Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Лекции по увод в географското познание

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с географията.
Геоморфология, глациология, криолитология, климатология, хидрология, океанология, почвознание, ландшафт, картография, топография, атамосфера, биосфера, хидросфера, литосфера.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283199
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332742
Местоположение: Somewhere In Time

Лекции по увод в географското познание

Мнение от Mozo »

Образователното портфолио по География

Терминът портфолио навлиза в педогогическата литература от други области като изобразителното изкуство, фотографията, бизнес политиката. Първоначалната му употреба се свързва с епохата на италианския ренесанс така са наричали папката, колекцията, албума с картини или архитектурни скици, които художниците и архитектите са представяли на определени места в този си смисъл идеята за портфолиото се използва и до днес. В икономическата сфера чрез него се дава публичност на актуалното финансово състояние на даден обект. В областта на образованието портфолиото започва да се прилага в американските училище през 80-те години на миналия век, а през последните години намира широко приложение във всички развити страни по света. В рускоезичната литература се използва и термина портфолио или папка на индивидуални учебни постижения. Анализът на множеството литературни източници посветени на портфолиото в сферата на образованието показват нееднозначност в дефиниране на съдържанието на понятието най-често се определят като:
Съвременна образователна техника;
Инструмент за самооценка на автора;
Колекция, набор, събрани и подредени материали насочени към постигане на конкретна определена цел;
Лична папка с материали групирани и организирани според виждането на автора съобразено с изследваната тема;
Работна файлова папка съдържаща много образна информация, която документира придобитите опит и постижения;
Комплект от документи и самостоятелни работи по даден проблем.
Като обобщение на очертаните особености на портфолиото основната идея заложена в него може да се формолира приблизително по следния начин – Аз знам на какво съм способен и го доказвам по най-добрия начин. Типовете или видовете портфолио според субекта, които го изработва може да се разграничи на 2 вида. Според целите на портфолиото са 3 вида съответно:
Процесуално;
Ресурсно;
Демонстрационно.
Според използваните носители на информация – портфолио изградено от хартиено-печатни носители на информация и портфолио изработено с електронен вид информация.


Предменто обектно основа на географията

Науката е една от формите на духовният живот на хората. Тя е и форма на обществено съзнание, социална институция насочена към създаване на нови знания за природата и обществото. Науката обединява знанието за определени фрагменти от реалността. Тя е система от свързани с това знания, категории. Научната познавателна дейност е иновационна тъй като е насочена към създаването на нови знания. Въпросът за това какво се включва към обекта на науката и какъв е нейния предмет се отнася към категорията на така наречените вечни проблеми. Географиските изследвания са насочени към географските проблеми – естествени или създадени от човека цялостни и относително стабилни образования характерни с определено положено на земната повърхност от части във формирането и изменението на географските системи отразявано на географските карти. Съдържанието на тези понятия непрекъснато се мени в процеса на познанието в зависимост от стоящите пред науката задачи на конкретният етап отразяващ различните стадии в нейното развитие. Любопитството на човека да опознае по-пълно същността и еволюцията на природата и обществото е безгранично. То се проявява по определен начин на всеки етап от развитието на човешката цивилизация. Непрестания интерес на хората към космоса, земята, човешкото общество и връзката между процесите, които се осъществяват в тях поставят основите на научното познание и формирането на отделните научни направления. Началото е в древността тогава се извършват наблюдения с конкрента цел правят се описания, формилират се първите обеснения, създават се и теоретични модели на Вселената. През този начален етап научното познание има най-значителни постижения в Древна Гърция. Там се формират два центъра (научни школи) на древната наука в областта Йония, Мала Азия с град Милет и Ефес (Милетска школа), в южна Италия и остров Сърдиния, където се основават Питагорейската школа. Представители на Милетската школа са Талес, Анаксимандър и Анаксимен. Талес е първият дребно гръцки учен, които извършва измервания и определя местоположението на различните обекти върху земната повърхност. Той смята, че Земята има форма на деск заобиколен от вода. Анаксимендър съставя първата географска карта на свет, като използва и мащаб. Така той създава оригинален картографски модел на света, които е бил известен на древните гърци. Талес и Анаксимендър прилагат за първи път математически методи в географското познание. Представителите на Питагорийската школа – Питагор, Ксенофан, Парменид, Зенон също оставят ценни съчинения. В тази школа за отразяволо вълдушелвлението на човека от разумните и логични открития в неговото съзнание. В превод теория означава изследвам, разглеждам. Съвременото съдържание на понятието теория и в частност на научната теория означава определен комплекс от възгледи, представи, методи и идеи за разкриване и обесняване на явленията и процеси в природата, в човешкото общество и мисленето. Следователно още в древността се поставят основите и се определя съдържанието на научното познание и научната теория. В своето развитие географската наука преминава през различни етапи. В началните периоди доминира събирането на сведения, данни и факти за обекти на земната повърхност и за космоса. Правят и систематизация и описания. През ХVІІ век се разработват и съвремени теоретични основи на географията – разкриват определени закономерности в пространствено развитие на природни, социално-икономически и културни обекти и явления. В резултат на това съвременната георграфска наука придобива качествено нова структура и съдържание. Един от основните теоретични въпроси на географията е проблема за нейното единство и цялостност. Древно гръцкият учен Ератостен пръв използва термина „География”. Той има заслуги за поразително точното измерване на радиуса на Земята и дължината на екватора. Автор е на съчинението „Географски записки” за което съчинение научаваме от Страбон. В него Ератостен описва природата на обитаемото от човека пространство, което нарича ойкумен и прави опит да разкрие неговата зонална структура. Според него ойкуменът се състои от 5 зони – една гореща (екваториална), две умерени съответно в северното и южното полукълба и две студени. Той разкрива пространствените закономерности в структурата на земната природа. Така в географското познание се обособяват две научни направления – география на природата и география на обитованото от човека земно пространство. Още в древна Гърция се отвърждават дуалистичните идеи в географията свързани с изучаването и изследването на природата и на обществото. През средновековието предствите и знанията за съседните територии се разширяват в резултат на органицията на пътешествията и военни походи. Те обаче не оказват съществено влияние върху научната и теоретичната същност на географското познание. С великите географски открития представите на човека за планетата Земя се променят съществено появяват се първите научни географски трудове, в които природата, населението и стопанството на отделните страни се разглежда взаимносвързано, извършват се продължителни пътешествия с цел да се докаже взаимноата връзка и обословеност между географските явления, които са в съподчиненост на всеобщите космически закони. През ХІХ век немският природоизследовател и географ Александър фон Хумболт отбелязва, че „Земята представлява саморазвиваща се цялост” и че въпреки изследването на отделните природни компоненти. Географията като цяло не изчезва сведователно в предствите на Хумболт географията е единна наука и тя не трябва да се разглежда като механичен сбор от отделните науки. Доминиращите представи за природата – нейното развитие, структура и влияние се налагат при обесняването на еволюцията на обществото например французина Шаръл Монте посочва, че климатът моделира и определя характера на човека, а немският географ Фридрих Ратцел отбелязва, че разпределението на топлината и влажността по повърхност на Земята определя и разпространението на човека. Независимо от идеите на Хумболт през ХІХ век. и началото на ХХ век. широко популярност получава тезата за самостоятелното независимо съществуване на физчината или природната география и антропогеография (географията на човека) така единството на географската наука е поставено на сериозно изпитание. Първото от съществените причини за това е невъзможността да се смесват природата и обществото, чието развитие е подчинена на действието на различни закони. Френския географ Елизе Реклю например пръв използва термина географска среда, като обеснява, че в нея се извършва взаимодействие между човешкото общество и природата, т.е че географската среда е една обективна реалност на природни, социални и стопански елементи. Значителни научни приноси за теоретичното усмисляне и разработване на тези въпроси имат немският географ Алфред Хекнер. Той определя географията като пространствена наука т.е. наука, която разкрива и изследва тенденциите и закономерностите в пространствено развитие на географските обекти и явления. Хекнер сравнително пълно и логично доказва, че географията е единна наука изучаваща в еднаква степен както природата, ката и обществото. През 70-те години на ХХ век. са публикувани оригинални научни трудове на английски географи Харгет и Харвейт, на руските географи Анучин и Саченко, на американските георгафи Джеймс и Мартин, на българските географи Христов, Велев, Йорданова и други, в които подробно и аргументирано се защитава и доказва цялостта на съвременната география. Интересното и важното в изследванията на посочените автори е, че не се поставя въпроса за обединяването на геогрофията на природата и географията на обществото. Основна част от съвременните изследователи възприемат и разработват идеите за нарастващото многообразие на нашата планета като в резултат от развитието и задълбочаването на еволюционните процеси. Човека и човешкото общество се появяват в резултат на развитието на Земята и така формират един етап от сложната и продължителна еволюция на вселената. Освен товя човешкото общество неможе да се развива ако не живее в и от природата затова съвременната география днес се приема като една наука, едно цяло. Във всяка дейност на човека присъства природата и обратно човека и неговата стопанска дейност оказват влияние върху природата. Това са най-важните основания за цялостта на съвременната география и за нейната природно социална същност. Понятията обект и предмет са методологични и като такива са тясно свързани със структурата на науката, методите на изследване, а също така и с мястото и в системата на науките. Под методология на науката се разбира система от основни положения разкриващи принципа на констроиране, формите и способите на познавателната дейност. Методологията определя същността на теоретични разработки и практико приложната стойност на науката. Знанията в това число и географията се превръщат в наука когато достигнат определено ниво на развитие и изпълнят четирите основини изисквания:

Целият материал:
Прикачени файлове
Лекции по увод в географското познание.rar
(84.82 KиБ) Свален 31 пъти
Прочетено: 926 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

Върни се в “География”