Оценка на динамиката и тенденциите в развититето на икономическите връзки между държавите членки на ОЧИС

[Mozo]

Софийски Университет „Св. Климент Охридски”

Курсова работа


География на транспорта и икономическите връзки


Тема

Оценка на динамиката и тенденциите в развититето на икономическите връзки между държавите членки на ОЧИС




Съдържание: 2
Увод 3
Кратка история 4
Цели на организацията 5
Органи на ОЧИС 6
Участието на България в ОЧИС и връзките с Евпопейския съюз 8
Финансиране на проекти 11
Заключение 13
Използвана литература 14


Увод




В настоящата курсова работа е направен опит за оценка на тенденциите в развитието на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) от създаването си до съвременния етап. Акцентът в изследването на връзките между страните членки на ОЧИС е поставен върху годините след присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, както и върху сътрудничеството между двете организации. Това сътрудничество е от особена голяма важност за постигането на целите поставени както от ЕС, така и от ОЧИС и за това и неговата актуалност е голяма. Конкретните задачи на курсовата работа са да се проследи историческото развитие на организацията, да се посочат основните й органи за управление и цели, да се оцени участието на Българич в ОЧИС, както и връзките между ОЧИС и ЕС. Разгледани са също така и схемите за финансиране на проекти на организацията.
Методите използвани в курсовата работа са общонаучни методи, картографски методи, статистически, графично представени.




Кратка история


Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) е организация за регионално икономическо сътрудничество, която бива определяна и като “икономическа организация от регионален тип”, “регионална икономическа организация”, “икономическо обединение” на държави от Черноморския регион, а може да се срещне и под наиме­нованията “Пакт за черноморско икономическо сътрудни­чество” (ПЧИС), “Зона за черноморско икономическо сътрудничество” (ЗЧИС), Проект “Черноморско икономическо сътрудничество”.
ОЧИС е създадена по инициатива на Турция на 25.06.1992г. Започва своето съществуване като уникален и обещаващ модел на многостранна политическа и икономическа инициатива, целяща да насърчава както сътрудничеството между държавите членки, така и осигу­ряването на мир, стабилност и добросъседски отношения в Черноморския регион. В нея участват 12 държави: Азербайджан, Албания, Армения, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция, Украйна и Сърбия. ОЧИС включва географски държави от Балканския полуостров, държави с излаз на Черно море и Кавказ. (виж. Приложение 1)
Организацията за черноморско икономическо сътруд­ничество е отворена и за други държави. От създаването й през 1992 г. до днес членският й състав е променян само един път (през 2004 г., когато се присъединява Сърбия), но немалко на брой държави (13) са се възползвали от правото да получат статут на наблюдател в нея. Такива са: Австрия, Германия, Италия, Полша, Словакия, Франция и Чехия от държавите – членки на ЕС, както и Беларус, Хърватия, Египет, Израел, Тунис и САЩ извън ЕС и дори извън Европа. Особен интерес към нейната дейност проявяват Босна и Херцеговина, Македония, Казахстан, Туркменистан.
Учредителният документ за създаването на ОЧИС е подписан на 25.06.1992 г. в Истанбул и е известен под наименованието “Босфорска декларация за регионално иконо­мическо сътрудничество”. По своята същност тя не е анга­жиращ документ със задължителна сила за подписалите го държави, а само съвместна декларация, в която са изложени основните принципи, главната цел и изброени най-важните сфери на бъдещото сътрудничество между тях. Ето защо и вземаните решения нямат правнообвързващ характер.
В историята на ОЧИС могат да се разграничат два основни периода от създаването на организацията до 1999г. и след 1999г.
През първия етап ОЧИС изпълнява главно ролята на междуправителствен форум за многостранно икономическо сътрудничество. Разчита се преди всичко на установените до този момент контакти между държавите членки на междуправителствена, междупарламентарна и двустранна бизнес основа. Задачата на ОЧИС е да ги обхване, контролира, координира и стимулира. Вземаните през този етап решения не са правнообвързващи. Краят на първия и началото на втория етап от развитието на ОЧИС е белязан от няколко важни за облика и по-натъшната дейност на организацията събития. На 05.06.1998 г. държавните и правителствените ръководители на страните – членки на ОЧИС, подписват специален устав (харта) на организацията, след което в продължение на една година (до края на месец април 1999 г.) тече ратификационен процес. На срещата на министрите на външните работи на държавите членки в столицата на Грузия – Тбилиси, на 30.04.1999 г. ОЧИС официално е обявена за регионална икономическа организация, влизат в сила нови Процедурни правила за нейната дейност, подписан е Протокол за привилегиите и имунитета на организацията.

Цели на организацията


ОЧИС насърчава отношенията между членовете на организацията, както и отношенията с международни организа­ции и институции. Сътрудничеството между тях може да се осъществи под няколко форми, една от които е т.нар. партньорство чрез диалог по сектори. Към момента в качеството именно на такива партньори на ОЧИС се явяват няколко съюзи, асоциации и регионални общности, между които: Международна черноморска асоциация на корабо­собствениците; Асоциация на пристанищата на Черно и Азовско море; Съюз на асоциацията на наземния транспорт в района на ЧИС; Черноморска регионална корабостроителна и кораборемонтна асоциация; Регионална общност в областта на комуникациите; Междуна­родна мрежа на малките и средните предприятия.
Сред основните принципи, намерили място в Босфорската декларация за учредяването на ОЧИС, са:
• изграждане на демократична и правова държава;
• спазване на основните човешки права и свободи;
• осигуряване на просперитет чрез либерализация на икономиката и по-голяма социална справедливост;
гарантиране на еднаква сигурност за всички държави от Черноморския регион;
Според Босфорската декларация основната цел на ОЧИС е “оказване на съдействие за стопанско развитие и сътрудничество между страните участнички”. Подписалите я единадесет страни поемат задължението да се подпомагат активно чрез създаване на благоприятен инвестиционен климат и условия за взаимно сътрудничество в областта на промишлеността; да стимулират разширяването на взаимния обмен на стоки и услуги, в т.ч. сътрудничеството в свободните икономически зони; да работят за облекчаване на режима на пътуване и дейност на представителите на бизнес средите и особено на представителите на частните фирми от региона.
“В съответствие с договорените принципи и с цел по-ефективно използване на техните човешки, природни и други ресурси за поддържане на стабилен растеж на националните икономики и социално благополучие на техните народи държавите членки си сътрудничат в следните области: търговия и икономическо развитие; банков и финансов сектор; комуникации; енергетика; транспорт; селско стопанство и хранително-вкусова промишленост; здравеопазване и фармацевтика; защита на околната среда; туризъм; наука и технологии; обмен на статистически данни и икономическа информация; сътрудничество между митническите и други гранични власти; контакти между хората; борба с организираната престъпност, нелегалното пренасяне на наркотици, оръжие и радиоактивни материали, с всички прояви на тероризъм и с нелегалната миграция или във всякакви други области, свързани с тези дейности, по решение на съвета”.
Още от самото си създаване организацията има подчертано икономически характер, но нейното бъдеще развитие зависи силно от нивото на икономическото развитие на страните членки, което е твърде различно. За да постигане на по-добри икономически резултати е необходимо да се преодолеят икономическите различия между страните членки. Към момента може да се говори не за икомомическа интеграция, а за икономическо сътрудничество.

Органи на ОЧИС


В хода на своето развитие, ОЧИС създава редица органи на управление, които имат ключово значение за единното и устойчиво развитие на организацията. Важно е да се отбележи, че всеки от тези органи разполага със свой бюджет и висока степен на автономност. Органите с по-голямо значение за организацията са разгледани по-долу:
Съвет на министрите на външните работи на държавите членки – има статут на главен редовен орган на ОЧИС и правомощия да дава оценки и да взема решения по всички, отнасящи се до дейността на организацията, важни въпроси (функциониране, членство, спомагателни органи, процедурни правила и др.).
Създаването на Съвета на министрите на външните работи е договорено още в Босфорската декларация. Според специалния текст срещите на министрите на външните работи се провеждат на ротационен принцип на всеки шест месеца в тази държава, която е поела председателството за съответния шестмесечен период.
За подпомагане работата на Съвета през месец март 1994 г. е учреден Постоянен международен секретариат, чието основно предназначение е да координира под ръководството на председателстващата ОЧИС държава цялостната дейност в рамките на организацията. Седалището му е в Истанбул.
На 27.10.1999 г. в Солун на първата среща на Съвета на министрите на външните работи на държавите – членки на ОЧИС, е взето решение за реорганизация на Постоянния международен секретариат на ОЧИС в духа на новия етап от дейността на организацията. Постепенно той е преструктуриран по посока на увеличаване на броя на експертните постове, което се смята за израз на намерението на организацията да съсредоточи своята дейност върху изпълнението на икономически програми и проекти с регионално и общоевропейско значение.
В периода между всеки две срещи на равнище външни министри на държавите членки е предвидено да се осъществяват контакти на т.нар. експертни работни групи, които представляват основния работен механизъм на ОЧИС. Създадени са още на първото заседание на Съвета и имат постоянен или временен статут. Ангажирани са с обсъждането на различни аспекти на многостранното сътрудничество между държавите членки в съответствие с техните конкретни национални интереси. Основните групи са: търговия и икономическо развитие; индустрия; енергетика; селско стопанство; наука, технологии и научно-техническо сътрудничество; транспорт; туризъм; финанси и банково дело; опазване на околната среда; здравеопазване и фармацевтика; комуникации; размяна на икономическа и статистическа информация; сътрудничество между митническите и други гранични органи; борба с организираната престъпност, незаконния трафик на оръжие, наркотици и радиоактивни материали; човешки контакти и др. Работата им се координира от Съвета на външните министри на държавите членки.
Парламентарна асамблея на ОЧИС (ПАЧИС) – междупарламентарен орган на ОЧИС. Осигурява подкрепа на консултативна основа за процеса на черноморското сътрудничество. Учреден е през 1993 г., а в неговата работа участват представители на националните парламенти на държавите членки. Към ПАЧИС има създадени няколко звена. Това са: Бюро, което включва президент и двама вицепрезиденти; Постоянен комитет, чийто състав се формира от ръководителите на националните парламентарни делегации, членовете на Бюрото и председателите на трите постоянни комитета (Постоянен комитет по икономическите, търговските, технологичните и екологичните въпроси; Постоянен комитет по правните и политическите въпроси; Постоянен комитет по културните, образователните и социалните въпроси); Международен секретариат, оглавяван от генерален секретар на ПАЧИС.
Съвет на деловите среди на ОЧИС (Бизнес съвет на ОЧИС) – орган на ОЧИС за развитие на бизнес контактите между държавите членки. Състои се от представители на деловите общности в тези държави. Включва формираните на двустранна основа бизнес съвети и отделни стопански камари от страните членки. Седалището му е в Истанбул.
Международен център за черноморски изследвания – създаден през 1998 г. с приоритетна цел координация на дейността на ОЧИС с регионалните проекти на Евросъюза. Седалището му е в Атина.
Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) е независима регионална финансова институция. Създадена е по силата на Споразумението за учредяване на ЧБТР, сключено в Тбилиси на 30.06.1994 г. Официалното й откриване е обявено в началото на месец февруари 1998 г., но реално започва да функционира от месец юни 1999 г.
Уставният капитал на банката е 1 млрд. специални права на тираж (СПТ), разпределени в 1 млн. акции, всяка с номинал 1000 СПТ. Съгласно споразумението за учредяване при записване на дела си в уставния капитал на ЧБТР всяка държава акционер трябва да внесе 10 % от дела си чрез ефективно плащане в конвертируема валута, като 20 % от записания капитал държавата членка изплаща на осем равни вноски. За забавяне на вноските държавите не дължат наказателна лихва. 70 % от дяловия капитал на държавите членки е дължим при поискване.
С цел финансирането на повече и по-мащабни проекти и поради ограничения размер на капитала си ЧБТР привлича финансов ресурс от свободния финансов пазар. Съгласно споразумението за учредяване и като международна финансова институция ЧБТР е освободена от всякакви данъци и митнически задължения.
ЧБТР се управлява от Съвет на управителите, Съвет на директорите и президент. В Съвета на управителите са представени правителствата на държавите членки (обикновено това са министри на финансите и/или икономиката, но също и управители на централните банки), а в Съвета на директорите всяка държава членка е представена от специалист в областта на финансите. Президентът на ЧБТР се избира от Съвета на управителите.
Черноморската банка за търговия и развитие е създадена, за да подпомага сътрудничеството между държавите – членки на ОЧИС, респ. тяхното и на целия Черноморски регион социално-икономи­ческо развитие. По-конкретно тя: финансира преимуществено регионални проекти в приоритетни сектори на икономиката като транспорт, туризъм, телекомуникации, енергетика, инфраструктура и пр.; финансира малки и средни фирми чрез откриване на кредитни линии за такива фирми в държавите – членки на ОЧИС; стимулира търговията между фирми от държавите – членки на организацията, чрез предекспортно и експортно финансиране, вкл. и извън района на ОЧИС; извършва средносрочно рефинансиране на фирми износителки, краткосрочно и средносрочно финансиране на фирми вносителки и др.
Особено важно е да се знае, че според програмата на банката преобладаващата част от отпусканите кредити са предназначени за проекти в частния сектор. Освен това тя никога не предоставя отпуснатите средства директно на бенефициентите, а във всяка една държава членка се ползва от услугите на т.нар. инвестиционни посредници. Седалището й е в Солун (Гърция).


Участието на България в ОЧИС и връзките с Евпопейския съюз

Участието на България в ОЧИС е безспорно доказателство за амбициите на страната да бъде един от центровете на икономическа и политическа стабилност в региона на Балканите и Черно море. Това България демонстрира още в края на 1989 г. (три години преди старта на ОЧИС) чрез подкрепата, която оказва на идеята на Турция за създаване на такава регионална формация за икономическо сътрудничество. На 25.06.1992 г. президентът Ж. Желев подписва в Истанбул учредителния документ на ОЧИС и така България става една от 11-те държави – учредителки на организацията. Със закон, гласуван на 28.10.1998 г., Народното събрание ратифицира Устава на ОЧИС, а със закон от 06.10.1999 г. беше ратифициран и Протокол за привилегиите и имунитетите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Сред по-важните приноси на България могат да се отбележат: усилията на България за институционално укрепване на организацията, участията в работните групи (опазване на околната среда, туризма, действия в извънредни ситуации), участието и домакинстването на конференции, участието в парламента и в ЧБТР. Важна роля на България като членка на ОЧИС е да работи в посока на задълбочаване на връзките на организацията с ЕС като пълноправна негова членка. Това е и основен приоритет на ЕС: чрез укрепване на връзките с Черноморските страни да се гарантира сигурност и стабилност в региона, което от своя страна е предпоставка за стабилно икономическо развитие на тези страни.
След присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007г., съюзът има излаз на Черно море, което е предпоставка за интензифициране на вързките и с останалите Черноморски държави, извън ЕС. От 2007г., Евопейската комисия има статут на наблюдател в ОЧИС, което дава правна предпоставка за активизиране на диалога между двете организации, който в крайна сметка цели да се постигне устойчиво развитие на държавите членки.
На 14 февруари 2008г. е проведена първата среща на високо ниво между Европейската комисия и външните министри на страните от ОЧИС, на която е обсъдено сътрудничеството между ЕС и Черноморските държави – началото на т.нар. Синергия. В съвместната декларация пролича желанието на страните да преминат към практическа реализация на Синергията чрез конкретни секторни проекти и стартиране на т.нар. “партньорства”, които обединяват финансиране от финансови институции, страни – членки на ЕС, и други донори при реализацията на подобни проекти. Разпространен е документ сред страните членки и институциите на ЕС, в който се посочва, че едно засилено сътрудничество между страните от Черноморския регион би следвало да се основава върху следните принципи:
• споделена отговорност за развитието и просперитета на региона;
• инклузивен подход, който не изключва никоя страна от региона;

Целият материал: