Възникване, утвърждаване и достижения. Методи на научен анализ.
Връзки с други науки.
Същност на науката “География на туризма”. Всяка една наука
се създава и съществува, за да отговори на конкретно историческите
потребности на обществото. Така с разрастването на туристическите
пътувания в края на XIX и началото на XX век се налага да започне
изучаването на ресурсите и условията, които ги благоприятстват, и то
предимно в Алпите, Средиземноморското крайбрежие на Франция,
Италия, Хърватска (тогава в пределите на Австро-Унгария), изявените
курорти Виши, Карлови вари, Баден-Баден, Бат и др. От ядрото на
географията се отделя клон, който започва да изучава кои места, селища,
райони имат атрактивни плажове, планини, минерални води, интересни
крепости, църкви, музеи. Така се натрупват много факти, които по-късно
се класифицират и обясняват, а на основата на получените обобщения се
правят модели за туристическо развитие, изграждат се сравнително
стройни теории: за периферната локализация на туризма от Валтер
Кристалер (1965 г.); териториалната рекреационна система на В.
Преображенский (1975 г.); циклите на еволюция на туристическото
пространство от Ричард Бътлър (1980 г.); за формирането на туристически
делови райони в големите курорти от Доналд Гетц (1993 г.) и др.
Смята се, че отделната наука е конфигурация от факти, теории и
методи. Според това общоприето правило географията на туризма е
отраслово
диференцирана,
самостоятелна
наука,
която
изучава
географските(териториалните) въпроси на стопанските и социалните
проявления на туризма.
Нейна определяща, водеща черта е, че тя се занимава с
териториалната, пространствената проблематика на туризма; изяснява
неговите взаимовръзки и влияния с околната среда. След като околната
среда влиза в предмета на изследване на географията, то е аналогично, че
обособеният клон “География на туризма” ще се занимава с един от
нейните аспекти, а именно - туристическия. Това е методологическата
основа за формулирането на определение за същността на тази учебна и
научна дисциплина. Още през 1932 г. Станислав Лешчицки дава първата
дефиниция, в която посочва, че “тя се занимава с научното определяне на
туристическите достойнства на ландшафта; с изучаване на предпоставките
за туристическите движения, като се запазват ценните качества на
ландшафта и тяхното рационално използване”. Видно е, че акцентите се
отнасят до релацията “туризъм - околна среда”, туристическите ресурси и
тяхното усвояване в екологически допустимите предели. Последното в
голяма степен изпреварва своята епоха, защото сме свидетели как от
десетина години интензивно се говори за “алтернативен”, “мек”, “щадящ”
и т.н. туризъм.
Целият материал тук
Предмет, задачи на дисциплината "география на туризма".rar- (229.82 KиБ) Свален 40 пъти