Антропогенно замърсяване на хидросферата

[Kotkata68]

Антропогенно замърсяване на хидросферата
Въведение
Водата като елемент на географската среда, в която протича животът на човека, винаги е имала голямо значение за битовите нужди и за стопанската му дейност. Хората са използвали реките, езерата и морските крайбрежия като пътища за съобщение и транспорт.
Водата е жизнена необходимост за човека, животните и растенията, за цялата природа. С развитието на питейно- битовото и промишлено водоснабдяване, напояването, водния транспорт, санитарно -хигиенните и други нужди на населението, консумацията й силно се увеличава. Тя е основна суровина за безброй производства във фабриките и заводите. От друга страна, предвид развитието на редица процеси в съвременния свят – и най- вече от човешката дейност, водата е подложена на активно замърсяване. В настоящата разработка, ще се направи опит да се разгледа влиянието на антропогенната дейност върху замърсяването на водната обвивка.

1. Хидросфера и подземни води
Водата, подобно на атмосферата, образува около Земята обвивка, наречена хидросфера. Границата й с атмосферата и литосферата (земната кора) не е рязко очертана. В природата тя се среща в три състояния: течно, твърдо и газообразно.
От гледище на единството на хидросферата, което се определя от генетичните връзки между отделните видове водни обекти, пред човечеството отдавна е поставен проблемът за изучаване на водите върху сушата и на водите от Световния океан. Хидросферата обхваща не само океанските и морските басейни, които общо представляват 2/3 от земната повърхност, а се простира и върху сушата чрез речната мрежа, езерата и блатата, пространствата с вечен сняг и лед. Освен това атмосферните води навлизат и в почвените и подпочвените пластове, където се натрупват в значителни количества. Поради това като вещество водата играе важна роля за химическите, физическите, биологическите и други процеси в природата. Общият обем на водата в хидросферата се изчислява на 1330,7 милиона кубически километра, от обема на който на Световния океан се падат 98,3%, а на водите на сушата – 1,7%.
Водоснабдяването на селищата и промишлените предприятия става главно чрез хващане на изворни и подпочвени води. Естественият им отток се осъществява чрез реките. Едни от тях водят началото си от извори, други – от снежни преспи или ледници, трети – от езера и т. н. Реките имат важно физикогеографско и стопанско значение. Езерата възникват, съществуват и изчезват в зависимост от околните физикогеографски условия.
По-голямата част от земната повърхност е заета от океани и морета. Океанската и морската вода притежава редица химични и физични свойства, които я отличават от речната. Водата в Световния океан се намира в непрекъснат кръговрат.
Част от дъждовните и снежните води се адсорбира от почвата, вместо да се включи в речните течения и водоемите. Големи количества се движат надолу в почвата и се събират в огромните порьозни пластове и пясъчници, варовици и чакъли. Във водоносните пластове са складирани 97% от световните запаси от сладка вода, приблизително равни на 8 млн. кm3. Човекът най-интензивно използва тези води. Докато повърхностните води са бедни на химически съставки, подземните съдържат всички ценни за биологичните процеси компо-ненти. Основният водоизточник и за в бъдеще ще бъдат подземните води. Но както повърхностните, и те не са пощадени от отпадъците на цивилизацията.
...............................

Целият материал: