дейностите, които са най-силно засегнати от техническия прогрес той разполага към третичния сектор. Последните смята той, че са голямата “надежда” на ХХ в.
Американският социолог Бел (1973 г.) доразвива теорията на Фурастие като по същество разработва нова теория, теорията на постиндустриалното (след индустриалното) общество. Той поставя теоретичното знание в основата на постиндустриалното общество и отделя пет икономически сектора.
Първичен сектор съответстващ на доиндустриалното общество;
Вторичен сектор на индустриалното общество;
Постиндустриалното общество поделя на три: третичен (транспорт и туризъм); четвъртичен – (банки и застрахователно дело) и петичен сектор – (здравеопазване и образование).
Според това разделение се обособяват и основните групи професии. За доиндустриалното общество са характерни земеделие, миньори, общи работници и др. За индустриалното общество – обучени работници и инженери, а за постиндустриалното – високо квалифицирани технически и научни кадри. При последното основа на технологиите ще бъде количеството и качеството на информацията, а не наличието на суровини и енергия. Според Бел, общественото развитие няма да се измерва с количеството произведена стомана, а според научния капацитет, качеството на образователната система и квалификацията на заетите. Основен ресурс ще бъде не земята и капиталът, а натрупаните знания в обществото. Като най-важна промяна в икономическата структура за Бел е прехода от производство на стоки към производство на услуги.
Гершуин критикува предходните теории като смята, че техническият прогрес не е достатъчен критерий за отделянето на третичния сектор. Обслужващите дейности се интегрират в производствени вериги като всички икономически дейности до известна степен са и обслужващи. Те следват правилото, че колкото по-отдалечена е веригата от първичното производство към потреблението, толкова по-ясно е изразен обслужващият и характер. В хода на икономическото развитие производството достига стадий на насищане или дори на свръх производство. При услугите състоянието на насищане не е дефинирано, но има фактори, които го регулират. В много случай разликата между стока и услуга губи значението си и по-често се говори за комбинация между тях.
Например:
1 основно стока – хранителни стоки;
2 смесени стоки – машина с упътване за използване;
3 комплекси от стоки и услуги с взаимна зависимост – хардуер, софтуер и т.н.;
4 услуги базирани на производството – търговия;
5 основни услуги – консултантски фирми.
Третичният сектор има хетерогенен характер. Въвеждането за първи път на понятието четвъртичен сектор за да бъде установена диференциацията между третични услуги, транспорт, търговия и услуги базирани на транзакции, анализи, научни изследвания, вземане на решения, а също образование и управление, не води до изясняване на термина – услуги. Това е по-скоро вътрешна класификация на сектора. Същото се отнася и за т.н. петичен сектор (генериране на знания).
Най-често при изясняване на услугите като критерий се използва нематериалността. Когато се преработват и обработват материали в определени стоки те се явяват дял от вторичния сектор, когато материалът отстъпи на по-заден план за сметка на нематериалния труд е от третичния сектор. Това разграничаване има все повече символичен характер. Невъзможността за съхранение на услугите също е определящ критерий за третичния сектор, което означава едновременност на производството и потреблението. Анализът на тези критерий налага извода, че услугите създават пространствена и материална полза чрез промени за получателя на услугата. Услугите са подразделят на два типа:
с материално измерение – търговия, транспорт, фризьорство и мн. др.
с духовно измерение – комуникации, информация и мн. др.
И при двата случая персоналния контакт е предимство като при първия е абсолютно необходим, докато при втория има възможност за използване на информационни технологии.
Услугата – представлява полезна работа от лице или институция, която в рамките на контакти с потребителя води до промени. Обособени са 4 групи услуги:
1) ориентирани към производството;
2) социални;
3) дистрибутивни;
4) индивидуални.
Като главно е създадената (добавената) икономическа стойност спрямо делът на заетите в съответната група.
1. производствени – включват се комерсиални услуги като банки, застрахователни дела, операции с недвижими имоти, консултации и др. Те са определени от производствения процес, но въпреки това са задължителни за производството като представляват връзката между индустрията и услугите. Като цяло те създават голяма икономическа стойност спрямо заетите.
2. социални – здравеопазване, управление, социална дейност и т.н. Създават от страна на търсенето изгодни първоначални условия и са от важно значение за качеството на живота. Изискват големи вложения, а не създават голяма икономическа стойност спрямо дела на заетите.
3. дистрибутивни – транспорт на стоки и услуги, търговия на едро и дребно. Те заемат междинно положение като измерват икономическите взаимовръзки, степента на стокооборота и влиянието на пазарните сили. Създават голяма икономическа стойност спрямо делът на заетите.
4. индивидуални – хотелиерство, ресторантьорство, индивидуални услуги. Те са ориентирани към потреблението, тъй като са насочени към крайния потребител и влияят пряко върху домакинския бюджет. Броят на заетите е изключително висок спрямо създадената икономическа стойност.

Целият материал: