Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Картография

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Картография

Мнение от Mozo »

Предмет и метод на картогр. Връзките й с др. науки.
Предмет на картогр. се явява геогр карта. Картогр вкл в своите задачи многостранното изучаване на същност-та на геогр карти,както и разработването на методи за тяхното със-тавяне и използване. Наред с това трябва да се подчертае още 1гла-вна черта на съвр кар-тогр-нейната позна-вателна функция като средство за изследване на обективната дейст-вителност и усвояване на нови знания. Сали-цев определя съвр кар-тогр като наука за изо-бразяване и изследване на явления от приро-дата и обществото, тях-ното разположение, свойства, взаимовръзки и изменения в времето посредством карта и др картогр модели.
По своята структура картогр представлява система от картогр ди-сциплини: картознание , мат картогр, съставя-не и редактиране на карти, издаване на кар-ти, картометрия и кар-тогр информатика.
Картознанието изуча-ва свойствата на геогр карти, техните елемен-ти, принципите на ге-нерализация, способи-те на изобразяване, принципите на постро-яване на условните зна-ци, историческото раз-витие, методите на изп-олзване и картогр мате-риали.
Мат картогр изучава картогр проекции. Тази дисциплина се среща и под името “теория на картогр проекции”, ко-ето не е пълно, защото не вкл информация за другите мат елементи на картата, като мащаб, координатна мрежа и компоновка на картата.
Създаването и редак-тирането на карти вкл проучването и разра-ботването на способите на изобразяване на гео-гр ландшафт и др обек-ти и явления в/у карта-та. Внимание се обръ-ща на принципите и методите на генерали-зация на съдържанието на картите в зависим-ост от техния М, тема-тика и предназначение. Тази дисциплина раз-работва проектите на картите, методите на създаване на картите и редакционното ръково-дство през всички ета-пи на съставяне и под-готовка на издаване.
Издаването на карти се състои от изучаване и разработване на ме-тоди за размножаване на картите. Издаването има своя специфика, която я различава от др полиграфически рабо-ти. Техниката на възп-роизвеждане и размно-жаване на картите има своите конкретни изис-квания към условните знаци, цветовото офор-мяне на картите, към подготовката на изда-телските материали за печат, така и към точ-ността на съвпадане на цветовите тонове.
Картометрията е нау-ка за измерване по кар-тите и изчисляване на резултатите от измер-ването на колич харак-тер ( дълж, площ и обем) и различни мор-фометрични характер.
Картогр информатика разглежда най- общо проблема за класифи-кацията на картите, те-хния анализ, оценка и разпространение.
Освен като наука за изобразяване и изслед-ване на обектите и яв-ленията от природата и обществото, задълбо-ченият анализ на кар-тогр изображения до-казва, че последните могат да се разглеждат като пространствени о-бразно-знакови модели
Концепцията на геогр картогр намира израз преди всичко в систем-ния подход към карто-графирането на приро-дните и социално- икон комплекси, като геоси-стеми с различна слож-ност и различен прост-ранствен обхват. Този подход предполага изо-бразяване на елемен-тите, структурата, вът-решните и външни връ-зки на картографира-ната система, така съ-що и факторите, опре-делящи нейното функ-циониране. В този сми-съл геогр картогр може да се дефинира като наука за изобра-зяване и изследване на геосистемитечрез геогр карти и др картогр мо-дели. Салищев, Бер-лянд и Бурде считат че това е сложна задача чието решение изисква постепенен преход от изучаване на отделните елементи на този ком-плекс до неговото цял-остно, интегрално пре-даване на простите комплекси към по- сложните, от системите с локално значение към системите с регионал-но, а по- нататък и към планетарен обхват.
Геогр картогр си сът-рудничи с геодезията, топографията и фотог-раметрията, но от др страна, се разграничава от тях. Геодезията и фотограметрията имат за цел създаване на то-пографски карти и пла-нове, като разработват методите за определяне на положението на точ-ки от местността и пре-насянето им в/у карта. Това подсказва че те се занимават с геометрич-ната част на проблема, но не и с решаването на въпроса, как да об-общят и изобразят го-лямото количество на обектите на картата, част от което няма съ-ществено значение и само затруднява възп-риемането на главното и важното.
Връзката обаче м/у картогр и геогр е оче-видна.Геогр от своя страна,описва разполо-жението на различние обекти и явления в дад терит, установява зако-номерностите в тяхно-то разположение и ак-центира на техните вза-имовръзки. Картогр от др страна се стреми на-гледно и образно да предаде това разполож-ение и конкретните взаимовръзки под фор-мата на изображение. Трябва обаче да се от-бележи че невинаги е възможно задълбочено изобразяване, което от своя страна води до ня-кои несъответствия със задълбочените геогр описания.Като цяло об-аче картата притежава такива свойства които я правят незаменима при изучаването на ге-огр.Геогр карта дава възможност бързо да бъде обхванато разпо-ложението на обектите и явленията и да се оц-енят техните връзки, докато геогр текст мно-го често не е в състоя-ние да го направи. Като се опира на главното, подсказано и от геогр, като установява зако-номерностите на гене-рализацията.

Индикатриса на деформациите
Мрежата от паралели и меридиани, построе-на в определена проек-ция се нар картогр про-екция.Тя от своя страна служи за матем основа, която разрешава проб-лема за правилното ра-зположение на геогр съдърж на картите. Ма-щабът на изобразената пов не може да се запа-зи постоянен,което ли-чи от изменението на площите и формите на континентите.За да се получи нагледна инфор за големината и харак-тера на деформациите, които са свойствени на вс проекции се разгле-жда примерът,как се изобразява на плоскост безкрайно малък кръг, взет от пов на елип-соида.В най-общия сл-учай този кръг ще се изобрази като елипса, нар индикатриса на де-формациите.Тази елип-са на дефор характери-зира големината на де-фор на дълж,площите и ъглите.Елементите от кръга (х и у)в случая се дефор в направленията х1и у1 които ще бъда =х и у,но умножени по М на съответното направ-ление.От това следва х1=x.m,a y1=y.n. При това положение m.r-го-лямата полуос,а n.r-малката полуос на ели-псата и следователно х12/а2+у12/в2=1- уравн на елипсата.Двете вза-имно перпендик оси на елипсата ще показват направлението на де-фор.Построяването на тази индикатриса е мн лесно в проекции, къд-ето парал и мерид са прави,перпендик ли-нии,но при условие че са известни главния и частния М на проекци-ята в дад точка.Ако де-фор по парал и мерид са =, индикатрисата на дефор ще бъде кръг.В индикатрисата често пъти мястото на голям-ата полуос се заменя от малката полуос на ели-псата, което се случва дори в рамките на 1ка-рта,т.е. посоката на де-фор се е сменила.

Матем основа на картите
Един от основните елементи на геогр кар-та е мат основа, която вкл геодезичната осно-ва,М и карт проекция. За да се изясни значен-ието на всеки от избро-ените компоненти на мат осн на картата е необходимо да се извъ-рши трансформиране на действителната фор-ма на зем пов до изобр-ажението й в/у плоск-ост.Неравната зем пов се нар физическа или топографска пов.Тя е сложна и неправилна. Това изисква при създ-аване на карти да се ап-роксимира по подход-ящ начин с др по-прав-илна пов.Мат пов на З в картогр обикновенно се приема за пов на ро-тационен елипсоид нар земен сфероид.Зем ел-ипсоид се получава от въртенето на елипса с малка сплеснатост око-ло малката й ос. Освен зем елипсоид,геодезия-та борави с още 1фор-ма на З нар геоид.Пов на геоида съвпада с пов на свет океан в спокой-но състояние, продъл-жена под континентите така че тази спокойна пов винаги да се преси-ча от отвесни линии под ъгъл 900.Сложната форма на геоида се об-яснява чрез въртенето на З около оста й и не-равномерното разпред-еление на масите в зем кора.Благодарение им-енно на денонощното разпределение на маси-те не геоида се прибли-жава към ротационния елипсоид, чиято малка ос съвпада с оста на З.


Мащаб- отношение-то м/у единица дълж от образната пов към хор-изонталната проекция на същата дълж от зем пов.Той влияе в/у избо-ра на проекцията,обема на съдържанието, точн-остта на измерването и т.н.На всяка геогр кар-та големината на М се изменя в зависимост от условното представяне на пов на елипсоида в/у плоскост.Следователно при геогр карти М е променлива величина и зависи от геогр коор на точки.Главния М хара-ктеризира общата степ-ен на умаление на кар-тата.Колкото частния М е по-близък до глав-ния,толкова дефор е по-малка.
Числен мащаб-в вид на дроб(1/М),където числителя е единица,а знаменателя-мащабно число,показващо колко пъти дад дълж от мест-ността е умалена, за да бъде представена на картата.Този М винаги са дава в цяло число.
Линеен мащаб е чис-лен мащаб изразен гра-фически. Представлява права линия в/у която е нанесена няколко пъти 1 и съща отсечка, отго-варяща за дад М на кръгло число.Тази отс-ечка се нар основа на линейния М. Първото деление отляво надяс-но се означава като ну-лево,а отсечката се раз-деля на толкова делен-ия каквато точност ис-каме да получим за ли-нейния М. Следовател-но най-малкото деле-ние на основата на М се нар негова точност, като най-често предст-авлява 1/10 от големин-ата на основата.Почти на всяка карта се пост-роява линеен М, раз-положен южно от кар-тогр територия.


Трансверзален (нап-речен) мащаб- постро-ява се на базата на лин-ейния с тази разлика,че величината на линей-ния се пояснява под линейния знак,за да не пречи при построяван-ето на напречния М.Не се построява в/у геогр карта,изработва се като уред за по-точно изме-рване на действителни разстояния.От всяка величина на линейния М се издигат перпедик линии на основата на линейния М,а също та-ка произволно,но през равни интервали (2-3 мм) се изчертават още 10 хоризонтални лин-ии,успоредни на лине-йния.Всеки участък м/у 2съседни вертикални линии е основа на нап-речния М.Наляво от нулевото обозначение основата се разделя на 10равни части.Тази ос-нова е главна част на трансверзалния М. Го-рната и долната основи се разделят на 10равни части,след което делен-ията на горната и долн-ата се съединяват с пр-ави линии нар трансве-рзали.Нулевото деле-ние на долната основа се съединява с първото деление от горната ос-нова и т.н.Точността при този М е 10пъти по-голяма от тази на линейния.

Конусни проекции
Проектиране на геогр мрежа от елипсоида в/у конусна пов,след което се разрязва и разгъва на плоскост. Конусната пов може да допира или сече изх тяло.В за-висимост от положени-ето на оста на конуса спрямо зем ос,проек-циите биват: прави,на-пречни и коси. Когато оста на конуса лежи на екваториалната плос-кост съвпада с голяма-та ос на елипсоида про-екцията е напречна и когато оста на конуса сключва някакъв ъгъл с оста на въртене проек-цията е коса.По свойст-вата си те биват равно-ъгълни, равноплощни и произволни.



Прави конусни про-екции.Мерид са прави линии,лъчисто изхожд-ащи от 1точка, под ъг-ли пропорционални на разликите в съответни-те дълж. Парал са кон-центрични окръж с це-нтър точката на събир-ане на мерид. Картогр мрежа е ортогонална, т.е. парал и мерид обр-азуват 900. Изчисляват се полярните коор,тъй като парал винаги са непълни окръж.Ако “а” =1,то конусните проек-ции се превръщат в аз-имутални,а ако а=0, то те се превръщат в цил-индрични- a=2.п.R. fi0/3600.Големината на радиус-вектора “p” за-виси от ширината, сле-дователно p=f(fi), или p=R.cotg.fi0. Видът на функцията f зависи от това каква проекция ще се конструира: равно-ъгълна, равноплощна или произволна. Ъгъл “b” или нар мерид сбл-ижание се изчислява по формулата: b=landa.sin. fi0.Определяне на част-ните мащаби:m=p/ m.fi; n=а.p/r. Знакът “-“ пок-азва че с увеличаване на fi радиусът p се на-малява.Мащабът на площта:P=m.n.Дефор по ъгли:sin.w/2=a-b/a+ b.Анализът на парамет-рите m,n,P и w показ-ват дефор и зависи от г.ш. Правата конусна проекция е открита от Птолемей. Най-малки са дефор, отстоящи на +-150 от допирателния парал. Геогр мрежа се проектира в/у допират-елен на зем пов конус. Радиусът на всеки па-рал r=R.cotg.fi0 Радиу-сът на всеки парал в проекцията се опреде-ля по формулата: rn =r-R (fi-fi0).Отстоянията м/у парал ще са =на из-правената мерид дъга м/у тях-m =1. Дефор при равномеждинните конусни проекции рас-тат с отдалечаване от допирателния парал.

Целият материал:
Прикачени файлове
Картография.rar
(48.27 KиБ) Свален 7 пъти
Прочетено: 255 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “География”